Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звезден риск (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Star Risk, Ltd., (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Крис Бънч. „Звезден риск“ ООД

Американска, първо издание

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, 2010 г.

ИК „Бард“ ООД, 2010 г.

ISBN: 978–954–655–110–8

История

  1. — Добавяне

20

Единственото предупреждение бе тирадата от патрулния кораб:

— До централата на „Звезден риск“, тук Седми патрулен… тези негодници разполагат с крайцер… виждам го на монитора… удариха Единадесети с един изстрел… летя на максимална тяга… опитвам се да им се измъкна…

След това радиостанцията замря и всички опити да се свържат със Седми и Единадесети патрулни кораби бяха неуспешни.

Все пак имаха записа на първото предаване.

— Дявол го взел! — прошепна гневно Гуднайт. — Маргатройд наистина се е сдобил с крайцер!

На екрана се виждаше издълженият, смъртоносен корпус на кораба. Според скенера дължината му достигаше хиляда метра. Нямаше видими кули, само две торпедни тръби, през които бяха изстреляни ракетите.

— Невъзможно — заговори също така тихо Спада. — Не разбирам как една частна организация може да си набави такъв мощен военен кораб.

— Не бъди толкова наивен — рече Балдур. — Сещам се за поне няколко случая, доказващи, че грешиш.

— Отговорът може да е тук. — Кинг посочи екрана, на който бе изведен корабният регистър. — Според идентификацията това е бивш съюзнически крайцер от клас „Сенсей“. Произведен преди около стотина години, което значи, че Маргатройд го е купил доста евтино. Но ето разковничето. Корабът е проектиран така, че да бъде управляван от малоброен екипаж, под стотина души, тъй като е максимално автоматизиран. Така че не му трябват толкова много хора, колкото изглежда на пръв поглед.

Спада се наведе и продължи да чете над рамото й.

— Сдвоени оръдия, четири далекобойни ракетни батареи, пет торпедни апарата, три батареи за близък бой, възможност за планетарни бомбардировки… — Той се обърна към Балдур: — Шефе, не съм сключвал договор да се бия с нещо от такава величина.

Балдур не сваляше очи от екрана.

— Нито някой от нас — промърмори той. — Мисля, че дойде време да си поговорим с „Транскутенай“.

 

 

— Лоша работа — поклати глава Рег Гуднайт. — Само преди десетина минути получих съобщение от една от нашите външни станции. Казаха, че към тях се приближил кораб… ужасно голям и мощен кораб, и ги раздрусал здравата. Двайсет души от инженерния персонал са загинали, ситуацията на станцията е критична. Наредих им да се евакуират спешно в Шеол. Фон Балдур, има ли някакъв начин да спрем този кораб, преди да нападне Мфир?

— Повечето от корабите ми са в орбита около планетата — обясни Балдур. — Би трябвало да го спрат — в случай че реши да нападне Мфир.

— Но тогава никой няма да охранява миньорите — изтъкна Гуднайт.

— Така е.

— И какво смятате да правите?

— Мисля, че удари часът да ни уредите среща с тази местна шефка на външния отдел, Тан Уитли — рече Балдур. — Положението се влошава, време е да поискаме помощ от Съюзническия флот. Вече не става въпрос за бандитски нападения, а за планирано нашествие.

Рег Гуднайт се почеса по брадичката и кимна неохотно.

— Веднага ще ви уговоря среща.

 

 

Глейс беше зелен свят, макар и не като Земята, но също така красив. Както често се случваше, след като се бяха полюбували на тази красота, първите колонисти се бяха заели да я унищожават. Планетарното правителство, жадно за нови заселници, се бе постарало никой да не попречи на плановете на корпорацията.

— Защо — попита Рис, докато оглеждаше запрашения хоризонт — никой не наема хора като нас да слязат долу и да хвърлят по някоя бомба в тези отвратителни димящи комини?

Балдур вече спускаше „Бууп-бууп-адууп“ над главния космодрум.

— Е, добре — обади се Чес Гуднайт. — Разбирах защо ме държите под прикритие на Мфир, а също и в пояса. Но на Глейс няма пирати, нали? Освен онези, които вече са се заселили и водят законосъобразно съществуване.

— И накъде водят всички тези приказки? — попита го Балдур, без да сваля поглед от контролното табло.

— Бих искал да се поразтъпча малко, докато сме тук, нищо повече.

— Иска да каже, да се разтуши в нечии прегръдки — засмя се Джасмин Кинг.

— Възмутен съм — погледна я навъсено Гуднайт. — Може ли една млада дама да използва такъв език! А смятах да те поканя да ми правиш компания.

— Какъв смисъл? — подразни го Джасмин. — Знаеш, че отговорът ще е „не“.

— Още веднъж заявявам открито, в душата на тази женица няма и капчица романтика.

— Опитва се да измести темата — засмя се Рис. — Май не биваше да го оставяме толкова дълго сам на Мфир.

— Мислех, че си на моя страна — изсумтя Гуднайт.

Рис не си направи труда да отговаря.

— Всъщност — обърна се тя към Балдур — няма никаква причина да не разрешим на бедния момък да се повесели. Стига да е взел всички необходими предпазни мерки и документите му да са изрядни.

— Много благодаря — промърмори Гуднайт.

Балдур помисли малко.

— Е, добре — въздъхна той. — Но ще бъде като в казармата, при първи отпуск на новобранец. Разрешено ти е да се движиш в район от трийсет километра около кораба и трябва да се прибереш не по-късно от 10,00 земно време.

— Че това е още по светло! — оплака се Гуднайт.

— Защо ти е да се разхождаш по тъмно? — попита Джасмин. — Нали твърдеше, че си искал да разгледаш местните забележителности, а за това ти е нужна светлина. Освен това — добави тя, премрежила поглед — жените нямат нищо против да ги целуват на светло. Можеш да се довериш на опита ми.

— Виждаш ли, Чес — заговори отново Рис, — взели сме присърце всички твои нужди и не искаме да се забъркаш в някоя неприятна история.

— О, вървете по дяволите! — избърбори ядосано Гуднайт, но отиде в стаята, за да се преоблече с подходящи дрехи.

 

 

Тан Уитли напомни на Рис за онзи тип работодатели, които все гледат да ти платят по-малко, отколкото искаш, и никога не са доволни от свършеното.

Беше спокойна, съсредоточена, държеше подръка всичката информация, която смяташе за необходима, и напълно съответстваше на крилатата военна фраза: „подай й малкия си пръст и ще те излапа целият“.

— Ще бъде откровена с вас, господин Балдур — заговори тя с безизразен глас. — Имаме проблеми с астероидния пояс още откакто „Транскутенай майнинг“ се обърна за първи път към нас с молба да сключим договор за неговата разработка.

— Не разбирам — каза Балдур. — Доколкото ми е известно, вие получавате доста сериозен процент от печалбата на „Транскутенай“.

— Парите не са всичко — изтъкна Уитли.

Балдур я погледна невярващо и реши да опита още веднъж:

— Мога ли да попитам с какво според вас „Транскутенай“ е надвишил правата си?

Уитли се намръщи, но не отговори на въпроса.

— Целият този договор за концесия поставя в крайно неудобно положение правителството — рече тя. — Първо, проблемът с бандитите, които, според мен, са от миньорите, доведени от „Транскутенай“.

— Не съм съгласна — възрази Рис. — Но да оставим това.

— Аз пък мисля, че е напълно възможно. „Транскутенай“ не можаха да се справят с безопасността си и поискаха от нас да повикаме Съюзническия флот. Направихме го, те пристигнаха, не свършиха нищо, но ни изпратиха чудовищна сметка за услугите си. Да не говорим за отвратителните публикации във вестниците, обвиняващи правителството в неспособност да се справя с проблемите. След това „Транскутенай“ реши да наеме вас, което, естествено, означава, че ни чака още една голяма сметка за плащане. А вие също не сте в състояние да разрешите проблема. Вместо това пак ни карате да викаме на помощ Съюза. Мога да ви дам незабавен отговор, без да се консултирам с началниците си. Те са в течение на цялото това положение. И отговорът ми е „не“. Не можем да си позволим да поддържаме „Транскутенай“ и фирмите, които наема допълнително.

— С други думи — резюмира Балдур, — нямате нищо против наоколо да се разпореждат пирати, стига да не пострада никой от вашите хора?

— Не бих се изразила по този начин. Ако действително в този район се е появил боен кораб с недобросъвестни намерения — Уитли го изрече с недоверчив тон, сякаш не бе готова да приеме за вярно подобно предположение, — най-доброто, което може да стори вашият работодател, е да преустанови всички рудодобивни операции, докато тези неизвестни хора, стига наистина да съществуват, а не са рожба на нечие превъзбудено въображение, се уморят от престъпните си усилия и намерят друга система, където да плячкосват или с каквото там се занимават.

 

 

Гуднайт седеше в каюткомпанията на „Бууп-бууп-адууп“, положил в скута си преполовена бутилка бренди. Когато видя израженията на Рис, Кинг и Балдур, той се ухили и прекара ръка по късо подстриганата си четинеста коса.

— Доколкото виждам, не само моите гемии са потънали.

— По-лошо — въздъхна Рис. — Посъветваха ни, доста любезно, да си съберем багажа и да изчезваме оттук.

— Няма да има помощ, така ли? — попита Гуднайт.

— Никаква.

— И предполагам, не съществува никаква възможност ние самите да се обърнем към Съюзническия флот? — разсъждаваше на глас Гуднайт. — А си мислех, че съм единственият тук, който си има проблеми с властите.

— Да не мислиш, че ще отговорят на зов за помощ, отправен от някакви си наемници? — попита Балдур.

— Е, казано по този начин… — въздъхна Гуднайт. — Но защо от „Транскутенай“ не се обърнат към тях? Предполагам, че си плащат данъците и са порядъчни граждани, следователно имат право на защита от пиратите.

— Попитах — сви рамене Балдур. — Брат ти каза, че първото, което ще направи „Транскутенай“, е да го уволни. Следващото ще е да ни замести. Най-вероятно като доведе „Цербер“.

— Хм — изсумтя Гуднайт. — Това може да не помогне на миньорите, но със сигурност ще навреди на банковите ни сметки. И какво ще правим?

— Ще открием базата на Маргатройд — заяви Балдур. — А след като я намерим, ще знаем къде е проклетият им крайцер и ще измислим начин да се разправим с него.

— Добра идея — кимна Гуднайт. — Въпросът е къде може да е тази база?

— Според мен — намеси се Кинг, — най-вероятно не е в пояса. Бях на друго мнение, преди да се появи крайцерът. Кораб с подобни размери се нуждае от сериозна материална поддръжка. Това означава, че базата или е вън от системата, или е на някой от трите заселени свята.

— Ако не е в системата Фолей — подхвърли Рис, — спукана ни е работата. Тогава и внуците ни няма да могат да я открият.

— Така е — потвърди Кинг. — Но имам някои идеи относно това, как би могла да изглежда.

— И по-конкретно?

Кинг поклати глава.

— Първо трябва да сведем до минимум възможностите. Мисля, че дойде време да се възползваме от необичайните умения на господин Гуднайт.

— Защо не? — надигна се обнадеждено Чес. — Започвах да си мисля, че не съм годен за нищо.

— Защо, какво се е случило? — поинтересува се Кинг.

— Запознах се с една хубавица. Млада, привлекателна и достатъчно умна, за да познае, когато вали. Идеална за едно кратко следобедно забавление — обясни Гуднайт. — Държеше се доста дружелюбно. Покани ме в дома си. За да се запозная със съпрузите й. В множествено число. Уф! Да се махаме от този затънтен свят и да идем някъде, където човек трябва да се безпокои единствено да не го оберат или убият.