Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (19)

19

Двата кораба излязоха от скоков режим и се насочиха към астероида откъм неговата сянка, вън от визуалния обхват на трите миньорски кораба и двете временни постройки на повърхността.

Радарите разполагаха едва с броени секунди, за да известят мъжете и жените с изопнати лица в кабините на щурмоваците, че въпреки грижливо подготвените планове по някакъв начин са били измамени.

След това единият от миньорските кораби изстреля две ракети. Първата мигновено прехвана целта и се удари право в носа на водещия изтребител.

Той избухна в облак от ярки цветове, завъртя се към скалите отвъд миньорския лагер и двигателите му експлодираха.

Втората ракета, вероятно отклонена от взрива, подмина целта си.

Пилотът полагаше максимални усилия да овладее кораба. За един миг дори реши, че е успял, но след това изтребителят се заклати опасно и единственото, което оставаше, бе да задейства всички спирачни системи, докато корабът се въртеше бясно около оста си. Въпреки това изтребителят се удари в равната повърхност на астероида, подскочи и се плъзна нататък.

В края на краищата успя да се приземи. Имаше трима оцелели, насинени и объркани.

Докато се надигаха, откъм постройките дотичаха облечени в скафандри тъмни фигури.

— Задръж така, Мшел — рече Ел Си от екрана. — Веднага те включвам.

Тя натисна няколко копчета и мониторът пред Мшел на борда на „Бууп-бууп-адууп“ се раздели на две. На едната половина се виждаше Ел Си в своя кабинет в сградата на миньорския съюз. На другата се появи мрачен мъж с космически скафандър, без шлем.

— Готово, Хенк — рече тя. — Свързан си със „Звезден риск“.

— За какво са ми притрябвали, дявол ги взел? — изръмжа мъжът. — Спипахме копелетата, сега ще ги осъдим и после ще увиснат на въжето. Толкоз.

— Говори Рис — намеси се Мшел. — От компания „Звезден риск“. Какво, за Бога, се е случило?

— Два кораба на негодниците се опитаха да ни нападнат — отвърна миньорът. — Не знаеха, че сме си купили от вашите ракетни системи. Единия го гръмнахме насред космоса, от втория имаме трима оцелели. Съвсем скоро ще си получат заслуженото.

— Послушай ме, Хенк — заговори настойчиво Мшел. — Тези типове са ни нужни. Трябва да измъкнем от тях всичко, което знаят, за да се доберем и до останалите нападатели.

Хенк втренчи поглед в екрана и заговори бавно и натъртено:

— Тези мръсници убиха най-добрия ми приятел. — Той извърна глава, плю и напусна обсега на камерата.

— Ел Си — рече Мшел. — Можеш ли да се свържеш отново с Хенк и да го убедиш да запази живи оцелелите, поне докато стигнем там? Ще ми трябват и техните координати.

— Ще се опитам — обеща Ел Си. — Но не зная дали ще извадим късмет, миличка.

Мшел Рис бе виждала доста трупове на мъже, жени и деца. Но никога не бе виждала тела в състоянието, в което бяха тези — голи, проснати пред купола, с леко удължени вратове.

— Обесихте ли ги? — попита тя.

— И още как — заяви с неприкрита гордост миньорът на име Хенк. — Нали обещах?

— Мога ли да попитам как точно, като се има предвид слабата гравитация на този астероид? — изсумтя Грок. Двамата с Мшел бяха долетели с един от патрулните кораби на Спада. През цялото време Рис се опасяваше, че ще закъснеят.

Така се и оказа.

— В кораба на Мел има голям хангар — обясни Хенк. — Достатъчно просторен да побере значителен товар. Има и антигравитация. А също и много удобна напречна греда на тавана.

Грок смъкна раницата от рамото си.

— Е, това очевидно няма да ни потрябва.

Вътре освен всичко останало имаше комплект със „серум на истината“ — коктейл от разни вещества, които караха жертвата да говори неконтролируемо. Един опитен разпитващ като Рис би могъл да насочва приказките й в желана посока.

— Няма — потвърди тя. — Поне да претърсим телата и това, което е останало от кораба.

— И да се молим да открием нещо важно.

— Доста хитро — рече Рис, докато оглеждаше скафандрите, нищожното количество джобни пари, медала „Сейнт Мишел“ и още няколкото дребни предмета. — Можеш ли да заключиш нещо от всичко това?

— Не — оплака се Грок. — Може би трябва да предоставим всичко на Джасмин? Да й отнесем ли трофеите?

— Почти нищо — сподели мнението им Кинг. — Освен един интересен детайл. Две от банкнотите и три монети, намерени в джобовете на двама нападатели, произхождат от Сет V.

— Което е?

— Съвсем близо до тук — отвърна Кинг. — Това е столицата на Тригве… място, където се набират всякакви наемници. „Цербер“ често попълваше кадрите си оттам.

— Интересно — рече Балдур. — Май открихме дупката на плъховете, в която смятахме да пратим нашия таен копой.

— Това за комплимент ли да го броя? — попита Чес Гуднайт. Но на устните му трептеше хищна усмивка.

Рис разглеждаше останалите предмети.

— Няма и следа от каквито и да било документи за самоличност. Нито писма, нито картички, нищо. Интересно как Маргатройд успява да прати хората си на мисия без каквито и да било улики в джобовете им.

— Не си ли се замисляла някога — попита Кинг, — че наемниците не са хора, които държат на връзките си с обществото? Може би тъкмо по тази причина се захващат с подобен занаят.

Мшел се засмя суховато, но усети, че по гърба й пробягват тръпки.