Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (37)

37

— И така, какво е положението? — попита Балдур.

— Първо, разбира се, нашата Мшел все още е някъде на повърхността — докладва Грок. — Второ, вече знаем, че базата е в нещо като пещера. Липсват ни обаче точните координати. Имаме само един вектор. Ако тръгнем по него, ще трябва да претърсим доста голям брой долини. А все още не разполагаме с точното местоположение на всички бази, за да се ориентираме по тях.

— Лоша работа — поклати глава Балдур. — Но поне Рис е все още на свобода. Никакви сведения от Гуднайт. Надявам се, че не е направил някоя глупост, като да премине на страната на Маргатройд.

— Не мисля — вметна Грок. — Иначе досега да са ни нападнали.

— Ядове и пак ядове — въздъхна Балдур, потрепвайки с пръсти по таблото. — Е, добре. Свържи се с всички кораби на „Звезден риск“ и им нареди да дойдат тук, на Глейс. Ще изоставим астероидите, докато си приберем хората. Грок, постави на постоянно прослушване аварийната честота и ако засечем нещо ново, ще пратим кораби на точното място. Всъщност, имам още по-добра идея. Ще поддържаме постоянен патрул в зоната на предаването. Предполагам, че ще е излишно да предупреждаваме пилотите да внимават след случилото се с Динсмор. По дяволите, съжалявам, че не разполагаме с няколко бронетранспортьора, които да пратим в онази джунгла.

— Като стана дума за астероидите — обади се Кинг от своя пулт до главното табло на „Бууп“, — вчера Рег Гуднайт направи три опита да се свърже с теб.

— И за него нямам нищо — въздъхна повторно Балдур. — Но не мога вечно да се крия. — Кинг му съобщи номера и той натисна бутоните.

Екранът се изчисти и след миг оттам ги гледаше лицето на Рег Гуднайт.

— Тук Гуднайт. Ах, ето ви и вас, господин Балдур. Нека включа кодиране на сигнала. Подготвям доклад за текущото положение до моя щаб и тъй като не сте ми пращали никакви сведения от три седмици, реших да видя какво става.

— Засега нашата тайна операция се развива гладко — отвърна Балдур. — Корабите ни патрулират непрекъснато сред астероидите. Сигурно сте забелязали, че от известно време атаките срещу миньорите бяха преустановени.

— Нещо по-конкретно за тази тайна операция?

— Не и когато разговаряме от разстояние — изтъкна Балдур. — Дори с кодиран сигнал.

— Мога ли поне да попитам защо сте на Глейс, а не на Мфир?

— Боя се — отвърна Балдур, — че ще получите същия отговор. Може би ще е по-добре, ако дойдете лично при нас.

— Едва ли ще намеря свободно време — заяви Гуднайт. — Балдур, трябва да призная, че засега никак не съм доволен от работата ви. Не съм войник, но знам добре, че отбраната само отлага заплахата и не решава проблема.

— Така е — призна Балдур.

— Не бих искал да отправям предупреждения, нито да определям срокове на „Звезден риск“ — продължи Рег Гуднайт. — Но ако не последват резултати в най-скоро време, боя се, че ще се наложи да преразгледаме нашия договор. — Той се усмихна любезно и изключи връзката.

— Благодаря — отвърна Грок в празния екран. — Много успокоително, няма що.

— Хайде, Мшел — промърмори Кинг. — Размърдай се и прати добри новини.

Балдур кимна.

— Както казват някои, детето има нужда от нови обувки.