Крис Бънч
„Звезден риск“ ООД (10)

10

— Невероятно местенце — обяви Фридрих фон Балдур.

— Това шегичка ли е? — попита Грок. — Защото някъде четох, че Шеол означава пъкъл.

— Шегичка — потвърди Мшел. — Ама съвсем малка.

Чес Гуднайт разглеждаше района, който фолеитите, или както се наричаха тук, смятаха за покрайнини на града.

Шеол. Дневно население пет хиляди души. Кой знае колко трезвени и със здрав разсъдък остават през нощта? Ако в този град изобщо някога е имало архитекти, със сигурност не са били в редовете на трезвениците. Личеше си, че Шеол е растял по най-дивия възможен начин и никой не се е опитвал да канализира този процес, тъй като в мига, когато рудните залежи пресъхнат, миньорите щяха да се преместят някъде другаде. И тогава населението на Шеол щеше да спадне до пет изкуфели проститутки, четирима болни от алкохолизъм бармани, трима атеросклеротични пенсионирани миньори, двама историци и един кмет.

На паянтовите къщички бяха окачени гръмки табели: „АНАЛИЗ НА РУДАТА“, „ИЗКУПУВАМЕ ОБРАЗЦИ“, „АВАНС СРЕЩУ ПРОБИ“, „МАТЕРИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ НА РУДОДОБИВНИ НАЧИНАНИЯ“ и както следва да се очаква за едно миньорско градче: „ЗАЛОЖНА КЪЩА. НИЕ ЩЕ СЕ ПОГРИЖИМ ЗА ЦЕННОСТИТЕ ВИ, ДОКАТО ПЕЧЕЛИТЕ“.

Имаше огромен брой разнебитени кораби, само някои от които изглеждаха подходящо оборудвани за рудодобивна работа, складове за части втора употреба и нови — за тези, които още не знаеха какво ги очаква.

Тук-там бяха вдигнати малко по-заможни къщи — на граждани от обслужващия сектор, който не се прехранват с разтрошаване на астероиди.

Докато наближаваха с наетата лимузина към това, което минаваше за градски център, се появиха и улици, посветени на различни аспекти на порока.

В средата на един такъв мигащ в разноцветни светлини ред от къщурки се издигаше постройка, чийто невинен надпис гласеше: „ДРУЖЕСТВО ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА МИНЬОРИТЕ“.

Сградата изглеждаше съвсем пуста.

— Тук вече се чувствам като у дома си — заяви чистосърдечно Балдур и облиза с език горната си устна. — Мирише на пари. На много пари, които само чакат да ги натъпчеш по джобовете си.

 

 

Рег Гуднайт се ококори от изненада.

— А аз си мислех, че вече са те…

— Слуховете за екзекуцията ми бяха леко преувеличени — прекъсна го Чес. Той огледа бюрото, достатъчно просторно, за да може върху него да се приземи звездолет, след това комфортно обзаведения кабинет. — Е, не смяташ ли да скочиш в прегръдките на милото си братче, да принесеш в жертва някоя овца, или каквото се прави там?

Рег заобиколи бюрото и прегърна брат си.

Мшел реши, че е нужна известна наблюдателност, за да се открие роднинската връзка между двамата братя. Имаха сходна костна структура и почти еднакви издължени тела. Но докато лицето на Чес беше обветрено, Рег очевидно рядко излизаше на открито и показваше първите белези за наддаване на тегло. Освен това косата му бе започнала да оредява, а ноктите на ръцете му бяха грижливо подрязани.

Чес носеше шарена риза и панталони, каквито обикновено предпочитаха инженерите, докато костюмът на Рег бе ушит по поръчка от скъп плат.

Изглеждаше точно такъв, какъвто беше — висш чиновник, който си разбира от работата и си знае цената.

Той обърна гръб на брат си и избърса крайчеца на едното око с опакото на ръката си.

— Казвахте — обърна се той към Балдур, — че имате за мен изненада от личен характер. Не съм и предполагал…

— Най-хубавата изненада, нали? — прекъсна го Рис.

— О, да. Разбира се — смотолеви разчувствано Рег. После се обърна към Чес. — Как успя да се измъкнеш?

— Тези хора бяха така добри да ме спасят.

— Е, благодаря ви — промълви сподавено Рег. — Благодаря ви от дъното на душата си. Предполагам, че не сте го направили от филантропски подбуди, и съм готов да заплатя каквато сума поискате. Стига да е в границите на моите възможности.

— Не искаме пари от вас — отвърна Балдур. — Само от „Транскутенай“.

Лицето на Гуднайт внезапно се изопна и Мшел изведнъж забеляза много повече общи черти между двамата братя.

— Да чуя — произнесе той с равен, служебен тон.

 

 

— Не трябваше ли да сме по-внимателни? — попита Грок.

— Защо? — отвърна Балдур. — Нямаше свидетели, а и аз носех устройство против подслушване.

— Не това имах предвид — тросна се Грок.

— Нашият космат приятел искаше да каже нещо друго — обади се Мшел. — Че не беше необходимо да представяме нещата в тази светлина: ето, ние спасихме задника на милото ти братче, срещу което искаме да ни включиш на първо място в списъка с охранителни фирми.

— Защо? — попита отново Балдур. — Ние не шикалкавим и не очакваме същото от него.

Мшел погледна Грок и сви рамене.

— Не зная дали Фреди е постъпил правилно. Лично аз нямам опит с подобни неща.

— Може би трябваше да оставим на брат му да преговаря? — попита колебливо Грок.

— Ужасна идея — заяви Мшел. — Първо, защото не знаем дали Чес е сладкодумец, освен това е сигурно, че веднага след като го пуснем, ще си плюе на петите и ще изчезне някъде из галактиката, без да дава пукната пара, дори ако умираме от глад.

— Жалко — поклати глава Балдур. — Можехме да използваме някои негови таланти.

— Като стана дума за това — рече Мшел, — къде ще се весели нашето подобрено приятелче тази нощ?

— Излезе с Джасмин — съобщи Балдур. — Помоли я да потърсят някое място, където няма да се напоркат до припадък.

— Един тъжен самотник — подхвърли Мшел. — Който кани друг самотник, за да се справят заедно със самотата.

Тя се подсмихна. Докато летяха насам от Тормал, Чес Гуднайт й бе дал да разбере недвусмислено, че я харесва и не би имал нищо против да споделят постелята.

Като възпитана дама Рис премълча факта, че притежава богат опит в интимниченето с хубави момчета и че не би имала нищо против да натрупа още, а вместо това се отърва с обяснението, че не си позволява подобни волности, докато е на работа.

Всъщност тя пропусна най-важната част, а именно, че след като размени няколко думи с Чес, вече бе придобила достатъчно ясна представа за моралния му облик, който спокойно можеше да се сравнява с този на кръвожаден паяк.

— С Джасмин? — попита Грок. — Ето това може да е отговор на моя въпрос.

— На кой въпрос?

— Дали тя е робот. Не зная дали не сгреших, но когато Гуднайт ме разпита за нея, аз му казах, че преди е работила за „Цербер“ и ги е напуснала, след като са й заявили, че е робот.

— Какво общо има сексът с това? — попита Мшел. — Не може ли един робот да е програмиран да се чука като катерица?

 

 

Седяха съвсем близо един до друг в сепарето на доста луксозен ресторант. Ястията бяха скандално скъпи, далеч повече, отколкото вкусни, а при вината ситуацията бе дори по-лоша.

Чес Гуднайт се наведе към Джасмин и я щипна закачливо по ухото.

— Много е приятно, Чес — рече тя с нежен гласец. — Но няма да те доведе доникъде.

— И защо? — поинтересува се той с примамлив поглед. — Не би ли искала да си първата, която да помогне на един нещастен затворник да се възстанови, след като почти е тропал на дверите на смъртта? Сексът е един от най-добрите начини да прогониш стреса.

— Вярно — съгласи се тя.

— Тогава защо не? — повтори той с глас на обиден тийнейджър.

— Има достатъчно причини, не мислиш ли?

— Ами… май трябва да гадая — и сръбна от чашата с вино. — Знаеш ли, преди известно време изучавах роботите.

— Сигурно ти е било интересно — рече тя с безразличен тон.

— Така е. И най-вече законите на роботиката.

— И какво интересно намери там?

— Спомням си Първия закон — продължи Чес. — Чакай, как беше. Роботът не може да нарани човек или чрез бездействието си да позволи на човек да пострада.

— Е, и?

— Питам се, не важи ли същото и по отношение на някой, на когото е отказана близост и следователно му е причинена психична вреда.

— Тоест? — продължи с безразличните въпроси Кинг.

— Ами да речем, че споменатият робот е невероятно красива жена и тя отказва да се люби с един хубав мъж, с което го наранява жестоко — това няма ли да е нарушаване на Първия закон?

— Хм! — Джасмин отпи от чашата си, посегна към бутилката и я напълни отново. — Че кой би искал да си легне с един робот?

— Не ми отговори на въпроса — измърка любовно Чес.

— Но я си представи, че на споменатия робот не са му въвели този твой Първи закон. Както и останалите два.

— Това е невъзможно! Всички планети изискват роботите да са програмирани и с трите закона.

— Всички планети? — повтори въпросително Джасмин.

— Поне тези, за които съм чувал — уточни Гуднайт.

— И смяташ, че познаваш всички места, където се изработват изкуствени същества. Съвсем всички?

Гуднайт надзърна отблизо в очите й. Бяха ясни, не криеха нищо. Но кой знае защо по гърба му пробягнаха ледени тръпки.

Джасмин се усмихна отново.

— Освен това, без да наранявам чувствата ти, бих искала да знаеш, че никога не лягам с мъж, който не е поне толкова интелигентен, колкото съм аз.

Гуднайт я погледна учудено.

— Но коефициентът ми на интелигентност е почти на гений.

— Само че не го използваш.

— Какво искаш да кажеш?

— Достатъчно е да ти припомня, че те спипаха да крадеш и те изхвърлиха от армията. После те заловиха отново и едва не те екзекутираха. И въпреки това ти възнамеряваш да продължиш в същия дух.

Гуднайт се облещи, внезапно забравил романтичните си помисли.

— Виждаш ли? — погледна го Джасмин. — Не само не се вслушваш в гласа на разума, но позволяваш на егото ти да страда от това.

— Какво искаш да направя? — попита Гуднайт. — Да не би да намекваш, че трябва да работя за твоите хора?

Тя го потупа по бузата.

— Ето че вече се справяш по-добре.

 

 

— Взех решение — заяви Рег Гуднайт — да променя първоначалния си избор на фирма, която да се грижи за сигурността на „Транскутенай“. Ще бъда искрен, тъй като присъствате само вие петимата, и ще призная, че върху решението ми повлия идеята на брат ми да се присъедини към компанията „Звезден риск“. Да не забравяме и че „Цер…“, другата компания, към която се обърнах за помощ, бе изключително мудна в отговора си. Освен това вашето предложение ми се стори по-разумно. И така, от името на „Транскутенай майнинг“ предлагам на компанията „Звезден риск“ шестмесечен изпитателен договор. Вашите юристи могат да прегледат договора веднага щом бъде изготвен, но накратко, той, както сами можете да се досетите, ще бъде изграден на принципа „заплащане само при свършена работа“. От друга страна, давам си сметка, че това е скъпо струващо начинание. Нападенията на крадците ни причиняват загуби от минимум пет милиона кредита на ден, което е нетърпимо, дори за компания с размерите на „Транскутенай“. Ето защо ще получите по половин милион кредита дневна издръжка плюс разходите до максималната стойност от два милиона кредита дневно за периода от шест земни месеца, през което време очаквам от вас да откриете престъпниците, които подлагат на непрестанни атаки „Транскутенай майнинг“, избиват негови служители и крадат ценни ресурси, представляващи законна собственост на нашата компания, според сключеното споразумение с правителството на Фолей. В края на този период договорът може да бъде подновен за нови шест земни месеца. Успешното изпълнение на задачата ще бъде възнаградено с минимум десет милиона кредита, а завършването й преди указания срок със съответния бонус. Споменатите суми ще бъдат изплатени от правителството на Фолей чрез „Транскутенай майнинг“. Добре дошли на борда — завърши речта си Рег Гуднайт. — Надявам се да сторите на „Транскутенай“ същата услуга, която направихте на брат ми.