Василий Захарченко
Надбягване с разума (7)

7 май. Четвъртък

Приятелите ми съвсем не могат да разберат защо непрестанно мъкна книги със себе си. Чудни хора! Те дори не предполагат, че водя разговор с Кибера.

— Всичкото това само за очерка ли е? — попита ме недоверчиво Петя Кузовкин, като гледаше купчината книги, старателно вързани с връвчица. Това е моята поредна порция за конспекта. — Никога не бих повярвал — продължаваше Петя, — че за някакъв си очерк в списание за химкомбината ще е потребна толкова много литература.

— А как иначе, Петя? — смеех се аз. — Та все пак това е разказ за техниката и за хората. И ако възможностите на техниката са ни повече или по-малко ясни, то за възможностите на човека не бих казал същото. Ние дори не можем ясно да кажем как възприемаме заобикалящия ни свят, по какви канали например идва при нас информацията за него.

— Защо да не можем да кажем? — възмути се Кузовкин. — Човек вижда, чува, осезава, усеща вкус и мирис — ето ви и петте сетива. Осемдесет процента от цялата информация човек получава, както казахте, чрез зрението. А от всички останали — много по-малко!

— А какво ще кажете тогава за кожното виждане? Чували ли сте за способностите на Роза Кулешова? За нея много писаха във вестниците. Тя вижда с пръстите на ръцете си!

— А ти разбираш ли какво е хипноза? — намеси се в разговора Николай. — С помощта на кое сетиво се предава волята на един човек на друг?

А как стои въпросът с предаването на мисли на разстояние? Та нали има още неизучени, тайнствени страни на човешкото съзнание — психиката!

Разговорът явно придобиваше характер на спор.

Думите ми бяха като камък, хвърлен в тихо езеро — те вдигнаха цяла вълна. Спореха горещо, изказваха съвсем противоположни мнения.

— Как виждаме ние?

— Къде е тайната на обонянието?

— По какви признаци различаваме един или друг предмет или животно?

— Може ли някога да се конструират изкуствени сетива за електронните машини?

Вечерта попитах Кибера:

— Слушахте ли нашите спорове?

К. Разбира се! Вие така викахте, че не можех да не ви чуя. Не разбирам само защо се горещите. Всичко зависи от характера на постъпването на информацията. А със своите сетива вие сами се оправяйте. Колкото до мене, повтарям — аз получавам точна програма. Сетивата на машината е самата програма. Тя никога няма да ни подведе.

А. Но нали вас, машините, също ви учат да виждате, да познавате, да чувате, да си спомняте.

К. Дори нещо повече. Нашите сетива могат да бъдат още по-остри, отколкото вашите, човешките. Ние можем да виждаме през непрозрачни прегради, да разпознаваме в пълна тъмнина, да чуваме онова, което не се чува. Вие само ни открийте как става това при вас, хората, а ние вече ще компенсираме вашите недостатъци.

А. Наистина, къде е тайната на нашите сетива? И колко са те?

К. Въпросът не е прост. През последните години все по-често се води разговор за разширяване на каналите за връзка на човека със заобикалящия го свят.

А. За какво говориш? За опитите да се вижда с кожата ли? Или за предаването на мисълта на разстояние — за телепатията?… Но нали това е все още недоказано.

К. Прав си. Но практиката изисква научен анализ и доказателства. Вие, хората, се опитайте сами да разгадаете тайните си.