Василий Захарченко
Надбягване с разума (47)

29 май. Петък

Всички са развълнувани — наближава денят, когато ще бъде пусната главната автоматика. Монтьорите остават да работят до късно. Дори няма кога да си побъбря с Кибера. Непрекъснато залата е пълна с хора — пристигнаха програмисти, технолози, химици, дори икономисти. Отдавна е време и те да се приобщят към кибернетиката.

Аз завърших очерка за Новомосковския химически комбинат. Но не мога да замина, макар че от редакцията ми изпращат телеграми. Задържат ме споровете, симпатиите на другарите ми.

Всичко върви добре с химическата програма на Кибера. Той се оказа способен ученик. Преди няколко дни идва комисия, която Акимов приветствува от Централния пулт за управление.

После Киберът се пошегува: „И комисия ли има, създателю!“

Все пак аз успях да случа време, когато в залата нямаше никой, и да поговоря с Кибера.

А. Време е да се разделяме, приятелю! Как се чувствуваш? Готов ли си да поемеш натоварването?

К. Готов съм. Аз съм универсална машина. Каквато програма заложат, такава ще изпълнявам.

А. А какво са ти възложили?

К. Аз получавам информация. Тя идва от всички цехове и дава пълна представа за протичащите химически процеси и реакции. Тук са и температурата, и налягането, и химичните анализи за състава на газа и утайките. Всичко това е нужно, за да може да се управлява. Информацията е храна, която дава необходимата програма за действие. Ето на мен според програмата ще се наложи автоматично да въздействувам върху подаването на суровина, върху времето за протичане на реакциите и върху химичния състав. А програмата ми е записана на магнитна лента. Както виждате, не е шега. Трябва здраво да се работи…

А. Сигурен съм, че ще се справиш, Кибере!

К. Разбира се, че ще се справя. А може би ще поостанете, да видите как ще тръгне работата?

А. Много ми се иска, но не мога. Викат ме. Трябва да заминавам.

К. Да, разбирам. Дошло е време да ви включват по друга програма.

А. Нещо подобно… Аз наистина отивам на друг обект.

К. Е, тогава довиждане. Желая ви успех.

А. На тебе също. Благодаря за доверието и за интересните разговори.

Беше ми мъчно, така бях свикнал с Кибера. Като че ли се разделях с приятел.

… Когато се върнах в хотела, отворих книжката, която лежеше на масата: „Възможното и невъзможното в кибернетиката“. Започнах да я прелиствам. И намерих неголям откъс, който искам да посветя на моя електронен приятел. Това бяха думи на академик Бруевич: „Ние се намираме в началото на смайващ по своята грандиозност процес. Сега най-важният проблем е да се разширят границите на познание на машините в областта на интелектуалния труд, да се разработят нови методи за такова познание, да се развие теорията на автоматите, в това число на изчислителните и управляващите машини. Да се създаде по-съвършена машина.

… Човекът, развивайки науката и създавайки съвършени машини, през цялото време се стреми към по-висока степен на развитие. Може с увереност да се предвиди времето, когато хората ще разширят сферата на дейността на машините до такива граници, че съвсем ще отпадне всякаква необходимост от «черна работа». За човека ще остане висшата сфера на дейност — съдържателното мислене.“

А какво ще стане с Кибера?

Той ще бъде истински приятел и помощник на човека. Не е ли така?