Василий Захарченко
Надбягване с разума (43)

Мисълта управлява машината

Нима се замисляме как се движим, как вземаме в ръка молива, за да пишем? Не, разбира се. Това се прави от само себе си, то е нещо незабележимо и най-обикновено за нас.

Спомням си как за първи път седнах на волана на колата. Когато преминах само няколко улички, коленете ми трепереха от напрежение, ръцете ми с усилие стискаха волана. Беше ми горещо, макар че времето беше доста хладно. Защо? Защото всичко беше непривично за мен. Преди да натисна педала, трябваше да помисля с кой крак и кой педал. Завъртайки, волана, аз внимателно следях къде ще мине колелото на колата. Когато натисках педала за газта, аз дотолкова не си преценявах усилията, че машината потреперваше и дори подскачаше.

Изминаха няколко години. Сега дори не се замислям как карам колата. Изработен е навик — пълна автоматизация на движенията.

Движението на нашите ръце и нозе се управлява от слаби, но много отчетливи импулси електрически ток, предавани от нервната система. Те са, които, изпълнявайки командата на мозъка, стискат пръстите ни, карат ни да пристъпваме и ние никога не се замисляме как става това. Но нали всяка машина, която се управлява от човека, може да се разглежда като биомеханична система за управление т.е. съчетание на живото и механичното начало.

… Пътувам по улицата. Неочаквано на платното изтичва дете. Трябва незабавно да се натиснат спирачките! Окото предава командата на мозъка, мозъкът въздействува на нервите, които управляват движението на нозете, кракът натиска педала, колата забавя ход и спира. Детето е спасено. Но вижте каква дълга верига от свързани в единно цяло импулси минава от началото до края на спирането: като се започне от сигнала на нервната система и се свърши с хидравликата на спирачките.

Машината стана помощник на човека — той я управлява, контролира нейната работа. Но след като създал машината, човекът се сблъскал с трудността да я управлява. Свръхвисоките скорости на съвременните самолети в много случаи станаха несъвместими със скоростта на човешките реакции. Само за четвърт секунда самолетът прелита 150 метра; за същото време ротационната машина в печатницата пуска 50 вестника; химически автоматични уредби произвеждат десетки, а може би стотици килограми продукция. Човек трябва да реагира на всички тези събития за невероятно кратко време. И ако някога машината е освободила мускулите на човека от големите натоварвания, тя още не е освободила интелекта му от тежкото и много отговорно задължение — да я управлява.

Може би този процес трябва някак да се опрости? Да се извади от системата на управление едно или друго звено?

Преди няколко години на Първия международен конгрес на федерацията по автоматично управление на сцената излезе момче на петнадесетина години, което вместо ръка имаше протеза. С изкуствената си китка то взе тебешира и ясно написа на дъската: „Привет на участниците в конгреса!“ Какво чудно има тук? — ще попитате вие. Работата е там, че изкуствената ръка на момчето се управлявала от неговите биотокове и била много интересен биоманипулатор.

На каква основа работи такъв апарат?

Човек стиска пръсти — мускулите реагират на биотоковете. Ако се заснемат тия биотокове с помощта на електрически апарат и се усилят (защото те са много слаби), а след това се насочат в апарата, то в зависимост от постъпващите електросигнали, все едно по какъв начин — електричен или пневматичен, — железните пръсти ще повтарят съответните движения. Вие си разпускате ръката — биотоковете на разхлабването на ръката карат и металните пръсти да се отпуснат.

Момчето, за което разказахме, беше без ръка, но командата, която постъпваше към несъществуващата китка на ръката, се състоеше от онези биотокове, които управляват живата ръка. Ето защо седящите в залата делегати на международния конгрес така горещо и спонтанно ръкопляскаха на момчето, което написа с тебешир на дъската приветствието към тях.

Но да отидем още по-далеч. С помощта на обратните връзки може да се предаде чувствителност на изкуствената ръка. Тя ще различава горещи и студени предмети, влажни и сухи, ще чувствува гладката и грапавата повърхност на предмета. Всички тези усещания ще постъпват към притежателя на изкуствената ръка с помощта на електронни уреди.

Тук ние стигнахме до най-интересния раздел на автоматиката на управление — предаването на сигнали на машината непосредствено чрез биотокове, като се избегне дългата верига от механично въздействие върху лостове, бутони и т.н.

Нека си представим следната картина. В автомобила на бъдещето седи човек. Той не натиска с крак педала и не държи с ръце волана, а управлява колата с помощта на мисълта. И тя ще се движи напред, ще забавя ход, ще спира само благодарение биотоковете на човека, който мислено ще дава заповеди.

Ето какво говори за тази революция в областта на управлението И. И. Артоболевски: „Сигнали от мислени разпореждания, предавани на машината — ето кое ще ускори целия производствен процес“.

И с това трябва да се съгласим. Защото, кой знае, може би наистина днес стоим пред началото на нова ера в биотоковото управление.

С движението на мускулите в нашия организъм се занимава науката електромиосрафия, биотоковете на сърцето се изследват от електрокардиографията, биотоковете на мозъка — от електроенцефалографията. Вероятно тези науки ще бъдат революционно начало, което ще ни накара да преустроим много системи за управление е помощта на неизказаните желания, овеществени от електрическия ток.

Представете си, че биотокове на талантливи хора от най-различни специалности са записани на лента. Стругари, фрезисти, резбари — с една дума, — онези, които наричаме „майстори със златни ръце“. С помощта на такива записи ще може да се обучават хората на майсторство, като се въздействува на мускулите им с биотоковете на талантливите майстори. Да предположим, че имате отвратителен почерк. Биотоковете, заснети от ръката на учителя по калиграфия, ще подобрят почерка ви.

Иска ми се да вярвам, че някога в магазина за биоелектрозаписи ще можете да си купите например самоучител по танци: сложен по форма биозапис от човек, който чудесно танцува. Достатъчно е няколко пъти да „просвирите“ този запис на вашата нервна система, за да се научите да танцувате.

Представете си съвсем друга насока в използуването на биотоковете. Та те могат да се предават на всевъзможни разстояния по кабелите или по радиото. Лекарят може по радиото например не само да чуе кардиограмата на сърцето на болния, но и уверено да помогне на пострадалия, като му предаде съответни биотокове. Ако е необходимо, лекарят може да се притече на помощ дори на космонавта при полет, като му предаде биотелеграма как да действува в един или друг случай.

А какво се крие в сензационното съобщение на академик А. А. Благонравов, който каза, обръщайки се към младежта:

„Днес вече напълно конкретно поставяме въпроса за създаването на такъв робот, който фактически ще бъде наш двойник. По наше желание той ще събира за нас материал от Марс или, да предположим, ще поздравява с победата новия спортен шампион в Рио де Жанейро, докато ние се намираме в Москва. Става дума не за създаване на прост механичен робот, способен да изпълнява зададената му програма, а за създаването на такъв робот, който ще се подчинява на нашата мисъл. Това не е мистика и не е фантастика.“

Роботът двойник, който повтаря нашите движения, който ни предава нашите усещания от хиляди, милиони километри, по принцип е осъществим. Дори нещо повече — вероятно подобни машини ще бъдат първите изследователи на новите планети. Смешно е, разбира се, да се мисли, че биоуправляемият ни двойник и по външен вид трябва да прилича на човека. Той може да прилича на малък всъдеход, който се движи по повърхността на Луната, може да бъде крачещ или скачащ апарат. Главното не е формата, а същността на двойника.

Дълбоки тайни крие човешкият мозък. По най-тънки нишки се предават неговите команди. Днес използуваме връзката между мозъка и всички органи и мускули на живото тяло. Откриването на тези тайни ще ни позволи още по-добре да разберем характера на техния повелител и нашите собствени възможности.

Говорихме за биотоковете на човека, които могат да бъдат използувани от нас. Вероятно със същия успех могат да се използуват и биологичните особености на животните и насекомите. Вече се провеждат опити в тази насока.

Наскоро доктор Роберт Кей направил експеримент по създаването на полужив апарат. Ще попитате, защо полужив? Защото апаратът съчетава в себе си живото начало и електронния уред.

В закрити помещения, особено в рудниците, е много трудно да се открие отровен газ в малки количества. Да се изпращат проби от въздуха в лаборатория и да се правят там анализи е сложна и продължителна работа. Затова по-рано миньорите, слизайки в мината, вземали със себе си живи индикатори за отровния газ — мишки, които усещат този газ несравнимо по-остро от човека. Когато го усетят, мишките започват да се мятат из клетката — това именно трябва да разтревожи човека. Но има и по-чувствителни същества към тоя газ — мухите. Кей използувал мухите като датчици за улавяне на миризмите.

Към нервните възли в главата, които при мухата заменят мозъка, присъединили миниатюрни електроди. Електрическите сигнали, възникващи в главата на мухата, постъпвали в усилвател. Но това били различни, смесени сигнали. От тях трябвало да се отдели сигналът за опасност от газово отравяне, с което се занимавал анализаторът, който действувал само при електрическата реакция на мухата при този мирис. Още щом мухата го почувствувала, тя незабавно давала електрически сигнал. Той автоматично включвал звънеца за тревога.

Защо доктор Кей е избрал като датчик именно мухата? Оказва се, че тя не само е много чувствителна към отровните газове. Като твърде примитивно същество тя има нервна система, отделяща много прости сигнали и в сравнително неголямо количество. Затова „полуживият“ апарат реагира безпогрешно. Много е трудно да го „объркаш“ с неверни импулси на електрически трептения.

Ние говорихме за обонянието. Но може да се използуват и осезателните свойства на насекомите. Мухата винаги знае върху какво каца. Едва докоснала предмета, тя прави моментален и много точен анализ на веществото. В крачката си мухата има огромно количество химиорецептори — особени нервни окончания, които се възбуждат при изменение на химичния състав на околната среда. Беше доказано, че изследваното вещество от мухата не въздействува химически на нервните клетки, а електрически. В зависимост от електрическите свойства на веществото се променят и електрическите свойства на най-тънките власинки, разположени по крачката на мухата. Тук няма, както стана ясно, никакъв моментален химичен анализ, а само електрически измервания.

Ще дойде време и това удивително свойство ще бъде приложено от човека при създаване на химични индикатори от съвсем нов тип, които ще използуват електрическите свойства на веществата.

Двата примера, които дадохме, далеч не изчерпват всички възможности за приложение на биотоковете в живия свят за управление на сложните електрически устройства. Това е само началото, но многообещаващо начало.

Висш синтез на биомеханиката ще бъде създаването на електронноизчислителна машина, която ще работи на базата на включен към нея жив мозък. Това ще бъде най-всеобхватната и едновременно най-компактната машина. Но тя ще може да се появи само тогава, когато разкрием всички тайни на мозъка и всички възможности на електрониката.

Вече говорихме, че тайните на паметта на човешкия мозък може би се осъществяват на същата основа, както и предаването на наследствените признаци с помощта на нуклеиновите киселини — ДНК. Изследвайки това смело предположение, възможно е след време учените да създадат живо подобие на биологичен мозък, който ще бъде включен в общата схема на електронната машина.

Представете си за миг електронен химикобиологичен апарат, който може да запомня всякаква информация, може да взема решение и автоматично да го изпълнява. Подобна машина на далечното бъдеще се приближава по нещо до човешкия мозък. Тя няма да го замени напълно, но е в състояние да стане чудесен помощник на човека.

Това ще бъде истинско единство на двете начала — на живото и на мъртвото, на биологичното и на електричното.