Василий Захарченко
Надбягване с разума (22)

Един ден край брега на океана на цифрите

За първи път чух да споменава този образ член-кореспондентът на Академията на науките Дмитрий Георгиевич Жимерин. Прокарвайки ръка по посивелите си коси, той говореше замислено, сякаш се взираше в неясните контури на бавно зараждащия се образ.

— Стояли ли сте някога на брега на Вайкал? — попита ме той. — Спомняте ли си огромното море от синя, кристалночиста вода? Гледаш и се чудиш… В Байкал се вливат повече от триста рекички, бързащи от всички страни, а изтича само огромната Ангара. И електростанции строят на нея, и кораби плават, и хиляди, хиляди хора пият водата й.

Димитрий Георгиевич едва-едва се усмихва, улавяйки моето нетърпение. Та нали аз бях дошъл при учения, за да чуя от него как ще изглежда бъдещият обединен кибернетичен център за информация в страната. Създаването му е предвидено от директивите на петилетката, утвърдени на XXIV конгрес на нашата партия, и е възложено на видния енергетик.

А тук с Вайкал, Ангара… Синкави дълбини от кристалночиста вода…

— Именно тук ще работи нашият общодържавен информационен център — убедено продължава Жимерин. — Тук, в света на най-сложните електронни машини, ще се стичат от всички краища на страната безконечни потоци от най-потребни и най-разнообразни сведения. След преработването им в електронната памет на машината те ще се избистрят и ще навлязат в живота като могъща река от информация, безкрайно необходима за всички.

— Може би образът с Байкал и Ангара е малко примитивен — усмихва се ученият, — но значението на обработваната информация е толкова голямо, колкото и благодатната енергия на Ангара, захранваща електростанциите, колкото и нейната вода, утоляваща жаждата на огромен брой хора.

— Поразен съм от точността, по-скоро от поетичната точност на вашия образ — прекъсвам аз учения. — Но доколкото на вас е възложена почетната и вероятно нелека мисия да създадете в най-близките години кибернетичен център за информация, не бихте ли могли да ми покажете макар и първообраза на това забележително учреждение на най-близкото бъдеще?

Дмитрий Георгиевич Жимерин — в миналото министър на електроцентралите — днес възглавява група учени и изследователи, на които е възложена отговорната задача да разработят в съответствие със задачите на петилетката бъдещия обединен център за информация от общодържавно значение.

— Защо не… В наше време са свикнали да казват, че бъдещето се ражда днес. Та затова можете и днес да се запознаете със своеобразния първообраз на това учреждение на утрешния ден.

— Но къде е той?

— Идете на улица „Киров“. По средата, до безкрайния поток от автомобили, се извисява върху бетонните стълбове на фундамента стъклен паралелепипед на седеметажен корпус. Та това е съоръжението, с което ви съветвам да се запознаете.

Досетих се къде ме изпраща. В тази интересна сграда се намира Централното статистическо управление. С какво да оприлича значението на ЦСУ?

Това е своеобразен резервоар, който събира необходимата информация по всички въпроси на икономиката в нашата страна и след като я преработи, ни дава стройни колонки от цифри, без които е невъзможно плановото управление и развитие на нашето стопанство.

Цифри, цифри… Милиони цифри се стичат тук. Тия пълноводни потоци образуват океан от цифри. В неговите дълбочини става сложен процес на преработване. И ето, цифрите се превръщат в статистически данни — математическо огледало на страната. Безпристрастно огледало на статистиката? Не, строен математически модел на държавата, начертан с точния език на пламенните цифри.

Някога, в зората на създаването на съветската държава, Владимир Илич Ленин нарече „най-щастлива епоха“ времето, когато в центъра на вниманието на партията и правителството ще стоят въпросите на икономиката. В тази изключителна по силата си формулировка на великия вожд на революцията е съсредоточена цялата дълбочина на разбирането за огромното значение на основния етап в развитието на първата в света съветска социалистическа държава.

Днес, когато се замисляме за главната задача на новата петилетка, задача, поставена от конгреса на партията, ние неволно се връщаме към Лениновите думи, казани преди няколко десетилетия.

Та нали главната задача е да се осигури значително повишаване на материалното и културното равнище на народа посредством високи темпове на развитие на социалистическото производство, повишаване на неговата ефективност благодарение на научно-техническия прогрес и нарастването на производителността на труда.

Тя може да се реши, когато в центъра на вниманието на целия народ застанат въпросите на икономиката на народното стопанство.

Искам да припомня още едно изказване на Владимир Илич Ленин. Той говореше за необходимостта от „внасяне на статистиката в масите“.

Нима днес не се занимават с това хиляди хора, които участвуват в сложния и многообразен процес на преработване и изкристализирване на конкретните данни за живота и развитието на съветската държава?

Сградата, в която се помещава Централното статистическо управление, е проектирана от известния френски архитект Льо Корбюзие. Прославеният архитект получил първа награда на конкурса, който се провел в Москва доста години преди началото на Великата отечествена война.

Корбюзие много се гордеел с това, че в Москва е построена сграда по негов проект. Но можел ли е да предполага, че някога тук, под сводовете на модерния корпус от стъкло и железобетон, ще се помещават живите клетки на машинния мозък и паметта на десетки електронни машини, които преработват информацията, постъпваща от всички краища на нашата страна!

Той едва ли е допускал подобно използуване на своята архитектурна рожба. Но в Москва трудно може да се намери друго съоръжение, което по-добре да отговаря на известната формулировка за единство между формата и съдържанието.

Бавно се изкачвах по спираловидната наклонена плоскост, която заменя стълбището. До нас безшумно се движат, без да спират нито секунда, открити кабинки на безкраен асансьор. В кабинките трябва да се качваш в движение и също така в движение да слизаш, за да не отидеш на по-горните етажи. Това безкрайно кръгово движение напомня мощното задвижване на машината, която преработва океана от цифри и знаци.

Тук работят електронни апарати в съдружие с хора. Десетки машини. Стотици хора.

— Цифрата е внушително нещо — отговори Лев Маркович Володарски, първи заместник-началник на ЦСУ. — Това е и икономика, и политика, а и поезия. Ще ви дам един пример.

Володарски взема от масата книга със синя корица.

— Нашето поредно издание. Всички цифри от икономиката на държавата за миналата година. И не просто цифри, а много повече икономически анализ, в който всеки показател придобива своето убедително значение. На XXIV конгрес на КПСС Леонид Илич Брежнев каза, че ежедневното производство на обществен продукт в СССР днес е 10 пъти по-голямо, отколкото в края на тридесетте години. То достига почти 2 милиарда рубли на ден. А какво е това? Това е сумата, на която се оценява цялата брутна продукция на нашата страна. Нима 2 милиарда рубли е само цифра? Това е показател за нашия грандиозен скок напред, показател за нашата сила и устойчивост.

Володарски бавно прокарва ръка по малката фигурка на металния ковач, която украсява мастилницата на бюрото му.

— Металът… — казва той замислено. — Да вземем например стоманата. Известно е, че тя определя икономическия потенциал на страната. И всички знаят това. През 1930 година ние произвеждахме около 6 милиона тона стомана. През 1950 година — 27 милиона тона, през 1965 година — 91, а през 1970 — 116! Само като си помисли човек — всичката стомана, която сме произвеждали през 1930 година, сега я получаваме само за 17 дни! А през новата петилетка, когато ще произвеждаме 142–150 милиона тона стомана, ние ще надминем равнището на Съединените щати.

Отново цифри. И отново поезия на растежа.

— И навсякъде е така — продължава Володарски. — Ще ви дам още няколко примера. 1950 година. СССР произвежда 5,5 милиона тона минерални торове. В 1970 година — 10 пъти повече, 55 милиона. А в края на деветата петилетка — 90 милиона тона!

А производството на трактори? 1950 година — 117 хиляди, 1965 година — 355 хиляди, 1970 година — 459 хиляди, а през 1975 година страната е получила 575 хиляди стоманени коне.

Спомнете си Лениновите думи за стоте хиляди машини за селото. И отново сухите цифри придобиват сякаш конкретна плът, държавнически смисъл.

— Нали сте журналисти, ще кажете — поезия на растежа, поезия на цифрите… — обръща се към нас Лев Маркович. — Но не бива да се забравя, че зад тази поезия стои суровата проза на напрегнатия труд, на труда на цялата страна.

— Вие сигурно обърнахте внимание — продължава Володарски — на поразителния по своята убедителност ред на цифрите, които даде в доклада си пред конгреса Алексей Николаевич Косигин. Говорейки за темповете на икономическия ръст, председателят на Министерския съвет посочи сравнителни цифри за темпа на развитие на най-крупните капиталистически държави и на нашата страна. На кого колко време е било необходимо за удвояване на националния доход?

На САЩ — 20 години, на Англия — повече от 30, на ГФР — почти 15, а на нашата страна — 10.

За да се удвои обемът на производството на промишлена продукция, на Съединените щати са били необходими 18 години, на Англия — 22 години, на ГФР — повече от 11 години, на Съветския съюз — 8,5 години.

Замислете се над тези цифри и ще почувствувате не само тяхното политическо значение, но и скритата зад тях колосална работа, която извърши съветският народ, за да издигне страната ни сред най-напредналите в света.

Сега е общопризнато, че Съветският съюз е втората страна в света след Съединените щати по икономически потенциал. Главното, което ни отличава от капиталистическите страни, е стабилността, устойчивостта на икономиката, неразтърсвана от кризи и депресии.

Тази година трябва да имаме шест процента прираст на националния доход. Ние невинаги вникваме в тази цифра. А всъщност всеки процент от този прираст е приблизително 3 милиарда рубли. Така че само тази година нашият национален доход нараства с 15–17 милиарда рубли, а за годините на петилетката цифрата ще бъде около 100 милиарда рубли.

— Но все пак как ЦСУ концентрира всички тези цифрови данни, свързани с икономиката на нашата страна? — питаме ние.

— О, това е огромна работа на много голям колектив от хора — отговаря Л. М. Володарски. — Сведенията, които получаваме, изминават дълъг път. Та нали във всяка република, във всяка област се концентрират и обработват сведения от всички отрасли на народното стопанство. Тия цифри постъпват при нас. Всяка седмица ние имаме изцяло данните за страната: колко зърно е събрано, какво е положението с проката, колко цимент е произведен, за какво се изразходват народните средства. Достатъчно е да ви кажа, че в статистиката работят десетки хиляди хора. Обаче трябва да отбележа, че днес целият процес на събиране и обработване на цифровите данни се прави с помощта на електронни машини. И 800-те икономисти и 1200-те работници от Главния изчислителен център на нашето Централно статистическо управление едва ли биха могли да направят нещо без тяхната помощ.

Телексни апарати ни предават съобщенията от републиките и областите. Тия сведения се обработват от ЕИМ. Анализира ги икономист и те отново постъпват в машината. Нашите електронноизчислителни центрове освен обслужването на ЦСУ правят пресмятания за 17 хиляди колхоза и 4 хиляди совхоза.

— И как смогвате да прекарате този поток от информация през машините?

— Работата по статистиката претърпя значителни промени. Някога хората смятаха на сметало, после се появиха аритмометрите. Сега машините обработват с огромна скорост първичните данни и дават крайните резултати. Но ще бъде по-добре сами да видите това. Идете в нашия Главен изчислителен център, посетете залата на електронноизчислителните машини и ще почувствувате колко техника участвува в анализа на оня океан от информация, който постъпва в нашето управление.

Възелът за връзка в Главния изчислителен център на ЦСУ прилича на телексна зала на голям вестник. Десетки телексни апарати печатат на дълги ленти цифри, предавани отдалече, много далече.

Александър Михайлович Иванов, заместник главен инженер на изчислителния център, без да бърза, обяснява:

— В тази зала има 22 телексни апарата. Те работят денонощно, приемайки и предавайки телеграфните сведения. И отговарят на наши запитвания.

Дават ни нови сведения. Ние ги приемаме или във вид на цифри, напечатани на широка лента, или посредством мрежа от дупчици върху перфолента, която веднага може да бъде заложена в електронната машина.

— Как се ориентирате в този поток от цифри — питаме Иванов.

— Нека идем да ви покажа машината, която сортира постъпващите сведения.

Тази електронноизчислителна машина изпълнява и четирите математически действия. В електронната й памет има повече от четири хиляди знака, купища перфокарти минават през четящите й устройства. 300 карти в минута. Веднага се получават резултатите на печатните устройства — 300 реда в минута върху бялото руло хартия.

Две жени бавно се навеждат до машината и се взират в колонката от получените цифри.

— Какво пресмятате? — питам икономистката Галина Тополина.

— Изчисляваме мебелите — колко мебели се произвеждат в цялата страна — обяснява тя.

— А ние току-що изчислявахме тъканите, които са в асортимент — намесва се в разговора приятелката й, операторката Лена Андреева.

— О, значи вие първи узнавате всички тайни на нашето производство? Всъщност какво образование имате? Интересно е да знам какви хора работят на електронните машини в ЦСУ.

— Студентка съм във втори курс на Московския икономико-статистически институт — казва Галина.

— Аз съм завършила шестмесечните курсове за оператори на ЕИМ и също мечтая да постъпя в института.

Минаваме в залата на електронноизчислителните машини на ЦСУ. Познатите машини „Минск–22“ и „Минск–32“ си намигат с цветни лампички. Над пултовете за управление са се надвесили операторите. Инженер Андрей Павлович Масляненко ни запознава с работата на една от машините. Тук се трудят днес работниците от Научноизследователския институт към ЦСУ. Извършва се сложна обработка на данните. Трябва да се установят средните приходи и разходи в бюджета на съветското семейство.

— За това изследване — разказва Масляненко — беше изучен бюджетът на 64 хиляди семейства от различни краища на страната. Във всички републики и области се извършваха обследвания и получените данни бяха заложени в ЕИМ.

— Но защо са нужни подобни изследвания?

— А как иначе? — отговаря Олга Сергеевна Павлова, която провежда експеримента на ЕИМ. — Нашите резултати са крайно необходими за регулиране бюджета на страната. Такива изследвания провеждаме всяко тримесечие.

— А сведенията, които постъпват в машината, в какъв вид се предават тук, в Москва?

— Информацията се подготвя по места — пояснява вторият експериментатор Нина Йосифовна Гавриленко. — В републиките тя се нанася на перфолента. А при нас всички данни постъпват вече на магнитни ленти. Това значително ускорява обработката на цифровите данни и увеличава възможността за анализирането им.

— Колко бързо получавате сведенията от отделните места? — питаме Володарски, когато се връщаме в кабинета му.

— Ето тук, в нашия сборник, са всички годишни данни за страната. Те отразяват не само фактическите цифри, но и онези социални проблеми, които се решават в страната. Още на 4-то число всеки месец 30 промишлени министерства получават равносметка за предидущия месец. Ако имаме връзка с конкретния завод, получаваме сведения от него още на следващия ден. Както виждате — статистиката е сериозно нещо. Нужно е точност и бързина.

Късно вечерта ние напускаме сградата на ЦСУ на Съветския съюз. Нейде в стъклените й сгради приглушено тракат телексните апарати. Електронните машини мигат с цветните си лампички. Но в това здание, свързано чрез хиляди нишки с всички краища на родината, незримо се ражда нейното математическо подобие — цифровият модел на страната, уверено и успешно изграждаща новия живот.