Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разговор с електрическим мозгом, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Василий Захарченко
Разговор с електрическим мозгом
„Детская литература“
Москва 1975
Преведе от руски: Русалона Попова
Стиховете преведе: Валентина Радинска
Редактор: Стоянка Полонова
Художник: Фико Фиков
Художествен редактор: Димитър Чадшов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Коректор: Елена Иванова
Руска Л. Г. V. Год. 1978.
Дадена за набор на 18.I.1978 година.
Подписана за печат на 25.V.1978 година
Излязла от печат на 10.VI.1978 година
Поръчка № 91. Формат 1/32 70×100
Печатни коли 25,50. Издателски коли 16,52
Цена на книжното тяло 0,75 лева. Цена 0,86 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Митьо Станев“ — Стара Загора
История
- — Добавяне
14 май. Четвъртък
Понякога се улавям, че много съм се привързал към Кибера — този чуден автомат. Говорим с него и, случва се, затворя за миг очи и в съзнанието ми възниква образът на силен, добродушен, малко неловък младеж, който се е нагълтал с най-различни знания от всички области на съвременната наука, техника и литература. Дори свикнах с неговия приглушен, метален глас, съвсем лишен от интонация.
Но той говори умно, разбрано и което е най-интересно, на най-различни теми, подкрепяйки ги безпогрешно с цитати.
Понякога го слушам, замечтая се, отворя очи и изведнъж — равни стени под тънки тръби на луминесцентни лампи.
Сякаш попадам в съвсем друг свят. Но нали това е светът на кибернетичните машини.
„Колко е разнообразен този свят днес — мислех си аз. — Какви ли не операции извършват машините! Добре е да се установят границите: какво може да прави машината и какво не може.“
— Слушай, Кибере! — обърнах се аз към него. — По книгите се запознах тези дни с твои братя и сестри. И, както се казва, почтително свалих шапка пред тях. Много добре можете да работите, ако поискате!
Четох, че вече са построени машини: печатарски словослагатели и дори метранпажи — ония, които свързват на страници вестниците и списанията. Дори у мен възникнаха опасения за моята професия. Скоро ще се научите да пишете и статии.
К. Ако ни накарат, можем да поработим и като журналисти, само че трябва да ни дадете необходимата програма.
А. А какво трябва да има в тази програма? Изброяване на въпроси за типово интервю, елементарни познания в областта, в която навлиза журналистът, две-три биографии, два-три исторически анекдота и смело предвиждане на утрешния ден…
К. Не, това още не е всичко… В програмата на журналиста трябва да се заложи индивидуалността на автора. Без нея всички репортажи ще си приличат.
А. Значи понятието талант не влиза в рамките на машинния разум?
К. Не ме обиждайте. Може би аз съм талантлив Кибер. И е ваша вината — вина на хората, които са ми съставили програмата, — че не мога да се разгърна.
„В такъв случай ще се постарая да се осведомя по въпроса за вашите възможности“ — помислих си и отново седнах над книгите.