Василий Захарченко
Надбягване с разума (29)

19 май. Вторник

Днес докараха резервните детайли за електронната машина — големи, старателно опаковани сандъци, — отделните органи на Кибера. Това беше голяма радост за всички. Кузовкин ликуваше:

— Защо да монтираме старите? Ще слагаме нови…

Всички работеха задружно, весело и шумно. Наистина това е много удобно — да се заменят отделните сандъци на машинната памет.

„Ако можеше да се прави така и за човека…“ — мислех си аз. Защото човек натрупва знания, придобива опит и изведнъж някакъв детайл в неговия сложен, мъдър организъм отказва да работи — и настъпва катастрофа. А ако можеше да се замени този детайл, да се постави нов…

Киберът, разбира се, чуваше разговора ни на тази тема.

Вечерта го попитах:

— Е, как вървят работите, стари приятелю? Помогнахме ли ти поне мъничко?

К. Да, благодаря. И макар че ни ругаете за липса на надеждност, ние имаме изключително важно преимущество пред вас, хората — взаимозаменяемост на отделните части. Сваляш детайла, поставяш нов — и всичко е наред. Къде ще се мерите вие, хората, с нас!…

Аз се засмях.

— А ти разправяше, че се учиш да бъдеш човек. Тогава за какво? Та ние не ремонтираме човека по същите методи, както машината!

К. И какво се получава при вас? Излезе от строя един детайл — и спира цялата човешка машина? И това ми било голямото съвършенство!…

А. Да, вярно, донякъде си прав. Все още не можем така просто да заменяме излезлите от строя детайли на човешкия организъм. Но ще дойде ден, когато това ще стане съвсем обикновено явление. И тук ще е невъзможно да минем без съвременната техника. Слушай, аз ще ти дам само един пример. Правят се опити за възстановяване на слуха, за борба с глухотата. Глухият възприема речта с помощта на малък микрофон.

По какъв начин? От микрофона електрическите трептения постъпват в радиопредавателя, а радиовълните носят сигналите към миниатюрен приемник, който непосредствено влиза в съприкосновение с нервите на глухия човек.

Как мислиш, къде поставят приемника? В един от зъбите. В дадения случай пломбата изпълнява ролята на антена, а електрическите трептения въздействуват с помощта на пиезокристали върху рехавата съединителна тъкан, запълваща отвътре зъба на глухия човек. И той чува.

Както виждаш, имаме работа с редица подмени. Звуковите вълни се превръщат в електромагнитни трептения и в дразнение на нервната тъкан. Слуховите нерви са заменени с нервите на зъба.

К. Но защо е толкова сложно? Не може ли да се постъпва, както при нас, машините — да се сменя непосредствено един орган с друг, резервен?

А. Скъпи мой, не забравяй, че живият организъм, който е свикнал да се бори за съществованието си, няма да приеме нищо „чуждо“, дори и това да бъде в негова полза.

К. Ами изкуствените зъби, капроновите аорти, металните кости?

А. Първо, това е по-скоро ничие, отколкото чуждо. И второ, това не решава въпроса. Сега науката се труди над проблема за присаждане на живи органи.

Виж, тогава ще поспорим с вас, машините, за взаимозаменяемостта на основните части!

Вземи в машинната си памет чудесните думи на Херцен по повод на живота във всичките му прояви:

„Животът е вечен, животът върви по своя път, той произвежда за себе си и унищожава износените форми, без да съжалява за тях“.

Как органически подхожда тази мисъл за човешкия живот, нали?

На сутринта, наведен над хартията, аз потънах в спомени.