Василий Захарченко
Надбягване с разума (4)

5 май. Вторник

Нашият първи, записан по памет разговор с машината.

— Здравейте — прозвуча съвсем разбираемо малко приглушеният й метален глас. — Аз слушах всичките ви разговори. Не се учудвайте. Машините от моята класа притежават слух. Обаче не успях да се представя — казвам се Кибер, от думата „кибернетика“. Преди около двадесет и пет години тази дума просто смайваше хората, докато днес звучи най-обикновено. Всъщност знаете ли откъде произлиза тя?

А. Разбира се… Но ти какво знаеш за нея?

К. Преди години случайно я е отронил нашият стар приятел Андре Мари Ампер. В очерка си по философия на науките в рубриката под номер 83 Ампер поместил предполагаемата нова наука — кибернетика. Думата „кибернетес“ на гръцки означава „рулеви“, „кормчия“. В древна Гърция това е наука за воденето на корабите. Под новата наука Ампер вероятно е разбирал наука за управлението.

А. Да, но нали кибернетиката се е появила всъщност съвсем наскоро. И едва ли Ампер е предполагал, че тя ще придобие някога днешния си характер.

К. Правилно. Съвременната кибернетика е създадена от Норберт Винер. Когато решил да даде име на новата наука, прибягнал към гръцкия език. Това е нещо като традиция. Наука за най-изгодното, или както казват, оптимално управление. И тогава си спомнил за кибернетиката на Ампер. Науката е нова, но характерът на хората, както виждам, си остава старият.

А. Прощавай, но не разбирам за какво говориш?

К. Как за какво? А разговорите, които слушах днес? Чудно ми е откъде знаят всичко… „Машината е от Киев“. „Машината е от Байконур“. Разбира се, от Киев! Та нали на времето ме сглобяваха в Института по кибернетика и дори смятаха да ме направят едва ли не енциклопедист, като запълнят паметта ми с всичко, което е необходимо за една обикновена интелигентна машина.

А. А как попадна тук, в комбината?

К. О, това е дълъг път! Всъщност Николай Иванович беше прав — аз наистина имах отношение към изстрелването на космическите кораби.

А. Поразително! А вземал ли си участие при полетите на космонавтите?

К. И досега не мога да се успокоя. След като Гагарин се качи в кабината на кораба и произнесе думите, които чуха по целия свят: „А ну-ка, поехали!“, за миг съзнанието ми се размъти, ала бързо дойдох на себе си.

А. А не си ли обиден, че те изпратиха в този комбинат? Такава прозаична работа!…

К. Не. Аз, така да се каже, съм универсален.

А. Как да се разбира това?

К. Много просто. Аз пазя в паметта си огромно количество най-различна информация, която може да бъде използувана за много цели. Мога да издавам справки по най-разнообразни въпроси, мога да правя сметки, мога да следя хода на производството и да го коригирам.

А. Та ти си бил съвсем разумна машина, Кибере!

К. Зависи как се разбира значението на думата „разум“.

А. Ето ти първата задача за изпитване на паметта. Хайде сега да видим какво пазиш в запас по въпроса — що е разум?

Киберът замлъкна. Сякаш се съсредоточаваше. Само приглушените протраквания на превключвателите нарушаваха тишината при пулта за управление. След малко той заговори спокойно и равномерно.

К. „Разумът е способност да се вижда връзката на общото с частното.“ Емануел Кант.

„Разумът на човека се е развивал в съответствие с това, доколко човек се е научавал да изменя природата.“ Фридрих Енгелс.

„Науката и опитът са само средства, само начини за събиране на материали за разума.“ Михаил Ломоносов.

„Човек не живее с това, което изяжда, а с това, което усвоява. Това положение се отнася както за ума, така и за тялото.“ Бенджамин Франклин.

„Трябва да задълбочаваш ума си, а не да го разширяваш, и като във фокуса на лупа да събираш в една точка всичката топлина и всичките лъчи на своя ум.“ Хелвеций.

А. Стой, Кибере! Ако не те спре човек, ти всекиго ще смаеш със своята ерудиция. Но всичко, което говориш, се отнася до разума на човека. А какво ще кажеш за предназначението на разумната машина?

Киберът замълча. Отново нещо затрака — вероятно там, в дълбините на електронната машина, се извършваха някакви процеси.

Внезапно той отново заговори.

К. Човешки разум и машина на разума… Над това отдавна са се замисляли хората.

„Голата ръка и предоставеният сам на себе си разум нямат голяма сила. Работата се извършва с оръдия на труда и с помощни средства, които са нужни на разума не по-малко, отколкото на ръката.“ Бейкън.

А. Та това именно е и най-главното! Аз съм съгласен с Бейкън — разумната машина трябва да служи като помощно средство на човешкия разум.

К. Не бързайте с изводите. Все още много спорят за това…

Потокът от цитати на изключителните умове на човечеството съвсем ме обърка. Разбрах едно: трябва във всичко да се вниква. Първата задача е да бъдеш въоръжен, когато щурмуваш тайните на разума.

Затворих се в библиотеката и започнах да готвя генералното настъпление. Не беше лесно… Но до вечерта първият конспект вече стоеше пред очите ми. Ето го…