Василий Захарченко
Надбягване с разума (13)

11 май. Понеделник

Днес сутринта дойде Акимов, учуден, че през последно време рядко ме среща в завода.

— Да не си болен? — пита ме загрижено.

— Не — отвърнах аз, — здрав съм.

— И сигурно през цялото време стоиш в библиотеката и при монтажа на Централния пулт?

— Да, налага се. Искам да вникна в дълбините на кибернетиката.

— Човек трябва всичко да види, да чуе, с всекиго да поговори, така ли?

— Прав си — прекъснах аз Акимов. — Още Хераклит е казал: „Очите са по-точни свидетели, отколкото ушите“. А науката заявява определено: окото дава осемдесет процента от цялата информация на човека.

— Разбира се! „Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасният дар на природата.“ Знаете ли кой го е казал? Айнщайн. С това ви отмъщавам за Хераклит — засмя се Акимов.

— Но все пак всичко зависи от това, как гледаш и какво виждаш. Отмъщавам ви за Айнщайн с още един цитат: „Орелът вижда значително по-далече, отколкото човекът, но човешкият поглед забелязва в нещата значително повече, отколкото окото на орела“. Кой го е казал? Ах, не знаете ли?… Фридрих Енгелс.

И двамата се засмяхме.

— А погледа на машината към погледа на човека или към погледа на орела да приравняваме? — попита събеседникът ми.

— На орела — отвърнах аз. И сгреших…

Вечерта Киберът сам се върна към същата тема.

К. Радостта да виждаш и да разбираш… Добре е казано. Та нали за нас, машините, които не изпитваме чувство на радост, виждането на заобикалящия ни свят и разбирането на неговите сигнали е основа на взаимоотношенията с човека.

А. И на първо място вие трябва да разбирате човека.

К. Естествено… А за целта ние, машините, сме длъжни не само да виждаме, но и да чуваме. И трябва също така да се научим да разговаряме. Вероятно не само с езика на цифрите…

А. Значи и да говорите с човешки глас?

К. Разбира се…

А. Но преди да заговори, машината трябва да се научи да разбира човека. Това също не е лека задача.

К. Но мисля, че вече успешно се решава. Всичко се определя от количеството команди, разпореждания, звукови сигнали, които е в състояние да приеме и запомни машината. Затова ние, машините, сме длъжни да виждаме, да чуваме и да разбираме онова, което възприемаме.

Моят електронен приятел е прав. Спомням си как ме поразиха машините, които се надпреварваха с човека в различни области на неговата трудова дейност.

Та това е наистина чудесно — от трудовите команди до електронния композитор…