Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разговор с електрическим мозгом, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Василий Захарченко
Разговор с електрическим мозгом
„Детская литература“
Москва 1975
Преведе от руски: Русалона Попова
Стиховете преведе: Валентина Радинска
Редактор: Стоянка Полонова
Художник: Фико Фиков
Художествен редактор: Димитър Чадшов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Коректор: Елена Иванова
Руска Л. Г. V. Год. 1978.
Дадена за набор на 18.I.1978 година.
Подписана за печат на 25.V.1978 година
Излязла от печат на 10.VI.1978 година
Поръчка № 91. Формат 1/32 70×100
Печатни коли 25,50. Издателски коли 16,52
Цена на книжното тяло 0,75 лева. Цена 0,86 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Митьо Станев“ — Стара Загора
История
- — Добавяне
11 май. Понеделник
Днес сутринта дойде Акимов, учуден, че през последно време рядко ме среща в завода.
— Да не си болен? — пита ме загрижено.
— Не — отвърнах аз, — здрав съм.
— И сигурно през цялото време стоиш в библиотеката и при монтажа на Централния пулт?
— Да, налага се. Искам да вникна в дълбините на кибернетиката.
— Човек трябва всичко да види, да чуе, с всекиго да поговори, така ли?
— Прав си — прекъснах аз Акимов. — Още Хераклит е казал: „Очите са по-точни свидетели, отколкото ушите“. А науката заявява определено: окото дава осемдесет процента от цялата информация на човека.
— Разбира се! „Радостта да виждаш и да разбираш е най-прекрасният дар на природата.“ Знаете ли кой го е казал? Айнщайн. С това ви отмъщавам за Хераклит — засмя се Акимов.
— Но все пак всичко зависи от това, как гледаш и какво виждаш. Отмъщавам ви за Айнщайн с още един цитат: „Орелът вижда значително по-далече, отколкото човекът, но човешкият поглед забелязва в нещата значително повече, отколкото окото на орела“. Кой го е казал? Ах, не знаете ли?… Фридрих Енгелс.
И двамата се засмяхме.
— А погледа на машината към погледа на човека или към погледа на орела да приравняваме? — попита събеседникът ми.
— На орела — отвърнах аз. И сгреших…
Вечерта Киберът сам се върна към същата тема.
К. Радостта да виждаш и да разбираш… Добре е казано. Та нали за нас, машините, които не изпитваме чувство на радост, виждането на заобикалящия ни свят и разбирането на неговите сигнали е основа на взаимоотношенията с човека.
А. И на първо място вие трябва да разбирате човека.
К. Естествено… А за целта ние, машините, сме длъжни не само да виждаме, но и да чуваме. И трябва също така да се научим да разговаряме. Вероятно не само с езика на цифрите…
А. Значи и да говорите с човешки глас?
К. Разбира се…
А. Но преди да заговори, машината трябва да се научи да разбира човека. Това също не е лека задача.
К. Но мисля, че вече успешно се решава. Всичко се определя от количеството команди, разпореждания, звукови сигнали, които е в състояние да приеме и запомни машината. Затова ние, машините, сме длъжни да виждаме, да чуваме и да разбираме онова, което възприемаме.
Моят електронен приятел е прав. Спомням си как ме поразиха машините, които се надпреварваха с човека в различни области на неговата трудова дейност.
Та това е наистина чудесно — от трудовите команди до електронния композитор…