Василий Захарченко
Надбягване с разума (40)

25 май. Понеделник

От сутринта заръмя дъжд. Продължителен и монотонен, той танцуваше по локвите с кръглите си мехурчета и неуверено почукваше на прозорците, разчертавайки стъклото с полегати ивички като училищна тетрадка. Може би затова и разговорът ни с Коля. Трошин течеше мудно.

— Най-сетне си взех изпитите! А като си помисля само колко излишни неща има в нашите учебни програми! — говореше Николай. — И дали всичко, което изучаваме, е чак толкова необходимо за практиката? Виж, добре знам какво не ни достига за производството. Тук се занимавам с кибернетика, а в института изучавам електростатика на нивото от средата на миналия век. Тук работя с осцилографи, а държа изпити, разказвайки за древните лайденски стъкленици.

Мисля, че в много неща Коля Трошин е прав. Кибернетиката ни задължава да преразглеждаме програмите. И това не е само негово мнение.

Прекрасно се изказа на тази тема сантименталната Нина. Тя намери чудесен цитат от Лев Толстой:

„Хубаво е, ако мъдростта можеше да се прелива от един човек, който е пълен с нея, в друг, който я няма, както водата се прелива… от един съд в друг, докато и двата се изравнят“.

— Колко хубаво го е казал! — възхищаваше се Нина. — Ако така построим и нашето образование… Та нали всичко зависи от това, какво се предава и как се предава.

— Тук едва ли може да се направи нещо без помощта на машините — неочаквано се намеси Николай Иванович Авдюшин.

Той също много размишлява над въпросите на обучението. Нещо повече, кандидатската дисертация на младия учен беше тясно свързана с машината за изпитване на студенти, която той конструира в Института по енергетика в Москва.

— Тази машина не може да не се хареса на студента — говореше Николай Иванович. — Тя му дава възможност от 4–5 варианта да намери единствено правилния отговор. А такъв начин на беседване с „професора“ несъмнено ще се хареса на студента.

— Човек цял живот се учи! — забеляза Киберът, когато останахме само двамата с него. — Но и ние няма да останем назад!

А. Кои „вие“?

К. Ами ние, учените машини. Можем например да бъдем добри учители. Не се уморяваме, не грешим. Ако пожелаете, ще се научим да проверяваме тетрадки и дори да поставяме бележки. Всеки ден учителят трябва на проверява по 40 тетрадки, да поставя двойки и шестици. Това е адски труд!

А. Съгласен съм с теб. Отдавна е време да освободим учителя от тази неблагодарна работа.

К. Обаче аз слушах вашия разговор с Трошин. Имам впечатление, че той е прав в някои неща. Вашите програми трябва да вземат пример от моята програма. Нищо излишно, само най-главното и съвременното. Алгоритъмът! От него никъде не можеш да избягаш.

А. Но не забравяй и надареността на хората. Има хора способни, талантливи и дори гениални — те трябва да се проявяват, към тях трябва особен подход.

К. Видях в ръцете ви книгата на Ешби „Конструкция на мозъка.“ Там той изказва друго мнение.

„Какво наричаме гений? — пита ученият. И отговаря: — Съществуват две дълбоки заблуждения, които пречат да се разбере този въпрос. Първо: че ние приписваме някакви особени способности на учения, решил проблем, над който безуспешно са се блъскали в продължение на редица години много други учени. Това мнение е толкова неразумно, както и заключението, че човекът, който десет пъти поред е познал на коя страна ще падне монетата, има особени способности в предсказването в сравнение с хиляди други, които са познавали заедно с него, но не са получили правилен резултат.“

А. А какво е второто заблуждение?

К. „Второто заблуждение е представата, че геният е способен да реши проблема без загуба на труд. В действителност по-голямата част от неговата работа се състои в опити за решения, които са могъщо средство за получаване на информация.“

А. И така, какво е според тебе гений? Изключително умение да подбираш, умножено по трудолюбие?

К. Не, не само това. „Геният е упорит труд и могъща мисъл, съсредоточена в известна насока“.

А. Кой е казал това?

К. Гениалният учен Исак Нютон. Но нека видим как скромно говори той за себе си.

„Ако аз виждах по-надалеч от другите, това е само защото стоях на плещите на гиганти.“

А. Мисля, че тук работата не е само до гигантите, които са издигали гения на Нютон.

К. Разбира се… Знаменитият писател Стендал говореше на времето; „Геният винаги живее в средата на народа, както искрата в кремъка. Необходимо е само стечение на обстоятелства, за да избухне искра от мъртвия камък.“

А. Хубаво е казано… Ето защо ми се иска нашето време и бъдещото комунистическо общество да създадат онова необходимо „стечение на обстоятелствата“, което ще спомага за изявяването на талантливи хора. Защото талантливият човек, а още повече гениалният е народно богатство.