Василий Захарченко
Надбягване с разума (21)

15 май. Петък

„Всичко това е чудесно — мислех си аз, спомняйки си вчерашния разговор за необикновените възможности на ЕИМ, — но какво може да ни даде кибернетиката при решаване на многобройните проблеми, свързани с конкретните задачи на нашия петгодишен план?“

— За мен, който съм се посветил на кибернетиката — говори Николай Трошин, — е много важно общественото признание на тази област от науката.

— Прав си — прекъсва го Кузовкин. — Било е време, когато са смятали кибернетиката едва ли не за шарлатанство.

— Да не си спомняме за едно време, Петя. Но и да не смятаме, че всичко ново лесно си пробива път в живота. Невинаги го посрещат с отворени обятия. Някои от домораслите философи посрещнаха кибернетиката на нож и я обявиха за рожба на буржоазията. Но погледни, всичко си застана на мястото, щом учените и инженерите се ориентираха в практическата същност на въпроса. Днес кибернетиката е включена в плановете на нашето строителство като една от неговите движещи сили.

— Ех, Петя, Петя — намеси се и Надя. — Днес „кибернетика“ е толкова обикновена дума, а ти още си спомняш за едно време…

Тези думи отново изплуваха в съзнанието ми през време на късния ми разговор с Кибера.

— Аз, разбира се, слушах сутрешния ви разговор — небрежно подхвърли Киберът. — Но както казват: „Било, що било…“

А. Ти пак цитираш. Но не забравяй историята. Върху нея се гради не само настоящето, но и бъдещето. Нашето бъдеще… На това трябва да учим и нашата младеж, която овладява кибернетиката.

К. Добре, добре… А искате ли последните цифри за висшето образование у нас?

А. Казвай…

К. В СССР има около пет милиона студенти. От тях половината са задочници. През годините на осмата петилетка са подготвени 2,6 милиона специалисти. През деветата петилетка броят им ще нарасне до 3,4 милиона.

А. Благодаря, Кибере, твоята ерудиция е извън всяко съмнение. А в много случаи именно това очакваме от ЕИМ.