Василий Захарченко
Надбягване с разума (45)

Здравей, наш далечен потомък!

Човекът и машината на утрешния ден… Какви ще бъдат те?

Вероятно човекът ще бъде същият, каквито сме и ние с вас. Може би ще стане малко по-красив, може би малко по-добър, но едва ли значително ще се промени.

— А сигурни ли сте в това? — говорят днес някои западни учени. — Та човек се развива. Мозъкът му възприема огромно количество информация. Погледнете как съвременният човек рязко се отличава от прадедите си през каменния век.

Пред нас е питекантропът — най-далечният прадед на човека. Ниско чело, огромни дъги над веждите, сплескан нос и големи, здрави челюсти. Той вече държал в ръцете си първото каменно оръдие на труда. Но като че ли още не е познавал огъня.

Погледнете синантропа. Той е живял по-късно. Топлел се е край огъня, завит в животински кожи, чудесно си е служел с нож, направен от кремък, и е разрязвал с него убитите животни. Но черепът му все още рязко се отличава от черепа на съвременния човек.

След синантропа идва неандерталецът. Бил е също само получовек. Вгледайте се в неговите черти, така блестящо възстановени от учените по останките, пръснати по целия свят, но за първи път намерени в Неандертал. Този наш прадед е също много отдалечен от нас.

А ето кроманьонския човек. Той е живял преди петдесет хиляди години. Виждате, че неговото лице вече много напомня лицето на нашия съвременник. Той не само се е топлел около огъня, той ни е оставил „Ермитажа на каменния век“ — рисунки и надписи по скалите, които и досега поразяват въображението ни с проникновения си реализъм.

Колкото до древните египтяни, гърци и римляни, те наистина с нищо не се отличават от нас.

Опирайки се на тази постепенна еволюция на нашите прадеди, западните учени говорят:

„Вижте как се е развивал човекът. За хилядолетия той е преминал през главозамайващи изменения. Съпоставянето през последните 500 хиляди години показва, че физическият тип на синантропите се е изменял значително по-бързо, отколкото на питекантропите, а на неандерталците още по-бързо, отколкото на синантропите.

Значи развитието на съвременния човек ще протича с още по-ускорени темпове. Всъщност за това спомагат и неговите помощници — машините! Нека тогава да видим какви ще бъдат нашите далечни правнуци след някакви си петстотин хиляди години…“

И ето пред очите на потресените зрители възникват портрети на потомците ни, нарисувани от разпаленото въображение на някои западни учени.

„Той ще бъде с голяма глава — пише професор Джордж Холен. — Ще има по-малко зъби, отколкото ние, движенията му ще бъдат ловки, но не силни. Той ще се развива бавно и ще продължава да се учи до зряла възраст, която ще настъпва едва на четиридесет години. Човекът на далечното бъдеще ще живее няколко столетия, безспорно ще бъде по-разумен, отколкото ние, и по-малко подчинен на инстинктите. Той ще има по-висок интелект в сравнение с нас и много бъдещи хора ще притежават такива способности в някои отрасли на знанието, които ние сега наричаме гениалност.“

Доста мрачна перспектива рисуват пред нас някои антрополози. Те пишат, че черепът на човека от бъдещите столетия ще се стреми да се премести по-надолу, докато тазът вследствие включването на поясния прешлен в състава на кръста има тенденция да се премества нагоре, към черепа. Едновременно с това, заключават анатомите, става като че ли скъсяване на гръдния кош посредством свиване на ребрата отгоре и отдолу. Целият този процес ще доведе до силно скъсяване на гръбначния стълб.

Не е изключена възможността, съобщават антрополозите, след няколко милиона години да остане у човека само един шиен прешлен, един гръден, един поясен и два-три от кръстцовите. Може да се предполага, че китката на бъдещия човек ще има само 2–3 фалангови пръста. Според някои учени такъв брой пръсти ще бъде достатъчен на бъдещия човек, за да си изпълнява работата, която няма да изисква физическо напрежение. Може би ръцете и краката на потомците ни ще бъдат не само по-слаби, но и по-къси, отколкото нашите, тъй като и в недоразвито състояние те лесно ще се справят с минималната работа, която ще трябва да вършат.

Ако се колекционират всички тези „научни“ изказвания за развитието на човека, става ни мъчно за онова неестетическо бъдеще, което му предричат учените от днешното буржоазно общество. Но нека им позволим да продължат.

Най-напред става дума за вместилището на разума — за размерите и формата на черепа.

Един антрополог измервал височината на черепния свод на хора от различни епохи. Оказало се, че тя расте много по-бързо от неандерталеца към съвременния човек, отколкото от питекантропа към неандерталеца. Построявайки своеобразна крива на ръста на черепа и удължавайки я в бъдещето, ученият получил огромен размер на главата на човека, който се предполага, че ще живее след сто хиляди години.

Портретът му не радва очите: огромна плешива глава на слабо хилаво тяло…

Иска ни се да се присъединим към онези учени, които не се съгласяват с такъв мрачен път в еволюцията на човека — най-прекрасното, което е създала природата през цялото време на съществуването си.

Може твърдо да се каже, че днес има две насоки в теорията за еволюцията на царя на природата. За първата насока вече споменахме и не сме съгласни с нея. Втората насока говори за това, че в основни черти еволюцията на човека вече е завършила. В условията, които са предшествували нашето време, а именно преди 20–25 хиляди години, човек е достигнал такова ниво в своето развитие, в своите взаимоотношения с природата, когато от него не трябва да се очакват значителни антропологични изменения. Та нали именно в този период се е прекратил естественият подбор, който е играл решаваща роля във физическата еволюция. Нека се постараем да докажем това.

Наскоро в една пещера в Азия бил намерен скелет на неандерталец. Поразително било това, че скелетът се оказал еднорък. И не защото била загубена част от останките на нашия далечен прадед: той бил без една ръка още като жив. Когато започнали да изучават зъбите на неандерталеца, учените отново били поразени: зъбите си оказали изтъпени. Вероятно те му заменяли липсващата ръка. Обаче не тези наблюдения са най-важни за нас, а нещо друго: още в онези далечни векове, които долавяме през мъглявината на безбройните години, човекът полузвяр е могъл да живее в колектива дори с такива физически недостатъци, които безспорно биха го довели до гибел. Вероятно още тогава ролята на естествения подбор е намалявала и ако в периода на питекантропите съдбата на всеки човек маймуна е зависела само от неговото умение да си намира храна и да се защищава от враговете, то след едно хилядолетие човекът е могъл да живее под защитата на колектива, като член на същия този колектив.

Мозъкът също се е развивал и ставал все по-съвършен и по-съвършен. По-изкусни ставали оръдията на производство. Природата започнала да се покорява на човека, той ставал властелин на всичко живо на земята. Неговото интелектуално развитие толкова явно превъзхождало разума на всички други същества, че това значително отслабило естествения отбор сред хората. Именно преди около 50 хиляди години, във вековете, когато се сформирал кроманьонският човек, с най-близък облик до нашия, по стълбицата на еволюцията вече започнал да се стабилизира обликът на човека от наше време.

Днес откритата борба за съществуване не оказва влияние върху развитието му. Обществото, колективът, културата, в крайна сметка, разумът на човека са победили.

Вместилището на разума е мозъкът, който се намира в черепа. Защо трябва да предполагаме, че мозъкът на бъдещия човек трябва непрестанно да набъбва, да увеличава обема си? Опитайте се да обясните например защо мозъкът на двама писатели, еднакво известни и талантливи, така рязко се отличават по тегло. Говоря за мозъка на Анатол Франс, който е бил два пъти по-лек от мозъка на Иван Тургенев.

Защо трябва да очакваме физическо израждане на нашите потомци? Сравнете рекордите в областта на спорта, в областта на грандиозните пренатоварвания в периода на космическите полети, на които са подложени нашите космонавти, с онова, което са могли да постигнат олимпийците от далечните години. Вие ще видите непрекъсната еволюция във физическото развитие на човека, укрепване и утвърждаване на неговата хармония и съвършенство.

Не, ние не очакваме израждане на човека! Строителството на комунистическото общество, общество на справедливост и равноправие, ще направи човека още по-прекрасен и могъщ. Израждането, което става от несметно богатство, или израждането, на което са подложени бедните и безправните, е породено от несправедливия обществен строй, от разделението на бедни и богати в обществото на капитала.

Налага се да слушаме и такива изказвания:

— Може би смятате, че човекът на утрешния ден ще бъде неизменен? Знаете ли, че в това има нещо безнадеждно, угнетяващо…

Иска ми се да отговоря с думите на известния съветски антрополог професор Рагински.

„Ако така се отнасяме към еволюцията на човека — казал той, — ние бихме се оказали в очите на нашите свръхчовешки потомци само като смешни копия на хора. Ако допускахме бурна еволюция на съвременния човек, как би трябвало да гледаме на онези, които са живели преди нашата ера? Ние бихме били принудени да гледаме на Фидий като на същество, стоящо по-долу от нас на стълбата на органическия свят. А аз бих предпочел да виждам в него, както и досега, великия създател на скулптурите на Партенона. Мисля, че ако космическият кораб би ни пренесъл столетия напред бихме срещнали хора, които само с нещо несъществено се различават от нас.“

Но има още един фактор, за който никога не трябва да забравяме.

Комунизмът е верният страж на човека от утрешния ден!

Само победата на комунизма би възпрепятствувала израждането на хората в света — от отравяния, от радиация, от радиоактивни отпадъци на промишлеността, която произвежда суровини за атомните заряди, и т.н.

Ето какво казва по този въпрос известният генетик Н. П. Дубинин:

— Човекът като биологически вид е изключително млад. Типичните представители на хомо сапиенс са се появили едва преди около 40 000 години. Преди около един милион години са се появили хора от примитивен тип. У неандерталците преди 100 000 години обемът на мозъка се равнявал на 1450 кубически сантиметра, а у съвременния човек е 1350. Това намаляване на обема на мозъка е свързано с по-голямото развитие на центровете на асоциации към челото и слепоочията. От излизането си на сцената на живота разумният човек не се е изменил физически, т.е. в генетичен смисъл. В най-близките хиляди години неговата генетична информация ще съхрани цялата своя мощ, ако не намерим начин изкуствено да я разрушим. В наши дни потоците от информация, която възприемаме, и нивото на решаване задачите по нейното преработване са несравними с недалечното минало. Обаче според мнението на най-изтъкнатите физиолози само една десета от възможностите на мозъка като апарат за мислене се използува от човека при съвременните методи на възпитание. Законите на генетиката на популациите показват, че народът като цяло, а не отделна група, не отделни гении формират генетичния потенциал на човечеството.

Този въпрос има и друга страна — продължава академикът. Аз говоря за социалното въздействие върху формирането на човека. А много чуждестранни учени не се замислят, а може би и не искат да се замислят за това.

Целият свят на хомо сапиенс — на разумния човек — е уникален в историята на живота на Земята. За разлика от животните той е създал успоредно с генетичната и втора програма, която определя неговото развитие във всяко по-следващо поколение. Програма на социалното унаследяване.

Самата генетична еволюция е относително бавен процес. Еволюцията на генетичните програми, преминала на базата на естествения подбор, е довела до възникване на съзнанието. Именно съзнанието, фиксирайки в себе си резултатите от социалните преобразования, е станало фактор за фантастично бързата духовна еволюция на самия човек. Бавното протичане на генетичната еволюция у човека сякаш се заменяло с бързите процеси в неговия духовен свят и неговата среда. Извод: човечеството вече не се нуждае от генетична еволюция. Цялата негова история е потвърдила тази концепция. Фантастичният подем на науката и културата от времето на Средновековието не се съпровожда от никакви генетични изменения. Социалната и научнотехническата революция, които се извършват в наши дни, ще доведат до потресаващи изменения в духовното съдържание на човека. Но никаква генетична еволюция няма да се извърши.

Социалните фактори, нарастването на производителните сили — ето горивото на този грандиозен процес. И още, разбира се, личният опит на хората, който се предава чрез възпитанието на децата — завършва Николай Петрович.

А какво ще стане в далечното бъдеще с машините?

Могат ли те да станат по-умни от създателите си?

Току-виж се превърнали в някакви мислещи живи същества, които могат да се саморазвиват?

Над тези перспективи би трябвало да се замислим.

Да, кибернетиката се роди, утвърди и пусна могъщи корени в близките науки. Днес наред с атомната физика, космонавтиката и биологията тя е една от най-прогресивните области на науката. И това не трябва да ни учудва. Причина е „универсалността“ на кибернетиката, т.е. възможността да се използуват нейните постижения във всички области на човешкото знание. „Тя може всичко“ — се казва понякога за нея.

Но след като е универсална наука, която анализира разума, мисълта, може би е възможно някога да се създаде изкуствено живо кибернетично същество. Във връзка е това много шум вдигна оригиналното изказване на академик А. Н. Колмогоров, който от своите крайно смели позиции веднъж каза:

„Принципната възможност да бъдат създадени пълноценни живи същества, построени върху дискретни цифрови механизми за преработване на информация и управление, не противоречи на принципите на материалистическата диалектика.“

Академикът отива още по-надалеч. Той говори, че вследствие активното развитие на автоматиката могат да бъдат създадени автомати, които ще станат „живи изкуствени същества, способни да се размножават, да притежават емоции, воля и мислене“.

Твърдението звучи парадоксално. Нека предоставим възможност на учените да разменят мисли по този въпрос.

„Какво може да се разбира под определението «пълноценно живо същество?» — пита академик И. И. Артоболевски. И дава много остроумно определение: «Под пълноценно живо същество» ние разбираме в частност такова същество, което непрестанно расте и се развива; което на една година плаче по непонятни причини и цапа пеленките; което на възраст от 3 до 5 години задава ту мъдри, ту безсмислени въпроси; което на 15 години получава в училище двойки, започва да се интересува от стихове, понякога си мие врата без специални напомняния; което на 20 години работи на машината или на полето, държи изпити, пише романи и стихове; което на 30 години кара трактор и проектира спътници и което в продължение на целия си живот непременно е свързано посредством хиляди и хиляди взаимоотношения с хиляди и хиляди други пълноценни живи същества; което най-сетне умира затова, че процесът на умиране засега е един от неизбежните жизнени процеси.

Ако така се разбира живото същество — завършва академикът, — вероятно е много трудно да се съгласим с възможността изкуствено да се създадат пълнокръвни живи същества.“

Наистина кибернетиката е в състояние да създаде някакви технически механизми, които ще притежават едно-две и дори няколко свойства, действително присъщи на живото същество. Може би дори тези механизми значително ще превъзхождат по нещо живото същество, но живо същество и в този случай няма да се получи. Всяка съставна част, всяка тухличка още не е пълен комплекс на живото същество, тъй като то е съвкупност от всички свои взаимоотношения в изключително разнообразна и сложна среда.

Дори и най-съвършените автомати винаги ще бъдат рожби на човека — на неговите ръце и неговия разум. Винаги до люлката им ще стои човекът. Само той е в състояние трезво и правилно да изтълкува техните действия.

Може би тогава, без да става дума за живо същество, е възможно да се говори за създаване на мислещо същество, някак изкуствено отнемайки от него функции, които се изразяват по-пълно в живото същество?

Нека преди всичко установим какво трябва да разбираме под термина „мисъл“, „разум“?

Известният американски професор Рос Ешби, който отдавна се занимава с проблемите на кибернетиката, определя разума по следния начин. Той казва, че разумна система е онази, която притежава способност да осъществява целесъобразен подбор на информация. И това се постига само в резултат на получената информация.

Висшият израз на разума е гениалността. Какво представлява тя според определението на Ешби?

„Представата за гениалност е, когато мнозина изпитват различни методи, за да решат някакъв проблем, при това никой предварително не знае кой път е правилният — говори той. — И оня, който успява, ние го отделяме от всички и казваме, че той е необикновен човек. В този случай — продължава ученият — част от подбора, за който говорихме по-горе, се осъществява не от дадения човек, а от целия колектив. И което е особено важно, за гениалността си човек се разплаща с необикновено тежък труд.

Нека се надяваме — казва американският учен, — че необикновено тежкият труд носи на гения най-голяма радост.“

И все пак какъв е отговорът на въпроса: може ли да съществува гениалност в света на свръхумните автомати?

Нека предоставим думата на академик В. Н. Глушков.

„Особеност на съвременния етап от развитието на автоматиката е появата на универсални информационни устройства, които позволяват да се моделират в информационен план всевъзможни страни от умствената дейност на човека.

Естествено, при съвременните условия би било преждевременно да се говори за всестранно моделиране на умствената дейност. Може да става дума само за моделиране на отделни, засега още доста тесни области от нея. Но кое е важно? Че всяка област от умствената дейност на човека по принцип вече може да бъде моделирана с помощта на съвременните цифрови машини, стига те да разполагат с достатъчен обем памет.“

И по-нататък ученият говори за най-главното:

„Заедно с това никога никоя машина не може да бъде по-умна от човечеството като цяло, доколкото в понятието «човечество» влиза не само простата сума от мускулите и умовете на всички живеещи понастоящем хора, а всичко, създадено от човечеството през дългото време на неговото развитие. Затова при сравняване на машината и човека на едната страна на теглилката се поставя само тази машина, а на другата — цялото човечество заедно с продуктите на неговата дейност, включващи, разбира се, и разглежданата машина. И колкото и да се специализират машините в техническа насока или в социално-историческа, те винаги ще останат само помощници и слуги на човека, неограничено умножаващи не само неговата физическа, но и неговата интелектуална мощ.“

В чуждестранната преса все по-често и по-често се сблъскваме с един и същи проблем — противопоставяне на машината на човека.

Това е ту царство на машините, в което властта е завладяна от мъдри електронноизчислителни устройства; ту свят, който загива от изобилие на самопроизвеждащи се машини; ту най-сетне гигантски електронен мозък, някакъв „всемирен разум“, който започва да работи само за своя полза, подтискайки човека.

Не, ние вярваме в могъществото на човешкия разум, в неговата безгранична сила и неизчерпаеми възможности. Този разум винаги ще бъде по-висш и по-сложен от всичко, което някога ще създадем по пътя на човешкото развитие.