Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разговор с електрическим мозгом, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Василий Захарченко
Разговор с електрическим мозгом
„Детская литература“
Москва 1975
Преведе от руски: Русалона Попова
Стиховете преведе: Валентина Радинска
Редактор: Стоянка Полонова
Художник: Фико Фиков
Художествен редактор: Димитър Чадшов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Коректор: Елена Иванова
Руска Л. Г. V. Год. 1978.
Дадена за набор на 18.I.1978 година.
Подписана за печат на 25.V.1978 година
Излязла от печат на 10.VI.1978 година
Поръчка № 91. Формат 1/32 70×100
Печатни коли 25,50. Издателски коли 16,52
Цена на книжното тяло 0,75 лева. Цена 0,86 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Митьо Станев“ — Стара Загора
История
- — Добавяне
23 май. Събота
Непрекъснато се намирам под впечатление на онова, което ми разказа Кибера. Та това е просто чудо: да управляваш въздушния кораб на Гагарин! Струва ми се несправедливо, че не награждават машините като хората — за самоотвержена работа. Но ще дойде време и една бронзова табелка ще украси гърдите на Кибера: „Този благороден робот за първи път в историята на човечеството изстреля в космоса обитател на планетата Земя. Слава на него!“
Все по-често пред очите ми възникват картини от бъдещето.
Космическият кораб навлиза дълбоко навътре в просторите на Вселената. Умният робот разбужда космонавта от дългогодишен сън. През илюминатора се вижда зеленото сияние на новата, още неизследвана планета.
— Събуди се, събуди се! — говори роботът на човека. — Вече пристигаме. Чуваш ли?…
Роботът говори. Аз съм убеден, че в бъдеще човекът ще общува с машината не посредством условен код, не с помощта на перфокарти и магнитофони, а на скъпия за нас човешки език.
Това е най-удобното средство за общуване! Не е нужно да се превежда всяка информация от езика на машините на езика на човека — не са нужни посредници преводачи. Разбира се, в бъдеще така ще се общува с разумните машини.
Разказах на Кибера за размишленията си.
К. За нас, машините, трябва да се изобрети език.
Ние, машините, анализираме човешкия език: вие, хората, създавате условия за общуване с машината. Нека от тези две начала се роди нов език за нас — за машините.
А. Но, скъпи Кибере, не забравяй, че човешкият език е пълен с образи, с метафори. Много неща зависят от интонацията. Да избере човек нужното и правилно значение на фразата от многото възможни варианта на звучене, му помага и интуицията. А идиоматичните изрази? Как ще преведеш например: „Дъската му хлопа“, или: „Има бръмбари в главата си“?
К. Да, засега ние, машините, нямаме странични асоциации. И едва ли сме склонни към метафори, още повече към идеали.
А. Ето защо раждането на машинния език не е лека работа. Достатъчно е да кажем, че само в Америка вече са измислени повече от хиляда и петстотин езика — посредници между човека и машината.
К. И на какъв са се спрели?
А. Повечето учени говорят с машините на езика АЛГОЛ–60. Но това е само началото…