Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разговор с електрическим мозгом, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Василий Захарченко
Разговор с електрическим мозгом
„Детская литература“
Москва 1975
Преведе от руски: Русалона Попова
Стиховете преведе: Валентина Радинска
Редактор: Стоянка Полонова
Художник: Фико Фиков
Художествен редактор: Димитър Чадшов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Коректор: Елена Иванова
Руска Л. Г. V. Год. 1978.
Дадена за набор на 18.I.1978 година.
Подписана за печат на 25.V.1978 година
Излязла от печат на 10.VI.1978 година
Поръчка № 91. Формат 1/32 70×100
Печатни коли 25,50. Издателски коли 16,52
Цена на книжното тяло 0,75 лева. Цена 0,86 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Митьо Станев“ — Стара Загора
История
- — Добавяне
20 май. Сряда
Беше към обед, когато в помещението на Централния пулт за управление не влезе, а просто нахълта Акимов. На зачервеното му лице беше изписано чувство на най-голямо удовлетворение.
— Братлета — извика той възторжено, — приемайте поздравления — ние възкресихме компресора!
В думите му нямаше нищо за чудене. Какво пък, умряла машината, престанал да се върти маховикът, престанали да се движат буталата — настъпила смърт за механизма. И изведнъж го възкресяват… Отново започва да пулсира желязното му сърце. Отново се задвижват неумиращите части на механизма.
— А много време ли загубихте? — пита високо Петя Кузовкин.
— Четири дни.
— И къде беше повредата?
— Дори не беше в самия компресор, а в автоматиката на пусковия механизъм. Доста се поизмъчихме… Но сега работи чудесно.
Как всичко е удивително просто в този външно толкова сложен свят на машините — мислех си аз. А при човека?… Спира сърцето. Прекратява се дишането. Бавно изстива светлината на човешкия разум — мозъка, незатоплян от тънките струйки на живата кръв. И край… Човек умира. Вече не можеш да го върнеш към живота.
А нима в тоя спор на човека с машината пред лицето на смъртта толкова лесно печели машината? Не ми се иска да вярвам…