Марио Пузо
Сицилианецът (24)

Двадесет и четвърта глава

Преди идването на армията на Лука, Джулиано отиваше в Монтелепре, когато пожелаеше, и често срещаше Юстина Фера.

Понякога тя отиваше в дома на Джулиано да предаде някакво съобщение или да получи парите, които бандитът даваше на родителите й. Младежът забеляза, че Юстина се е превърнала в красива млада жена едва когато един ден я видя, придружавана от родителите й, на главната улица в Палермо. Бяха дошли да купят елегантни тоалети, каквито не можеха да се намерят в Монтелепре. Джулиано и хората му бяха в града за провизии.

Бандитът не беше виждал девойката около шест месеца; за това време тя се бе източила и беше станала по-висока. Юстина бе едра за сицилианка, дългите й крака пристъпваха несигурно с новите обувки на високи токчета. Беше едва шестнадесетгодишна, но лицето и тялото й бяха повлияни от субтропичния климат на Сицилия и тя беше вече физически зряла жена. Смолистата й коса, украсена с три блестящи гребена, беше вдигната като корона и откриваше дългата й златиста шия, подобна на шията на изрисувана върху древна ваза египтянка. Огромните й очи гледаха любознателно, чувствените й устни бяха единствената част от лицето й, която издаваше младостта на девойката. Тя беше облечена с бяла рокля, украсена отпред с червена панделка.

Юстина беше олицетворение на красотата и Джулиано не можеше да откъсне поглед от нея. Той седеше на терасата на едно кафене, хората му се бяха разпръснали по съседните маси. Родителите й го познаха, но лицето на бащата не промени изражението си, а майката побърза да извърне очи. Единствено Юстина продължи да го гледа, докато отминаха. Като благовъзпитана сицилианка тя нямаше право да поздрави Джулиано, но го изгледа право в очите и устните й потръпнаха от сдържана усмивка. Застанала сред обляната от светлина улица, тя приличаше на блестящ слънчев лъч и олицетворяваше чувствената хубост, която разцъфтява рано у сицилианките. От деня, в който беше станал бандит, Джулиано се бе отрекъл от любовта. За него това чувство, означаваше подчинение и щеше да го направи лесна жертва на предателство. Но в този миг изпита непонятно желание да коленичи и доброволно да се превърне в роб на младото момиче. Той не разбираше, че е влюбен за първи път в живота си.

Измина повече от месец, но пред очите му непрекъснато изникваше Юстина Фера, застанала сред улицата, озарена от златистите лъчи на слънцето. Джулиано си обясняваше това с чисто физиологическо привличане, липсваха му страстните милувки на Венера. По-късно установи, че желаеше не само да се люби с Юстина; копнееше да броди с нея из планината, да й покаже своите пещери и покритите с цветя долини, да й приготви вечеря на открито и да й посвири на китарата си. Мечтаеше да й прочете написаните от него поеми, някои от които бяха публикувани в сицилианските вестници. Хрумна му да се промъкне в Монтелепре независимо от присъствието на хилядите карабинери от специалния отряд, за да зърне девойката. В този миг осъзна, че в гърдите му бушуват опасни чувства.

Мечтите му бяха абсурдни, защото изборът му беше много ограничен: да бъде убит от карабинерите или да избяга в Съединените щати. Но ако продължаваше да мечтае за това момиче, едва ли щеше да стигне до Америка. На всяка цена трябваше да я прогони от главата си. Можеше да я отвлече или прелъсти, но баща й щеше да стане негов смъртен враг, а той вече имаше достатъчно такива врагове. Джулиано бе наказал жестоко Пишота, който беше прелъстил невинно момиче, и бе екзекутирал трима бандити заради изнасилване. Чувствата му към Юстина бяха чисти, искаше да бъде щастлива, да го обича и да се възхищава от него, да остане за нея героя, за какъвто се смяташе доскоро, да прочете любов и доверие в очите й.

Но той обмисляше всички възможности механично, защото вече бе решил да се ожени тайно за момичето. За това щяха да знаят само родителите на Юстина, Аспану Пишота и няколко доверени членове на бандата. Когато преценеше, че няма опасност, хората му щяха да придружат момичето до планинския лагер, за да прекарат заедно няколко дни. Тя щеше да бъде преследвана от полицията, ако станеше известно, че е съпруга на Тури Джулиано. Щеше да уреди Юстина да замине за Америка и да го изчака там. Имаше само един проблем — дали девойката щеше да пожелае да се омъжи за него.

 

 

Чезаро Фера беше таен член на бандата на Джулиано повече от пет години. Неговата задача бе да събира сведения, той никога не участвуваше в бойните акции. Семейство Фера познаваше отлично родителите на Джулиано, защото живееше през десет къщи на същата улица. Чезаро Фера бе много по-образован от съгражданите си и земеделието не го задоволяваше. Когато малката Юстина загуби парите и те бяха възстановени от Джулиано, който обяви, че взима под своя закрила цялото семейство, Фера отиде при Мария Ломбардо и предложи услугите си на сина й. Той обикаляше Палермо и Монтелепре и събираше сведения за местоположението на карабинерските отряди, за предстоящите пътувания на богатите търговци, набелязани от бандитите, разкриваше тайните доносчици на полицията. Фера получаваше част от откупите, което му позволи да открие малка кръчма в Монтелепре. Тя се оказа много полезна за нелегалната му дейност.

Когато Силвио се върна от фронта надъхан със социалистически идеи, старият Фера му показа вратата — не заради политическите му убеждения, а защото смяташе, че синът му излага на опасност цялото семейство. Чезаро Фера не вярваше в демокрацията и в обещанията на римското правителство и напомни на Джулиано за обещанието му да ги вземе под своя закрила. Бандитът направи всичко възможно, за да помогне на Силвио, а след смъртта му се закле да отмъсти на убийците.

Чезаро Фера не обвиняваше Джулиано; разбираше, че кръвопролитието при Портела дела Джинестра беше покрусило младежа и продължаваше да го терзае. Беше научил това от жена си, която слушаше Мария Ломбардо да говори с часове за своя син. Майката с тъга си припомняла колко били щастливи преди онзи съдбоносен ден, когато Джулиано бил ранен от карабинерите и бил принуден да убива против волята си. Разбира се, всички негови престъпления били извършени от необходимостта да се съпротивлява на враговете си. Мария Ломбардо напълно оправдаваше постъпките на сина си, но гласът й потреперваше, когато споменаваше кръвопролитието при Портела дела Джинестра. Представяше си малките деца, разкъсани от куршумите, смъртта на беззащитните жени. Нима хората вярваха, че Джулиано е способен на подобна низост? Нали именно той беше закрилник на бедните и любимец на целия народ? Беше раздал цяло състояние, за да помогне на клетниците, които нямаха храна и подслон. Нейният Тури никога не би заповядал да бъде извършено подобно кръвопролитие. Той се бе заклел в невинността си пред статуята на черната мадона и беше плакал в прегръдките на майка си.

През всичките тези години Чезаро Фера се опитваше да разгадае тайната на клането при Портела дела Джинестра. Може би картечарите на Пасатемпо неволно бяха променили ъгъла на обстрелване? Или бандитът, който беше прочут с кръвожадността си, беше убил невинни хора за собствено удоволствие? Може би кръвопролитието беше извършено, за да се опетни името на Джулиано? Фера не изключваше присъствието на друг отряд, който беше открил огън с автомати. Тези хора навярно не бяха подчинени на Джулиано, а бяха изпратени от „Приятелите на приятелите“ или от тайната полиция. Всичките му идеали щяха да рухнат, ако се убедеше във вината на Джулиано. Тури бе израснал пред очите му и Чезаро го обичаше като роден син. Нито веднъж не бе забелязал у младежа злоба или жестокост.

Чезаро Фера черпеше с вино тайните членове на бандата, които не бяха хвърлени в затвора от полковник Лука, и внимателно ги наблюдаваше. Той Дочу откъслечни разговори между мафиозите, които идваха да пият и да играят на карти в кръчмата му. Веднъж споменаха, че „Звяра“ и „Дявола“ посетили дон Кроче. Мафиозите със смях разказваха как донът превърнал тези свирепи мъже в покорни агънца. Фера размисли и безпогрешният му инстинкт на сицилианец му помогна да свърже това посещение с кръвопролитието при Портела дела Джинестра. Пасатемпо и Андолини се бяха срещнали с дона. Първият често бе наричан „Звяра“, а Fra Diavollo беше бандитският прякор на Андолини. Какво са търсели в дома на дон Кроче, далеч от планинския лагер на бандитите? Фера изпрати малкия си син в дома на Джулиано със съобщението, че иска спешна среща с бандита. След два дни се изкачи в планината и разказа всичко на Джулиано. Младежът остана привидно безразличен, но го накара да се закълне, че ще запази разговора им в тайна. След три месеца Джулиано му определи нова среща; Фера се надяваше, че сега ще разгадае тази тъмна афера.

Бандата се бе оттеглила високо в планината, извън обсега на армията на полковник Лука. Чезаро пътува цяла нощ до мястото, където го очакваше Пишота, който трябваше да го заведе при Джулиано. Призори пристигнаха в лагера — очакваше ги топла закуска, подредена върху отрупана със сребърни прибори сгъваема маса. Тури Джулиано носеше бяла копринена риза и бежови молескинови панталони, напъхани в кафявите му, из лъскани до блясък ботуши; косата му беше току-що измита и сресана — никога не бе изглеждал толкова красив.

Младежът помоли Пишота да го остави насаме с Фера. Изглеждаше доста смутен.

— Благодаря ти за информацията — каза той с официален тон. — Проверих сведенията и те се оказаха точни и много важни. Но този път те повиках за друго. Сигурно ще се изненадаш, но се надявам, че няма да те обидя.

Фера беше учуден, но учтиво отвърна:

— За нищо не мога да ти се разсърдя, защото съм ти прекалено задължен.

Лицето на младежа се озари от добре познатата на Фера честна, открита усмивка.

— Слушай внимателно — започна Джулиано. — Нашият разговор е първата стъпка. Няма да настоявам, ако отхвърлиш предложението ми. Забрави, че съм командир на нашата банда; сега се обръщам към теб като към баща на Юстина. Добре знаеш, че дъщеря ти е много красива и навярно много младежи от Монтелепре са влюбени в нея. Известно ми е, че си строг баща и ревностно пазиш нейната чест. Признавам, че изпитвам подобни чувства за първи път в живота си. Искам ръката на дъщеря ти. Няма да се обидя, ако ми откажеш. Ще останеш мой верен приятел и семейството ти винаги ще бъде под закрилата ми. Но ако тя не ме харесва, повече няма да отворим дума по този въпрос.

Чезаро Фера бе така смаян от думите на Тури, че едва успя да произнесе:

— Остави ме да си помисля…

Дълго мълча, а когато проговори, гласът му бе изпълнен с уважение:

— Не познавам човек, когото бих желал за зет повече от тебе. Зная, че Силвио щеше да бъде на същото мнение.

Той отново замълча.

— Безпокоя се за Юстина — продължи след малко. — Ако тя стане твоя жена, полковник Лука ще я арестува при първия удобен случай. „Приятелите на приятелите“ сега се против тебе и могат да й причинят зло. Самият ти нямаш друг избор, освен да избягаш в Америка или да умреш тук, в планината. Извини ме за откровеността, но не искам Юстина да остане млада вдовица. Най-много ме безпокои това, че бракът ще усложни и твоя живот. Щастливият младоженец не вижда клопките и става непредпазлив. А това може да ти струва живота. Позволявам си да говоря открито, защото изпитвам дълбока обич и уважение към тебе. Сватбата трябва да се отложи за по-благоприятно време, когато се изясни бъдещето ти.

Чезаро млъкна и хвърли неспокоен поглед към Джулиано, за да разбере дали не го е обидил, но прочете в очите му такова разочарование, че побърза да добави:

— Не ти отказвам, Тури.

— Обмислил съм всичко — каза Джулиано и въздъхна. — Ще се оженя тайно за Юстина, абат Манфреди ще ни венчае тук, в планината — навсякъде е прекалено опасно за мен. Жена ти и ти ще придружите Юстина и ще присъствувате на церемонията. Тя ще прекара тук три дни, след което ще се върне в родния дом. Дори да загина, ще й оставя достатъчно пари да започне нов живот. Обичам дъщеря ти и обещавам да я пазя и да се грижа за нея. Бъдещето й ще е осигурено, дори да се случи най-лошото. Зная, че рискува, ако се омъжи за бандит, и като добър баща имаш право да ми откажеш.

Чезаро Фера беше трогнат от простичките думи на младежа, в които се долавяше примирение и отчаяние. Трогна го и това, че бе помислил за бъдещето на Юстина. Бащата стана от масата и прегърна Джулиано.

— Съгласен съм — каза той. — Ще говоря с Юстина.

На раздяла Чезаро заяви, че се радва, защото сведенията му помогнали на Джулиано, и беше поразен от промяната на изражението на младежа. Очите му се разшириха, красивото му лице се вкамени, сякаш беше издялано от мрамор.

— Ще поканя Андолини и Пасатемпо на моята сватба — каза бандитът. — Тогава ще уредим въпроса.

Едва по-късно на Фера му мина мисълта колко странно бе това решение при условие, че бракът трябваше да се запази в тайна.

 

 

В Сицилия беше неща обичайно девойка да се омъжи за човек, с когото не е била нито миг насаме. Момите трябваше да седят пред домовете си, обърнати в профил, и никога да не поглеждат към улицата, за да не ги сметнат за покварени. Младежите разговаряха с тях само в църквата, където девойките бяха закриляни от статуите на девата и от ледените погледи на майките си. Ако след няколко разменени любезности младежът безумно се влюбваше в обърнатия профил, той беше длъжен да съобщи намеренията си с добре обмислено писмо. За тази отговорна работа често прибягваха до услугите на специалист. Само една погрешна дума можеше да доведе до погребение, не до сватба. Тури Джулиано постъпи според обичая и поиска ръката на Юстина от баща й, въпреки че с нищо не й бе показал, че проявява интерес към нея.

Чезаро Фера не се съмняваше в отговора на дъщеря си. Дори когато беше малка, Юстина завършваше молитвите си с думите: „… и запази Тури Джулиано от карабинерите“. Винаги настояваше да предава съобщенията на Мария Ломбардо. Девойката изпадна в ярост, когато научи за тунела към къщата на Венера. Отначало майката и бащата помислиха, че е разгневена от арестуването на съседката и на родителите на Джулиано, но скоро разбраха, че е луда от ревност.

Чезаро Фера предварително знаеше отговора, на дъщеря си, но беше смаян от реакцията й, когато й съобщи за предложението на бандита. Тя се усмихна дяволито и триумфално, сякаш никога не се бе съмнявала, че ще прелъсти и покори Джулиано.

 

 

Високо в планината се издигаше малък, полуразрушен нормандски замък, напуснат от обитателите си преди повече от двадесет години. Там, Джулиано щеше да отпразнува сватбата си и да прекара „медения си месец“. Аспану Пишота трябваше да организира защитен кордон, за да не бъдат изненадани от внезапно нападение. Абат Манфреди напусна манастира с теглена от магаре каруца, след което хората на Джулиано го пренесоха с покрита носилка по тесните планински пътеки. Той беше възхитен от малкия параклис в замъка, въпреки че ценните статуи и мебелите с дърворезба отдавна бяха откраднати. Но голата мраморна настилка и каменният олтар бяха великолепни. Абатът беше против сватбата и когато двамата се прегърнаха, той подхвърли шеговито:

— Сигурно си забравил старата поговорка, че печели този, който играе сам.

— Крайно време бе да помисля за собственото си щастие — отвърна Джулиано и се засмя.

На свой ред той цитира любимата народна пословица на абата, която той повтаряше винаги когато трябваше да оправдае нечистите си сделки: „Запомни, че преди да обръсне апостолите, свети Йосиф избръсна собствената си брада“.

Шегата повиши настроението на монаха; той отвори ковчежето с документи и подаде на Джулиано удостоверението за брак. Документът беше внушителен, готическите букви бяха изписани със златно мастило.

— Бракът трябва да бъде регистриран в манастира, но никой няма да научи за това — каза абатът.

Младоженката и родителите й бяха пристигнали с магарета предишната вечер. Те пренощуваха в почистените от бандитите стаи, обзаведени с легла от бамбук и слама. Джулиано съжаляваше за отсъствието на родителите си, но те бяха наблюдавани от карабинерите на полковник Лука.

Аспану Пишота, Стефан Андолини, Пасатемпо, Силвестро и Теранова бяха единствените гости на сватбата. Юстина бе заменила пътническите дрехи с бялата рокля, с която бе привлякла погледа на Тури в Палермо. Джулиано беше поразен от лъчезарната й усмивка. Абатът набързо претупа церемонията и всички, излязоха на поляната пред замъка, където беше поднесен обяд, състоящ се от студено месо, хляб и вино. Гостите вдигнаха тост за младоженците. Абатът и семейство Фера бързаха да си тръгнат — предстоеше им дълъг и опасен път. Страхуваха се, че карабинерите ще нападнат охраняваната от бандитите зона. Джулиано помоли абата да остане още няколко минути.

— Благодаря ти за всичко — каза той. — Но сега имам нужда от помощта ти, за да извърша едно добро дело.

Той му прошепна нещо и абатът кимна с глава.

Юстина прегърна родителите си; майката се разплака и хвърли умолителен поглед към Джулиано. Девойката й прошепна нещо, майката се засмя. Прегърнаха се за последен път и родителите се качиха на магаретата.

Младоженците прекараха първата си брачна нощ в голямата спалня на замъка. Всички мебели бяха откраднати, но Джулиано беше пренесъл с магаре огромен дюшек, юрган от гъши пух, възглавници и копринени чаршафи, купени от най-скъпите магазини в Палермо. В голямата почти колкото спалнята баня имаше мраморна вана и голям умивалник. Разбира се, нямаше течаща вода, трябваше да пълнят ведра от бистрото поточе край замъка. Джулиано беше подредил в банята парфюми и тоалетни принадлежности, каквито Юстина никога не бе виждала.

Отначало девойката се срамуваше от голотата си и държеше ръцете си отпред. Кожата й беше златисто мургава. Въпреки че беше стройна, Юстина притежаваше закръглените гърди на зряла жена. Джулиано се наведе да я целуне, но тя леко извърна глава и той докосна само ъгълчето на устните й. Младежът прояви търпение не защото беше опитен любовник; помогна му вроденото чувство за тактика, с което печелеше партизанските операции. Юстина бе разпуснала дългата си смолиста коса, която прикриваше гърдите й. Джулиано започна да гали косата й, припомни й срещата им в Палермо, когато за първи път беше забелязал, че момичето се бе превърнало в красива жена. Той й рецитира поемите, които беше съчинил, докато мечтаеше за нея в самотната си пещера. Усети как тялото й се отпусна и понечи да легне върху нея, но девойката извърна очи.

На свой ред тя му разказа как се влюбила в него в деня, когато занесла на родителите му съобщение от своя брат. Припомни си колко била съкрушена, когато Джулиано не познал момиченцето, на което беше дал пари преди много години. Каза му, че от единадесетгодишна възраст го споменавала в молитвите си и още оттогава била влюбена в него.

Тури Джулиано се почувствува безкрайно щастлив от думите й. Тя наистина го обичаше и мечтаеше за него, докато беше сам в планината. Продължи да милва косата й, Юстина хвана ръката му и я задържа в топлата си суха длан.

— Изненада ли се, когато баща ти ти съобщи за моето предложение? — попита Джулиано.

— Не, защото забелязах как ме гледаше в Палермо — отвърна Юстина с плаха и едновременно победоносна усмивка. — От този ден започнах да очаквам предложението ти.

Той се наведе и целуна тъмночервените й устни и този път Юстина не обърна главата си. Младежът беше изненадан от сладостта на тези устни, от ароматния й дъх и бурната реакция на собственото си тяло. Изпита непознато досега чувство на безтегловност, сякаш плътта му се разтапяше и се отделяше от него. Той потръпна, Юстина отхвърли завивката и му направи място в леглото. Притиснаха се един към друг; когато докосна тялото й, Джулиано усети страст, каквато не бе изпитвал към друга жена. Юстина затвори очи.

Младежът целуна устните й, очите и гърдите й, където кожата бе толкова нежна, че горещата й плът жегна устата му. Тялото й бе уханно и сладко, като на дете, което не познава превратностите на съдбата, нито смъртта. Той погали бедрото й и усети странно изтръпване в пръстите и слабините от допира до копринената и кожа. Това усещане бе толкова странно, че той ме можа да се въздържи и се засмя. Но буквално обезумя, когато Юстина плахо го докосна между краката, и започна да я гали пламенно, но същевременно нежно. Отначало младото момиче отвръщаше на милувките му бавно и колебливо, но скоро страстта й се разпали. Любиха се безмълвно през цялата нощ, призори Юстина заспа от умора.

Тя се събуди едва по обяд. Голямата мраморна вана беше пълна с вода, ведрата до умивалника също бяха напълнени, но от Тури нямаше и следа. За миг Юстина усети страх, но стъпи във ваната и се изми. Избърса се с груб кафяв пешкир и се напарфюмира, после облече дрехите, с които беше пътувала — тъмнокафява пола и бяла жилетка, и нахлузи здрави туристически обувки.

Навън слънцето припичаше — обикновено в Сицилия горещините започваха още през май. Подухваше ветрец, който освежаваше въздуха. До грубо скованата дървена маса гореше огън. Джулиано беше приготвил закуска — препечени филии черен хляб, шунка и плодове. Той наля две големи чаши с прясно мляко от увития в листа метален бидон.

Юстина се огледа и тъй като наоколо нямаше никой, се хвърли в прегръдките му и страстно го целуна. Благодари му за закуската, но го упрекна, че не я е събудил, за да я приготви вместо него. Подобно нещо бе нечувано в Сицилия.

Хранеха се мълчаливо, осветени от ярките слънчеви лъчи. Чувствуваха се безкрайно щастливи в своя малък свят, изолирани от стените на замъка, над които се извисяваше украсена с пъстроцветна мозайка кула. Пред очите им се разкриваше великолепният портал на входа на замъка, зад срутените стени се виждаше арката пред олтара в параклиса.

Те минаха през развалините и навлязоха в маслинова горичка, сред която растяха диви лимонови дръвчета. Вървяха сред поляни, обсипани с типичните за Сицилия цветя: възпетите от древногръцките поети асфодели, розови анемонии, зюмбюл, ален адонис, който според легендата бил оцветен от кръвта на любовника на богинята Венера. Тури прегърна младата си съпруга и усети, че кората и кожата й са напоени с аромата на цветята. Когато навлязоха в горичката, Юстина смело го придърпа върху килима от ярки цветя и телата им отново се сляха. Жълти и черни пеперуди кръжаха над тях, после изчезваха в безкрайната небесна синева.

На третия ден дочуха изстрели, които отекнаха далеч в планината. Юстина се разтревожи, но Джулиано побърза да я успокои. През тези дни се бе старал да не събуди никакъв страх у нея, дори бе скрил оръжията си в параклиса. Стараеше се да изглежда напълно спокоен и бе наредил на хората си да не се показват пред Юстина.

След няколко минути се появи Пишота, преметнал през рамо два окървавени заека. Той ги хвърли в краката на младото момиче и каза с усмивка:

— Сготви ги на съпруга си, това е любимото му ядене. Не се притеснявай, ако ги изгориш — имаме още двадесетина.

Юстина се зае да одере и изчисти зайците, а двамата приятели се отправиха към срутената арка и седнаха на земята.

— Е, струваше ли си да рискуваме живота си заради нея? — ехидно запита Пишота.

— Много съм щастлив — промълви Джулиано. — А сега ми разкажи за зайците, които сте застреляли.

— Нападна ни многоброен отряд на полковника — отвърна Пишота. — Успяхме да ги спрем на отбранителната линия. Имаше и две бронирани коли. Едната се натъкна на минното поле и изгоря, също както неопитната ти съпруга ще изгори тези зайци. Другата кола изстреля боеприпасите си в скалите и побърза да се върне в Монтелепре. Навярно ще се върнат утре сутринта с подкрепления, за да потърсят другарите си. Трябва да напуснеш замъка още тази нощ.

— Бащата на Юстина ще дойде да я вземе призори — каза Джулиано. — Надявам се, че си подготвил нашата малка забава?

— Разбира се — отвърна Пишота.

— След като замине съпругата ми…

Джулиано произнесе неуверено думата „съпруга“ и Пишота прихна да се смее. Тури също се усмихна и продължи:

— … ще доведеш двамата в параклиса, за да приключим с този въпрос.

Той замълча и добави:

— Изненада ли се, когато научи истината за Портела дела Джинестра?

— Не — отвърна приятелят му.

— Ще останеш ли за вечеря? — попита Джулиано.

— Не искам да развалям последната ти вечер — каза Пишота и поклати глава. — Нали знаеш договорката: „Избягвай приготвената от младоженка храна“.

Очевидно старата поговорка намекваше за потенциалната възможност за предателство от новите съучастници в престъпленията. Така Пишота отново изтъкваше, че е против този брак.

— Животът ни на хора извън закона няма да продължи още дълго — с усмивка каза Джулиано. — Необходимо е да се подготвим за промени. Отбранителната линия трябва да издържи, докато уредим другия въпрос.

Пишота кимна и хвърли поглед към наведената над огъня Юстина.

— Наистина е хубаво момиче — каза той. — Само като си помисля, че е израснала пред очите ни, без въобще да я забележим. Внимавай, баща й казваше, че била доста сприхава. Не оставяй оръжията си в ръцете й.

Той отново цитираше банална народна поговорка, но Джулиано се престори, че не разбира вулгарния намек. Пишота се прехвърли през стената и изчезна сред маслиновите дръвчета.

Юстина бе украсила масата с поставени в някаква стара ваза цветя. Тя поднесе вечерята — заек с чесън и домати и салата със зехтин и винен оцет. На Джулиано му се стори, че момичето изглежда някак неспокойно и тъжно. Навярно причина за това бяха изстрелите или появата на Пишота с мрачното му лице и увисналите на кръста черни пистолети в тяхната райска градина.

Младоженците се нахраниха, без да бързат. Джулиано си помисли, че жена му не е лоша готвачка; при това не оставяше чинията или чашата му празни, явно бе добре възпитана от майка си. Той със задоволство установи, че Юстина има отличен апетит, свидетелстващ за добро здраве. Тя вдигна очи и видя, че съпругът й я наблюдава.

— Е, готвя ли добре, както майка ти? — попита с усмивка тя.

— Много по-добре — отвърна Джулиано. — Но не й го казвай.

Юстина продължаваше да го гледа с притворени очи, като настръхнала котка.

— Може би готвя по-хубаво и от Венера?

Тури Джулиано, който никога не бе имал връзка с момиче, бе хванат натясно, но вроденото му чувство за такт му помогна да измисли уклончив отговор. Навярно жена му щеше да го разпитва за сексуалните му отношения с Венера. Не искаше да слуша, нито да отговаря на подобни въпроси. Не бе обичал бившата си любовница като Юстина, но все още хранеше нежни чувства към Венера и я уважаваше. Животът на Венера представляваше низ от трагедии, които бяха непонятни на младата девойка.

Юстина разчистваше масата и очакваше отговора му.

— Венера беше великолепна готвачка — замислено каза Джулиано. — Няма да е справедливо да те сравнявам с нея.

Край главата му прелетя чиния и младежът неудържимо се разсмя. Маската на покорство падна от лицето на жена му при тази първа семейна свада. Тя избухна в сълзи и Джулиано я взе в прегръдките си.

Притискаха се един към друг в сребристия сумрак, който се спуска така внезапно в Сицилия. Джулиано се наведе към розовото ушенце, което се подаваше сред смолистите къдрици на Юстина.

— Шегувах се — прошепна той. — Ти си най-добрата готвачка на света.

Младежът целуна Юстина по шията, за да прикрие усмивката си.

През тази последна нощ двамата разговаряха повече, отколкото се любиха. Юстина започна да го разпитва за Венера, но той я прекъсна, като я увери, че това е минала и забравена история. Тя искаше да разбере как ще се виждат в бъдеще. Тури обясни, че урежда заминаването й за Америка, където трябваше да се срещнат след известно време. Но Юстина вече знаеше това от баща си и се интересуваше как можеха да бъдат заедно, преди да замине. Тя изобщо не допускаше, че Джулиано не ще успее да избяга — беше прекалено млада, за да повярва в трагичния край на тяхната история.

Бащата на Юстина пристигна призори. На сбогуване младото момиче за последен път се притисна към Джулиано.

 

 

Джулиано се отправи към параклиса, където трябваше да се срещне с главатарите си. Междувременно извади скритите там оръжия.

В разговора си с абат Манфреди Джулиано сподели своите подозрения, че Стефан Андолини и Пасатемпо са се срещали с дон Кроче два дни преди кръвопролитието при Портела дела Джинестра. Джулиано увери стареца, че синът му няма да пострада, и го помоли да му разкаже цялата истина. Предположението му се оказа вярно — Андолини наистина се бе изповядал пред баща си. Донът му наредил да заведе Пасатемпо във Вилаба. Андолини останал отвън, докато двамата се съвещавали. Това станало два дни преди кръвопролитието. След трагичните първомайски събития Андолини разпитал Пасатемпо, който признал, че получил крупна сума от дон Кроче, за да насочи картечницата си към хората. Пасатемпо го заплашил, че ако го издаде на Джулиано, щял да каже, че Андолини също е участвувал в сделката с дон Кроче. Андолини се изплашил и споделил всичко с баща си.

Абатът го посъветвал да мълчи. Джулиано бил толкова покрусен от трагедията, че навярно щял да екзекутира и двамата.

Бандитът отново увери стареца, че синът му няма да пострада. Той обясни на Пишота какво трябва да направи и подчерта, че ще се занимаят с предателите след заминаването на Юстина за Монтелепре. Не му се искаше да играе ролята на палач преди ролята на младоженец.

Сега чакаше в параклиса на срутения замък, вместо покрив над главата му синееше средиземноморското небе. Той се облегна върху останките от олтара и се приготви да посрещне своите помощници. Пишота бе наредил на ефрейтор Силвестро да държи под прицел Андолини и Пасатемпо. Доведоха ги и ги накараха да застанат пред Джулиано. Теранова, който не подозираше нищо, седна на една от каменните пейки, защото бе уморен от нощното си дежурство. Джулиано не бе споделил с никого каква съдба очаква Пасатемпо.

Той знаеше, че Пасатемпо притежава инстинктите на див звяр — усещаше промяната в атмосферата и моментално подушваше опасността. Ето защо Джулиано се постара да се държи с него както обикновено. Отношението му към Пасатемпо винаги бе по-сдържано, отколкото към другите му помощници — беше определил на бандита района около Трапани, защото жестокостта му го отвращаваше. Използуваше го за екзекуция на полицейските шпиони и за сплашване на упоритите „гости“, които отказваха да платят откуп. Обикновено лицето на Пасатемпо всяваше ужас у затворниците и срокът на преговорите се съкращаваше. Но в случаите, когато това не бе достатъчно, бандитът им обясняваше с огромно наслаждение какво ще направи с тях и със семействата им, ако откажат да платят откупа. „Гостите“ моментално спираха да се пазарят, само и само да бъдат освободени, колкото е възможно по-скоро.

Джулиано насочи автомата си към Пасатемпо и спокойно изрече:

— Преди да се разделим, трябва да уредим сметките си. Ти не се подчини на заповедите ми и получи пари от дон Кроче, за да стреляш срещу невинни хора при Портела дела Джинестра.

Теранова втренчи в Джулиано присвитите си очи — питаше се дали самият той беше в опасност, може би шефът му блъфираше, за да открие истинския виновник, може би подозираше и него. Той посегна към пистолета, но забеляза, че Пишота също бе насочил оръжието си към Пасатемпо.

Джулиано се обърна към Теранова и каза:

— Известно ми е, че си изпълнил заповедите ми. Но не и Пасатемпо. Той изложи живота ти на опасност, защото ако не бях открил виновника, щях да ликвидирам и двама ви. Сега ще разчистим сметките си с него.

Стефан Андолини не смееше да помръдне. И този път разчиташе на милосърдието на съдбата, защото бе останал верен на Джулиано. Той беше абсолютно убеден в справедливостта му, подобно на вярващите, които се уповаваха на справедливостта на техния бог и извършваха престъпления в негово име.

Пасатемпо разбра какво го очаква. Вроденият му животински инстинкт му подсказа, че е настъпил последният му час. Можеше да се спаси единствено чрез отчаяна атака, но към него бяха насочени два пистолета, затова се опита да печели време.

— Червенокосият ме свърза с дон Кроче и ми предаде парите — каза той. — Защо не го разпиташ?

Надяваше се Андолини да реагира и да отвлече вниманието на бандитите.

— Андолини изповяда греховете си — каза Джулиано. — Ръката му не е докоснала спусъка на картечницата. Дон Кроче го измами, както измами и мен.

— Убивал съм стотици хора, без да ме упрекнеш — разпалено извика Пасатемпо. — Тази история отдавна е забравена. Заедно сме от седем години и това е единственият случай, когато не съм ти се подчинил. Дон Кроче ме увери, че няма да ме укориш, защото самият ти би сторил същото, ако не бе толкова малодушен. Какво са няколко мъртъвци повече в сравнение с всички хора, които сме убили? По-важно е, че не съм предател.

Джулиано разбра, че е безнадеждно да накара този човек да проумее чудовищната си постъпка. Но защо го упрекваше, след като през всичките тези години бе заповядвал да бъдат извършвани много по-страшни престъпления? Спомни си за ликвидирането на бръснаря, за разпъването на мнимия свещеник, за отвлечените хора, за убийствата на карабинери и безмилостното изтребване на шпионите. Пасатемпо бе роден убиец, но какъв бе той, любимецът на сицилианците? Усети колебание дали трябва да очисти бандита.

— Имаш достатъчно време да предадеш душата си на бога. Застани на колене и кажи молитвата си.

Бандитите се отдалечиха и оставиха Пасатемпо на лобното му място. Той приклекна, сякаш да коленичи, и се хвърли към Джулиано. Тури натисна спусъка на автомата. Куршумите улучиха Пасатемпо във въздуха, но по инерция тялото му връхлетя върху Джулиано. Младежът с погнуса се отдръпна.

Следобед патрул на карабинерите откри трупа на Пасатемпо на един планински път. На гърдите му беше забодена бележка, която гласеше:

„ТАКА ЩЕ УМРЕ ВСЕКИ, КОЙТО ПРЕДАДЕ ДЖУЛИАНО“.