Лора Лей
Под повърхността на звяра (9)

Глава осма

Рони примигна шокирано, когато думите му достигнаха до нея. Всичко ще се оправи? Веднага след като направи какво?

Тя отблъсна раменете му, пренебрегвайки спазмите в утробата си и влагата, плъзгаща се от възбудената й женственост.

— Не мисля така — младата жена потръпна от нужда. — Тайбър, почакай! Трябва да поговорим за това.

Ох, изобщо не беше добре! Тялото й бе надделяло над разума и тя като че ли не можеше да се овладее достатъчно, за да разбере как да се справи със ситуацията.

Езикът му обходи връхчетата на гърдите й. Мили Боже, той не беше гладък и влажен, какъвто бе на всеки нормален човек. Беше малко груб, горещ и възхитително драскаше кожата й. Как ли щеше да е, когато го усети върху зърната си?

— Вкусът ти е толкова хубав, Рони — раменете на Тайбър се стегнаха, щом сведе главата си още по-надолу, проследявайки вътрешната извивка на гърдата й, очертавайки ивицата дантела, която още покриваше заобленото хълмче. — Толкова горещ и сладък.

Ръцете му се отдръпнаха от стената и се плъзнаха надолу по гърба й, докато не уловиха хълбоците й, залюлявайки я върху твърдото бедро, вмъкнато между нейните.

— Тайбър! — трябваше да го накара да спре. Нали?

Рони отново отблъсна раменете му, а главата й падна назад към стената, докато се бореше с омаломощаващата страст, която бушуваше във вените й.

— Рони, не знам дали мога да спра — прошепна мъжът, докато побутваше с устни дантеления сутиен, приближавайки се опасно близо до твърдото връхче отдолу.

Младата жена можеше да усети дъха му върху измъчената си плът, всяка нейна клетка се изопваше от прелестен копнеж, докато зъбите му подръпваха плата, отстранявайки го от заоблената гръд.

— Тайбър, не мога да… О, Господи! — Рони се изви в ръцете му, когато езикът му се завъртя около твърдата пъпка. Сякаш електрически ток я прониза направо в утробата и й отне дъха, докато потръпваше от удоволствие. Добре, очевидно нямаше да може да каже не, помисли си тя примирено. Това не означаваше обаче, че ще го остави жив, след като приключеха.

Устата му покри зърното и го засмука отчаяно, бузите му се присвиха, докато езикът дразнеше връхчето. Рони започна да се извива върху твърдото му бедро. Натискът върху клитора й беше опустошителен, давеше я в удоволствие и отчаяние. Усети смътно как ръцете му разкопчават дънките й, след това се плъзват под плата и улавят гладките полукълба на дупето й. Дланите му покриха голата кожа, стегнаха се, като стиснаха и разтвориха заоблените бузи, раздвижвайки Рони срещу себе си.

— Не мога да чакам за леглото — изръмжа той в гърдата й и кракът му се отдръпна от измъченото хълмче между бедрата й. — Сега. Точно тук, Рони.

Тайбър побутна надолу панталоните й с едната си ръка, а с другата разтвори дънките си, освобождавайки големия си пенис от затвора му. Не губи време да й помогне да изхлузи обувките си. Нито й позволи да го отхвърли. Преди Рони да успее да изрази гласно шока си, той я натисна, за да застане на колене и я последва на пода зад нея.

— Тайбър! — шокирана, почти парализирана от нуждата, забиваща нокти в тялото й, тя успя само да проплаче името му, когато той я натисна напред.

Задържа я неподвижна с рамене на пода и повдигнати хълбоци, отворени за него, даващи му достъп. Той не чака, за да предяви претенциите си над това, което смяташе за свое. Рони едва успя да си поеме дъх, преди да усети притискането на дебелия му член към вагината си, плъзгащ се по тясната цепнатина, докато откри входа й. Тайбър задържа бедрата й, прошепна името й и се тласна мощно в недокоснатата й сърцевина.

Рони изкрещя от болезненото удоволствие на твърдото му проникване, когато той се зарови в нея до край. Мъжът изруга пресипнало, но не спря. Младата жена се гърчеше под него, ужасена от силните контракции на утробата си, от силата на тласъците му, от спираловидните усещания, борещи се вътре в нея.

Можеше да почувства как пениса му я разтяга, как мускулите на влагалището й едновременно протестират и приветстват огромния нарушител, стягат се около него, когато звуците от влажната засмукваща плът изпълниха съзнанието й. Беше прекалено влажна и възбудена. Соковете й покриваха бедрата и женствеността й. Острото ужилване от болка би трябвало да я извади от това състояние и да я накара да крещи протестиращо, но тя само се смеси с удоволствието.

Светът й бе съсредоточен единствено в дълбоките, мощни тласъци на пениса в тясната й вагина. Мъчителната наслада изгори тялото й, наелектризира нервните окончания и отнеха дъха й, когато усещанията се натрупаха едно върху друго, удавяйки я със силата си.

Усещането на Тайбър, който с една ръка притискаше плешките й, за да я държи неподвижна, а с другата стискаше хълбока й, докато се тласкаше твърдо и дълбоко в чувствителната й вагина, бе прекалено много, за да го понесе. Тя не можеше да се движи, можеше само да чувства, а това, което чувстваше, заплашваше да я унищожи.

Килимът на пода драскаше коленете и нежната плът на гърдите й, но моментните усещания само се смесиха с другите. Една светкавица се изви от влагалището през утробата й, започна да пращи под кожата й, докато преминаваше през тялото й, хвърляйки я по-високо, докарвайки я по-близо до унищожението.

Тайбър я тласна стремително към екстаза, пенисът му се движеше вътре в нея, изпълваше я, изтласквайки вече отприщената възбуда по-високо.

— Не! — опита се да изкрещи Рони, когато усети как утробата й се стяга и потрепва. Щеше да я погуби. Каквото и да бе това усещане, силата, която се надигаше вътре в нея — щеше да я убие.

Вече нямаше въздух да крещи, нито да вика. Очите й се разшириха, а зрението й се замъгли. Мускулите на влагалището й се стегнаха около пениса му, когато усети внезапната промяна, настъпила в него. Сякаш някакъв малък израстък се надигна под пламтящата кожа на ерекцията му, нарасна и се настани в един сноп нерви вътре в нея, галещ, вибриращ, докато тя не избухна.

— Господи! Рони! Бейби… — мощна струя гореща семенна течност се изстреля дълбоко в невероятно тесния проход, което доведе до още един трепет, още една експлозия, която я остави задъхана, бореща се за въздух. Рони се срина на килима.

Какво беше това? Тя потръпна отново, когато Тайбър я последва на пода, стенещ дрезгаво. Малката ласка на добавената стимулация задържа трепета в тялото й. Като че ли… Не! Мисълта бе отхвърлена. В него не би трябвало да има физически белези на животното, което бе той. Учените бяха уверили обществото в това. Освен по-дългите си кучешки зъби, те бяха хора. Нали?

Рони не можеше да разсъждава в момента. Последната експлозия, която разкъса тялото й, беше почти брутална със своята интензивност. Младата жена можеше само да крещи и да се остави във властта й, докато Тайбър се срина отгоре й. Дишането му беше накъсано, а тялото му — влажно, също като нейното.

— Рони — гласът му звучеше измъчено и огорчено, докато се бореше да си поеме дъх.

— Какво направи, Тайбър? — прошепна тя, а зрението й се замъгли още повече. — Какво направи…