Лора Лей
Под повърхността на звяра (32)

Глава тридесет и първа

— Добре, слушайте, котенца — Кейн крачеше из голямата кухня, приличаше на силен вятър, склонен да разклаща всяка доскоро безопасна зона, която бе създадена. — Надигнете носовете си от сметаната, тук имаме проблеми.

Сутрешният ритуал на кафето след закуска бе протичал нормално през няколкото дни, през които Рони беше там. Но Кейн не участваше в него, поне не и до днес. Бе виждала по-възрастния, мълчалив брат на Меринъс само веднъж през последните дни след пристигането си. Той гледаше всичко и всички подозрително.

Кейн беше красив, с тъмна коса и поразителни сини очи. Висок, не толкова мускулест, колкото Котешките породи, но мощната грация, която излъчваше, привличаше окото. Тази сутрин беше облечен с дънки, които подчертаваха всеки мускул на дългите му крака и стегнатия твърд корем. Черната тениска бе пъхната в дънките, пристегнати с обикновен кожен колан. На този колан имаше кобур с пистолет, носеше го с такава небрежна увереност, сякаш беше продължение на тялото му.

— Ако ме нарече котенце още веднъж, ще съжалява — измърмори Шера с тиха ярост до Рони, докато се взираше в чашата си с кафе.

Взаимоотношенията на Котешките породи в малкия Прайд очароваха Рони. Те бяха напълно лоялни един към друг и към другите Породи, които бавно си проправяха път към имението, определено за тях. Като едно голямо семейство. Те се дразнеха и си ръмжаха, но също така упорито се бореха един за друг.

— Кейн, както обикновено, за твоите встъпления има още много какво да се желае — Меринъс въздъхна, а Калън се изсмя развеселено.

Меринъс следеше брат си и стройната Котешка жена Шера, с предпазлива загриженост.

— Отнема известно време да се привикне — каза Тайбър на Рони, когато тя погледна към високия мъж с очи на орел, който държеше няколко доклада в ръцете си, докато си наливаше кафе.

Кейн беше опасен. Нямаше друга дума за него. Очите му бяха дълбоки езера от син лед, мнителни и бушуващи от една вътрешна енергия, която изнервяше Рони. Очевидно изнервяше и Шера. Тя се надигна от стола си и хвърли на мъжа поглед, изпълнен с едва сдържан гняв.

— Меринъс, дръж си задника в къщата. И точка. Ти и госпожица Андрюс. Не знам как, по дяволите, онези снайперисти са попаднали в двора, но единственият останал жив продължава да си играе с нас и все още не иска да ни даде никаква информация — една жестока усмивка изви устните му, докато се облягаше на плота и надигаше чашата си с кафе за колеблива глътка. Това уверяваше тези, които го наблюдаваха, че скоро снайперистът щеше да бъде повече от щастлив да играе всяка игра, която Кейн му предложи. Рони би потреперила при мисълта, ако положението не беше толкова опасно.

— И какво успя да разбереш? — попита Калън тихо, като се облегна на стола си начело на масата и погледна другия мъж напрегнато. — Освен факта, че нашият приятел е временно необщителен.

Кейн изсумтя, почеса бузата си разсеяно с ръката, която още стискаше няколко намачкани листове хартия.

— Има вероятност Съветът да не е намесен в това — гласът му прозвуча несъмнено по-опасно. — Още не съм сигурен кой е замесен, но сме близо. Това, което успях да открия, ме насочва към малка отбрана групировка, която вярва, че светът ще е по-хубав без вашата специална марка генетична смес в гърнето със супа.

Рони погледна към лицата на Породите, събрани около голямата кухненска маса. Израженията им варираха между презрение и гняв.

— Хмм, питам се, дали те имат привлекателни, достъпни дъщери — очите на Рони се разшириха, щом погледна към долния край на масата, където седеше Танер. Сексуалната заплаха в гласа му я изненада.

Младият мъж беше с ДНК на бенгалски тигър, така й беше казал Тайбър, и той изглеждаше като такъв. Гъстата му дълга черна коса беше изсветлена с няколко нюанса на златно и обграждаше мрачното му напрегнато лице. Приличаше на паднал ангел, излъчващ сексапил и невъздържана страст. Кехлибареният му поглед проблесна гневно под дългите тъмни мигли, когато очите му се присвиха застрашително.

Рони познаваше Танер от толкова отдавна, колкото и Тайбър. Младият мъж, макар да бе приятелски настроен и често да флиртуваше, винаги излъчваше някаква стаена опасност. Сякаш можеше да надзърта в душата й и често я осъждаше жестоко.

— Танер — изръмжа Калън с твърдо предупреждение.

— Хайде, Кал, бих могъл да разбъркам супата за тях много хубаво — изсумтя по-младият мъж. — Няма да нараня никого.

— Нямаме време за котешки борби — сряза ги Кейн.

Беше възнаграден с повече от едно измърморване и животинско изръмжаване в отговор. Усмивката, която премина по устните му, беше лека и развеселена, въпреки мрачните и неизречени заплахи.

— Мини на въпроса, Кейн — каза Калън тихо, но мекотата в предупреждението му говореше на Рони много повече. Водачът на Прайда започваше да се изморява от вечните намеци на брата на Меринъс, които той насочваше съм тях.

Нямаше смисъл да се заяждат един с друг. Приятните близки отношения, които бе видяла да демонстрира Кейн пред Котешките породи по различни поводи, предполагаха, че той уважава и се грижи за членовете на Прайда на Калън. Въпреки това, сегашните му действия намекваха за по-дълбоко напрежение.

— Въпросът е — Кейн остави кафето си и погледна надолу към листовете, които държеше, — че няколко радикални членове на предишни конкурентни групировки са решили да се обединят. Наричат себе си Освободители. Основната им цел е да унищожат всички генетично променени хора. Те нямат много средства, но имат огнева мощ и няколко бивши военни членове. Прилича на Ловен сезон, момчета и момичета. И познайте кой е плячката на деня?

За няколко дълги и изпълнени с напрежение секунди се възцари мълчание.

— Очаквахме това — въпреки думите, гласът на Калън звучеше уморено и тъжно. — Колко близо сме до приключването на мерките за сигурност?

— Близо — Кейн сви рамене. — Но никоя система не е идеална, Калън. Трябва да се покрие голяма площ, периметрите бяха проучени от всеки ъгъл. През повечето време са спокойни, не потриват нетърпеливо ръце, но наблюдават. Носи се слух, че се опитват да внедрят шпионин.

Рони замръзна, ръцете й се свиха в скута й, докато се бореше да отхвърли собствените си подозрения.

— Тогава го залови — каза рязко Шера, поглеждайки към Кейн. — Защо си тук все пак? През повечето време само говориш, вместо да си вършиш работата.

— Поне проявявам желание за общуване — усмивката му беше напрегната и сериозна. — За разлика от някои в тази къща, аз наистина мога да се държа цивилизовано за повече от пет минути в даден момент.

— О, наистина ли? — провлече тя саркастично. — Странно, не съм го забелязала на фона на всичките малки нападки и полузавоалирани обиди. Прости ми, Кейн. Сигурна съм, че даваш най-доброто от себе си.

Очите му се присвиха. Сцената, разиграваща се пред хипнотизирания поглед на Рони, беше по-добра от всяка сапунена опера, която някога бе създавана.

— Продължавай да ме предизвикваш, Шера, и може да не харесаш последствията.

Подводните течения от емоции се сгъстяваха между тях.

— Не те харесвам и точка — Шера се изправи на крака и погледна към Калън. — Когато имаш истински отговори, Калън, уведоми ме. Всичко, с което той разполага, са проклетите му конспиративни теории, а аз се уморих от тях.

Тя прекоси стаята с високо вдигната глава, дългата й невероятно гъста руса коса се люлееше около раменете й и улови светлината, когато премина през вратата.

— Един ден, много скоро… — промърмори Кейн.

— Остави я на мира, Кейн — гласът на Меринъс беше равен и строг. — Притискаш я прекалено силно.

Брат й я стрелна с изненадан поглед.

— Ще я притискам по-силно, преди да свърша с това — отсече той. — А ти можеш или да наблюдаваш, или да ми кажеш каква, по дяволите, е работата. Изборът е твой, Мери. Така или иначе ще получа отговорите, които искам.

— Стига вече — нареди Калън, чувството му за безсилие очевидно бе достигнало своята връхна точка, когато се изправи на крака и застана пред Кейн. — Разправяй се с личния си живот по друго време — след това се обърна към най-младия мъж от Породите. — Танер, отиди в града тази вечер. Виж какво можеш да научиш от източниците ни. Искам да знам кой и какво участва в това.

— Първо, бих започнал с разпит на нашия нов гост — грубият, отекващ глас, който се включи в разговора, дойде от вратата на кухнята.

Рони разпозна Породата от миналата нощ. Мерк, помисли си тя, така го бяха нарекли. Той се взираше в тях със спокойни, дълбоки кафяви очи, но нищо не можеше да скрие аурата на смърт, която го заобикаляше.

— В смисъл? — попита го Калън тихо.

— В смисъл, че го хванах да се опитва да се промъкне до хангара с оръжията по-рано днес. Когато сложих край на това, един от хората, поставени да го наблюдават, го е спипал да се опитва да проникне в комуникационния офис. Това момче има Жътвар на рамото си, Калън. Не смятам да предизвиквам смъртта.