Лора Лей
Под повърхността на звяра (10)

Глава девета

— Тя ще се оправи — доктор Мартин потупа отпуснатата ръка на Рони и внимателно я остави на леглото до безжизненото й тяло. Най-накрая бе приключил с прегледа. На масата до леглото бяха поставени флакони за различните проби, от които се нуждаеше. — Не забравяй, че тя е едва втората половинка, за която ни е известно, и че тялото й е било под напрежение повече от година. Физически, чифтосването може да бъде много по-различно при нея, отколкото беше при Меринъс. Ще пусна изследванията и ще видим как се справя, когато се събуди.

Тайбър гледаше надолу към Рони от другата страна на леглото. Съвестта му се измъчваше от разкаяние. Какво бе направил с нея? За първи път от детството си насам, животинската страна, а не човешката, бе поела контрола над него. И което бе по-важно, той беше забравил, че е човек.

— Тя спи ли или е в безсъзнание? — Тайбър почти трепна от звука на собствения си глас и болката, просмукана в него.

Док го стрелна със загрижен поглед.

— Просто спи, Тайбър. Денят беше изпълнен със събития за нея. Остави тялото й да си почине, а съзнанието да приеме цялата нова информация. Понякога това е всичко, от което човек се нуждае, за да успокои душата си — тайнствените сенки, които останаха в очите му доказваха този факт. — На сутринта я искам в лабораторията. Ще проведем още няколко теста, за да сме сигурни, че съвпадат с показанията, които имаме от Меринъс, след това просто ще чакаме и ще видим.

Да чакаме и видим дали ще забременее. Юмруците на Тайбър се стегнаха с почти убийствена ярост. От мига, в който бе видял нападението над нея по проклетата телевизия, единствената му мисъл бе да я вземе. Да я маркира. Да се подсигури, че никой друг няма да я докосне отново. Докато се взираше в нея, прокара уморено пръсти през косата си.

Рони беше бледа. Тъмните кръгове под очите й подчертаваха разпръснатите по носа лунички. Изглеждаше толкова невинна… По дяволите, тя беше невинна! Неопитна девственица, а той я бе взел като животно!

Тайбър се обърна към прозореца от своята страна на леглото, издърпа тъмните завеси и се загледа към градините на имението. Беше я взел от дома й, доведе я в този проклет военен лагер и я изнасили преди дори да й обясни промените, настъпили в тялото й след целувката му.

Когато я бе целунал, той знаеше какво прави. Бе знаел какво ще се случи, но бе безпомощен да спре. Беше я защитавал, откакто тя бе дете, до момента, в който наистина бе имала нужда от неговата сила. Тогава я беше разочаровал, позволявайки на животното да вземе контрол, и сега Рони щеше да плати цената.

— Тайбър, ще ми трябват проби и от теб — каза тихо Док от края на леглото. — Възможно най-скоро, ако нямаш нищо против.

Тайбър се отдръпна от прозореца, оставяйки завесите да паднат обратно на място.

— Когато тя се събуди — отвърна младият мъж със същия тон. — Тогава ще сляза.

— Веднага, Тайбър. Не когато се събуди — каза твърдо Меринъс, пристъпвайки напред. — Ти върви с Док. Аз ще остана тук с Рони. Освен това, тя може би ще се нуждае от някой по-спокоен човек, когато се събуди, а точно сега ти си доста изнервен.

Тайбър искаше да отрече, но знаеше, че е права. Рони не трябваше да се изправя пред него, когато отвореше очи. По дяволите, той се ужасяваше дори да я погледне. Да види омразата и отвращението, които със сигурност изпитваше в момента към него. Как би могъл някога да я убеди, че я обича от все сърце, след като я бе взел почти като животно?

Веднага щом излезе от стаята, Тайбър разбра, че Калън го следва, усети странното неодобрение на водача си и въздъхна уморено.

— Застреляй ме — промърмори той, когато влязоха в лабораторията на сутерена на имението няколко минути по-късно.

— Какъв ще бъде смисълът? — попита Калън, а в дълбокия му глас прозвуча нотка на веселие. — Застрелвам те и половинката на Рони си отива. Тя може и да не ми благодари за това по-късно.

Тайбър свали тениската си, както му бе наредил лекарят. Знаеше какво предстои. Кръвни проби, слюнка, семенна течност и проби от пот. Списъкът продължаваше и продължаваше, и самата мисъл за тях караше тялото му да се стегне от отвращение.

— Може и сама да ме убие, когато ме види отново — изсумтя по-младият мъж. Гневът му отново се надигна с пълна сила. — Взех я като животно, Калън. Упоих я, след това я изнасилих. Като звяр.

— Спри, Тайбър — Калън поклати глава и скръсти ръце на гърдите си. Златистокафявите му очи се присвиха. — Това не е изнасилване. Можех да подуша възбудата й, когато я доведе в къщата. И двамата знаем, че хормонът не въздейства, освен ако не си с твоята половинка.

— Тя каза „не“ — Тайбър разтърси глава, неспособен да гледа повече водача си в очите. — Тя каза „не“, Калън, а аз го пренебрегнах.

Тайбър протегна ръката си към доктора и неговите проклети игли, като избягваше погледа на Калън. Мамка му, не предвиждаше първият му път с Рони да е по този начин. Бе искал… не, по дяволите, трябваше — да я докосва нежно и да я успокои за чифтосването.

— Изследванията ми показват, че жестокостта в чифтосването е взаимна, Тайбър — Док Мартин плъзна иглата в ръката му с едно малко убождане. — Почакай да видиш как ще се чувства тя, когато се събуди. Когато реалността се върне, често придаваме известен смисъл на това, което се случва в разгара на страстта. Дори ако не си Порода.

— Рони не може да се върне назад, Тайбър, знаеш го — каза тихо Калън. — Освен това имаме други проблеми. От мига, в който тази история попадна в ефира, започна едно раздвижване сред членовете на Съвета и техните известни войници. Жилището на Рони е било нападнато в рамките на един час, има знаци, че и други са тръгнали да я заловят, преди да е забременяла, и не се интересуват от това, какво ще се наложи да направят и какви средства ще използват.

Съветът. Вместо да преговарят с Вашингтон и да се опитват да играят честно, трябваше да нападнат домовете на копелетата, разиграващи това малко шоу и да им прережат гърлата. Не заслужаваха милостта, която им бе предоставена.

През последните три месеца, след разобличаването си и спасяването на близо стотина други котешки породи, които Кейн бе открил, Съветът водеше тиха, смъртоносна война срещу тях. Не бяха неутрализирани, както правителството бе обещало. Не бяха и безсилни, както Кейн се бе опасявал. Само през последния месец четирима от техните връзки в правителството и военните, бяха убити. Последният от тях, една млада жена, им беше върната буквално на парчета. И сега Рони щеше да бъде в още по-голяма опасност. Те трябваше да й помогнат да разбере процеса на чифтосването, за който бе изтекла информация в медиите. А също и да намерят най-добрият начин да й обяснят как да контролира или унищожава съществата, които ги заплашваха. Тайбър бе непоколебим — всеки, който се опиташе да я залови, щеше да умре.

Устните му се повдигнаха в ръмжене.

— Нека да опитат, Калън. Този път няма да играя меко.

През годините се бяха опитвали да бъдат милостиви. Бягаха, вместо да убиват, а убиваха само когато нямаха друг избор. За тях бе много по-забавно и удовлетворяващо да гледат как войниците се връщат в базата си унижени, а не на парчета. Но се бе заклел, че ако някой посмееше да докосне Рони, ще има твърде много проклети парчета, за да може някой да ги събере.

— Никой от нас няма да играе меко в този случай — увери го Калън. — Но това ме притеснява. Съветът се покриваше досега, но при новината за второто чифтосване на Котките, изведнъж се раздвижиха. Това ме кара да се чудя какво са планирали, докато са били толкова тихи.

Тайбър изсумтя. Бяха чакали хода им в продължение на три месеца, знаейки, че в крайна сметка ще дойде ден, когато ще трябва да се изправят пред чудовищата от миналото си, преди да са получили подкрепата на обществото. Но нямаше никакъв смисъл да се раздвижват сега.

— Какво искат? — Тайбър поклати глава. — Никой дори не се опита да застраши Меринъс, след като се разкрихме. Защо сега?

— Защото Кейн се закле пред всеки проклет агент на ЦРУ, че ще си отмъсти, ако някой докосне сестричката му, а той има влияние, с което да подкрепи думите си — изсумтя Калън.

— Името Тайлър я защитава, засега. Не знам дали ще има същото значение за Рони, или дори дали това е причината Съветът да не се раздвижи досега. Прекалено е рано да се каже. В момента всички ние имаме въпроси и предположения. Трябва ми повече информация, за да мога да съм сигурен в нещо.

— Може да са хормоните, които произвежда жената по време на разгонването — заговори докторът, докато мушкаше един тампон между устните на Тайбър и го напъха под езика му.

Той се намръщи към нетърпеливия мъж и в гърдите му завибрира ниско ръмжене.

— Престани — намръщи се яростно Док в отговор. — Не забравяй кой те обряза. Може кастрацията да е следващото.

— Ще трябва първо да имаш такава възможност — изсъска Тайбър, игнорирайки смеха на доктора, който се отдалечаваше с пробата от слюнката. — В лошо настроение ли е или какво?

Калън поклати глава, гледайки Тайбър развеселено.

— Вземаш шегите ми твърде на сериозно, младежо — оплака се Док, докато разместваше различни флакони и разтвори на другата маса. — Сега върви да се изпишкаш в чашата за добрия доктор и ми дай малко от твоите малки войници, докато си там, след това може да се върнеш и да си поиграем отново.

Тайбър направи гримаса, стрелвайки другия мъж с убийствен поглед.

— Ставаш ужасно странен с възрастта, Док — изръмжа той, пое двете малки пластмасови чашки от ръцете му и се запъти към банята в другия край на лабораторията. — Надявам се поне да си оставил шибаните ми списания там. Един мъж се нуждае от нещо повече от твоето кикотене, за да накара войниците си да се раздвижат, нали знаеш това?