Лора Лей
Под повърхността на звяра (14)

Глава тринадесета

Беше прекалено хубаво. Ръцете на Рони стискаха чаршафите, а Тайбър лежеше до нея и я докарваше до ръба на лудостта. Устните му бяха на едната й гърда и си играеха нежно с твърдото връхче, докато ръката му измъчваше другата.

Езикът му галеше уверено чувствителната пъпка, а грубото дразнене я караше да крещи от усещанията, заливащи тялото й, когато устата му покри зърното и го притегли с дълбоко, силно всмукване. Рони почти достигна върха. Утробата й се свиваше с такава сила, че тя потрепери и едва не изкрещя от удоволствие.

— Да! — каза Тайбър със свистене, гласът му беше дрезгав. Премести се върху нея, като се разположи между бедрата й, а устата му продължаваше да измъчва подутото връхче. — Остави го, Рони. Позволи ми да ти дам всичко.

Той се премести на другата гърда, повтаряйки ласките. Ръцете й стиснаха раменете му. Колко още можеше да понесе? Тя се гърчеше под него, бедрата й се извиха, притискайки болезненото хълмче на женствеността й към твърдия му плосък корем. О, това вече беше хубаво. Клиторът й пулсираше от удоволствие, докато се триеше в плътта му.

В същото време зъбите му уловиха зърното й и го подръпнаха, езикът му го погали, създавайки ураган от усещания, който се разля към утробата й. Тайбър погледна нагоре към нея, а очите му бяха толкова блестящи, толкова горещи, че пламваше само като се взираше в тях. Изражението му беше напрегнато, свирепо от глад, и въпреки това размекнато от нежност.

Колко нощи беше мечтала той да я докосва по този начин, да я държи в ръцете си? Пръстите й се стегнаха върху мускулестите му ръце. Нещо вътре в нея се надигаше, а тя не знаеше как да го задържи.

— Искам да те докосна — Рони беше неспокойна, топлината и копнежът, разцъфваха вътре в нея, искаше да се бори — искаше и все пак не можеше.

Същото се четеше и в неговите очи. Въпреки страстта, въпреки насладата от това да я докосва, там имаше тъга, която Рони едва успя да зърне. Искаше й се да я изтрие и да я замени с нещо друго. С удоволствие, също толкова опустошително, колкото това, което той й даряваше. Нещо прекрасно, нещо толкова дълбоко, че да достигне душата му и да заличи сенките от очите му.

Тайбър облиза зърното й отново, като измърка — О, Господи, той мъркаше! — гърдите му вибрираха от този толкова чувствен звук, а вагината й бликна от силата на възбудата.

— Не още — прошепна Тайбър над плътта й, докато се преместваше по-надолу по тялото й. — Позволи ми да те докосна, Рони. Позволи ми да се удавя във вкуса ти. Нямаш представа колко много желая това.

Гласът му беше измъчен и пресипнал. Като че ли единствената му мисъл, единственото му желание, беше да утоли жаждата си за нея. Но Рони видя в очите му и друго, нещо много близо до това, което беше виждала в собствените си очи през годините, всеки път, когато погледнеше в огледалото.

Когато мъжът се раздвижи отново, тя вече не можеше да мисли за нищо.

— Тайбър — гласът й бе станал писклив от страх, когато усети дъха му между краката си.

Стресната, Рони погледна надолу към тялото си и простена слабо, когато видя и почувства как мъжът разтваря краката й още повече, отваряйки я за него. Очите му бяха впити в нейните.

— Котките обичат сметана, Рони — прошепна Тайбър порочно. — И се обзалагам, че ти имаш най-сладката сметана в целия проклет свят.

Дъхът заседна в гърдите й, когато видя как езикът му се подава от устата му, след това изчезва в къдриците, които закриваха входа на женствеността й.

— О, Господи! — тя опита да изкрещи, но звукът беше слаб, задъхан, хълбоците й се повдигнаха от леглото, тялото й се разтрепери от усещането на дългото бавно облизване, което разтвори нежните й устни и се зарови в скрития отвор на влагалището й.

Ръцете на Тайбър уловиха дупето й и я повдигнаха от леглото, поставяйки я така, че да му бъде по-удобно да проникне с език в тялото й. След това започна да пие от нея, леки, жадни близвания през гъстата есенция на желанието й. Изръмжа, докато я вкусваше, езикът му се потопи в горещата й вагина, извличайки още от сладостта й в устата си.

Рони се взираше невиждащо в тавана, разтърсвана от удоволствие, толкова прекрасно, че се боеше, че ще изгуби съзнание. Езикът му беше ненаситен, безмилостен. Потапяше се в тесния канал, галеше чувствителната плът и я докарваше до ръба на лудостта, карайки я да се гърчи под него.

Тайбър пиеше от крема, който извличаше от нея, звуците на влагата се присъединяваха към тътнещите му стонове, докато я обладаваше с бавни, равномерни тласъци. Това надхвърляше и най-безразсъдните й мечти. Удоволствието, което я изпълваше, беше като нищо, което можеше да си представи, нищо, за което би могла да мечтае някога да сподели с Тайбър. Напрежението започна да нараства. Вълните в утробата й се засилиха, конвулсивните стягания на вагината й се превърнаха в спазми на почти болезнено удоволствие.

— Тайбър! — задъха се тя, потръпвайки в ръцете му, краката й се стегнаха около широките му рамене, докато се бореше с бързо надигащите се усещания, заливащи тялото й до безумие.

Той изръмжа отново. Звукът извибрира по клитора й, когато я повдигна по-близо, езикът му се заби по-дълбоко, а носът му се потри в малката пъпка с ласка, която я опустоши.

Рони изкрещя. Звукът отекна около нея и тя сякаш се взриви. Оргазмът й експлодира, разбивайки света на парчета, а под затворените й клепачи избухна светлина и цветове. Хълбоците й се разлюляха, извивайки женствеността й към устата му, засилвайки мъчителните усещания, докато всеки мускул на тялото й трепереше протестиращо срещу силата на освобождението й.

— Моя! — дрезгавият вик на Тайбър бе единственото предупреждение за Рони, преди той да се изправи на колене, да я повдигне и да зарови пениса си в топлите дълбини на тесния й канал.

Смъртта не би могла да бъде толкова мъчителна, толкова прекрасна, толкова съвършено опустошаваща, както усещането на силната му ерекция, която я разтваряше, проправяйки си път в дълбините на влагалището й, което още потръпваше.

Рони се разби на парчета. Всичко в нея се срути около отчаяното проникване и силните, почти брутални тласъци на пениса му вътре в тясната й вагина.

Тайбър я чукаше като обезумял, а тялото й го приемаше и крещеше за още. Тя не можеше да повярва, че това, което чува, е собственият й глас. Накъсани викове. Молби за още. По-дълбоко, по-бързо, о, Господи…

— По-силно… — ръцете й се сключиха около напрегнатите мускули на ръцете му, ноктите й се забиваха в плътта. Повдигна крака и кръстоса глезените си над движещите се хълбоци. — По-силно… Чукай ме, Тайбър, чукай ме по-силно…

Не съм аз, помисли си тя дистанцирано. Тя не би крещяла подобни думи. Не би умолявала толкова отчаяно.

— Боже! Прекалено си тясна. Прекалено тясна и гореща… — Тайбър се задъхваше, пот капеше от неговото тяло по нейното, пенисът му се триеше вътре в нея, притискаше се отчаяно, докато не я доведе до още един по-силен оргазъм.

Рони отново усети промяната в члена му — забиването, галенето по най-чувствителната част на тръпнещата й вагина — и изгуби целия си разум. Не знаеше какво изкрещя. Не знаеше, че й трябва дъх, за да изрече думата. Звукът отекна около нея, гърлен, примитивен, когато ревът избухна от гърдите на Тайбър, и тя усети дълбоките, силни пулсации от на изливаща се сперма, изстреляни рязко и горещо вътре в нея.

Младата жена неясно почувства как той се срива върху нея. Дишането му беше учестено, задъхано, а гласът — дрезгав, когато прошепна думи, в които тя не намери никакъв смисъл. Телата им бяха влажни, свързани заедно, сякаш не искаха да се разделят. Биха могли да останат така завинаги и Рони нямаше да има нищо против. Очите й бяха затворени и когато последният трепет на кулминацията премина през тялото й, тя позволи на умората да надделее.

Мракът я обгърна, когато тялото на Тайбър я покри, затопляйки я. Младата жена въздъхна. За първи път от години насам, беше заситена и в безопасност. И с тази мисъл тя си позволи да заспи.