Лора Лей
Под повърхността на звяра (30)

Глава двадесет и девета

Рони не беше никак доволна от Тайбър. Отказът му през целия ден да се отърве от Реджиналд или да й даде възможност да разбере какво, по дяволите, иска, само увеличиха страха й. Той беше опасен — за нея и за Тайбър. Вече го беше доказал. Битката, която бе водила с Тайбър по-рано, само потвърди факта, че Реджиналд е станал по-хитър и по-зъл, отколкото преди. Те не можеха да докажат, че той е предал съобщението. Само го подозираха. Трябваше да бъдат напълно сигурни, преди да сложат ефективно край на заплахата, която представляваше. Освен това, трябваше да разберат със сигурност за кого работеше.

Хората, които ги бяха нападнали миналата нощ не бяха нищо повече от наемни убийци. Понякога работеха за Съвета, понякога — за други организации. Имаше повече от една организация по света, която бе решила, че Породите не заслужават да живеят. Реджиналд, ако беше замесен, беше само един от многото.

Той беше неин баща. Човекът, когото майка й бе обичала. Нейната мила и нежна майка. Рони облегна глава на студеното стъкло на вратите на балкона, опитвайки да се пребори с болката, разкъсваща гърдите й.

Марджи Андрюс беше един от най-сърдечните и нежни хора, които познаваше. Рони едва си я спомняше, но помнеше как звучи гласа й, тихите приспивни песни, които й беше пяла, прошепнатите обещания за по-добър живот. И помнеше как майка й плаче.

Този беше един от най-ярките спомени от детството й. Риданията на майка й, потиснати, умоляващи, докато просеше милост от Реджиналд. Моля те, Реджи. Моля те, не ме наранявай.

Рони трепна, когато думите отекнаха в съзнанието й. Това беше последният й спомен за майка й. Последните думи, които бе чула да изговаря. На следващата сутрин Марджи замина на работа и един час по-късно беше мъртва.

— Слабохарактерна кучка — беше промърморил Реджиналд на погребението. — Не се бори достатъчно.

Рони никога не разбра какво бе имал предвид с тези думи, но докато растеше, не успя да ги забрави. Той ли стоеше зад злополуката с майка й? Или това беше едно от несвързаните му мърморения във връзка с крехкото здраве на съпругата му? Тогава беше самотна, чувстваше се самотна и сега. Рони се взираше в мрака, борейки се със старите страхове, със старите рани. Усещаше, че стои на ръба на пропаст и това я ужасяваше. Осъзнаването се надигна бавно, някъде вътре в нея.

Майка й бе обичала Реджиналд с нежно, обсебващо чувство, което бе ужасявало малката Рони. Тя не виждаше смисъл в сляпото й подчинение. Беше оставила настрани своите собствени желания и нужди от уважение към него. Дори нещо повече, беше отблъснала и дъщеря си. Колко вечери се бяха хранили с царевичен хляб и оскъдно количество картофи, които майка й отглеждаше в задния двор, защото Реджи бе прибрал всичките пари за себе си? Колко пъти го беше виждала как я удря, как й крещи, защото са изяли и последната храна, оставяйки го да се оправя сам?

Юмруците й се свиха. Рони се бе заклела никога да не желае толкова отчаяно един мъж. Беше се заклела никога да не позволява да бъде използвана, да бъде потискана, само защото обича. И ето, че сега беше тук, неспособна да се откъсне от човека, който имаше такава власт.

Нямаше значение, че Тайбър винаги се държеше нежно с нея и винаги й бе давал топлина и сигурност, а не юмруци. Страховете бушуваха вътре в нея така яростно и мрачно, както възбудата, пулсираща във вагината й.

По някаква причина, природата им бе отнела възможността за избор. Той беше мъж, напълно зрял, който се бе сблъсквал с неописуеми ужаси и до него тя се чувстваше като дете, каквото се опасяваше, че бе. Изплашено. Объркано.

Рони изпъна рамене и въздъхна тежко. Добре, знаеше какъв й е проблемът. И това беше първата стъпка към решаването му. Емоциите я бяха ужасявали месеци наред, след като осъзна колко дълбоко може да я нарани Тайбър. След онова писмо, което мислеше, че й е изпратил, нещо в нея умря. Желанието й да се бори, беше сломено, но сега, когато отново бяха заедно, то сигурно щеше да се върне.

Когато сърцето ти обича, Рони, няма начин да се бориш. Тя си спомни тъжните думи на майка си, прошепнати една нощ след поредната криза на Реджиналд. Понякога, да защитим тези, които обичаме, без значение какво ни струва, е по-важно от чувствата на собственото ти сърце.

И сега Рони разбираше, че трябва да намери начин да защити Тайбър. Той не знаеше колко зъл и жесток може да бъде Реджиналд. Ако знаеше, никога не би му позволил да остане. Тайбър познаваше лоялността и нуждата от свобода. Той никога не би повярвал, че баща й би направил всичко, за да постигне собствените си цели, дори и да унищожи дъщеря си. А Рони бе убедена, че това щеше да му донесе задоволително богатство. Най-накрая. Той имаше оръжие срещу нея и скоро щеше да го използва, знаеше го.

— Рони — гласът на Тайбър, тъмен като нощ, се обви около сетивата й, когато той влезе в стаята.

Пулсиращата възбуда, която заливаше тялото й, веднага се засили. Рони се извърна от прозореца, издърпа пистолета от колана си и го остави на близката маса, а после се приближи до него. Улови подгъва на тениската си и бързо я измъкна през главата си.

Той беше неин. Проклет да е. Проклет да е Реджиналд и страховете й. Тя хвърли тениската на пода и изрита маратонките си.

— По дяволите — ръцете на Тайбър се насочиха към дънките му.

— Вземи ме — предизвика го тя, докато изхлузваше собствените си дънки надолу по краката и бързо се измъкна от тях. — Предизвиквам те.

Треската се надигаше в тялото й. Рони не искаше леглото. Не искаше нежност. Не искаше безразсъден секс. Искаше да успокои ослепителните искри от възбуда, горящи вътре в нея, докато разкъсва самоконтрола му. Искаше да го облекчи, да го вбеси, да го гали и удря.

Очите му се присвиха срещу нея. Рони обичаше, когато прави така. Нефритенозелените очи блестяха заплашително, придавайки му примитивен, хищнически вид. Тайбър изръмжа с един котешки предупредителен звук, когато тя му се усмихна с чувствено предизвикателство.

— Бих могъл — каза той тихо, наблюдавайки как тя се движи около него, без да я изпуска от поглед през цялото време. — Бих могъл да те поваля и да те възседна на секундата, Рони.

Тя потръпна при мрачното предупреждение. Женствеността й изля още от хлъзгавите си сокове върху подутите устни, а утробата й се свиваше в очакване.

— Знаеш ли какво изкушаваш, Рони? — попита мъжът, гласът му бе копринен, когато тя се придвижи зад него, пристъпи по-близо, след това плъзна ръце надолу по изпъкналите очертания на гърба му.

Като сурова коприна. Меките косъмчета, които покриваха тялото му, гъделичкаха дланите й, докато го галеше. Тайбър потръпна под ласките й.

— Мислех, че котките обичат да бъдат галени — тя се наведе напред и спря да диша, когато твърдите връхчета на зърната й се потриха в гърба му.

Тътнещото ръмжене, което вибрираше в гърдите му, я накара да потръпне от наслада. Погали еротично сетивата й, възбудата й. Ръцете й се придвижиха към кръста му и се плъзнаха по стегнатите мускули на корема му.

— Свикнах да мечтая да те докосвам — прошепна тя, устните й потъркаха поразителната татуировка на лявото му рамо — ръмжаща пантера, с яростно присвити очи и изтеглени предупредително назад уши. — Мечтаех да те накарам да стенеш, да чувам как шепнеш колко отчаяно ме желаеш.

— Искам те толкова, че се чувствам разкъсан отвътре от желание, Рони — той стоеше неподвижен, напрегнат, докато ръцете й се движеха по него.

— Бих ли могла да те излекувам? — тя опря бузата си на рамото му, долавяйки самотата в гласа му. Същата мрачна самота, която изпитваше тя от толкова много време. Тайбър потрепери под ръцете й, когато те погалиха напрегнатите му зърна.

— Лекуваш ме с всяко докосване — ръцете му бяха стегнати, я тялото му вибрираше от стегнатата каишка, с която бе завързал страстта си.

Рони се усмихна леко. Дали можеше да разбие самоконтрола му? Дали можеше да накара отново и двамата да пламнат, че чак да избухнат от това? Ако оцелееха.

Ръцете й се придвижиха по-ниско, погъделичкаха стегнатия корем и се насочиха безпогрешно към твърдия ствол на пениса, издигащ се от долната част на тялото му.

— Рони — думата съдържаше неизмеримо предупреждение.

— Да, Тайбър? — тя преглътна мъчително, когато ръцете й погалиха свивката на бедрата му.

Той беше близо. Толкова близо до върха. Рони усети как Тайбър се подготвя да се раздвижи и отскочи назад. Разсмя се ниско и дълбоко на примитивното ръмжене, излязло от гърлото му, когато посегна към нея и не успя да я улови. Тя имаше чувството, че умишлено я бе оставил да му се изплъзне, защото когато се обърна назад видя, че бавно я дебне.

Рони се движеше из стаята, без да го изпуска от очи и долавяше, повече от ясно, напрежението, изпълващо помещението с едно чувствено усещане, толкова плътно, че я обгръщаше като ефирни нишки от желание.

— Ще те поваля — прошепна мъжът, докато тя заобикаляше дивана, поддържайки дистанцията между тях. — Ще те яхна, Рони. След това ще те яздя, докато започнеш да крещиш под мен.

Вагината й запулсира настойчиво и сякаш я предизвикваше да падне на колене още сега, точно на това място. Но Рони не желаеше да й се подчини.

— Вече сме пробвали това — провлече тя. — Бъди оригинален, бейби.

Тайбър изръмжа. Пулсът на младата жена запрепуска. О, това беше най-чувственият звук. Дълбок и вибриращ от интензивност.

Тогава той се раздвижи, направи един плавен, грациозен скок и очите й се разшириха шокирано, когато прескочи дивана. Краткото й колебание стана причина за провала й. В момента, в който се обърна да избяга, ръцете му се обвиха около кръста й и той я вдигна във въздуха.

Рони се бореше неистово. Тялото й гореше, вагината й пулсираше настойчиво, а адреналинът нахлуваше на вълни в нея. Извиваше се в ръцете му, докато Тайбър се смееше. Тихият й вик от безсилие и безумна страст отекна в помещението, когато той я повали на пода.

Нямаше предварителни ласки. Нямаше нужда от тях. Хлъзгавият крем на възбудата й навлажняваше бедрата й и течеше гъст и горещ от вътрешността й. Пенисът му се гмурна в сладката влага и изпълни вагината й, а Рони се изви назад и извика от удоволствие.

— Били ли сме тук, бейби? — Тайбър се забиваше в нея безмилостно, ръцете му държаха бедрата й здраво, докато пенисът му се тласкаше силно и дълбоко в стегнатите дълбини. — Правили ли сме това? — дълбочината, която достигна, накара Рони да изкрещи от болка и удоволствие, вагината й се сви около него, мускулите се стягаха конвулсивно, докато я чукаше с твърд, енергичен ритъм.

Не беше като първия път и едва сега Рони осъзна контрола, който бе упражнявал тогава. Контрол, който този път бе загубил.

Тя се притискаше назад при всеки енергичен тласък, крещеше за него, а вагината й се стягаше около дебелия нарушител, който я докарваше до лудост с нуждата си от оргазъм.

— Говори ми, бейби — ръката му се повдигна от кръста й, секунда преди да нанесе една твърда, силна плесница по заоблената извивка на хълбока й. — Кажи ми, че сме го правили, Рони.

Тогава шокът я изгори. О, по дяволите. Това усещане беше толкова хубаво. Тя изскимтя, потръпна и се отдръпна от хватката му. Бореше се с него, задъхвайки се от удоволствието на стегнатата хватка, когато той я възпираше, от острото ужилване на ръката му по дупето й, докато я наказваше.

— Правили сме го… — предизвика го Рони, след това отметна глава назад от мъчително удоволствие, когато дланта му се приземи отново върху задничето й.

— А това? — ръката му се раздвижи отново, плъзна се по извивките, пръстите му я погалиха, докарвайки я до лудост, когато се спуснаха между бедрата й и преминаха през соковете, събрани по устните на женствеността й.

— Продължавай да говориш, бейби — изръмжа Тайбър, кръжейки около клитора й. — Да видим дали този стар котарак ще може да те научи на няколко нови номера — пръстите му потриваха, галеха, притискаха нежно клитора, в ритъм с мощните тласъци във вагината й.

Рони не можеше да диша. Бореше се за въздух, докато бурната сила на усещанията я разкъсваше. Прекалено много, прекалено бързо. Тя можеше да усети как вагината й се стяга, а утробата й пулсира.

Когато експлозията настъпи, почувства как всяка емоция в душата й се отприщва. Оргазмът я връхлетя и тя се надигна от пода конвулсивно, ръцете й се протегнаха назад към Тайбър. Викът й беше приглушена молба за милост.

— Още — нямаше милост.

Ръката му се стегна около кръста й и я повдигна, ерекцията му потъна по-дълбоко, галейки я от ъгъл, който задържа пламенната сила на освобождението, отекващо през тялото й. Рони обезумя. Дори плътта й се предаде на отчаяната нужда да преодолее съкрушителния оргазъм.

Минута след първото освобождение, той я хвърли в друго. Пенисът му се движеше в нея, обладаваше я с безмилостна настойчивост, която Рони не можеше да отхвърли. Тя се изви към него, ръцете й попаднаха на стегнатите мускули на ръката, която я държеше, и ги стисна, борейки се да се закрепи за реалността, когато бе хвърлена в бездната на постоянно, задълбочаващото се усещане.

Рони крещеше. Не осъзнаваше, че го прави, знаеше само, че думите се борят да се освободят, да бъдат чути. Тя обичаше. Нуждаеше се… И тогава го почувства. От позицията, в която се намираха, усети първата промяна. Пенисът на Тайбър се стегна, потръпна, след това сякаш пламтящата главичка се удебели. Друга, по-малка ерекция разцъфна под нея, заключи пениса му дълбоко във вътрешността и започна да гали изключително чувствителен сноп от нерви, скрит там. Притискаше. Милваше. В този миг Рони бе запратена в един калейдоскоп от преливащи цветове, вълнение, бушуваща кръв и животински рев. И разбра, че това ще промени и двама им завинаги.