Лора Лей
Под повърхността на звяра (23)

Глава двадесет и втора

— Най-добрият начин да разберем какво иска, е да го държим далеч от Рони възможно най-дълго — каза Тайбър на хората, които се бяха събрали в големия офис на партера рано на следващата сутрин.

Калън, Танер, Мерк, Кейн и няколко от братята му, го наблюдаваха мълчаливо.

— Ти го познаваш по-добре от нас — Калън сви рамене. — На какво смяташ, че е способен?

Тайбър изсумтя.

— Реджиналд е един долен мръсник. Няма умствените способности да организира нещо повече от едно добро напиване или дребни кражби, така че ще допусна, че е едно от тези две неща. Иска да измъкне пари от нас или някой друг му дърпа конците. Той не се справя зле, когато има инструкции, но хич не го бива в импровизациите. — Тайбър се намръщи, когато се замисли за неприятностите, в които знаеше, че се бе забърквал Реджиналд през последното десетилетие. Ставаше най-лукав и най-опасен, когато работеше за някой друг.

— Такова е и моето предположение, че е марионетка — заговори Кейн. — Разгледах досието му миналата вечер, след като Мерк го заведе в казармата. След това поисках няколко услуги и получих малко допълнителна информация от моите източници. В миналото господин Андрюс е работил с доста големи играчи. Хора, на които изобщо не им пука да го използват, за да стигнат до дъщеря му. Ако се докопат до нея, ще стане лошо.

Всички бяха наясно с факта, че Съветът отчаяно искаше да научи значението на белега, който Меринъс носеше на рамото си, и това на тестовете, до които успяха да се доберат от учените, които бяха изследвали Породите след неочакваното им разкриване пред света, преди три месеца. Хормоналните промени, които кръвната картина и другите тестове показаха, накараха учените да се разтревожат. Откритието, че тя може да зачене, въпреки малкото количество човешка сперма, която тялото на Калън обикновено произвеждаше, ги беше шокирало допълнително.

Истината, която собствените им доктори бяха открили, щеше да ги изуми още повече. Не спермата, съдържаща се в пениса му при еякулация, бе толкова ефикасна. Беше тази, съдържащата се в малкия шип, подобен на палец, който се изпълваше само по време на секс с Меринъс, и позволяваше зачеване.

— По някаква причина, той сигурно мисли, че може да спечели съдействието на Рони — Мерк седеше сковано в стола си и Тайбър можеше да усети нетърпението и неудобството му. Мерк бе обучаван при почти пълна изолация. Без Прайд, който да го подкрепя и без приятели или близки в лабораторията, в която бе открит. Никак не му бе лесно да стои затворен в кабинета с други хора.

— Какво те наведе на тази мисъл? — предпазливо го попита Тайбър. Точно това бе усетил миналата вечер.

— Доста е нетърпелив да стигне до нея. Продължава да настоява да види малкото си момиченце — Породата изрече саркастично последните две думи. — Той не й е баща, между другото.

Тайбър го погледна удивено.

— Той ли ти го каза?

— Не е нужно да ми го казва — изсумтя Мерк. — Можеш да го подушиш, ако отделиш време да го направиш. Нямат никаква връзка. Миризмата му е напълно несъвместима с нейната.

Тайбър погледна към Калън. Водачът им не бе споменал, че най-новият член на Прайда им притежава тази способност. Калън само сви рамене в отговор и поклати глава. Очевидно, той също не бе запознат с нея.

— Как така са несъвместими? — попита Тайбър внимателно.

Другият мъж се наведе напред в стола си, по лъвското му лице премина гримаса.

— Всички, родени с една и съща кръв, споделят уникална ароматна връзка със своите най-близки роднини. Само трябва да имаш способността да доловиш и различиш отделните миризми, за да го разбереш. Реджиналд Андрюс не споделя това с жената, която твърди, че е негова дъщеря. Той няма кръвна връзка с нея.

Това имаше смисъл. Изведнъж голям брой от парчетата от живота на Рони започнаха да се свързват.

— Значи те нямат роднинска връзка, което означава и че няма да има никакви скрупули да й навреди — отбеляза Кейн.

Тайбър изсумтя.

— Никога не е имало. Реджиналд ще продаде и собствената си майка на търговци на роби, ако това ще му донесе достатъчно пари. Единствената връзка, която има, е с портфейла и с дъното на бутилката с алкохол.

Той се изправи от стола си и закрачи из стаята. Осъзнаваше, че погледът на Калън го следва и усети загрижеността от страна на останалите членове на събранието.

— Какви са вашите отношения с нея? — попита Калън.

Тайбър поклати глава. Нямаше намерение да обсъжда това с никой от тях. По дяволите, не беше сигурен, че сам се разбира.

— Тя не изглеждаше много доволна от него миналата вечер — засмя се Танер. — Звучеше така, сякаш той крие нещо от нея. Нека позная, не си й казал за малкото приятелче, което притежава твоя пенис.

Тайбър стрелна по-младия си брат със смразяващ поглед. Танер бързо изтри усмивката от лицето си, но тя остана по ъгълчетата на устните му.

Кейн се изхили. Проклетникът бързо бе разкрил лошата си страна. Намираше прекалено много хумор в цялата тази ситуация.

— Който и да държи Андрюс на каишка, няма да е много далеч — заговори Калън, връщайки разговора обратно в правилната посока. — Те би трябвало да са някъде наблизо.

— А той трябва да осъществява контакт доста често чрез малките буболечки, които носеше на ризата си — гласът на Мерк беше суров и смъртоносен. — Тези копчета са постижение на техниката. Много жалко, че бяха изхвърлени в тоалетната. Предполагам, че той не би трябвало да оставя подобни скъпи играчки да се търкалят наоколо.

— Да, и такива глупости се случват — Танер се усмихна хладно. Би искал да види реакцията на Реджиналд, когато научеше за това. — Дръж го много внимателно под око. Искам доклад за всеки, с когото разговаря, в земите на имението или извън тях. Да видим дали не можем да разберем кои са посредниците му.

— Имам малко хора — обади се Кейн. — Бихме могли да използваме един от тях, за да се сближи с него. Понякога хората ми могат да се проявят като истински коткомразци.

Тайбър въздъхна дълбоко. Имаше времена, когато няколко от хората на Кейн биха могли да го убедят в това.

— Тогава просто ще стоим и ще чакаме — въздъхна той. Досега чакането никога не бе било трудно за него — беше смятан за един от най-търпеливите хора, които съставляваха първоначалния им Прайд — но проклет да бъде, ако това търпение вече не се изчерпваше.

— Да почакаме и да видим колко можем да го притиснем — Кейн сви рамене, като се изправи на крака. — Днес дойдоха няколко строителни работници, за да довършат оградата около имението. Дръжте жените в къщата, а завесите да са спуснати, докато си тръгнат. Не искам да поемам никакви рискове с тях. Ще сложа охрана на всеки вход, за да съм сигурен, че никой няма да се вмъкне. Всичко останало е обичайната ни работа.

А обичайната им работа се бе превърнала в битка за оцеляване.

— Какво стана с нашия малък стрелец? — попита го Танер, имайки предвид убиеца, когото още държаха. — Проговори ли вече?

— Още не — Кейн сви рамене. — Но съвсем скоро това няма да има значение. Сега проверяваме досието му и скоро би трябвало да имаме отговорите, които ни вълнуват. Когато пристигнат докладите, ще науча всяка малка мръсна тайна, която някога си е мислел, че може да скрие. Той няма да бъде проблем задълго.

Ако Тайбър или Калън го докопаха в ръцете си, също нямаше да остане жив задълго.

— Добре, всички знаят задълженията си за днес…

Вратата на кабинета рязко се отвори и прекъсна думите на Калън. Тайбър се обърна изненадано и видя Рони в къса лятна рокля, която подчертаваше стройното й тяло, челото й бе намръщено, а очите й горяха яростно.

„Тази рокля ще ме подлуди“, помисли си той. Мекият кремав цвят контрастираше красиво с кожата й, със синьото в очите й и руменината по страните й. Искаше му се да събере полите на кръста й и да я обладае там, на вратата, да прониква вътре в нея докато започне да крещи от удоволствие.

— Погледни го по този начин — измърмори Кейн зад него. — Поне имаш причина да бъдеш под чехъл. Няма нужда да се срамуваш.

Тайбър го изгледа раздразнено.

— Да знаеш, Кейн, когато най-сетне Шера реши да ти покаже това, което продължаваш да я предизвикваш да ти даде, аз с удоволствие ще ти върна всяка остроумна забележка, която някога си направил. Разчитай на това.

— Мяу — изсмя се Кейн. — Успех, Гарфийлд. Ще се видим.

— Рони? — попита Тайбър, когато тя не помръдна от вратата. — Всичко наред ли е?

Не беше. Той можеше да подуши отчаяната възбуда, носеща се от тялото й, но наред с това, можеше да усети и болката, която тя толкова усърдно се бореше да потисне.

Рони погледна към другите мъже.

— Ще се върна. Не знаех, че си зает.

— Всичко е наред — Тайбър поклати глава в отговор. — Почти приключихме тук.

Тръгна към нея, изумен от чувствителността на собствената си плът, когато я приближи. Сякаш част от него не копнееше за нищо друго, освен за докосването й. Беше странно усещане за някой, който никога преди не бе познавал подобна слабост.

Тайбър видя начина, по който Рони погледна към останалите с неудобство, очите й проблеснаха срещу тях, преди да се сведат. Лека руменина, обагри страните й, мекият цвят само подчертаваше красотата й, която никога не спираше да го изумява.

— Какво не е наред? — Тайбър потърка бузата й нежно, а ръката му улови хълбока й, придърпвайки я към себе си само колкото да почувства топлината на тялото й.

— Знаеш какво — гласът й бе напрегнат, обтегнат от възбудата, която той бе сигурен, че минава през тялото й, също както и през неговото собствено. — И не си помисляй и за миг, че съм доволна от това. Веднага ми позволи да поговоря с Реджиналд, за да можем да го разкараме от тук. Кажи на твоите кучета-пазачи да отстъпят.

— Котки, госпожице Андрюс — изсмя се Кейн. — Грешна порода.

Поредица от изръмжавания посрещнаха думите му и не на последно място бе това на Тайбър. Търпението му към брата на Меринъс, който и без това не му бе роднина, се изчерпа.

— Не — Тайбър най-сетне се обърна към Рони и съжали за гнева, който пламна в очите й. — Не още, Рони. Не и докато не разбера колко опасен е той. Няма да ти позволя да го видиш.

Тайбър видя пламъка, който проблесна в очите й, пенисът му се втвърди от възбуда, когато усети намерението й да се възпротиви.

— Няма да ми позволиш? — изплющя яростно Рони. — Ти няма да ми позволиш? От кога имаш право да ми позволяваш каквото и да е, Тайбър Уилямс?

Мъжът се усмихна кисело, потискайки желанието си да й покаже, а не да й каже точно какво му дава това право. Тя го изкушаваше. Предизвикваше го. Изправяше упорството си срещу неговото собствено и той бе на път да й съобщи кой ще спечели. Самоуверено и без капка колебание.

— Когато те взех на пода и те възседнах, получих също и правото да те защитавам — осведоми я хладно. — Жено.