Лора Лей
Под повърхността на звяра (15)

Глава четиринадесета

Тайбър усети как Рони потъна в изтощен сън. Тялото й се отпусна под него безжизнено и прие тежестта му, докато той опитваше да се научи как да диша отново.

Ръцете му бяха преплетени в косата й, лицето му заровено в рамото й, а зъбите му още бяха забити в белега, който беше оставил върху нея преди толкова време. Можеше да усети сладкия вкус на кръвта й в устата си, където кожата бе разкъсана, а той я беше поглъщал като човек, умиращ за вкуса на екстаза.

Да стои далеч от нея бе най-трудното нещо, което беше правил в живота си.

Отдръпването от стегнатата хватка на вагината й около пениса му, беше истинско мъчение, една агония от удоволствие почти толкова интензивна, колкото постигането на унищожителното освобождение, което го бе разкъсало.

Животинският шип се беше оттеглил, прибирайки се обратно под главичката на члена му, освобождавайки го от сладката топлина, в която бе заключен вътре. Тайбър се изплъзна от тялото на Рони, изумен от невероятната слабост, която го бе обзела.

Господи, имаше чувството, че умира и е повече от готов да се предаде в ръцете на неумолимия жътвар. Всичко би дал, за да остане там само още миг, да се наслади на върховното удоволствие, което беше открил затворен вътре в топлината й.

Беше по-различно от всичко, което бе преживявал някога. Всяка клетка в тялото му ликуваше от докосването до нея, от това, че я бе накарал да крещи и да умолява, докато вълната на облекчението я заливаше.

Тайбър се раздвижи върху леглото почти замаяно, крива усмивка разтегли устните му, докато насилваше краката си да го задържат изправен, макар и малко неуверено. Тогава направи грешката да се обърне и да погледне жената, отговорна за всичко това.

Гърдите му се стегнаха. Брутална, разкъсваща болка го помете, докато се взираше в бледото й лице, в нежната линия на челото и бузата. Устните й бяха леко отворени, подканящи за целувка. Бог да му е на помощ, Рони беше неговият живот! Тайбър се взираше в нея, сякаш я виждаше за първи път, осъзнавайки от какво е бил принуден сам да се откаже в продължение на месеци.

Тази жена имаше способността да го унищожи. По дяволите, вече почти го бе убила с първото си отхвърляне. Какво щеше да прави, ако Рони си тръгнеше отново, след като вече бе вкусил от нея? Как би могъл да я принуди да остане, ако забременееше, но в сърцето си не желаеше да бъде с него? Щеше ли природата да бъде толкова жестока, че да го обвърже с жена, която не може или не би искала да го обича?

Тайбър се протегна и отмести един гъст кичур златистокестенява коса, след това бавно издърпа чаршафа върху тялото й, преди да се отдръпне бързо и да тръгне към банята. Докато го правеше, той си спомни първия път, когато я бе видял, преди повече от десет години. Беше я открил в гората, свита на кълбо, с ръце обгръщащи дребното й тяло. Очите й се взираха в празното пространство, но той знаеше, че това, върху което е фокусирана, е нещо вътре в нея, а не отвън.

Тайбър познаваше това чувство. Тогава беше млад, но бруталността в лабораториите и ужаса при бягството им, бяха заличили завинаги част от неговата човечност. Как би могъл да изгубиш нещо, което никога не си спомняш да си имал, запита се мъжът, като опря ръце на мивката и се взря в дивото изражение на лицето, което го наблюдаваше. Той не бе нищо повече от животно през онези дни. Разярен, наранен, не желаеше и не можеше да се впише в безгрижния начин на живот, който Мария се бе опитала да им създаде.

Дебнеше из горите, бягаше, облекчавайки свирепостта, която го изпълваше с преследването. Докато не откри Рони. Лицето й бе обляно в сълзи, коленете й бяха изподрани, а очите й — празни, сякаш бе изгубила себе си в ужасите, каквито и да бяха те, изпълващи младото й съзнание.

Тайбър си беше помислил, че двамата са се спасили един друг онази нощ. Беше я вдигнал и занесъл при Мария, притиснал я до гърдите си, с чувство на гняв и покровителство, че някой толкова крехък, толкова невинен и чист може да преживее такова страдание. Изразът в очите й му напомняше за сестрите му, тяхното съзнание бе осквернено, също както и телата им, преди бягството.

Рони не е била изнасилвана, а по-скоро тероризирана. Оставена сама, без храна, без някой, който да се грижи за нея, а враговете на баща й я дебнеха, нападаха я, когато копелето, което я бе създало, не можеше да бъде намерено.

От този ден нататък, Рони беше негова. В началото беше приятелство, защитническо чувство, желание да се грижи за нея. По-късно, чувството бе прераснало в нещо, което го ужаси с дълбочината на емоцията и страстта, която предизвикваше у него.

Тайбър пое дълбоко дъх. Детето се беше превърнало в жена, преди той да успее да осъзнае собствените си променени чувства. Остроумният й език и необмислените постъпки го притесняваха постоянно, но той винаги знаеше какво мисли тя, какво чувства. Жената, чиито викове бяха разтърсили страстта му преди минути, не беше тази, която се бе клела, че го обича преди година. Тази Рони беше прекалено спокойна и самостоятелна, прекалено дистанцирана. Сякаш животът й беше нанесъл силен удар и сега тя отказваше да се довери или да опита отново.

Тайбър въздъхна уморено, извади една кърпа от малкия шкаф до мивката и го намокри с топла вода. Рони щеше да бъде възпалена и нямаше да може да си почине удобно, ако бедрата й са хлъзгави и влажни след секса.

Върна се обратно при леглото, усещайки как пениса му се втвърдява и удължава, щом пристъпи по-близо и бе привлечен от слабия характерен аромат на техните смесени ухания. Мирисът му напомняше за бурен вятър след гръмотевична буря, див и земен.

Отдръпна чаршафа от отпуснатото й тяло и направи гримаса от усилието, което му коства да потисне треперенето на ръката си, когато започна да я мие. От шията, по ръцете, стегнатите гърди, порозовели от ласките му по-рано, надолу по крехкия торс, по деликатно заобленото коремче до бедрата. Мъжът преглътна тежко, когато разтвори краката й, пренебрегвайки стона й от удоволствие, докато почистваше хлъзгавите сокове от тялото й.

Когато я покри отново и плъзна умореното си тяло до нея, Тайбър дишаше тежко и учестено. Утрото наближаваше, а той се чувстваше така, сякаш не е спал от седмици.

Придърпа Рони близо до себе си, пренебрегвайки инстинктивното й движение да се отдръпне, изшътка й нежно, обви ръце около нея и я притисна към гърдите си.

— Какво е станало, Рони? — прошепна в копринената й коса, преди да положи една лека и нежна целувка върху челото й. — Какво, по дяволите, ти се е случило?