Лора Лей
Под повърхността на звяра (11)

Глава десета

Тайбър не се нуждаеше от списания и не се притесняваше, че ще му се присмеят. Либидото му бе много силно и всичко, което трябваше да направи, бе да си спомни усещането за Рони, за сладката й топлина и леките контракции на тясната й вагина, за да накара малките си войници да се излеят в чашката, както докторът бе поискал.

Не след дълго се върна в лабораторията и сложи затворената чашка на масата, преди да се обърне към Калън.

— Какво друго трябва да очаквам с нетърпение? — изсумтя той. — Първо изнасилих половинката си, сега съм в лабораторията на Франкенщайн и мастурбирам. Ще се забавляваме ли още?

Калън се засмя, а Док Мартин само изсумтя разсеяно като човек, напълно погълнат от това, което му показва микроскопа.

— Хайде. Има доклади в офиса на горния етаж. На пръв поглед, нещата изглеждат така, сякаш е обикновена поръчка, все още не сме разгадали този код. Нашите информатори са нервни, а парите отново са започнали да се движат към подбрани сметки. Източниците на Кейн работят върху това, както и братята му, но може да минат дни, преди да разберем какво, по дяволите, става.

Историята на живота им, направи гримаса Тайбър. Беше почувствал изминалите три месеца като три години. Напредъкът, който бяха постигнали с разкриването си пред благоразположеното общество, беше белязано от всяко препятствие, което Съветът бе поставяло пред тях. Още по-обезпокоително бе надигането на няколко групи, скандиращи за „чиста раса“. Според тях Породите не бяха хора и животинското им ДНК им отнемало всички човешки права, за които те иначе биха претендирали. Копелетата бяха фанатични чудовища и броят им нарастваше с всеки изминал ден.

— Периметърът ни е обезопасен и сме готови да записваме — каза Тайбър, докато се изкачваха бързо по стълбите към втория етаж. — Животните са били освободени миналата седмица и се адаптират чудесно на свобода. Само трябва да се увериш, че Меринъс е на безопасно място, докато разберем колко е добра връзката им между тях и Кейбъл.

Кейбъл беше една загадка и често причина за безпокойство. Засега той бе единствената Порода, която демонстрираше природната си връзка с Котките, чиято ДНК бе част от тях. Имаше бенгалски тигър, лъв и две пуми, които пазеха горите. Всичките бяха жени. И всяка една от тях се намираше под контрола на Кейбъл Сейнт Лорънс.

— Досега те се държат кротко като котенца — изсумтя Калън, когато влязоха в офиса. — Но за всеки случай ще следя нещата. Кейн и Грей ще се движат тази вечер из къщата, за да осигурят допълнителна защита за Меринъс, освен това в периметъра има много от нашите хора, докато разберем какво, по дяволите, става.

— Защо ще се нуждаят от половинка, преди да е заченала? — Тайбър се намръщи, взе няколко от докладите и започна да чете. — Трябва да има нещо, което търсят.

— Предполагам, също като Док, че има нещо общо с хормона, който ги маркира генетично — заяви Калън. — Той произвежда феромон, който инстинктивно предупреждава всички останали мъже, включително и тези, които не са Породи. Комбинирай това с качествата на афродизиак и ще си отговориш защо тези копелета са си размърдали задниците.

— Нещо от Вълчите Породи? — попита Тайбър, мръщейки се към документите.

Отделената предпазлива група от Вълчи породи беше направила контакт преди по-малко от два месеца. Предполагаше се, че те са загинали при експлозиите в лабораторията по време на опита си за бягство, но Тайбър мислеше друго. Котките бяха осъществили контакт незабавно, след като научиха за тях, и те направиха всичко по силите си, за да им помогнат с каквото е необходимо.

— Тяхната свръзка, Фейт, е на мястото, за да започнат срещите. Обаче са предпазливи, дори повече, отколкото бяхме ние в началото. Работят с посланика на президента, определен за Породите, затова съм уверен, че ще се получи добре. В същото време, ние имаме да се справяме с шибания Съвет. Така че, не, няма да се забавляваме повече.

Тайбър изруга тихо. Съветът действаше бързо и хитро. Сменяха кодовете и паролите си достатъчно често, че да докарат Кейн до лудост, докато се опитваше да ги разгадае. Войниците се местеха постоянно. Някои само за да отвличат вниманието, а други редовно възпрепятстваха дипломатическите усилия между Породите и правителството, което ги защитаваше.

— Не мога вечно да се крия и постоянно да съм нащрек — въздъхна Тайбър, клатейки глава. — Ако не се случва нищо, хората ще станат прекалено самодоволни.

— И все пак, не можем да ги оставим да ни открият — Калън също въздъхна. — Кейн трябва да пристигне тази вечер. Ще намерим най-добрия начин за действие и продължаваме от там. Но като гледам тези доклади, Рони е основната ни грижа. Колко голяма е опасността за нея? — гласът му стана твърд, когато зададе въпроса.

Тайбър остави документите обратно на бюрото и се обърна с лице към своя водач. Знаеше какво пита той. Като се имаше предвид престъпното минало на баща й и доста съмнителните му бизнес отношения, лоялността към дъщеря му можеше да се постави под въпрос. Най-малко, в повечето случаи. Но ако имаше нещо, което Тайбър знаеше за Рони, това бе фактът, че тя по нищо не приличаше на баща си.

— Не по-голяма, отколкото за Меринъс — той не се съмняваше в лоялността на Рони, а само в любовта й. — Ти я познаваш толкова отдавна, колкото и аз, Калън. Тя никога няма да предаде приятел или доверието на някого. Но се страхувам, че най-вероятно ще поиска кръвта ми, когато се събуди. Не мисля, че може да бъде заплаха за някого, освен за мен.

Калън кимна.

— Горе-долу това си мислех и аз. Но трябва да бъдем сигурни. Каквото и да смяташ да й правиш, разреши проблема. Повярвай ми, не би искал да се разправяш с една разярена половинка.

Изражението на лицето му излъчваше такава самоирония, че Тайбър не можеше да направи друго, освен да се разсмее. Знаеше какво точно бе претърпял Калън, когато се бе опитал да укроти своята малка борбена съпруга по неправилния начин. Тя имаше уста, която можеше да кастрира човек от двадесет крачки, и ако това не подействаше, тогава той отиваше да спи в една от резервните спални, докато Меринъс преодолееше гнева си.

— Ще трябва да й кажа за дома й — въздъхна Тайбър.

Знаеше, че след като къщата й бе унищожена, на Рони не й бе останало нищо, което да я свързва с детството или миналото й. Всичко щеше да изчезне, разрушено от жесток и безмилостен акт срещу напълно невинна, за престъпленията на Съвета, жена, попаднала в лапите на Породите. Но тя бе половинка. Всеки път, когато се опитаха да наранят нея, той щеше да наранява тях.

— Ти се погрижи за Рони, а аз ще се оправя с останалото — Калън прокара уморено пръсти през косата си. — Има и още нещо, трябва да започнем да правим планове за строежа на колиби в имението. Ако не го направим, много скоро тази къща ще се огласи от тропота на малки краченца.

Той не изглеждаше разстроен от това, а само притеснен.

— Децата ще бъдат в много по-голяма опасност, отколкото бяхме ние, Калън — каза Тайбър тихо. — Док трябва да разбере как можем да овладеем това, преди да е излязло извън контрол.

— Меринъс излезе от разгоненото състояние, когато забременя — Калън поклати глава. — Тя не пострада от това, въпреки че още е маркирана с моето ДНК — мъжът звучеше тайнствено. — Все още го носи в себе си.

Те не бяха напълно сигурни как бе станало, но Меринъс още носеше следите на уникалното ДНК на своя съпруг в кръвта си. Нейното тяло не се променяше от това, не променяше гените й по никакъв начин. Напротив, маркираше кръвта й, слюнката й, дори потта й, със следи от същите хормонални различия, които носеше Калън.

Трябваше да стои далеч от Рони, помисли си уморено Тайбър, зърнал сенките в очите на другия мъж. Той непрекъснато се притесняваше, че по някакъв начин, Съветът ще успее да се докопа до Меринъс и нероденото им дете. Докато беше в състояние на повишена бдителност, Калън рядко спеше и проверяваше сигурността на всеки час, на всеки дяволски кратък час.

— Не мога да я пусна да си тръгне — прошепна Тайбър. Искаше му се да може.

— Знам — Калън потърка с длан, умореното си лице. — Много добре знам как се чувстваш.