Лора Лей
Под повърхността на звяра (19)

Глава осемнадесета

Е, вече беше официално. Морфинът изобщо не облекчаваше възбудата на чифтосването. Но поне симптомите станаха малко по-поносими. Добрият доктор успя да прегледа рамото на Рони и повърхностната рана бързо, докато всички внимателно държаха под око Меринъс.

Другата жена най-сетне се събуди. Беше само натъртена. Силата, с която дървото я бе ударило по слепоочието, просто я бе изпратила в безсъзнание за известно време. Имаше леко кървене, но нямаше усложнение, както докторът бе съобщил. Калън обаче не искаше да чуе. Той стоеше до малката болнична кушетка, тялото му се бе надвесило над леглото, а ръцете му обгръщаха съпругата му и я държаха закрилнически. Големите му ръце докоснаха разбърканата й коса, гърба й, леката издутина на корема, докато Док ги уверяваше, че бебето е добре.

Гласът на Калън беше накъсан, дрезгав от емоции, докато Меринъс се опитваше да успокои яростта, пулсираща в тялото му. На два пъти тя бе принудена да изхленчи, с един доста фалшив звук от болка, за да го задържи да не се втурне навън, когато пристигна новината, че нападателите са били задържани. Двама мъртви и един ранен. Док Мартин още не бе прегледал наемника, заключен в една от празните бараки за инструменти.

— Въпрос на приоритети — беше казал той спокойно, когато Меринъс го попита за клетвата, която бе дал. — Освен това, ако този човек умре, ще има други, които да заемат мястото му.

В гласа на възрастния мъж имаше толкова непримирима омраза, че Рони потръпна от силата й.

Тайбър беше говорил много малко. Държа я, докато превързваха рамото й и още не бе помръднал и сантиметър от нея, докато тя лежеше по корем и се бореше срещу изтощението и възбудата. Той ухаеше толкова дяволски хубаво, а беше така уморена.

— Отведи съпругата си в леглото, Калън — каза най-накрая Док уморено. Когато главата на Калън се надигна, тялото му все още трепереше. — Тя трябва да си почине, а ти да се убедиш, че всичко е наред. Опасността премина засега. Същото се отнася и за теб, Тайбър — той се обърна към Рони. — Отведи я на горния етаж и се погрижи за нея. Утре ще има достатъчно време да се тревожим за другите неща.

Раменете на Мартин бяха отпуснати, гласът му бе уморен и изпълнен с толкова тъга, че Рони искаше да заплаче заради него. Отдръпвайки се от леглото, Калън се надигна от стола, който беше придърпал към Меринъс и тръгна бавно към Рони. Щом погледна в очите му, тя разбра, че той е човек, срещу когото никога не би искала да се изправя.

Златистокафявите ириси бяха почти кехлибарени, блестящи от животинска свирепост, и тя бе уверена, че не би се поколебал да убие.

— Знам, че не мога да те докосна — въздъхна той, като се приближи, застана на едно коляно пред нея и я погледна. — Знам какво направи, когато закри тялото й със своето собствено. Докато тичах към проклетата веранда, моите хора ми го казаха, макар да им се наложи да крещят. Ако можех да те прегърна, бих го направил. Ако имах богатство, бих ти го дал. Ако имах нещо, с което да ти покажа благодарността си, за това какъв огромен подарък ми направи, спасявайки живота й, тогава то щеше да бъде твое.

Гласът му беше тих, треперещ от всичките насъбрали се емоции, с които се бореше.

— Морфинът е прекрасен малък наркотик — прошепна Рони съзаклятнически, лъжейки през зъби. — Дори не почувствах угризение, докато Док превързваше раната ми. Можеш да ме прегърнеш, ако искаш.

Лека усмивка изви устните му.

— Още си малкото дяволче, което винаги си била — каза Калън нежно, поклащайки пръст към нея. — Аз знам по-добре. Можех да подуша болката ти, докато Док обработваше раната ти, и това разкъса душата ми, като знам какво се е случило. Тя щеше да бъде беззащитна… — мъжът преглътна мъчително.

— Меринъс е добре — Рони разбра, че се чувства леко замаяна от лекарствата, когато дари Калън с фалшиво намръщване. — Но искам пистолет, веднага. Знам как да го използвам — мъжът кимна твърдо и дори не погледна към Тайбър, за да види дали е съгласен, както тя очакваше. — Пистолет или пушка?

Рони усети тръпка на удоволствие.

— Пушка. Като на Тайбър.

Той изстена зад нея.

— Ще имаш нужда от уроци — промърмори Калън, клатейки глава към нея. — Нека Тайбър те научи да я използваш и е твоя. Ако искаш, можеш да си избереш своя.

После се изправи на крака, а в очите му проблясваше малко веселие.

— Само не стреляй по него, става ли? Той има и добри страни.

— Сигурна съм, че има — провлече младата жена. — Просто не съм ги открила все още. Обещавам да ги потърся, преди да взема твърдо решение да му откъсна главата.

— Благодаря, приятелю — каза саркастично Тайбър. — Оценявам помощта ти.

Калън му намигна.

— Да. Пак заповядай, синко — той потисна смеха си, когато погледна над главата на Рони към другия мъж. — Имам доверие в теб, въпреки това. Сигурен съм, че можеш да я убедиш да те остави жив, поне за известно време.

Тайбър изсумтя, но Рони се отегчи от мъжкото им забавление.

— Имам нужда от баня — тя се измъкна от леглото и изпробва дали краката й ще я издържат. — И храна. Имам нужда от храна. Пица определено е подходяща за тази ситуация.

Тайбър ожесточено я грабна на ръце и бързо прекоси стаята.

— Мога да ходя — въздъхна Рони и обви ръце около раменете му, наслаждавайки се на кратката почивка от притесненията, които наркотиците й бяха осигурили.

— Разбира се, че можеш — той погледна надолу към нея, устните му бяха толкова влудяващи, когато се извиха в усмивка. — Но на мен ми харесва да те нося.

Той винаги я носеше, при всяка възможност, припомни си тя. Беше я носил, когато я откри за първи път, свита в нощта, ужасена от звуците на мрака и от мъжете, които я бяха прогонили от дома й. След това, го бе правил всеки път, когато му се предоставеше възможност.

— Имаш ли някаква представа колко добре те чувствам в ръцете си? — попита Тайбър, докато се изкачваше бързо по стълбите към апартамента, в който я бе направил своя.

Ритна вратата, за да я затвори зад себе си, но не можа да стигне до спалнята. Срина се върху дивана, ръцете му още бяха стегнати и твърди около нея, когато сведе глава и устните му покриха нейните настойчиво.

Рони не искаше този път да бъде само участник. Малко преди това се бе изправила пред смъртта. Беше се сблъскала с мисълта, че всеки един момент тя или Тайбър могат да престанат да съществуват. Не искаше повече да се бори с желанието, крещящо в тялото й. Или това в сърцето й.

Тя се надигна в прегръдките му, пренебрегвайки тихото предупредително ръмжене, докато сядаше в него, обгръщайки кръста му с крака и се взря в изненадания му поглед.

— Мой! — шепотът й, въпреки мекотата, отекваше от чувство за притежание и сила, изпълващо я сега.

Очите на Тайбър пламнаха. Нефритенозеленият цвят потъмня, а зениците се разшириха, когато пръстите й се спуснаха върху копчетата на окървавената му риза. Памукът, въпреки че Рони бе сигурна, че е достатъчно мек, подразни дланите й, когато ги плъзна по раменете му, след това надолу към първото копче. Разтвори го лесно.

— Рони — мъжът преглътна мъчително, дрезгавият му глас отекваше от напрегната емоция.

— Ти ме маркира — каза му тя тихо и решително. — Но не го направи в деня, когато притисна устата си към шията ми, Тайбър. Маркира ме, когато бях на единадесет години и ме отнесе към безопасността. Когато бях на шестнадесет и ти организира първото ми парти за рожден ден. Когато постави онази лека, напълно невинна целувка върху устните ми. Маркираше ме по малко всеки път, когато те погледнех, всеки път, когато ме докоснеше. Сега, аз ще маркирам теб.

Тя отмести ризата от гърдите му, по широките рамене, и притисна устата си към мястото, където се срещаха рамото и шията му. Ухапа го там, по плътния, пулсиращ мускул. Не толкова силно, че да пусне кръв, но достатъчно да накара тялото му да се стегне, бедрата му се извиха и настаниха пениса му в гнездото на бедрата й, а ръцете му приковаха ханша й с невероятна сила.

Рони слезе надолу, облиза мястото, вкусвайки го с върха на езика си, засмука го дълбоко, повтаряйки еротичните, заредени с чувственост ласки, с които я бе дарил преди много месеци. Ефектът върху него изглежда не бе по-различен, отколкото върху нея.

Тайбър разкъса ризата от гърба й, докато вниманието на младата жена остана приковано върху стегнатата плът, която галеше със сила, варираща между болка и удоволствие. Накъса плата, след това го отстрани от тялото й, преди пръстите му да се преместят към прилепналите й дънки.

— Свали ги — гласът му беше див, тътнещ, докато теглеше дрехата от ханша й към средата на извивката на седалището й.

От Рони се откъсна мек звук на удоволствие, когато ръцете му се мушнаха под дънките и уловиха заоблената плът, а пръстите му се огънаха срещу твърдите мускули, докато я придърпваше грубо към покритата си мъжественост.

Младата жена не бързаше и нямаше намерение да му позволява да я форсира. Искаше да го докосне, да го вкуси, за да разбере, че той е в безопасност в прегръдките й и това не е просто поредният отчаян сън.

— Убиваш ме — Тайбър вече се задъхваше, главата му се наклони на една страна, давайки й пълен достъп до силната линия на шията му.

Рони осъзна, че никога не се е чувствала толкова уверена или силна, толкова чувствена, каквато беше в този момент. Той беше безпомощен под докосването й. Дрезгави стонове вибрираха в гърлото му, всеки мускул беше напрегнат, ерекцията му се триеше отчаяно в материята, покриваща горещата й влажна сърцевина.

Ноктите й се плъзнаха по гърдите му, по опънатата кожа на корема, след това обратно към стегнатите, твърди зърна. Когато се задоволи от това, че е оставила поне малък белег по грубата му кожа, тя пусна плътта, която държеше и прокара езика си бавно по шията му. Ухапа го леко под твърдата линия на челюстта, след това продължи да ближе надолу по гърлото му, усещайки огъването на кожата, когато той преглътна мъчително.

— Обичам вкуса ти — Рони се отдръпна от еротичните, погубващи разума движения на пениса му, притискащ се към женствеността й. — Толкова необуздан и див. Мога ли да те опитомя, Тайбър?

Краткият, остър смях, лишен от веселие, беше едно възклицание от първична страст, докато той се опитваше да й отговори.

— Ти вече го направи. Преди години.

— Ммм. Моя собствена дива котка. Мога ли да те погаля? Или ще ме погълнеш, преди да успея да ти покажа всички начини, за които съм мечтала да ти доставя удоволствие?

Клепачите му бяха полуспуснати, очите му блестяха от толкова зашеметяваща топлина, че можеше да сгрее всяко кътче на душата й. В този момент, в този малък промеждутък от време, нищо или никой не съществуваше в света на Тайбър, освен тя. Рони почти достигна връхната точка, само от опияняващата мисъл, че има такава власт над него.

— Покажи ми — прошепна мъжът, въпреки че гласът му бе толкова измъчен, колкото би бил на всеки човек.

Тя го дари с бавна, преднамерено провокативна усмивка, поглеждайки го изпод полуспуснатите си клепачи. Наблюдавайки го внимателно, предизвикателно, Рони бавно се надигна от скута му, като пренебрегна животинския звук на протест, който той издаде.

— Стой там — каза му тихо, когато той също понечи да се изправи.

Тайбър се облегна назад на дивана, както бе инструктиран, но тя можеше да види как мускулите му се напрягат, докато всичко вътре в него настоява да я вземе веднага.

— О, толкова контролиран — измърмори Рони доволно. — Чудя се колко дълго можеш да сдържаш цялата тази сила.

— Не много — когато погледът му проследи пръстите й, той стисна ръцете си в юмруци от двете страни на тялото си.

Рони внимателно плъзна презрамките на сутиена по раменете си, борейки се с всеки страх и свян, които биха могли да попречат на насладата й от този момент. Тайбър я бе виждал гола неведнъж и очевидно гледката му харесваше.

Той облиза устните си с едно бавно и гладно движение, когато тя изви ръка зад гърба си, разкопча дантеления плат и го отстрани от заоблените си гърди.

Зърната й бяха щръкнали и твърди, умоляващи за докосването му. Вместо него, го направи Рони. Като го гледаше, тя ги улови между палеца и показалеца си, подръпваше ги, масажираше ги, докато погледът му потъмня още повече, а изражението му стана по-грубо от силата на възбудата му.

— Аз мога да го направя — преглътна мъчително.

— Знам, че можеш — съгласи се тя, дъхът й секна, когато една светкавица от усещане се изстреля от зърната към влагалището й. — Свали си дънките, Тайбър. Нека да видя дали те възбуждам — той започна да се надига. — Не. Не се изправяй. Свали ги, докато ме гледаш.

Мъжът се поколеба, очевидно борещ се за въздух, за контрол. Рони отмести ръце от зърната си и плъзна длани надолу към корема си, докато стигна до разтворената предна част на панталоните си.

Тайбър бързо разхлаби своите. Рони му се усмихна в отговор. Обичаше играта, която играеха и се питаше кой пръв ще изгуби контрол. Тя избута плата и го остави да се плъзне бавно по бедрата, след това надолу по краката й и го изрита. Устата й пресъхна, докато наблюдаваше как Тайбър прави същото.

Беше направила грешка в преценката си. Нито веднъж досега, не бе имала време да разгледа истински изумителния орган, който я докарваше до такива върхове на удоволствие. Но сега го направи.

Той се надигаше до пъпа му, дебел почти колкото китката й, бронзов като останалата част на тялото му и пулсиращ със свой собствен живот. Главичката във формата на гъба, заострена за максимално проникване, се надигаше над по-широка основа и тежък, жилест ствол. Нищо чудно, че я докарваше до лудост с остротата на болката, последвана от възхитително удоволствие. Пенисът му, също както и тялото, беше създаден за издръжливост и точно сега Рони не искаше нищо друго, освен да го почувства вътре в горещата си сърцевина.

Но щеше да почака. Тайбър се взря в нея с предизвикателен блясък в очите, а пръстите му се обвиха около изправения стълб. Рони облиза устните си, когато започна да се масажира сам, пръстите му се плъзгаха от тежкия връх до основата на пениса.

— Ела тук — прошепна той, гласът му беше мрачен и изпълнен със сексуална настойчивост.

— Не — провлече тя меко и застана на колене пред него. — Казах ти, Тайбър, искам да те галя.

— По дяволите — мъжът трепна, когато Рони се наведе напред и езикът й облиза горещата главичка на ерекцията му.

Бедрата му се извиха, докарвайки пениса до устните й. От гърдите му се откъсна приглушен стон.

— Рони! Господи, бейби — гърдите му се повдигаха и спускаха бурно от ускореното му дишане. По силните му мускули проблесна пот, правеща кожата му да изглежда гладка, топла и жива.

Рони отново близна главичката, бавно и спокойно, гледайки го в очите. Изражението му беше гримаса на нарастваща нужда. Острите кучешки зъби от двете страни на устата му проблясваха зловещо, придавайки му един определено чувствен и опасен вид.

— Рони, няма да го правя — задъха се Тайбър, гласът му бе обтегнат, разкаян, измъчен. — На път съм да изгубя контрол, бейби. Не мога да го понеса.

— Не можеш ли? — тя отмести пръстите му от пътя си и собствената й ръка обхвана набъбналата плът. — Бедното момче. Тогава как ще понесеш това? — устата й покри дебелата главичка, разтвори се над нея и го засмука във вътрешността, а езикът й започна да потрива, гали и дразни изключително чувствителната, твърда пулсираща плът точно под покрития връх.

Гърленото, животинско ръмжене, откъснало се от него, накара утробата й да се стегне, а влагалището й подгизна от влага и топлина. Човекът под повърхността винаги бе стоял контролиран, винаги бе поддържал деликатен баланс в сексуалните им срещи. Рони знаеше, че подмамва животното да се освободи. И не можеше да дочака да му покаже, че в нейно лице е срещнало равностоен противник.