Марио Пузо
Умират глупаците (46)

47.

Къли уточняваше последните щрихи на плана си за отстраняване на Гроунвелт, без да изпитва никакви угризения на съвестта. Старият собственик щеше да получи огромна сума за акциите си от хотела, щеше да запази мансардното си жилище в него, щеше да се радва на най-добро обслужване. Всичко ще си остана постарому, с изключение на факта, че вече няма да притежава реална власт. Една от привилегиите му, разбира се, щеше да бъде и „моливът“. Той все още имаше много приятели, които идваха да играят комар в „Ксънейду“. Любезността да ги посреща и настанява „безплатно“ продължаваше да бъде една от най-доходоносните измами.

Къли беше убеден, че никога нямаше да приеме някакви действия срещу Гроунвелт, ако не беше този негов инсулт. След него хотелът видимо започна да запада. Старецът просто вече не беше достатъчно силен, за да реагира бързо и да вземе правилни и точни решения.

И въпреки това, дълбоко в душата му се гнездеше тънко чувство на вина. Спомняше си за всичките години, прекарани под крилото на Гроунвелт, спомняше си бащинските му грижи и съвети. Двамата бяха изживели чудесни мигове, най-добрите, от които бяха съвместните им среднощни обиколки на казиното. Бяха щастливи години. В знак на признателност отстъпи на стареца дори своята любима Карол — същата онази красавица, която всички наричаха „Чарли Браун“. За миг се запита къде ли е сега това чудесно момиче; защо му направи номер тъкмо с онзи дебелак Осейно.

После пред очите му бавно изплува картината от нощта, в която се бяха запознали.

Обичаше среднощните обиколки на казиното с Гроунвелт. Старият собственик ги предприемаше обикновено малко след полунощ, след приятна вечеря в приятелски кръг, или пък насаме с някое младо и красиво момиче. Никога не пропускаше да обиколи империята си и внимателно търсеше признаци за предателство. Безпогрешно откриваше измамниците сред персонала, а и всички дошли отвън мошеници, които се опитваха да срутят най-могъщия му бог — процент.

Пристъпвайки до него, Къли забелязваше как тялото на Гроунвелт се налива със сила, стойката му ставаше по-изправена, а лицето му придобиваше младежка руменина. Сякаш черпеше енергия направо от дебелия мокет на пода.

През онази нощ започнаха от залата за барбут. Един от клиентите поиска да узнае колко е часа и крупието повдигна ръкава на униформеното си сако. Под него проблесна огромен хронометър с черен циферблат, тежък и солиден на вид. Гроунвелт го стрелна само за част от секундата и пристъпи крачка напред:

— Я дай да ти видя часовника! — рече той.

Крупието стреснато го погледна и колебливо протегна ръка. Гроунвелт я пое и разкопча верижката с ловки движения на роден картоиграч.

— Ще бъда в кабинета си — усмихна се той на смутения служител. — След час може да дойдеш и да си получиш часовника. Ако не го направиш, можеш да подадеш молбата за напускане. А ако се качиш, положително ще получиш извиненията ми… Под формата на петстотин долара…

След тези думи се извърна и си тръгна, последван от озадачения Къли.

Горе му показа механизма. Часовникът беше кух и в празното място между капака и механизма се побираше точно един чип. Гроунвелт го разглоби с лекота, използвайки комплект миниатюрни инструменти, които извади от чекмеджето на писалището си. Когато частите му бяха пръснати по плота, в кухината проблесна самотен стодоларов чип с позлатени ръбове.

— Едно никога няма да разбера — усмихна се Гроунвелт. — Дали този тип е използвал часовника си сам, или го е давал под наем и на колегите си от другите смени. Не е лошо като идея, но общо взето е кокошкарска работа. Какво може да отмъкне за една смяна? Триста, най-много четиристотин долара! — поклати глава и добави: — Ако всички бяха като него, аз щях да бъда най-щастливият собственик на игрално заведение в света!

Къли слезе обратно в казиното. Шефът на залата за барбут му съобщи, че крупието си е подал оставката и вече е напуснал хотела.

Тогава се запозна с Чарли Браун. Беше застанала край масата за рулетка. Красиво и стройно момиче с толкова младо и невинно лице, че той неволно се запита дали е пълнолетна, за да бъде тук. Забеляза, че дрехите й са хубави и секси, но не бяха от най-скъпите. Бързо стигна до заключението, че не е нито от Ню Йорк, нито от Лос Анджелис, а вероятно от някое малко и смотано градче на Средния запад.

Започна да я наблюдава. Рулетката скоро й омръзна и тя се прехвърли на една маса за тридесет и едно. Веднага му стана ясно, че момичето не знае как да се възползва от процентите в тази игра. Приближи се и предложи да й помогне с игрива усмивка на устните. Започна да й казва кога да залага и кога да пропуска. В резултат купчината чипове пред нея видимо нарасна. Когато Къли я попита дали е сама, тя му пусна една ослепителна усмивка и му отвърна, че е със своя приятелка.

Светлината на семафора беше прекалено яркозелена, за да не я забележи.

Къли й връчи картичката си, на която под името му се мъдреше надписа: „Хотел Ксънейду — вицепрезидент“.

— Ако имате нужда от нещо, просто ми звъннете един телефон — каза той. — Ако желаете, довечера можем да гледаме нощната програма в бара, а след това ще ви поканя на вечеря…

Фантастично, каза момичето, после невинно попита:

— А мога ли да взема приятелката си?

— Окей — кимна Къли, надраска няколко думи върху картичката си и й я подаде.

— Малко преди програмата я покажете на оберкелнера — каза той. — Ако имате нужда от нещо друго, обадете ми се.

Малко след края на нощната програма телефонът му иззвъня. Беше момичето, разбира се.

— Карол се обажда — каза в слушалката тя.

— Ще позная гласа ви, където и да се намирате, Карол — отвърна галантно Къли, после просто добави: — Вие сте момичето от масата за тридесет и едно, нали?

— Точно така — отвърна тя. — Просто исках да ви благодаря. Прекарахме чудесно!

— Радвам се — рече Къли. — Обадете ми се, когато отново дойдете във Вегас. С удоволствие ще направя за вас каквото мога. Ако имате трудности с резервацията, звъннете и ще ви уредя…

— Много сте мил — рече Карол с леко разочарование в гласа.

— Я почакайте — напусна деловитостта си Къли. — Кога мислите да си тръгвате?

— Утре сутринта — отвърна момичето.

— Защо не ми позволите да ви почерпя заедно с приятелката ви, просто така, за довиждане?

— С удоволствие ви позволявам — засмя се Карол.

— Добре тогава, чакайте ме при масата за бакара — приключи разговора Къли.

Приятелката се оказа симпатична брюнетка с хубав бюст, облечена малко по-консервативно от Карол. Къли реши да не насилва нещата. Почерпи ги по едно питие в бара на казиното, а от разговора разбра, че са дошли от Солт Лейк Сити с надеждата да си намерят работа като манекенки.

— Може би ще успея да направя нещо за вас — рече Къли. — Някои приятели в Лос Анджелис се занимават с този бизнес. Ако ми се обадите в средата на следващата седмица, положително ще имам някакви новини за вас. Или в Лос Анджелис, или тук във Вегас…

Нещата останаха така.

През следващата седмица Карол му се обади и той й даде номера на една модна къща в Лос Анджелис. Собственикът й му беше задължен и момичето почти сигурно щеше да получи някаква работа. Тя му съобщи, че другата събота и неделя възнамерява да прескочи до Вегас.

— Ще отседнете при нас, нали? — попита я Къли. — Ще бъдете гост на хотела и няма да ви струва нито цент!

Карол с удоволствие прие.

По време на това посещение всичко си дойде на мястото. От рецепцията уведомиха Къли за пристигането на Карол и той нареди да занесат букет свежи цветя в стаята й. После й се обади и я покани на вечеря. След като хапнаха я заведе на едно нашумяло във Вегас шоу. На връщане се отбиваха из различни игрални заведения и залагаха по някой долар. Обясни й, че не е удобно да играе в „Ксънейду“, понеже работи там. Даде й сто долара да поиграе на рулетка. През цялото време момичето пискаше от удоволствие. Той внимателно я наблюдаваше — искаше да разбере дали няма да мушне някой чип в чантичката си. Карол не го направи и той остана доволен — беше честно момиче. Направи така, че навсякъде го засипваха с почитателни поздрави и това направи впечатление на момичето. Когато нощта беше в разгара си, Карол вече беше убедена, че той е един от най-уважаваните хора във Вегас. Върнаха се в „Ксънейду“ и той попита:

— Искате ли да видите как изглежда апартамента на един вицепрезидент?

— Разбира се — кимна тя и пусна невинната си усмивка.

Качиха се горе и тя направи съответните за случая възхитителни възклицания, после се тръшна на канапето и уморено въздъхна:

— Ох, Вегас положително е доста по-различен от Солт Лейк Сити!

— Някога минавало ли ви е през ума да се установите тук? — попита Къли. — За хубаво момиче като вас тук животът би могъл да бъде приказка! Аз се наемам да ви запозная с някои влиятелни хора…

— Наистина ли? — попита го тя.

— Разбира се — отвърна Къли. — Всеки ще се радва да има приятелка хубавица като вас.

— Не съм хубава — поклати глава тя.

— Хубава сте и отлично го знаете — настоя Къли. После седна до нея на дивана, наведе се и я целуна. Беше приятно. Ръката му се плъзна към полата й. Съпротива липсваше. Тя пламенно отвърна на целувката му. Къли си помисли за скъпата тапицерия на канапето и каза:

— Да идем в спалнята.

— Окей — кимна тя.

Хванаха се за ръце и преминаха в съседната стая. Къли я съблече. За пръв път в живота си виждаше такова съвършено тяло. Млечнобяло на цвят, със златисти косъмчета между краката, които имаха цвета на косата й. Освободили се от оковите на облеклото, прекрасните й гърди подскочиха като живи. Никак не беше срамежлива. Когато Къли свали и последната дреха от тялото й, тя нежно го погали по слабините и отпусна лице върху долната част на стомаха му. Той едва я побутна и тя влезе в ролята си. Той я остави за известно време да му демонстрира способностите на устата си, а след това я заведе в леглото.

Когато климаксът им — спонтанен и съвършено синхронизиран — отмина, тя доволно въздъхна и зарови лице във врата му. Външният й вид беше наистина умопомрачителен, макар че имаше още доста да учи както в леглото, така и при устния секс. Ще се наложи да я пообучавам, помисли си Къли. Умът му трескаво работеше. Никога не беше срещал по-красиво момиче! Невинното й лице беше допълнителна награда към превъзходното и гъвкаво като тръстика тяло. С дрехи беше стройна и красива, без тях — истинска фантазия! Притежава тяло, което поетите възпяват, помисли си Къли. Най-съвършеното, което беше срещал… Макар и придобила известни познания в секса, от нея се излъчваше неповторима сладка невинност. Обзето вдъхновение. Ще превърне това момиче в най-силното си оръжие, реши той. Ще бъде един от най-добрите му инструменти по пътя към властта. Във Вегас е пълно с красиви момичета, но обикновено те са прекалено тъпи, прекалено недостъпни или пък им липсват подходящи покровители. Тази ще бъде нещо специално. Не проститутка, защото той самият никога не би имал търпението да бъде сводник. Никога няма да й вземе дори цент от спечелените пари. Ще я превърне в мечта за всеки комарджия, който стъпи във Вегас с достатъчно тежки джобове. Но най-напред ще трябва да се влюби в нея, разбира се. И да я накара да направи същото. Едва като се справи с този проблем, ще може да се залови с истинската работа.

 

 

Карол никога не се завърна в Солт Лейк Сити. Стана официална любовница на Къли и беше постоянно на негово разположение, макар да беше наела един апартамент наблизо. Къли я записа на уроци по тенис и танци. Помоли една от най-добрите актриси в програмата да я научи как да използва грима и модните дрехи. Уреди й известни ангажименти като манекен в Лос Анджелис, а след това започна да й разиграва сцени на ревност. Постоянно я разпитваше как е прекарала там, искаше да знае всичко за отношенията й с фотографите в модната централа.

— Не мога да се любя с никого, докато имам теб — успокояваше го тя и го обсипваше с целувки.

По негова преценка беше искрена. Би могъл да извърши някои проверки, разбира се, но не това беше важното. Остави любовната идилия да се проточи около три месеца, след което реши, че вече е време да се заеме с работа.

— Днес Гроунвелт нещо не го бива — рече й една вечер той. — Получи неприятни новини. Опитах се да го накарам да изпие едно питие с нас, но той отказа и се затвори в апартамента си.

Карол вече познаваше собственика на хотела, дори бяха вечеряли заедно. Гроунвелт се беше показал като галантен кавалер и тя го харесваше.

— Ох, колко тъжно! — промълви тя.

— Убеден съм, че само ти можеш да го развеселиш — усмихна й се Къли. — Красивото ти лице и прекрасното ти тяло са неща, на които нито един мъж не може да устои. А старци като него са направо луди за невинната ти усмивка!

Това беше чиста истина. Напръсканото със ситни и едва забележими лунички лицето й беше истински сладкиш, особено когато се усмихва. Русата й леко къдрава коса беше съвсем като на момиченце.

— Приличаш точно на онова щастливо хлапе от комиксите — рече й Къли. — На Чарли Браун.

Така получи прякора, който й остана завинаги. Хареса го.

— Винаги съм била обект на внимание от страна на по-възрастните мъже — кимна тя. — Доста от приятелите на баща ми се опитваха да ми пускат ръце…

— Как няма да ти пускат! — въздъхна Къли. — Ти как го приемаше?

— О, не им се сърдех — усмихна се тя. — Беше ми приятно и никога нищо не казвах на баща си. Бяха наистина мили хора. Засипваха ме с подаръци и никога не ми направиха нищо лошо…

— Имам една идея — рече Къли. — Ще позвъня на Гроунвелт и ще му кажа, че отиваш горе да му правиш компания. И без това имам доста работа в казиното. Какво ще кажеш? Ще се заемеш ли да го поразвеселиш?

Направи се, че не вижда тъжния й поглед и ведро се усмихна.

— Окей — въздъхна момичето.

Къли я възнагради с една бащинска целувка по челото.

— Знаеш какво искам да кажа, нали?

— Зная — отвърна тя.

Привлечен неудържимо от това ангелско лице, Къли за момент изпита чувство на вина.

Но в следващия миг тя вече го заливаше с ослепителната си усмивка.

— Нищо не ми пречи — рече. — Освен това го харесвам. Но дали той ще ме иска?

Къли изпита прилив на увереност.

— Не се безпокой за това, скъпа — успокои я той. — Просто се качи горе и потропай на вратата му. Той ще те очаква, а ти се дръж както винаги си се държала. Ще го омагьосаш за броени секунди, сигурен съм в това!

После вдигна телефонната слушалка и набра номера на шефа си. Обясни положението на Гроунвелт и в отговор долетя развеселеният му глас:

— Щом действително й е мъчно за мен, нека се качи — рече старецът. — Тя е чудесно момиче.

Къли прекъсна връзката и каза:

— Хайде, скъпа, да тръгваме.

В апартамента на Гроунвелт отидоха двамата. Къли я представи като Чарли Браун и Гроунвелт остана възхитен. Къли смеси напитките, седнаха край ниската масичка и се чукнаха. След известно време каза, че има работа в казиното, стана и си излезе.

През тази нощ не видя повече Чарли Браун. Но знаеше отлично, че е останала в апартамента на Гроунвелт.

— Как беше? — попита той на следващата сутрин, когато се настани срещу писалището на шефа си.

— Чудесно — отвърна Гроунвелт. — Тя е прекрасно момиче, адски сладка! Опитах се да й дам малко пари, но тя не ги взе…

— Още е твърде млада — обясни Къли. — Нова е в този бизнес. Искаш ли да й кажа да остане на твое разположение?

— О, не — възпротиви се Гроунвелт. — Доста е младичка за мен. Освен това се чувствам неудобно с момичета, които отказват да вземат парите ми… Купи й някакво бижу от магазинчето и й го поднеси от мое име.

Къли се прибра в кабинета си и я потърси по телефона.

— Добре ли прекарахте? — пожела да се осведоми той.

— О, той беше чудесен! — възкликна Чарли Браун. — Страхотен джентълмен!

— Какво искаш да кажеш с това? — разтревожи се Къли. — Нима нищо не стана?

— Стана, как няма да стане! — успокои го тя. — И той се справи отлично. Не бях допускала, че мъж на неговата възраст може да се справи толкова добре. Готова съм да го развеселявам винаги, когато това се наложи…

Къли се уговори с нея да се видят на вечеря, остави слушалката и се зае да обмисля положението. Беше се надявал, че Гроунвелт ще се увлече по Чарли и той ще може да я използва като оръжие срещу него. Но старецът явно беше усетил нещо.

Срещу Гроунвелт никой не бе успял да използва жени. Просто ги беше имал прекалено много и знаеше как лесно могат да се корумпират. Не знаеше какво означава добродетел и по тази причина му беше невъзможно да се влюби. Не можеше да се влюби и от страст, тъй като тя беше нещо, което лесно се постига й задоволява. „При жените процентът действа срещу теб“, обичаше да казва старецът. „Затова никога не трябва да се увличаш.“

Е, като не става с Гроунвелт, ще опита другаде, помисли си Къли. В този град има сума влиятелни типове, които Чарли е в състояние да побърка. За момент си помисли, че неуспехът й с Гроунвелт се дължи на недостатъчно техническо умение. Беше твърде млада в края на краищата. А за да стане специалист се изисква време. Същевременно беше успял да я научи на доста неща през последните няколко месеца, а тя се оказа способен ученик. Беше вече много над това, което предложи на Къли при първия им контакт. Не можа да я впримчи в Гроунвелт — нещо, което би било идеално решение и за тримата. Значи ще трябва да я използва за по-общи задачи. И Къли се зае да я усъвършенства. В продължение на няколко месеца й уреждаше срещи с различни непоправими комарджии, които винаги отговаряха на едно и също условие — да бъдат богати и редовно да посещават Вегас. Научи я никога да не взема пари от тях и не всякога да скача в леглото им.

— Търсиш само едрите риби — обясняваше й той. — Някой, който ще се влюби в теб, ще ти прави много подаръци и ще потроши по теб маса мангизи. Но за да направи това, такъв човек трябва да знае, че никога не би могъл да те скъса от чукане срещу сто-двеста долара. Трябва да играеш картите си изключително внимателно. Никога не им се навивай на първата вечер. А ако все пак го направиш, нека изглежда така, сякаш си била твърде уморена, за да се съпротивляваш успешно…

Чарли прие всичко без проблеми и той никак не се изненада от това. Още през онази първа нощ беше забелязал у нея следите от мазохизма, с който живеят толкова много красиви жени. Познаваше тази черта. Беше израз на липса на собствено достойнство, на желание да доставят удоволствие на човек, който твърди, че ги обича. Макар да не беше сводник, Къли обучаваше Чарли Браун точно като такъв. Беше дълбоко убеден, че го прави за нейно добро.

Чарли имаше и едно друго качество, което се оказа страшно забавно на кавалерите й — беше в състояние да погълне огромни количества храна. Когато за първи път го демонстрира на Къли, той остана направо гръмнат — изяде един стек с картофена салата, порция омар с пържени картофи по френски, огромно парче торта и купичка сладолед. А след всичко това опразни и неговата чиния. Къли бързо оцени това качество и започна да го рекламира. Повечето мъже, на които я пускаше (обикновено комарджии с много мангизи), изпадаха във възторг от това. С удоволствие я водеха на вечеря и развеселено гледаха как поглъща огромно количество храна, без това да й се отразява по някакъв начин. Никога не беше сита, винаги беше готова да си хапне още малко, и въпреки това не наддаваше нито грам!

След известно време Чарли се сдоби с кола и ездитни коне, после купи къщата, в която беше наела своя апартамент. Спестените пари даваше на Къли и той ги влагаше в банката. Откри й специална сметка, а с данъците й се занимаваше личният му счетоводител. Вписа името й във ведомостите на казиното, за да има официален източник на доходи. Никога не пипна дори цент от парите й. В продължение на няколко години тя свали всички преуспяващи собственици на игрални домове във Вегас, не отмина и повечето собственици на хотели. Чукаше богати играчи от Тексас, Ню Йорк и Калифорния. Къли сериозно се замисли дали да не я пусне и на Фумиро. Но когато сподели това с Гроунвелт, старецът поклати глава:

— Не, Фумиро не.

Не му даде никакви обяснения, макар Къли да изгаряше от любопитство. Гроунвелт очевидно забеляза това, защото се усмихна и добави:

— В това момиче има нещо парцаливо… не мога да ти го обясня с думи… Но съветът ми е никога да не я тикаш в ръцете на истинските баровци.

Къли прие присъдата без повече въпроси.

Най-големият му удар беше свързването на Чарли със съдията Брайънка. Беше постоянен член на федералния съд на щата Невада. Къли уреди всичко по безупречен начин. Чарли получи нареждане да чака в една стая до апартамента на Къли, а съдията влезе при нея през този апартамент. Когато системата доказа своята надеждност, съдията започна да идва всяка седмица. Къли пък взе да му иска по някоя и друга дребна услуга и работата стана — двамата се оказаха здраво и надеждно свързани.

Разшири успеха си като пробута Чарли и на един от членовете на Комисията по хазарта. Всичко това беше възможно единствено благодарение специалните качества на момичето — на привлекателната й невинност, на великолепното й тяло. А и беше страхотно забавна. Съдията Брайънка толкова я хареса, че я взе със себе си по време на отпуската си и я заведе на риба. Някои банкери я вземаха при служебните си пътувания, защото искаха да я имат под ръка всяка свободна минута. Когато бяха заети със своя бизнес, тя излизаше да обикаля из магазините. Когато бяха нервни, тя сваляше дрехите им и ги побъркваше. Не се нуждаеше от прояви на нежност, а пари приемаше само когато искаше да си купи нещо. Имаше невероятна способност да ги накара да вярват, че е влюбена в тях, че ги обожава както за компания, така и за леглото. И всичко това без никакви капризи. Тези хора можеха да я имат само с едно обаждане по телефона — независимо дали на Къли, или на нея самата.

Имаше само един недостатък — у дома беше страхотна мърла и не пипаше нищо. По някое време приятелката й Сара също пристигна от Солт Лейк Сити и се настани в апартамента на Чарли. Къли без особени усилия я „отвори“ за професията. Бяха й необходими един-два по-подробни инструктажа. Но когато отиваше в жилището на двете момичета, направо потръпваше от отвращение. Една сутрин влезе в кухнята и направо побесня. Изрита и двете от леглото и ги накара да измият купищата мръсни съдове в умивалника. После ги прати да купят нови пердета. Момичетата се намръщиха и се подчиниха с явно нежелание, но когато след това ги заведе на вечеря, бяха толкова доволни, че без колебание скочиха в леглото му.

Чарли Браун се превърна в момичето мечта на цял Вегас. Но когато Къли изпита особена нужда от нея, тя взе, че изчезна с онзи смахнат Осейно. Къли не можеше да разбере защо го е направила. Когато най-сетне се върна, тя си беше съвсем същата, но Къли подушваше, че е готова да напусне Вегас в момента, в който я потърси Осейно.

 

 

Вече от доста време Къли беше дясна ръка на Гроунвелт, неговият най-доверен и най-близък помощник. И съвсем естествено в главата му се роди мисълта, че може да заеме мястото му.

Семето на предателството беше посято, когато получи възможност да изкупи десет процента от акциите на хотел „Ксънейду“ заедно с казиното.

Беше повикан на съвещание в кабинета на шефа си и там се запозна с Джони Сантадио. Беше мъж на около четиридесет години, облечен в елегантни, но малко консервативни дрехи с английска кройка. Имаше изправена стойка на военен. По-късно Къли научи, че е завършил военната академия в Уест Пойнт. Баща му — един от известните босове на нюйоркската мафия, беше използвал доста връзки, за да го вкара там.

И бащата, и сина бяха яростни патриоти. Но конгресната подкомисия за разследване дейността на мафията изпрати призовка на стария Сантадио и той мина в нелегалност. ФБР задържала Джони като заложник и ясно дала да се разбере, че синчето бял свят няма да види, докато таткото не се предаде на властите. Старият приел посланието и се явил пред комисията на Конгреса. По същото време Джони напуснал Академията в Уест Пойнт.

Самият Джони Сантадио имаше абсолютно чисто досие — никога не беше обвиняван или съден за някакво престъпление. Никога не беше дори арестуван. Но беше син на баща си и по тази причина Комисията по хазарта отказваше да му даде патент за собственост на хотел и казино във Вегас.

Къли остана силно впечатлен от този човек. Беше тих и безупречно възпитан мъж, който спокойно можеше да мине за млад учен, произхождащ от консервативно американско семейство. Дори на външен вид нямаше нищо общо с италианците.

В кабинета бяха само тримата. Разговорът започна Гроунвелт.

— Ще имаш ли нещо против да купиш известно количество акции от този хотел? — обърна се към Къли той.

— Нищо — усмихна се Къли. — Веднага съм готов да ти подпиша един маркер!

Джони Сантадио също се усмихна. Усмивката му беше нежна и сладка като на момиче.

— От мистър Гроунвелт разбирам, че вие сте изключително способен човек — каза той. — По тази причина реших да ви кредитирам за току-що споменатата операция.

Къли светкавично схвана ситуацията. Той ще притежава част от акциите на хотела като прикритие за Сантадио.

— Нямам нищо против — кимна той.

— Как сте с досието? — позаинтересува се Сантадио. — Достатъчно чисто ли е, за да получите лиценз от Комисията по хазарта?

— Разбира се — отвърна Къли. — Освен ако не са прокарали закон срещу свободния секс!

Този път Сантадио не се усмихна. Изчака Къли да свърши и добави:

— Ще ви кредитирам за покупката срещу обикновена разписка. В нея ще бъде отбелязано, че се задължавате да ми изплащате шест процента лихва върху сумата и тази лихва действително ще плащате. В замяна имате думата ми, че нищо няма да изгубите, въпреки лихвата. Разбирате ли?

— Да — кимна Къли.

— Това е една напълно законна операция — намеси се Гроунвелт. — Искам ясно да го разбереш. Единственото условие е никой да не научи, че мистър Сантадио притежава разписка от теб. В противен случай Комисията по хазарта може да ти откаже лиценз.

— Разбирам — отново кимна Къли. — Но какво ще стане, ако нещо се случи с мен? Ако ме прегази кола например, или пък самолетът катастрофира? Мислили ли сте за подобна вероятност? Ако това, не дай боже, се случи, как ще получи парите си мистър Сантадио?

Гроунвелт се усмихна и го потупа по рамото.

— Я кажи, не съм ли ти като баща? — попита той.

— Наистина е така — отвърна Къли.

В гласа му прозвуча неопределена искреност и Сантадио му хвърли кратък одобрителен поглед.

— Добре тогава — продължи Гроунвелт. — Ще направиш едно завещание, в което да пише, че ми оставяш твоя процент от хотела. Ако нещо стане с теб, Сантадио ще знае, че парите му са у мен. Така добре ли е, Джони?

Джони Сантадио кимна и се извърна към Къли:

— Знаете ли някакъв законен начин да ми бъде издаден лиценз за упражняване на професионален хазарт във Вегас, въпреки досието на баща ми? — попита небрежно той.

Къли веднага разбра, че Гроунвелт го е информирал за онзи член на Комисията, който държи в джоба си благодарение на Чарли Браун.

— Ще бъде трудно — рече той. — Ще изисква много време и много пари.

— Колко време? — попита Сантадио.

— Две години — отвърна Къли. — Искате да имате разрешително на свое име, нали?

— Точно така.

— Когато Комисията се заеме с проучването на досието ви, ще открие ли нещо нечисто?

— Нищо, с изключение на факта, че съм син на баща си — отвърна Сантадио. — Плюс купища непроверени и недоказани слухове и папка донесения на нюйоркското ФБР. Суров материал, без никакви доказателства…

— Но това е напълно достатъчно, за да получите отказ от Комисията по хазарта — отбеляза Къли.

— Зная — отвърна Сантадио. — Именно за това имам нужда от помощта ви.

— Ще направя каквото мога — обеща Къли.

— Прекрасно — взе инициативата в свои ръце Гроунвелт. — Можеш да се обърнеш към личния ми адвокат, Къли. Той ще ти помогне да си направиш завещанието и ще ми изпрати съответното копие. За останалото ще имаме грижа ние с мистър Сантадио.

Джони Сантадио стисна ръката му и Къли напусна кабинета.

 

 

Година по-късно Гроунвелт получи удар. Постъпи в болницата, а Сантадио долетя във Вегас да се срещне с Къли. Искаше да се увери, че старецът ще се оправи, а Къли действа по въпроса с Комисията по хазарта.

— Десетте процента, които притежавате вие, не са единствения ми интерес в това казино — призна му Сантадио. — Няколко мои приятели също имат акции от „Ксънейду“. И всички сме много загрижени по въпроса дали след този удар Гроунвелт ще може да се справя. Съвсем открито ще ви кажа, че питая към него съвсем искрено уважение и бих се радвал всичко да бъде наред. Но искам незабавно да ми съобщите, ако това място започне да запада.

Ето така настъпи момента, в който Къли се изправи пред своя избор — да продължава ли да бъде верен помощник на Гроунвелт, или да потърси начин да осигури собственото си бъдеще. Остави се на предчувствието си.

— Точно така ще постъпя — отвърна на Сантадио той. — Така ще бъде най-добре както за вас и мен, така и за самия мистър Гроунвелт.

— Той е истински мъж — усмихна се Сантадио. — Иска ми се да направим за него всичко, което е възможно. Значи, разбрахме се… Никой от нас не иска този хотел да отиде по дяволите, нали?

— Точно така — кимна Къли. — Ако има нещо нередно, веднага ще ви уведомя.

 

 

Когато Гроунвелт излезе от болницата изглеждаше съвсем добре. Къли продължаваше да работи под прякото му ръководство. Но след няколко месеца вече стана съвсем ясно, че старецът не може да управлява хотела и казиното както преди. Къли реши да информира Сантадио за това.

Сантадио дойде още с първия самолет, затвори се в кабинета на Гроунвелт и двамата проведоха напрегнато съвещание. Направо го попита дали не мисли да продаде своята част от акциите и да предаде ръководството на хотела в ръцете на някой по-млад и по-енергичен човек.

Отслабнал и остарял, Гроунвелт кротко седеше в креслото и гледаше с тъжен поглед Къли и Сантадио.

— Разбирам безпокойствието ви — продума той. — Мисля, че ми трябва малко време за възстановяване и отново ще мога да ръководя бизнеса си както преди. Ето какво ви предлагам — ако до шест месеца, считано от днес, нещата не се оправят, аз ще постъпя така, както ме съветвате. Разбира се, вие Джони, ще сте първият, на когото ще предложа акциите си.

— Чудесно — кимна Сантадио. — Знаете, че ви вярвам напълно и съм убеден във вашите способности. След като казвате, че ви трябват шест месеца, нека бъде толкова. Вярвам и на обещанието ви да напуснете, ако нещата не потръгнат добре. Оставям всичко във вашите ръце.

Така свърши това съвещание. Но вечерта, когато Къли изпрати Сантадио до летището за нощния самолет, Джони каза:

— Дръжте юздите изкъсо и здравата си отваряйте очите! Искам да зная абсолютно всичко, което става в хотела. Ако той продължава да бъде зле, ние не може да чакаме!

Това беше момента, в който Къли би трябвало да погребе всички мисли за предателство. Защото през следващите шест месеца Гроунвелт действително се оправи и пое всичко в ръцете си. Този факт обаче не влезе нито веднъж в докладите, които Къли изпращаше до Сантадио. Окончателната му препоръка бе Гроунвелт да бъде отстранен незабавно.

Само месец по-късно племенникът на Сантадио, който работеше в едно от казината като шеф на зала, беше официално обвинен в укриване на доходи и измама. Джони веднага долетя и влезе при Гроунвелт да обсъдят създалото се положение. Уж щяха да планират измъкването на племенника, но Сантадио заговори за съвсем други неща.

— Остават ви още три месеца — напомни на Гроунвелт той. — Решихте ли дали ще ми продадете своята част от акциите?

Гроунвелт хвърли поглед към Къли. Лицето му беше тъжно и уморено.

— А вие как мислите? — отвърна с въпрос той.

— Изпитвам тревога както за вашето здраве, така и за състоянието на хотела — поясни Сантадио. — Струва ми се, честно казано, че работата вече е доста тежка за вас…

— Може би сте прав — въздъхна Гроунвелт. — Нека отново да обмисля състоянието на нещата. През следващата седмица ще се подложа на пълни медицински изследвания и заключенията на лекарите ще поставя над всички лични предпочитания. Но какво ще правим с вашия племенник? Можем ли да помогнем с нещо?

Джони Сантадио за пръв път показа очевидни признаци на раздразнение.

— Господи, какъв глупак! — въздъхна той. — Глупак, който върши глупости без дори да се замисля! Пет пари не давам за него, ако ще да изгние в затвора! Но ако го осъдят, това ще бъде нова черна точка в досието ми. Всички ще бъдат убедени, че аз стоя зад него или поне съм замесен. Дойдох тук да му помогна, но на практика нямам никаква представа как може да стане това!

— Не е толкова безнадеждно — успокои го Гроунвелт. — Къли познава федералния съдия, който ще гледа делото. Какво ще кажеш, Къли? Съдията Брайънка продължава ли да се гуши в джобчето ти?

Умът на Къли трескаво работеше. Обработката на съдията ще бъде адски трудна и опасна работа. Ако поиска да постигне някакъв успех, ще трябва да действа наистина грубо. Къли беше готов на това, защото предвиждаше наградата, която можеше да очаква. Помогне ли на Сантадио сега, Джони положително ще му възложи ръководството на хотела, след като отпратят Гроунвелт. Положението му ще бъде направо циментирано, той ще бъде истинския господар на „Ксънейду“.

Хвърли напрегнат поглед към Сантадио и рече:

— Ще бъде дяволски трудно! Ако искаме оправдателна присъда, ще се провалим като нищо! Това, което мога да ви обещая, е една условна присъда. Шансовете ни за пълно оправдание остават, но съдията все пак трябва да убеди и съдебните заседатели за това.

— Това би било фантастично! — възкликна Сантадио и топло му стисна ръката. — Направите ли това за мен, може да искате каквото пожелаете!

Изведнъж между тях изникна Гроунвелт и положи длан върху стиснатите им десници.

— Чудесно е, че можем да разрешим проблемите си — каза усмихнато той. — А сега отиваме да хапнем нещо хубаво и да празнуваме!

След една седмица Гроунвелт повика Къли при себе си.

— Получих заключенията на лекарите си — съобщи му той. — Съветват ме да се оттегля. Но преди да сторя това, искам да опитам една работа. Наредих на банката си да прехвърли един милион долара в текущата ми сметка. Възнамерявам да направя една малка обиколка из комарджийниците на това градче и да удвоя или похарча този милион. Ти ще дойдеш с мен!

Къли не можеше да повярва на ушите си.

— Искаш да кажеш, че се изправяш срещу своя най-велик бог — процента? — смаяно попита той.

— Няма как, ще опитам още веднъж — въздъхна Гроунвелт. — Като млад бях страхотен играч. Ако някой изобщо може да се справи с процента, това съм аз! Не успея ли да го сторя, никой не може да го стори! Ще си прекараме чудесно, ще видиш… А финансовото ми състояние спокойно позволява да похарча едно нищо и никакво милионче…

Къли беше удивен. През всичките тези години на съвместна работа, вярата на Гроунвелт във всевластния процент беше непоклатима като скала. Спомни си как веднъж масите за барбут носеха загуби в продължение на цели три месеца. Който не хвана заровете, той не забогатя. Убеден, че е свидетел на някаква нова измама, Къли уволни целия персонал на залата. Гроунвелт нареди да се съберат заровете и ги изпрати на химически анализ. Нищо не помагаше. Къли все повече беше склонен да се съгласи с директора на казиното, който беше убеден, че имат работа с някой гениален мошеник, открил нов научен начин за контрол върху заровете. Нямаше друго обяснение. Единствен Гроунвелт запази спокойствие и нито за миг не изгуби вярата си.

— Не се тревожете — говореше им той. — Процентът ще си вземе своето!

И наистина, след три месеца заровете се обърнаха на триста и шестдесет градуса. И залата за барбут започна да носи луди печалби в продължение на цели четири месеца. В края на годината сметките бяха уравнени. Гроунвелт се чукна с Къли за отпразнуване на победата и рече:

— Може да изгубиш вяра във всичко — в религия и бог, в жените и любовта, в доброто и злото, във войната и мира! Във всичко, в което вярват хората! Но процентът е нещо, в което човек трябва да вярва до последния си дъх!

 

 

През следващата седмица Гроунвелт се отдаде на комар. Къли бе принуден да признае, че никога не беше виждал по-добър играч от него. На масите за барбут старецът залагаше така, че процентът на банката да е минимален. Беше истински ясновидец и винаги знаеше кога да залага максимално и кога да се въздържи. Сякаш беше господ бог, който си играе с късмета. Когато заровете влизаха в серия от лоши, той пръв прехвърляше залога си на страната на банката, далеч пред останалите играчи надушваше края на лошата серия и изведнъж залагаше тавана за ръката на някой, който беше изгубил хиляди и никой му нямаше доверие. На бакара също надушваше кога подковата почва да работи в полза на банката или на някой от играчите и майсторски залагаше. На тридесет и едно слизаше до мизерните петдоларови чипове, когато картата потичаше в полза на крупието, а когато ставаше обратното, залозите му изведнъж скачаха до две хиляди.

В средата на седмицата беше с печалба половин милион. Към края й — с повече от шестстотин хиляди. Продължаваше да обикаля игралните зали, а Къли неизменно беше на крачка зад него. Вечеряха заедно някъде около девет и играеха само до полунощ. Гроунвелт твърдеше, че човек може да се бори със съдбата само ако е в отлична форма. Не трябва да се прекалява, винаги трябва да се мисли за сън и почивка, диетата е задължителна, а сексът трябва да се сведе до един-два пъти седмично.

В средата на втората седмица, въпреки очевидното си майсторство, Гроунвелт тръгна надолу. Процентът неумолимо го тикаше към калта. Изгуби своят милион точно за две седмици. Когато заложи последната си купчинка от чипове и изгуби, той се обърна и отправи към Къли една доволна усмивка. А Къли го гледаше като треснат.

— Нали ти казах? — рече Гроунвелт. — Не си ли на страната на процента, ти си обречен! Никога не забравяй това, момчето ми. Каквото и да правиш в твоя живот, твоят бог винаги да бъде процента!