Марио Пузо
Умират глупаците (30)

31.

Стигнах до фазата, до която всички влюбени стигат. Изпитвах такова щастие, че започнах да се съмнявам дали го заслужавам. И аз, подобно на всички в моето положение, започнах да си въобразявам, че съм жертва на една огромна измама. Ревността и подозренията постепенно започнаха да изместват екстаза от нашата любов. Веднъж й се наложи да разучава нова роля и не успя да посрещне самолета ми. Друг път обещаваше да остане при мен цялата нощ, но после изведнъж се сещаше, че на сутринта ще я търсят от студията и забързано започваше да се облича. Всичко това ме изнервяше и ме правеше подозрителен. Държах се като малко дете. Една вечер, убеден, че пак ще излъже, аз заядливо подхвърлих:

— Днес обядвах с Дорън. И знаеш ли какво ми каза той? Още в Джонсън Сити си имала за любовник някакво четиринадесетгодишно хлапе!

Жанел вдигна глава и ми се усмихна с онази своя невинна и същевременно съблазнителна усмивка, която моментално ме караше да забравям ненавистта си.

— Това е вярно — рече простичко тя. — Случи се преди много, много години.

После извърна глава с отсъстващо изражение на лицето, сякаш пред очите й отново изплува тази странна любовна връзка. Вече бях разбрал, че пази добри спомени за всичките си любовни авантюри, независимо от неприятния им завършек.

— Това тревожи ли те? — попита ме тя и изпитателно ме погледна.

— Не — рекох. Но тя много добре знаеше какви чувства ме вълнуват.

— Съжалявам — прошепна тя и отмести очи. Ръцете й се наместиха под разкопчаната ми риза и започнаха леко да ме почесват по гърба. След малко добави: — Цялата работа беше съвсем невинна.

Не казах нищо. Само се дръпнах от ръцете й, защото знаех много добре, че докосва ли ме, всичко мога да й простя. Едва след това изстрелях следващото си обвинение:

— Дорън каза, че по тази причина са те дали под съд за гавра с малолетни!

От сърце се надявах да каже, че това не е вярно, дори да ме излъже. Истината не ме интересуваше. Няма да се отвратя от нея дори да се окаже алкохоличка, проститутка, убийца. Исках да я обичам и толкоз.

Тя ме гледаше със спокойната загриженост на близък човек, готов да помогне.

— Какъв отговор предпочиташ? — попита Жанел и ме погледна право в очите.

— Искам да зная истината.

— Е, добре, наистина ме съдиха — въздъхна тя. — Но съдията прекрати делото поради липса на престъпление.

Камък ми падна от сърцето.

— Значи нищо подобно не си вършила! — рекох.

— Какво не съм вършила? — не разбра тя.

— Знаеш какво.

Отново ме дари с хубавата си усмивка. Но този път в нея имаше и малко тъжна ирония.

— Искаш да знаеш дали съм си легнала с едно четиринадесетгодишно хлапе, нали? — очите й отново бяха заковани в моите. — Да, точно това направих!

Вероятно мислеше, че ще стана и ще си тръгна. Но аз не помръднах от мястото си и на лицето й се появи лукаво изражение.

— Доста развито за възрастта си беше това хлапенце, знаеш… — проточи тя.

Интересът ми се пробуди, тъй като в изявлението й имаше открито предизвикателство.

— Значи, такава била работата! — рекох, а тя избухна в доволен смях.

Жанел ми се сърдеше, когато се опитвах да ставам съдник на постъпките й. Сега се готвех да стана и тя моментално го усети.

— Историята е интересна и сигурно ще ти хареса — подхвърли тя, абсолютно сигурна, че след подобни думи ще се върна на мястото си. Така и стана. Обичам да слушам разни истории не по-малко от секса. В продължение на много нощи бях омагьосан от историята на живота й. Можех само да предполагам какво в нея е редактирано или пропуснато, с цел да не бъде наранено деликатното ми мъжко самочувствие. Така правят хората, които разказват страшна приказка на малко дете.

Веднъж ми призна, че най-много ме обича поради неутолимата ми страст да слушам чужди истории. За това, че винаги се въздържам да давам оценки, макар ясно да се виждало, че те просто мърдат под шапката ми. За това, че нито веднъж не бях си позволил да я осъдя. Била сигурна, че няма да направя това и сега, след като чуя тази история…

 

 

След развода си Жанел заживяла с Дорън Ръд. По онова време той бил дисководещ в местната радиостанция — страхотно енергичен, винаги очарователен и забавен. Уредил и нея — назначили я за синоптичка в информационната програма. Работата била интересна и добре платена за градче с мащабите на Джонсън Сити.

Дорън бил убеден, че е най-известната личност в града. Карал огромен кадилак, купувал си дрехи само от Ню Йорк и се хвалел наляво-надясно, че един ден ще бъде истинска знаменитост. Бил страстен почитател на театъра. Посещавал представленията на всички пътуващи трупи, които играели стари бродуейски пиеси. Харесвал си някоя от актрисите и й изпращал букет цветя, придружен от покана за вечеря. С изненада разбрал, че те обикновено нямат нищо против да посетят и спалнята му и това се дължало на страхотната им самота. Блестящи на сцената, тези жени изглеждали съвсем иначе в евтините хотелски стаи, заобиколени от раздрънкани кревати и сърдито ръмжащи стари хладилници. Разказвал на Жанел за всичките си похождения. Били не толкова любовници, колкото приятели.

Един ден Дорън най-сетне открил своята златна мина. Това станало след концерта в градската зала, изнесен от едно малко момче. Баща му, безработен пианист, разтоварвал камиони на зеленчуковата борса в Нашвил. Инатчия южняк, който ненавиждал тежката работа, той бързо разбрал, че гласчето на деветгодишния му син може да носи добри пари. Решил да тръгне на турнета из страната и да му акомпанира.

Бащата знаел, че момчето пее добре, но не знаел колко добре. Научил го на няколко църковни песни и тръгнали да обикалят религиозният Юг. Печелели добри пари, тъй като кристалночистото сопрано на едно невинно дете, което възхвалява Исуса, било съблазън, на която религиозната аудитория трудно можела да удържи. Бащата намирал новия си живот за изключително приятен. По характер си бил малко коцкар, скачал на всяко младо момиче, но най-доволен бил от факта, че е далеч от поизносената си съпруга, която, разбира се, останала у дома.

Но майката също се надявала да заживее по-добре благодарение на кристалното гласче на сина си. И тя, и съпругът й, били алчни. Не с алчността на богатите, а просто като корабокрушенци на пустинен остров, които изведнъж откриват, че са спасени и всичките им мечти са на път да се превърнат в действителност.

По тази причина Дорън, който не пропуснал да отиде зад кулисите и да поднесе своето възхищение, бил посрещнат с благосклонно внимание. Дорън усетил, че момчето има огромен талант, а не след дълго се убедил, че този талант е наистина уникален. Първата му работа била да предложи договор на родителите, като побързал да ги увери, че няма да иска дори цент от печалбата, която носело изпълнението на религиозни псалми. Предложил им да стане импресарио на момчето като получава тридесет процента от всичко, което то изкара над двадесет и пет хиляди долара годишно.

Разбира се, родителите решили, че това предложение е страшно изгодно. Никак не било трудно да се отгатне какво мислят — ако изкарат двадесет и пет бона за една година (сума, за която дори не са мечтали), какво значение има, че импресариото ще вземе една трета от останалото? И изобщо възможно ли е техният Рори да изкара толкова пари? Изключено! Такова нещо не е възможно. В допълнение мистър и мисис Хорейшо Баском получили уверенията на Дорън, че от този момент нататък не трябва да мислят за никакви ежедневни разходи. Това вече било много и скоро договорът бил изготвен и надлежно подписан.

А след това Дорън се развихрил. Изтеглил заем от банката и издал двоен албум с религиозни псалми в изпълнение на Рори. Албумът се превърнал в страхотен хит и се продавал като топъл хляб. В края на първата година се оказало, че момчето е спечелило малко повече от петдесет хиляди долара. Дорън се преместил в Нашвил и се свързал с местните музикални кръгове. Взел със себе си и Жанел, която получила длъжността административен директор на новооснованата музикална компания.

През втората година Рори спечелил сто хиляди, предимно от изпълнението на стара религиозна балада, умело преработена в блус. Жанел случайно я открила сред хилядите плочи, които накупили. Самият Дорън не притежавал дори капчица творчески вкус и в никакъв случай не би оценил тази песен сам, без чужда помощ.

Двамата с Жанел живеели на семенни начала, но тя рядко го виждала. Постоянно пътувал — ту до Холивуд, където трябвало да подпише договор за нов филм, ту до Ню Йорк, за да получи правата върху издаването на нова плоча от някоя световноизвестна компания за звукозаписи. Всички били сигурни, че скоро ще бъдат милионери. А после настъпила катастрофата — Рори се простудил и изгубил гласа си. Дорън го качил на самолета и го завел при най-добрият нюйоркски специалист. Лекарят бързо го оправил, а след това небрежно подхвърлил:

— Вероятно знаете, че навлиза в пубертета и гласът му ще се промени, нали?

Дорън не само не знаел, но дори не бил мислил за подобни възможности. Може би защото Рори било доста едро за възрастта си момче, а може би защото било изключително свито и срамежливо по характер. Родителите му ревниво го пазели от всякакви контакти с момичета, а той самият предпочитал да се занимава с музика и нищо друго. До навършването на единадесет години бил изключително болнав и вероятно затова станал съвършен музикант.

Дорън изпаднал в ужас. Приличал на иманяр, който знае разположението на златно съкровище и изведнъж някой му задига картата. Кроял планове да направи милиони от гласа на Рори, а сега изведнъж всичко хвръквало по дяволите. Каква загуба, господи, каква загуба!

Гениалната идея го осенила внезапно. Направил съответните медицински проучвания, а след това решил да види как ще я приеме Жанел. Тя, разбира се, изпаднала в ужас.

— Но католическата църква е правила подобни неща в продължение на векове! — изразил недоумението си той.

— Правила го е в името на бога, а не заради някакъв си златен албум! — отвърнала Жанел.

— Моля те да престанеш с тези сантиментални глупости! — тръснал глава Дорън. — Ако успея да убедя родителите му, ще стане голяма работа!

— Ама ти наистина си луд! — изсмяла се Жанел. — Не разчитай на моята помощ! Но дори да я получиш, пак нищо няма да излезе, защото майка му и баща му няма да се съгласят!

— Бащата е важен — усмихнал се Дорън. — Ти си единственият човек, който може да го размекне. Направи го заради мен, моля те!

Тогава Дорън все още не бил усвоил мазната и изпечена от слънцето калифорнийска невъзмутимост. Ето защо, когато Жанел запратила по него тежкия пепелник, той бил толкова изненадан, че дори не успял да се предпази. Един от зъбите му бил счупен, а от устата му протекла кръв. Въпреки това не се ядосал. Само замълчал и поклатил глава, очевидно дълбоко разочарован от нейната праволинейност.

Тя поискала още тогава да го напусне, но в крайна сметка надделяло любопитството. Искала да види дали Дорън ще успее в налудничавото си начинание.

Общо взето Дорън бил добър психолог, а изобретателността му била ненадмината, когато трябвало да събуди у някого алчността. Той добре знаел, че ключът към успеха на начинанието му се държи от Хорейшо Баском. Само той бил в състояние да убеди останалите членове на семейството, той бил и най-податлив към сладостите на живота. За мистър Баском църквата щеше да престане да има каквото и да било значение в момента, в който синът му престане да прави пари от нейните псалми. Край на пътуванията и приятните акомпанименти на пианото, край на готините мацки и чревоугодничеството. Ще му остане само уморената съпруга и толкоз. Ако Рори престане да пее, бащата най-много ще изгуби.

В един от подозрителните кънтри клубове на Нашвил Дорън открил красива дребничка певица, с чиято помощ успял да размекне мистър Баском. На следващата вечер го поканил на изискана вечеря, завършила с френски коняк и скъпи пури. Когато пурите били запалени, Дорън се заел с равносметката. В кариерата на момчето имало един поставен на Бродуей мюзикъл и албум с избрани песни, композирани от известните братя Дийн. Предстояла му главна роля в един филм, който лесно можел да го превърне в нов Елвис Пресли. Реката от пари ще протече и ще ги залее. Баском слушал внимателно и мъркал като скрит котарак. Не проявявал дори алчност, тъй като всичко било в ръцете му и нямало как да не се случи. Вече се виждал милионер.

Точно в този момент Дорън го халосал по главата.

— Само едно ме тревожи — въздъхнал той. — Според лекарите гласът му всеки момент ще се промени. Предстои му да навлезе в пубертета…

Баском не изглеждал особено разтревожен.

— Гласът му ще стане малко по-дълбок — рекъл. — И вероятно ще звучи още по-добре.

Дорън поклатил глава:

— Рори е суперзвезда именно благодарение на сегашния си тънък и кристалночист глас. Аз също съм убеден, че ще стане още по-добър, но ще му трябват най-малко пет години за школовка. А след това всичко трябва да започва отначало — изграждането на нов имидж не е лесна работа… Шансовете му отново да стигне до върха са не повече от едно на сто! Досега сме продавали само това, което притежава в момента…

— Е, може пък да не се промени — лекомислено отвърнал Баском.

— Може — свил рамене Дорън и оставил нещата така.

Два дни по-късно Баском се появил в апартамента му.

Жанел го поканила да седне и му сипала едно питие. Той безочливо я разглеждал, но тя не му обръщала внимание. Когато започнал разговора си с Дорън, тя излязла от стаята.

Същата вечер се любили до насита, след което Жанел попитала:

— Докъде стигна с мръсните си планове?

Дорън се ухилил. Знаел, че Жанел го презира за намеренията му, но тя била страхотна мадама и той с удоволствие се ползвал от прелестите й. И тя като Рори нямала никаква представа, че е истинско съкровище. Дорън бил на върха на самодоволството. Най-много на този свят обичал да го обслужват хора, които нямат представа за собствената си цена.

— Сложих го в тиганчето този дърт и алчен мръсник! — похвалил се той. — Сега е време да се заема с маминка и синчето!

Дорън бил дълбоко убеден, че е най-великият търговец източно от Скалистите планини и именно на това свое качество отдал последвалия успех. Но истината била друга — на него просто му провървяло. След тежкия живот, който водел до утвърждаването на сина си, мистър Баском станал мек и отпуснат. Не можел, пък и не искал да се събуди от златния си сън и отново да се върне в годините на робството. Това било съвсем естествена реакция. Но на Дорън му провървяло с майката.

Мисис Баском била дребничка хубавица от Юга, която тъкмо започвала да се момее, когато селският хубавец Хорейшо Баском я очаровал с дрънкането на пиано, отвлякъл я като вихър и я изправил пред олтара. С годините хубостта й изчезнала, но тя я заменила с вонящото блато на фанатичната и съвсем типична за Юга преданост на бога. Колкото по-непривлекателен ставал съпругът й, толкова по-красив и възвишен й се струвал Христос. Кристалният глас на малкия Рори бил нейния дар за бога, бил израз на пламенната й любов към него. Именно това усетил Дорън и великолепно се възползвал от благоприятното стечение на обстоятелствата. Поканил на разговор мисис Баском и наредил на Жанел да не напуска стаята. Съобразил, че деликатността на обсъждания въпрос вероятно ще изнерви тази дълбоко религиозна жена, останала сама в компанията на чужд мъж.

Държал се безкрайно почтително. Подчертал, че само след няколко месеца сто милиона души от всички континенти ще имат възможността да чуят псалмите, с които нейният Рори възхвалява Христа. Независимо дали тези хора живеят в католически страни, в ислямски кралства или африкански градове. Синът й щял да се превърне в най-великият евангелист на християнската вяра от Лютер насам. Щял да стане по-велик дори от Били Греъм и Оръл Робъртс — по дълбоко вътрешно убеждение на мисис Баском двамата единствени живи светци на грешната земя. А в допълнение на всичко това, господ възнамерявал да го предпази от най-ужасния и най-широко разпространения грях. Такава била неговата воля, нима мисис Баском не разбира това?

Жанел слушала и гледала с напрегнато внимание. В този момент изпитвала истинско възхищение от Дорън. Била смаяна, че дори в момент като този той не бил олицетворение на злото, не бил коварния Луцифер, а просто един добронамерен мъж, който си върши работата. Приличал на пакостливо дете, което скришом иска да отмъкне стотинките от портмонето на майка си. След продължили около час пламенни слова, мисис Баском дала първите признаци на разколебаване. И Дорън разбрал, че е дошло времето да нанесе решителния си удар.

— Мисис Баском — започнал със задушевен глас той. — Аз не се съмнявам, че вие бихте принесли на Исус всякакви жертви. Проблемът е в Рори, защото знаете какви могат да бъдат момчетата, нали?

— Да — измъчено се усмихнала мисис Баском, — зная — после си позволила да хвърли един бегъл поглед към Жанел и допълнила: — Но моят Рори е добро момче и ще направи каквото му кажа…

— Знаех, че на вас може да се разчита! — възкликнал Дорън и изпуснал една въздишка на облекчение.

— Правя всичко в името на Исус! — охладила ентусиазма му мисис Баском. — Но искам да съставим нов договор. В него искам да фигурирам като помощник-импресарио, за което ще получавам половината от вашите тридесет процента! — помълчала малко, после тихо добавила: — Не е необходимо съпругът ми да разбере за това наше споразумение…

Дорън я зяпал с отворена уста.

— Да ви имам вярата и божието смирение! — огорчено промълвил той, после тръснал глава и се засмял: — Добре! Оставям на вас да уредите подробностите!

 

 

И мамчето успяло. Никой не разбрал как, но успяло. Всичко било уточнено до най-дребните подробности. Жанел била толкова ужасена, че напуснала спалнята на Дорън, а той започнал да крои планове как да се отърве от нея. Имал и друг сериозен проблем — да открие доктор, който би се съгласил да отреже ташаците на едно четиринадесетгодишно момче. Защото точно в това се състояла цялата работа. След като на подобна операция се подлагал дори папата, защо и Дорън да не се възползва от нея?

Цялата работа провалила именно Жанел.

Всички се били събрали в апартамента на Дорън и кроили планове за бъдещето. Той самият правел отчаяни опити да измисли нещо, което би принудило мисис Баском да се откаже от петнадесетте му процента и съвсем не му било до Жанел. В един момент тя се изправила, хванала Рори за ръка и го повела навън.

— Какво ще правите с момчето ми? — подозрително я изгледала мисис Баском.

— Веднага се връщаме — пуснала й Жанел една от своите невинни усмивки. — Искам само да му покажа нещо…

Влезли в спалнята и тя побързала да заключи вратата. Насочила се с твърда крачка към леглото, побутвайки момчето пред себе си. Там разкопчала колана му и бързо смъкнала гащетата му. Взела ръката му и я пъхнала между бедрата си, а главата му притиснала към разголените си гърди.

Всичко свършило точно за три минути. А после момчето направо я смаяло — намъкнало си панталоните на голо, отключило вратата и връхлетяло в хола като тайфун. Първият му удар улучил Дорън в брадичката и онзи се проснал на пода. После продължило да размахва ръце като побесняла вятърна мелница и да удря, и троши каквото му попадне. Баща му успял да го обуздае с цената на доста усилия.

 

 

Легнала по гръб, Жанел ми се усмихваше.

— Оттогава минаха повече от шест години, но Дорън продължава да ме мрази — рече тя. — Никога няма да ми прости, че го лиших от милиони!

Аз също се усмихнах.

— А какво стана на делото?

— Случи ни се интелигентен съдия — сви рамене Жанел. — Поговори поотделно с мен и момчето, а след това прекрати делото. Не пропусна да предупреди както Дорън, така и любящите родители, че са обект на преследване по няколко члена на наказателния кодекс, след което им предложи да си държат езика зад зъбите.

Обмислих чутото, после зададох поредния си въпрос:

— А какво си говорихте с този съдия?

Жанел отново се усмихна.

— Каза, че ако бил с тридесет години по-млад, би дал мило и драго да съм негова приятелка.

— Господи, като те слушам, всичко ми изглежда съвсем редовно! — въздъхнах аз. — Но сега искам да ми отговориш наистина честно. Обещаваш ли?

— Обещавам — кимна тя.

Замълчах за момент и внимателно я наблюдавах. После зададох въпроса си:

— Изпита ли удоволствие, докато чукаше това четиринадесетгодишно хлапе?

— Беше страхотно! — отвърна без сянка от колебание тя.

— Аха! — промърморих аз и напрегнато се навъсих.

А тя се разсмя. Действително й беше много забавно, когато правех опит да разбера подбудите й.

— Я да видим! — ревниво рекох аз. — Имал е къдрава коса и доста едра фигура. Чудесно кожа, все още без младежки пъпки. Дълги мигли и безпрекословна девственост — помислих малко и добавих: — Кажи ми истината, ако можеш… Била си възмутена от целия недостоен заговор, но нима някъде дълбоко в себе си не си таяла желание да опиташ именно с такова девствено момченце? Не си го правила дотогава просто защото ти е липсвал мотив. И си го направила веднага, след като този мотив е налице. Хем го чукаш, хем го спасяваш! Вярно ли е?

— Не — отвърна Жанел и отново ме възнагради със сладката си усмивка.

— Страшна измамница си! — въздъхнах аз и също се засмях.

Имах чувството, че пак ме беше изиграла. Да спаси мъжеството на едно момче е несъмнено благородна постъпка, но покрай нея беше доставила на себе си огромно физическо удоволствие. Именно то е било наградата й, напълно заслужена при това. Там, в затънтените Южни щати, всеки служи на Исус така, както може.

Господ ми е свидетел, че след тази история още повече я обикнах.