Марио Пузо
Умират глупаците (33)

34.

Колкото повече години минаваха, толкова по-добър ставаше Къли. Научи се да брои картите в подковата наистина безпогрешно. Отдавна беше станал „Ксънейду номер две“, имаше пълна свобода при използването на „молива“ и още много привилегии. Отдавна беше в състояние да осигурява на предпочитани клиенти не само обичайните „СХН“ — стая, храна и напитки, но и самолетни билети до всяка точка на света, най-скъпите проститутки, дори да унищожава подписаните от тях маркери. Някои от най-високопоставените му гости получаваха дори безплатни чипове, в случай че поискаха да се позабавляват в казиното на „Ксънейду“.

През всичките тези години Гроунвелт беше за него повече баща, отколкото шеф. Станаха наистина близки приятели. Заедно се бореха с хилядите измамници, заедно откриваха и унищожаваха вътрешните и външни врагове, заплашващи светата банкова сметка на хотел „Ксънейду“. А тези врагове бяха много — фалшиви заемодатели, които искаха да сложат ръка върху маркерите на задлъжнелите в хотела хора; майстори на магнита, които искаха да опразнят игралните автомати противно на закона на вероятностите; мошеници, които купуваха чипове с невалидни кредитни карти и фалшиви паспорти; крупиета, които бяха майстори в „покриването“ на чипове; фалшификатори на билети за кино; компютърни магьосници, действащи край масите за тридесет и едно; стотици и хиляди нередовни барбутчии, които „пускаха“ в играта фалшиви зарове.

Къли и Гроунвелт се справяха с всички. През тези години Къли прояви невероятен талант за привличане на нови клиенти и Гроунвелт не криеше уважението си към него. Негова беше идеята именно в „Ксънейду“ да се проведе световно първенство по табла. По негова инициатива един от най-добрите им клиенти, оставящ в касите на казиното поне по един милион долара годишно, получи подарък за Коледа чисто нов Ролс-Ройс. Хотелът вписа стойността на колата в разходите си за обществена дейност и по този начин я мина за сметка на данъците. А клиентът беше щастлив, че получи кола за сто и осемдесет хиляди долара и никак не се интересуваше от факта, че хотелът е платил за нея само шестдесет. Той си беше направил сметката, че е „избил“ двадесетина процента от годишната си загуба и беше доволен. Но истински връх за Къли беше играта с Чарли Хемзи. Години след нея Гроунвелт продължаваше да се удивлява на измамническите способности на своя „номер две“ и поклащаше глава с уважение.

В началото Гроунвелт имаше сериозни резерви относно намерението на Къли да изкупи пръснатите из цял Вегас маркери на Хемзи срещу десет процента от стойността им. Но не го спря. След успеха на тази операция Хемзи отново се появи във Вегас, но вече отсядаше само в „Ксънейду“. Правеше го поне пет пъти в годината. При едно от посещенията си така му тръгна на барбут, че на бърза ръка спечели седемдесет хиляди долара. С тези пари откупи част от маркерите си — достатъчно, за да бъде „Ксънейду“ на чисто. Чак тогава блесна гениалността в плана на Къли:

При поредното си прелитане Чарли Хемзи спомена, че скоро ще жени сина си в Израел. Лицето на Къли блесна от неподправена радост и той му предложи всички разноски по сватбата да бъдат за сметка на хотела. Обясни на объркания Хемзи, че частният самолет на хотела (друга негова блестяща идея, която откъсна тлъста хапка от бизнеса на авиокомпаниите) ще превози всички гости на сватбата до Израел и ще поеме хотелските им разноски там. Освен това за сметка на хотела ще бъдат сватбеният обяд, оркестъра, дори минералната вода. Само при едно условие — поканените (пръснати из цялата територия на Съединените Щати) ще трябва да дойдат в Лас Вегас и да вземат самолета оттук. Нищо страшно, разбира се — преспиването им също ще бъде за сметка на „Ксънейду“!

По изчисленията на Къли цялата операция щеше да струва около двеста хиляди долара. Той убеди Гроунвелт, че тези средства ще бъдат върнати, а дори и да не стане това, Чарли Хемзи и синът му ще играят комар в хотела докато са живи. На практика ударът се оказа страхотен. Във Вегас пристигнаха стотина поканени за сватбата гости, които, преди да отлетят за радостното събитие, оставиха в касата на казиното близо един милион долара суха пара.

А днес възнамеряваше да представи на Гроунвелт един наистина фантастичен план за правене на пари. След като се запознаят с него собственикът и съдружниците му положително ще се принудят да му дадат поста генерален директор на хотел „Ксънейду“ — най-високата официална длъжност след тази на самия Гроунвелт. Чакаше да се появи Фумиро. При последните си две посещения японецът бе подписал куп маркери и очевидно изпитваше затруднения за погасяването им. Къли поразпита Дейзи и разбра причините за тях. Не след дълго намери и разрешението.

И скоро Фумиро действително се появи. Сутрин си ядеше супата и свиреше на пиано. Не прояви интерес към никакви жени, но в замяна на това залагаше като бесен и за три дни успя да профука всичките си налични пари. А после подписа маркер за нови триста хиляди долара. В навечерието на заминаването си пожела да разговаря с Къли в апартамента си. Беше много любезен и нервността му почти не си личеше. Не желаеше да се покаже унижен и се страхуваше да не би Къли да остане с впечатлението, че не може да си плати комарджийските дългове. С внимателно подбрани изрази му обясни, че задължението му от милион и нещо долара към казиното е дребна работа, тъй като в Токио разполага с купища пари. Проблемът му бил да превърне йените си в долари и да ги изнесе от Япония.

— Предлагам ви следното, мистър Крос — заключи той. — Да дойдете лично в Япония, където аз ще си изплатя дълга в йени, а вие да помислите как да изнесете тези йени и да ги превърнете в долари.

Къли държеше да увери мистър Фумиро, че продължава да се ползва с абсолютното доверие на хотела.

— Няма смисъл да бързаме — каза той. — Имате пълен кредит при нас. Този милион може да почака до следващото ви помещение. Наистина не е проблем. Винаги се радваме да ви видим сред нас, вашата компания е истинско удоволствие! Моля да не се тревожите за нищо. Позволете ми да се поставя на ваше разположение и кажете какво мога да направя за вас. Веднага ще бъде уредено. За нас е чест да ни дължите известна сума…

Красивото лице на Фумиро изгуби напрегнатото си изражение. За сетен път се увери, че не разговаря с някакъв обикновен западен варварин, а с човек, който е любезен почти като японец.

— Защо не дойдете да ми погостувате, мистър Крос? — попита той. — В Япония ще прекарате великолепно. Ще ви доставя най-добрите гейши, най-добрата храна, най-отбраните напитки и най-красивите жени. Ще бъдете мой личен гост и така поне отчасти ще ви се отплатя за изключителното гостоприемство, което ми оказвате тук. А накрая ще си заминете с милиона, който дължа на хотела.

Къли знаеше отлично, че в Япония съществуват много строги закони срещу износа на национална валута. Фумиро открито му предлагаше да наруши тези закони. Но той продължи да се усмихва и да поклаща глава.

— Искам да направя нещо за вас — продължи Фумиро. — Просто защото ви имам абсолютно доверие. Вероятно знаете, че моето правителство строго забранява износа на йени. Предлагам ви заедно с милиона, който дължа на „Ксънейду“, да изнесете още един и да го депозирате на мое име в касата на хотела. За тази услуга ще получите петдесет хиляди долара в брой.

Сърцето на Къли се изпълни със задоволство. Отново беше успял да преброи вярно останалите в подковата карти.

— Приемам единствено от приятелски чувства към вас, мистър Фумиро — поклони се той. — Но сам разбирате, че трябва предварително да уведомя и мистър Гроунвелт.

— Безспорно — кимна Фумиро. — Аз също ще поговоря с него.

Веднага след този разговор Къли вдигна слушалката и набра номера на Гроунвелт. Но секретарката каза, че шефът е зает и е наредил да не го свързват с никого. Къли я помоли да му предаде, че става въпрос за нещо изключително важно и остана да чака в кабинета си. Три часа по-късно телефонът иззвъня. Беше Гроунвелт. Нареди му кратко да отиде при него и прекъсна линията.

За последните няколко години шефът на „Ксънейду“ доста се беше променил. Лицето му беше изгубило обичайния си загар и на негово място беше дошла призрачната бледност. Все повече приличаше на стар ястреб, годинките му изведнъж започнаха да си личат. Къли знаеше добре, че вече рядко, много рядко, следобедните часове за почивка на стареца се подслаждаха с присъствието на някое хубаво момиче. Той затъваше все по-дълбоко в света на книгите си, все по-голяма част от текущите операции по ръководството на хотела преминаваха върху плещите на Къли. Но не се отказваше от редовната си среднощна инспекция на казиното, внимателно проверяваше всички игрални зали, а ястребовият му поглед все така не пропускаше нито едно движение на крупиета, контрольори и касиери. Изсъхналото му тяло все още съумяваше да поема част от електрическия заряд на казиното.

Прие го облечен в официалния си черен смокинг, с който винаги правеше своите инспекции. Ръцете му попипваха копчетата на контролния панел, от който всеки миг към игралните зали щеше да потече поток чист кислород. Все още беше рано за това — обикновено го правеше в малките часове на нощта, когато играчите започваха да усещат умората и започваха да мислят за леглото. Съживяваше ги като кукли на конци. Само преди година беше наредил конзолите за кислорода да бъдат монтирани директно в апартамента му.

Гроунвелт вдигна слушалката и нареди да му поднесат вечерята горе. Къли беше напрегнат. Не можеше да си обясни защо беше принуден да чака цели три часа. Дали вече е разговарял с Фумиро? Бързо проумя, че е станало точно това и усети как се изпълва с омраза. Тези двамата бяха едрите риби! Бяха се споразумели без него, оставяйки му обикновената роля на статист в голямата игра!

— Предполагам, че Фумиро вече те е запознал с идеята си — тихо продума той. — Казах му, че преди да приема, трябва да се консултирам с теб.

— Ти си цяло съкровище, момчето ми — топло му се усмихна Гроунвелт. — Отлична комбинация! Никой не би могъл да измисли нещо по-добро! Принудил си япончето да опре до услугите ти, без да му кажеш нито дума! А аз сериозно се опасявах, че ще изгубиш търпение като видиш каква купчина маркери е натрупал в касата!

— Заслугата е изцяло на Дейзи — отвърна Къли. — Тя ме направи истински гражданин на Япония!

Гроунвелт леко се навъси.

— Жените са опасни — рече. — Мъже като нас двамата не трябва да ги допускат прекалено близо до себе си. В това се крие силата ни. Жените могат да ни докарат смърт просто така, от вродената си глупост… Мъжете са по-разумни, на тях може да се гласува доверие — леко въздъхна и добави: — Но в това отношение съм напълно спокоен за теб. Научил си се да боравиш с „пчеличките“ отлично!

След това отново въздъхна, поклати глава и се върна на главната тема.

— Единствената трудност при тази операция е известна — никой досега не е успял да открие сигурен начин за измъкване на пари от Япония. В касата ни има цяло състояние от японски маркери, за които не бих дал дори петак. Съществуват куп сериозни пречки. Първо, ако те хванат, ще гниеш в пандиза доста годинки. Второ, превръщаш се в потенциален обект за нападение в мига, в който получиш парите. Престъпният свят в Япония разполага с отлично разузнаване. Бързо ще научат, че си получил огромна сума. Трето, два милиона долара в японски банкноти могат да се поберат само в огромен куфар, който бие на очи. А на всички гранични пунктове багажът се проверява с електронни системи. Да не говорим за начините, до които трябва да прибегнеш, за да ги обърнеш в американски долари, в случай, че все пак успееш да ги изнесеш. После — как ще ги внесеш в Щатите и как ще се оправиш с местните престъпници? Хич не ми се мисли по този въпрос! Няма начин няколко души от персонала ни да не разберат, че отиваш да вземеш парите. Аз не мога да гарантирам за дискретността на всичките си служители. А по силата на непредвидимата случайност, ти можеш да изгубиш парите и просто ей така, без нищо! И тогава ще изпаднеш в твърде деликатно положение, защото до края на живота ти ще бъдеш обект на подозрение!

— Всичко това вече го обмислих — рече Къли. — Направих справка в касата и установих, че имаме да вземаме още близо два милиона долара от други японци. Затова реших да свърша всичко наведнъж — ще донеса четири милиона долара накуп!

— Само за едно пътуване? — усмихна се недоверчиво и малко учудено Гроунвелт. — Това е опасен комар, Къли. Рискуваш прекалено много!

— Е, пътуванията може би ще бъдат две или три — каза Къли. — Но първо трябва да открия сигурен начин за износ.

— Каквото и да откриеш, всички рискове ще бъдат за твоя сметка — поклати глава Гроунвелт. — Доколкото мога да преценя, личната ти изгода е равна на нула. А рискуваш да изгубиш всичко, дори живота си. Ако действително разсъждаваш по този начин, значи напразно съм те учил толкова години! Кажи ми защо искаш да го направиш? Тук няма процент от печалбата!

— Ще ти кажа — кимна Къли. — Ще направя всичко сам и ще поема цялата вина, ако нещо се случи. Но ако донеса четири милиона долара в брой, ще очаквам да получа длъжността генерален директор на този хотел! Знаеш, че съм ти верен и винаги ще бъда на твоя страна…

— Какъв рискован комар, господи! — въздъхна Гроунвелт с дълбока загриженост в гласа. — Не искам да гледам как го играеш!

— Означава ли това, че приемаш? — попита Къли, опитвайки се да скрие ликуването, което изпълни гърдите му. Не искаше Гроунвелт да усети нетърпението му.

— Приемам — кимна Гроунвелт. — Но при едно условие — ще вземеш само двата милиона на Фумиро и няма да се занимаваш с парите, които ни дължат останалите японци. Ако нещо се случи, ще изгубим само тези два милиона.

— Един! — включи се в играта Къли и се засмя. — Забравяш ли, че вторият милион си е на Фумиро?

— И двата са си наши — съвсем сериозно отвърна Гроунвелт. — Влязат ли паричките в касата ни, Фумиро ще ги профука до последния цент! Това е най-силната страна на сделката!

На другата сутрин Къли изпрати Фумиро до летището с ролса на Гроунвелт. Беше му приготвил един скъп подарък — касичка за монети, изработена от стар италиански майстор. Беше пълна догоре със златни монети, най-новата, от които беше на осемдесет години. Фумиро изпадна във възторг. Но сред потока благодарности, с които го засипа японецът, Къли долови някакъв лек фалш, по-скоро нещо като лукава подигравка.

— Кога да ви очаквам? — попита го на раздяла Фумиро.

— След две или три седмици, считано от днешна дата — отвърна Къли. — Никой, дори мистър Гроунвелт няма да знае точната дата на пътуването ми. Надявам се, знаете защо…

— Наистина трябва да бъдете безкрайно предпазлив — кимна Фумиро. — Парите ще бъдат готови и ще ви чакат.

Къли се върна в хотела, вдигна слушалката и набра номера на Мерлин в Ню Йорк.

— Мерлин, стари приятелю! — дружелюбно се провикна той, когато отсреща вдигнаха слушалката. — Какво ще кажеш, ако те поканя на една разходка до Япония? Всичко за моя сметка, включително гейшите!

Оттатък настъпи продължително мълчание, после до него долетя приглушеният глас на Мерлин:

— Ще дойда, разбира се.