Марио Пузо
Умират глупаците (36)

37.

Жанел живяла при Алис де Сантис цели два месеца преди да разбере, че тази жена е влюбена в нея. Разбрала го толкова късно, тъй като и двете били прекомерно заети с работа и се виждали само вечер. Жанел кръстосвала града за разни срещи, които уреждал агентът й, а Алис била потънала до гуша с изготвянето на костюмите за някаква супер продукция.

Имали си отделни спални. Понякога Алис отивала при нея и бъбрели до късно през нощта. Алис била тази, която приготвяла по нещо за хапване, тя създала традицията да пият по чаша горещо какао преди сън. Говорела й предимно за своята работа, докато Жанел й разказвала кой и къде се е опитвал да я свали през отминалия ден. Алис нито веднъж не я упрекнала, че сама си е виновна за повечето от тези опити.

Алис била висока жена с отлична външност, студена и затворена за непознатите. Но с Жанел се държала изключително мило. Вечер преди лягане не пропускала да я целуне като по-голяма сестра. Жанел много харесвала нейната интелигентност и отличната й професионална подготовка като дизайнер по костюмите.

Ричард, малкият син на Жанел, пристигнал да прекара лятната ваканция с майка си тъкмо когато Алис приключила с поредния си филм. Жанел винаги отделяла цялото си време на момчето — обикаляли из Лос Анджелис, ходели на театър, на кънки, в Дисниленд, вземали под наем някое бунгало на брега на океана… Но за беля точно в онова лято получила роля в някакъв телевизионен сериал, която, въпреки своята незначителност, щяла да й осигури преживяването поне за година напред. Седнала да напише писмо на бившия си съпруг, в което му съобщавала, че това лято няма да може да приеме Ричард, а сълзите капели по хартията. Имала чувството, че изоставя детето си на произвола на съдбата.

Спасила я Алис. Предложила на Жанел да вземе Ричард както обикновено и за него да се грижи тя. Щяла да го води на снимачната площадка и да го извежда оттам в момента, в който режисьорът започне да се нервира. Вечер щяла да предава детето в ръцете на майката. Жанел изпитала чувство на огромно облекчение и благодарност.

Ричард пристигнал и тримата прекарали един приказен месец. Когато Жанел се връщала от снимки, на масата я чакала топла вечеря, а измитият и сресан Ричард бил готов за вечерната разходка. Отивали на кино, а после хапвали по някой сандвич. Всичко било лесно и приятно. Жанел била принудена да признае пред себе си, че детето никога не е прекарвало толкова добре. Тримата били като идеално семейство. Алис нито веднъж не се скарала с нея, проявявала невероятна отстъпчивост за всичко. Ричард нито веднъж не проявил инат и неподчинение. Живеел в свят, който по всяка вероятност бил мечта за всяко дете. Без баща, наистина, но в замяна на това с две чудесни майки, които го обожавали. Бил влюбен в Алис, която никога нищо не му отказвала и открито го глезела. През деня го водела на уроци по тенис и двамата играели до забрава. Учела го да рисува, показала му стъпките на най-модните танци. На практика Алис замествала бащата и чудесно се справяла с ролята си. Била авторитетна и концентрирана, без да проявява характерната за бащите грубост и желание да се налага на волята на детето. Ричард я слушал за всичко, при това го правел страшно сладко. Помагал на Алис да сервират вечерята на майка му, после кротко чакал двете жени да приключат с тоалета си и да го изведат на редовната вечерна разходка. Обичал да се конти в снежнобели панталонки и тъмносиньо сако, под което обличал копринена ризка с артистично разтворена яка. Момчето било влюбено в Калифорния.

Когато дошло време да се прибира у дома, Алис и Жанел го отвели на летището и го качили на нощния самолет. Останали сами, двете се хванали за ръце и си разменили погледи, изпълнени с облекчение. Приличали на семейна двойка, която най-сетне е изпратила важните си гости, успяла да се справи добре с тяхното посрещане. Жанел била толкова трогната от Алис, че я прегърнала и я целунала. Алис извърнала глава и целувката попаднала право в тънките и деликатни устни.

Прибрали се у дома и си приготвили обичайното какао. Държали се така, сякаш нищо особено не се било случило. Разделили се и всяка се отправила към своята спалня. Но Жанел била неспокойна. По някое време станала, почукала на вратата на Алис и влязла. С изненада видяла, че приятелката й е само по бельо. Макар и слаба, Алис имала едър бюст, стегнат в малък сутиен. Разбира се, двете и преди това се били виждали полуразсъблечени. Но сега Алис разкопчала сутиена си, пуснала на воля чудесния си бюст и й хвърлила един придружен с лека усмивка поглед.

При вида на едрите гърди с вирнати нагоре кървавочервени зърна, Жанел внезапно изпитала остра сексуална възбуда. Лицето й пламнало от смущение. Никога не й било хрумвало, че може да изпитва сексуално привличане от друга жена. Особено след случката с Бела Уортбърг. Алис се мушнала под чаршафите, а Жанел приседнала на ръба на леглото й. Започнали да си припомнят приятните случки от престоя на Ричард. После Алис внезапно се обляла в сълзи.

— Какво има, Алис? — меко я попитала Жанел и леко погладила косите й.

В същия момент усетила, че играят роли в банална пиеса. Просто за да успеят да направят това, което искат и двете.

— Няма кого да обичам! — хълцала Алис. — Мен също никой не ме обича!

Само за миг в съзнанието на Жанел се промъкнала иронията. Та нали същата сцена била играла с купища мъже? Но топлата й благодарност към Алис за чудесно прекарания месец, възбудата от вида на големите й гърди, били неща много по обещаващи от удоволствието, което би й донесъл присмеха. Освен това и тя си падала по подобни сценки. Дръпнала чаршафа и докоснала лекичко зърната на Алис. С любопитство наблюдавала как се вдигат нагоре — като житни класове след буря. После свела надолу златокосата си глава и устните й покрили едно от тях. Било й много приятно.

Топлите вълни на задоволството обливали тялото й, а устните й нито за миг не изпускали гърдата на Алис. Чувствала се като дете. Гърдата била толкова топла, вкусът й — толкова приятен! Шмугнала се в леглото, без да изпуска зърното от устата си. Отказала да направи това дори когато ръката на Алис започнала настоятелно да я избутва надолу. Алис разбрала и престанала да настоява. Жанел смучела гърдата и си мърморела под носа като обхваната от еротична възбуда непълнолетна девойка. Алис галела разкошната й коса и спряла само когато се пресегнала да изключи нощната лампа. Накрая, след дълго време, Жанел престанала да смуче зърното и издала тих стон на задоволство. После поставила глава между краката на Алис. След още дълги минути на неземна наслада се отдръпнала и потънала в дълбок сън. Когато се събудила, с изненада открила, че е гола в леглото на Алис. Спели доверчиво прегърнати, мирно и спокойно, като две невинни дечица.

Така започнала най-прекрасната сексуална връзка в живота й. Но тя съвсем не била влюбена. Не, влюбената била Алис. Вероятно именно това била главната причина за съвършенството на връзката им. Жанел просто обичала да смуче една добре оформена гърда — за нея това било ново и непознато удоволствие. За всичко останало проявявала пълна независимост и скоро станала пълновластен господар на приятелката си. Било фантастично. Повече нямало смисъл да играе ролята на скромна и беззащитна красавица от Юга.

Любопитното в тази връзка било, че макар нежна и подчертано женствена, именно Жанел била активният партньор, сексуалният агресор. Необичайно кротка и срамежлива, Алис се оставила да бъде подчинена. Именно тя превърнала спалнята им (вече използвали едно и също легло) в типично женско помещение. С окачени по стените кукли, специални перденца на прозорците и всички останали типично женски дреболии. В името на благоприличието запазили спалнята на Жанел, но тя приличала на стаята на немирно дете — вечно разхвърляна и лишена от уют.

Жанел се възбуждала от факта, че може да се проявява като мъж. Не само в сексуално отношение, но и във всекидневния живот, в малките неща, които съставляват близкото съжителство между две човешки същества. У дома се държала грубо и небрежно, съвсем като мъж. Обличала каквото й попадне, докато Алис винаги държала да бъде привлекателна в нейните очи. Усвоила и някои типично мъжки маниери — от време на време шляпвала Алис по задните части или стискала грубо гърдите й, често я карала насила да прави любов. В подобни случаи възбудата й била далеч по-голяма, отколкото и най-съвършеното общуване с мъж. И двете продължавали да се срещат с мъже, просто професиите им го изисквали. Но тези срещи носели удовлетворение само на Жанел. Тя често си позволявала да не се прибира по цели нощи, а когато се завръщала — уморена и доволна от прекарването, заварвала Алис направо болна от ревност. Толкова болна, че се плашела и започвала да си мисли за прекъсване на тази връзка и изнасяне от този дом. Алис никога не отсъствала нощем. А когато й се случвало да закъснее, Жанел била напълно спокойна, защото била сигурна, че никога няма да легне с мъж. Освен това не й пукало. За нея едното нямало нищо общо с другото.

Постепенно станало ясно, че Жанел не е способна на вярност. Правела това, което й харесва, и никак не обичала да й държат сметка. Отчасти това се дължало на изключителната и физическа привлекателност — не било възможно да отбягва ухажванията на мъжете, с които имала контакти — всичките актьори, режисьори, агенти и продуценти. Но постепенно започнала да губи интерес към мъжете. Сексът с тях все по-рядко й доставял удоволствие. Не ставало въпрос толкова за чисто физическата наслада, колкото за доминиращата позиция във връзката.

Тя усещала (или си въобразявала, че усеща) как мъжете придобиват някакво чувство за собственост и превъзходство над нея веднага след сексуалното им общуване. Ставали прекалено самоуверени и самодоволни. Очаквали да проявява особено внимание към тях, а тя съвсем не била склонна на това. Едновременно с това открила у Алис наличието на нещо, което никой мъж не притежавал — абсолютното доверие. Нито веднъж не изпитала чувството, че Алис клюкарства зад гърба й, че се отнася към нея с пренебрежение. Била стопроцентово сигурна във верността й, знаела, че никога няма да я измами в името на някаква материална изгода, никога няма да наруши дадената веднъж дума. Повечето от мъжете, които познавала, били щедри на обещания, но никога не ги изпълнявали. С Алис била наистина щастлива, а приятелката й имала единственото желание да я прави щастлива по всички възможни начини.

— Знаеш ли — рекла й един ден Алис. — Защо не вземем Ричард при нас завинаги?

— Господи, ако това беше възможно! — въздъхнала Жанел. — Но ние просто не разполагаме с необходимото време да се грижим за него!

— Имаме го и още как — възразила Алис. — Рядко сме на работа по едно и също време. Той ще ходи на училище, а през ваканциите ще го пращаме на лагер. Ако ни стане прекалено тежко, винаги ще можем да си вземем жена. Според мен, ти ще бъдеш далеч по-щастлива, ако Ричард е тук.

Жанел изпитала силно изкушение. Съзнавала, че ако вземе детето, връзката й с Алис ще стане много по-дълбока. Това не й изглеждало лоша идея, поне в онези дни. Вече получавала достатъчно работа в киното и материално била добре. Спокойно биха могли да наемат по-голям апартамент и да го обзаведат по свой вкус.

— Добре — кимнала тя. — Ще пиша на Ричард и ще го попитам дали иска да живее с нас.

Но никога не го направила. Предварително знаела, че бившият й съпруг няма да се съгласи на подобен вариант. Освен това подсъзнателно не желаела да се обвързва толкова силно с Алис.