Марио Пузо
Умират глупаците (1)

1.

Слушайте.

Ще ви разкажа за живота на един мъж, който толкова много обичал жените, че не успял да ги намрази дори когато получавал от тях само разочарование и обиди. Зная, зная… Вече мислите, че от това нищо няма да излезе. Почакайте, не бързайте със заключенията. Аз съм истински магьосник, ще видите!

Как мислите, може ли мъжът да е влюбен до полуда в една жена и едновременно с това да й изневерява всеки миг? Нямам предвид физическата изневяра, а онази другата, там вътре, в „дъното на душата“. Не е много лесно, но мъжете го правят непрекъснато.

Искате ли да разберете как обичат жените, как ви тъпчат до гуша с любовта си и накрая сте толкова отровен, че за нищо не ставате? Как не издържат и ви напускат именно защото любовта им е толкова пламенна? Как преди това толкова дълго са ви омайвали, че са ви превърнали в полуидиот. Невъзможно ли? Напротив, няма нищо по-лесно от това.

Не, не бягайте още. Това няма да бъде една банална любовна история.

Ще ви накарам да усетите болезнено красотата на едно невинно дете, животинската грубост на младия мъжкар, жадната и самоубийствена чувственост на девойката, която се превръща в жена. Едва след това ще ви покажа как мъжът и жената попадат във вечната въртележка на живота, как неусетно се сливат с тяло и душа, как бавно и незабележимо се превръщат в едно неделимо цяло.

После, разбира се, ще стигнем и до истинската любов. Не, не си отивайте! Тя съществува. Или поне аз ще направя така, че да съществува. Ненапразно съм магьосник. Въпросът е дали струва това, което плащаме за нея? Ами сексуалната вярност? Съществува ли изобщо такова понятие? То ли е любовта? Дали перверзният ни стремеж да бъдем също с един партньор изобщо може да се нарече човешко чувство? А ако такова нещо е невъзможно, защо непрекъснато се опитваме да го постигнем? Нима то влияе еднакво и на двамата партньори? Е, този отговор поне няма да ни донесе затруднения, такова влияние не може да съществува, разбира се. И все пак…

Животът е комедия и най-забавното нещо в него е любовта. Особено когато се обърнем към нея през призмата на времето. Но един истински магьосник би трябвало да владее своята аудитория, би трябвало да я кара да плаче и се смее, когато си поиска. Виж, смъртта е друго нещо. С нея не бих си позволил шеги, защото тя е извън моята власт.

Със смъртта внимавам много и едва ли ще успее да ме хване неподготвен. Веднага откривам откъде ме дебне. Тя много обича да се маскира в селски дрехи, а нерядко се гуши в някой смешно малък и незабележим израстък по тялото ни, който внезапно превръща в огромен и смъртоносен тумор. Обича и да приема формата на черна, космата и невинна брадавичка, която в даден момент леко се възпалява и толкоз. Ние не й обръщаме внимание и пред погледа ни изведнъж изскача познатият на всички ухилен череп, сварвайки ни напълно неподготвени. Но всичко това не се отнася до мен — аз винаги я чакам и вземам съответните мерки.

Сравнена със смъртта, любовта е досадна и детинска работа. Но въпреки това мъжете продължават да вярват именно в нея. Докато при жените работата е по-друга — те не приемат любовта сериозно и никога не са го правили.

Пак ви моля да проявите малко търпение. Това няма да е любовна история. Забравете любовта, тъй като възнамерявам да ви покажа всичките разновидности на властта. Отначало ще ви разкажа за един беден писател, който се бори с живота. Той е талантлив и чувствителен, дори мъничко гениален. Ще ви покажа как един творец позволява да бъде смачкан в името на своето изкуство. После ще го видите като долен престъпник, на когото падението доставя наслада. О, каква радост изпитва творецът, когато най-сетне успее да се превърне в мошеник! Няма никакъв смисъл да го подкачаме на темата чест, тъй като той вече е успял да разголи докрай отвратителната си същност. Вече е истински негодник. Отрепка. Враг на човешкото общество, който дори не си прави труда да се прикрива зад дрипата на онова, което някога е наричал свое изкуство. Какво облекчение, господи! Каква наслада, какво подличко удоволствие!

После ще ви разкажа как този човек отново става честен. Да си мошеник е страшно изморително, макар че така по-лесно приемаш обществото, сред което си принуден да живееш, по-леко прощаваш на околните. Когато проумеем това, вече ни става ясно, че никой не може да бъде наречен мошеник. С изключение единствено на онези от нас, които действително имат нужда от пари.

Ще дойде ред и на един от най-бляскавите успехи в историята на литературата. Ще надзърнем в интимния живот на титаните на нашата култура, най-вече на един от тях — съвсем побъркан тип. Ще се докоснем до света на класиците, ще вдъхнем от аромата на тяхната гениалност…

Добре. Сега е време да направим преглед на това, с което разполагаме: един беден гений, който се бори с живота; куп мошеници; представител на литературната класика. Какво друго? А, да — всичко това е гарнирано с много секс и много щури идеи. Толкова щури, че имат всички шансове да ви се сторят интересни. Накрая ще стигнем до бляскавия финал в Холивуд, къде другаде. Там нашият беден герой ще бъде отрупан с всевъзможни престижни награди, слава, пари и красиви жени. И още… Не, не си отивайте! Ще видите как всичко това отива по дяволите.

И това не е достатъчно, така ли? Вече сте слушали подобни истории? Добре, но не забравяйте, че сега имате работа с истински майстор на магията. Всички тези хора ще оживеят пред очите ви, ще мислят и чувствуват. А вие ще плачете за тях, обещавам ви! Е, може и да се смеете. Но и в двата случая чудесно ще се позабавляваме. Пък и ще понаучим нещичко за живота. Което, естествено, въобще няма да ни помогне.

О, зная какво си мислите в момента — този измамник прави всичко възможно да събуди интереса ни и да ни накара да прелистим страниците на книгата му. Не, почакайте, аз просто искам да ви разкажа една история. Нима в това има нещо лошо? Съвсем не сте длъжни да я приемате сериозно, дори аз да го правя. Забавлявайте се и толкоз.

Искам да ви разкажа една история и с това се изчерпва цялата ми суетност. Не искам успех, не търся слава, не ми трябват пари. Това е съвсем естествено и много хора мислят като мен. Не искам и любов. Когато бях млад, жените ми казваха, че ме обичат заради дългите ми мигли. Нямах нищо напротив. После взеха да ме обичат заради остроумието ми. Също нямах нищо напротив. После ме заобичаха заради парите и властта. Заради таланта ми. Заради изключителния ми акъл. И с това се справях. Трудно, но се справях, защото ми беше ясно, че трябва да се пазя само от една жена — тази, която ме обича заради мен самия. Срещу нея бях в състояние да взема всички възможни мерки — отрова и кинжал, мрачна пещера, в която да заровя отрязаната й глава. Не можех да си позволя лукса да подаря живота на такава жена. Особено ако не ми изневерява, не ме лъже и най-голямата грижа на живота й е моята особа.

Тази книга не е любовен роман, макар в нея непрекъснато да се говори за любов. Тя е по-скоро книга с военна тематика, защото разказва за старата колкото света война между мъжете, които се наричат помежду си „истински приятели“. Разказва и за не по-малко древната война между мъжа и жената, която не е нищо повече от стара песен на нов глас. Борците за равноправие на жените са убедени в своята оригиналност, но на практика хората от ред поколения преди тях са правили същото. Сладките женчета дебнат горкия мъж отвсякъде — в люлката, в кухнята, в спалнята, а дори и на гроба на децата си. Особено на гроба на децата си, защото на това място се отхвърлят всякакви молби за пощада.

О, да… Сега пък ще си помислите, че имам зъб на жените. Което няма да бъде вярно, защото никога в живота си не съм ги мразил. Обратно — сами ще се убедите, че ги считам за по-добри от мъжете в много отношения. Едновременно с това съм принуден да призная, че те са единствените, които са успявали да ме направят нещастен. Правили са го още при раждането ми, правят го и до ден-днешен. Но нима не е така и при другите мъже? Нищо не може да се направи.

Е, какво ще кажете? Нима задачите, които си поставям, не са наистина грандиозни? Зная, зная, че изглежда страхотно привлекателно. Но трябва да внимавате, защото имате работа с хитър и коварен разказвач, а не с някой от чувствителните и беззащитни мъже, които наричат себе си творци. Взел съм всички необходими предпазни мерки и ръкавът ми е пълен с изненади.

Но стига толкова. Време е да се залавям за работа. Трябва да започна, за да мога и да свърша.