Марио Пузо
Умират глупаците (3)

3.

Мерлин Хлапето бутна остъклените врати и влезе в казиното. Обичаше да наблюдава изгряващото слънце докато то все още беше студен жълтеникав диск, да усети хладния въздух на пустинята, сред която сияеше заобиколеният от голи хълмове Вегас. Това беше единственият час на денонощието, в който той си позволяваше да напусне защитеното от климатичната инсталация казино. Компанията им все се канеше да направи един пикник из тези голи баири, Даян дори изнамери отнякъде кошница за храната. Но Къли и Джордън категорично отказаха да си подадат носа навън.

Мерлин запали цигара и с наслада дръпна пушека. Рядко прибягваше до цигарите, но сега му беше приятно. Слънцето вече беше започнало да променя цвета си и в момента приличаше на странна розово-червена дупка сред пъстрото покривало на огромната галактика от неон. От прага на казиното видя синьо-червеното сако на Къли, който забързано прекосяваше залата за барбут и нервно се озърташе. Мерлин се насочи към него. Срещнаха се пред масата за бакара. Къли тежко въздъхна и се облегна на един от кожените столове. Чертите на мургавото му лице бяха разкривени от омраза и страх.

— Онзи мръсник Джордън ни сви страхотен номер! — прошепна на пресекулки той. — Сбогом, милички двадесет бона! — срещнал озадачения поглед на Мерлин, той внезапно се изсмя: — Тая нощ си е пръснал мозъка, момчето ми! Отмъкна четиристотин бона на казиното и се застреля!

Мерлин не показа признаци на изненада. Бавно се облегна на мраморния парапет и загаси цигарата си.

— Не беше щастлив човек, нали? — прошепна той.

— Ще изчакаме Даян да се върне от летището, ще върнем билетите и ще си разделим парите — продължи Къли, без да му обръща внимание.

Мерлин го погледна. В очите му нямаше нито гняв, нито изненада. Нима този тип действително е толкова безчувствен? Не му се искаше да го повярва. Върху лицето на Къли продължаваше да играе странна, леко болезнена усмивка. Въпреки усилията си да се държи твърдо, той очевидно беше шокиран и доста уплашен. Мерлин седна на празната игрална маса. Беше леко замаян от умората и безкрайните безсънни нощи. В душата му бавно се надигаше гняв. Колко внимателно беше изучавал Джордън! Следеше всяка негова стъпка, примамваше го по всевъзможни начини да разкрие душата си, да разкаже историята на своя живот. И през цялото време чувствуваше, че този човек не иска да напусне Вегас, че нещо около него не е наред. Нито веднъж не се изпусна да им каже, че разполага с пистолет, безпогрешно реагираше на опитите им да научат нещо повече за него. Едва сега Хлапето разбра, че Джордън го беше изиграл, а заедно с него и всички останали. През цялото време ги беше заблуждавал, и то успешно. А Мерлин си беше мислил, че знае всичко за него! Сега разбираше, че е разполагал с всички детайли, но не е успял да сглоби цялостната картина просто поради липса на въображение. Защото в този миг, в който Джордън беше вече един безжизнен труп, Мерлин проумя, че друг край за този човек не би бил възможен. От първия ден на тяхното приятелство Джордън е бил обречен да умре в Лас Вегас и никъде другаде!

Новината за самоубийството на Джордън не изненада Гроунвелт. Скрит в мансардното си студио там горе, под звездите, той нямаше време да размишлява за злото, което се таи в сърцето на човека. Нощ след нощ, години наред, съзнанието му беше заето само с едно — какви мерки да вземе срещу това зло. Долу в приземието, в обградената с дебели решетки каса на казиното се криеха милиони долари в налични пари. Милиони, които целият свят искаше да отмъкне. А той лежеше буден в леглото си и мислеше как да предотврати това. Отдавна познаваше всички разновидности на злото в човешката душа, то дори му беше станало отегчително. Понякога това го караше да се замисля над други необясними за него загадки на човешкото поведение, най-заплашителна, сред които безспорно беше добрината. Именно добрината носеше най-сериозната заплаха за неговия свят, за него самия дори.

Когато хората от охраната му съобщиха за изстрела в хотелската стая, той се обади на шерифа и го помоли да изпрати хора за разбиване на вратата. При едно-единствено условие — да присъстват и негови хора, тъй като намерените вещи и пари трябва да бъдат описани съвсем точно. В стаята откриха двата чека на стойност триста и четиридесет хиляди долара, издадени от казиното. А в смешното сако на самоубиеца имаше още близо сто хиляди в чипове и банкноти.

Погледът на Гроунвелт се зарея навън. Червеното слънце на пустинята бавно се издигаше над голите пясъчни хълмове. Собственикът въздъхна и поклати глава. Вече нямаше начин да си върне загубата и трябваше да се примири. Джордън наистина беше спечелил. По единствения възможен за непоправимите комарджии начин. Единственият.

Но сега му предстоеше доста работа. Трябваше да направи така, че новината за самоубийството да не стигне до вестникарските репортери. Ако се разчуе, че един човек е спечелил четиристотин хиляди долара, а след това си е пръснал главата, репутацията на хотела ще пострада. Гроунвелт знаеше, че ще плъзнат всевъзможни слухове. Например, че казиното не е могло да понесе тежката загуба и по тази причина щастливецът с големия куп мангизи е предал богу дух. Трябваше да се вземат съответните мерки. Той вдигна слушалката и проведе съответните разговори — един с местната си юридическа кантора и няколко на Изток. Новоизлюпената вдовица щеше да научи тъжната вест от един човек с безупречна репутация, бивш сенатор. Той щеше да й обясни, че заедно с тялото ще прибере от Вегас и едно доста внушително състояние. Всички ще бъдат максимално дискретни, нещата ще бъдат уредени коректно и в рамките на закона. Накрая целият случай постепенно ще се превърне в легенда. Седналите на чаша питие под крещящите неонови реклами на Вегас, комарджии без късмет ще преразказват хиляди пъти тази легенда. Лично за Гроунвелт случаят не представляваше интерес, тъй като много отдавна се беше отказал от опитите си да проникне в душевното състояние на комарджиите.

Погребението бе извършено в едно малко протестантско гробище, заобиколено от златните пясъци на пустинята. Опелото беше скромно, но хубаво. Вдовицата на Джордън пристигна с първия самолет и пое нещата в свои ръце. Гроунвелт и директорът на казиното й представиха точна сметка за печалбата на Джордън и й изплатиха всичко, до последния цент. Двата чека бяха джиросани на нейно име, трети й беше издаден срещу наличните пари, открити край трупа. Пресата подмина инцидента с пълно мълчание. Не без съдействието на градските власти, разбира се, които също бяха на мнение, че имиджът на Вегас доста ще пострада. Никой нямаше интерес да се разчува за самоубийството на човек, спечелил четиристотин хиляди долара за една нощ. Вдовицата на Джордън подписа разписка за получаване на чековете. Гроунвелт още веднъж я помоли да бъде дискретна, но вътре в себе си беше спокоен, защото тази жена с отличен външен вид вече беше предпочела съпругът й да бъде погребан във Вегас, а за церемонията пристигна сама, без децата си. Това недвусмислено говореше, че и тя предпочита работата да бъде потулена.

Заобиколен от бившия сенатор и адвокатите си, Гроунвелт излезе да изпрати вдовицата до вратата на хотела. Отвън я чакаше разкошна черна лимузина, поръчана за сметка на „Ксънейду“, както и всички останали разноски.

Пред групата се изправи висок тъмнокос младеж, който учтиво се представи на жената:

— Казвам се Мерлин и бях приятел на съпруга ви. Позволете ми да ви поднеса своите съболезнования.

Вдовицата забеляза внимателния му поглед и веднага разбра, че този младеж няма други мотиви за намесата си и скръбта му е истинска. Но въпреки това изглеждаше някак прекалено любопитен. За миг го беше зърнала по време на църковната служба, но тогава до него имаше едно ридаещо момиче. Защо не поднесе съболезнованията си още там, запита се тя. И сама си отговори — вероятно защото плачещото момиче е била приятелката на Джордън.

— Радвам се, че е имал приятел тук — спокойно отвърна тя. Втренченият поглед на младежа започваше да я развеселява. Отдавна знаеше, че има качеството да привлича мъжете по един наистина магнетичен начин. Не толкова с красотата си, колкото с интелигентността, която просто струеше от нея. Една рядка комбинация според мнението на повечето мъже, които познаваше. А те съвсем не бяха малко. Беше изневерявала на мъжа си години наред с най-различни хора, включително и с негови приятели. Но сега вече беше срещнала човека, с когото бе решила да прекара остатъка от живота си. Запита се дали този Мерлин знае какви са били отношенията й с Джордън. После й се прииска да научи всичко, което се е случило в последната нощ от живота на съпруга й. Но едновременно с това остана хладна и спокойна, без да показва признаци на някакво чувство за вина. Знаеше по-добре от всички, че Джордън сам е направил избора си, смъртта е дошла по собствената му воля. Лоша постъпка на един добър човек и нищо повече.

Същевременно се почувствува поласкана от напрегнатия и изпълнен с нескрито възхищение поглед на младежа. Не можеше да знае, че в същия този миг всичко, което очите на Мерлин виждаха — бялата кожа, червената деликатно чувствена уста и безупречната фигура — олицетворяваше за него Ангела на смъртта.