Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (44)

Историческа бележка

Приказката съществува в едно безвремие, уловена между днешния и вчерашния ден. Поради тази причина си позволих повече свобода с езика, отколкото в предишните си исторически романи. „Целувка в полунощ“ е, и не мога да наблегна на това по-силно, вълшебна приказка, а не исторически роман. Има много начини, по които принцовете са си намирали съпруги, но е съмнително, че някой от тях се е сдобил със замък и английска невеста точно по този начин. Ако трябваше да определя период, вероятно действието щеше да се развива около 1823 г. по време на Регентството.

Най-голяма литературна заслуга има, очевидно, версията на Перо за Пепеляшка. Учените мислят, че Перо е взел погрешно думата vair (пера) за verre (стъкло). Аз си представих тези негови пантофки като прозрачни, направени от колосана тафта. Подобна грешка е, че „Училището на Венера“ е било с години неправилно приписвано на Аретино и е публикувано в Англия под негово име. Всъщност книгата е била написана от негов ученик, Лоренцо Вениеро. Освен тези джентълмени, съм задължена на Е. Несбит^[1] с нейния „Омагьосан замък“. Макар да нямах магически пръстен, за да превърна героите си в живи статуи, опитах да дам на замъка Помрой малко от сладостната радост на замъка на Несбит.