Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (43)

Епилог

В чудно многообразния свят на историите за Пепеляшка, принцът винаги успява да открие своето пепелно момиче и я отвежда в замъка. Понякога злите доведени сестри са прогонени, понякога стават прислужници в замъка, а много, много рядко, се превръщат в домашни духчета. Злата мащеха така и не се появява отново, тиквата гние в градината, а плъховете са освободени да вървят, където пожелаят.

Точно тази Пепеляшка завършва малко по-различно. Разбира се, принцът успя да открие своето пепелно момиче и я отведе в замъка си, с изключение на тези месеци, когато щастливо се пренасят на по-топли, по-малко дъждовни места. Злата доведена сестра, която съвсем не бе зла, се премести в провинциално имение със своя безценен съпруг, където отгледаха осем деца. Никое от потомството на лорд Димсдейл не бе особено умно, но бяха жизнерадостни и необикновено красиви. Повече от това, бяха добри — приличаха на татко си, а също и на майка си.

Не приличаха на баба си от майчина страна, злата мащеха, може би, защото рядко я виждаха. Мариана продаде имението си на Гейбриъл, който го завеща на брат си Уик. Тя веднага се премести в града и се омъжи за проспериращ банкер. След кратко време се сдоби с три пъти повече рокли, отколкото беше имала преди. Почина внезапно от белодробна болест, оставяйки своя банкер обеднял и доста по-малко скърбящ, отколкото той би си помислил.

Кейт и Гейбриъл се настаниха в шумния и очарователен замък, пълен с роднини, деца — имаха три — и животни. Фреди доживя до преклонна възраст, пътувайки от и до археологическите разкопки с апломб. Слонът живя дори по-дълго, макар че за съжаление лъвът един ден изяде две обувки и умря на следващия.

А сега ще взема назаем фраза от автора на едни от най-хубавите истории на света, Ръдиард Киплинг, за да кажа: О, обични мой, всяка история трябва да свърши. Оставям ви с последния, жизненоважен факт: Те всички живели щастливо до края на дните си.

Дори ядящото маринована храна куче.