Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (17)

Глава 16

Кейт чу как някой вика името й — истинското й име, не това на Виктория — и се обърна, за да открие лейди Рот да й маха от ъгъла на лабиринта. Хенри носеше изключително модерна сутрешна рокля в лилаво и зелено райе с малък рюш по корсажа. Когато Кейт се приближи, осъзна колко е добре, че го имаше рюшът, иначе гърдите й щяха да бъдат напълно разголени.

— Скъпа! — извика кръстницата й. — Ела тук веднага… какво, за бога, си мислиш, че правиш като лудуваш из езерото с принца? Малкият ти празноглав годеник се мотае наоколо с вид на куче, което си е загубило кокала и точно това убеди всички, че ти наистина си сестра си повлеканата.

— Шшт — каза Кейт. — Някой ще те чуе!

— Нищо не можеш да чуеш тук — отвърна Хенри. — Не си ли забелязала? Мисля, че е от водата. Отчаяно се опитвах да подслушам лейди Бентам, докато се караше със съпруга си, но не можах да чуя повече от няколко обиди за нейната брада и неговото увиснало цвете, сякаш вече не знаехме за това.

— Тя наистина ли има брада? — каза Кейт. — Хайде, Цезар. Ще повървим в тази посока.

— Кучета — каза Хенри, забелязала ги за първи път. — Кажи ми, че са част от маскировката, скъпа, защото просто не мога да понасям животните. Отказвам да ги приема в Лондон, когато дойдеш да живееш с мен.

— Те са на Виктория — отвърна Кейт.

— Не! — извика Хенри. — Забравих за животните, които се опитали да сдъвчат носа на сестра ти! — тя се втренчи надолу с ужас. — Имам инкрустирана със скъпоценни камъни кама, знаеш ли. Мога да ти я дам, така че да се защитиш при внезапна атака. Обикновено я пъхам в деколтето си, за да привлека внимание, но върхът е достатъчно остър.

Фреди гледаше нагоре към Кейт с обичайното си изражение на пълно обожание.

— Това е Фреди — каза Кейт, — а тази с бижутата е Коко. А Цезар е този малък палавник тук — Цезар ръмжеше на един врабец, вероятно за да поддържа форма.

— Е — каза Хенри, след като ги изгледа, — не приличат на свирепи зверове. Всъщност харесвам това — тя посочи към Коко. — Има нещо в нея. Изглежда сякаш знае собствената си цена, а повярвай ми, скъпа, това е най-важното качество на една жена.

— Коко е много суетна — каза Кейт през смях.

— Суетата е просто друга дума за увереност — отвърна Хенри и размаха ветрилото си във въздуха. — Няма нищо по-изкусително за един мъж. Със скъпоценни камъни ли е накипрена или със стъкло?

— Скъпоценни камъни — каза Кейт.

— И принадлежи на самата разглезена Мариана? Странно, изглежда двете имаме повече общо помежду си, освен баща ти. Харесва ми идеята за обсипано със скъпоценности куче. Може би и аз ще си взема едно от онези големи руски кучета, любими на аристокрацията, и ще го обсипя цялото с изумруди. Няма ли да е хубаво?

— Да разгледаме лабиринта — предложи Кейт, защото нямаш желание останалите да ги подслушват. Тя закрачи към входа.

— Няма нужда да си толкова енергична — отвърна Хенри. — Просто се криех от слънцето тук. Токчетата ми са необичайно високи и не са създадени за крачене из градината.

— Сигурно са неудобни.

— Но пък подчертават глезените ми. Направо е ужасно да остарееш, така че човек просто трябва да се примирява с това, което е останало непроменено.

— Глезените?

— И гърдите — кимна Хенри. — Предполагам, че щяха да се превърнат в провиснали портокали ако имах късмета да се сдобия с дете. А аз нямах, така че все още притежавам великолепен бюст, докато приятелките ми са сбръчкани като стари сливи.

— Аз изобщо нямам бюст — каза Кейт. — Просто в случай, че се чудиш, това е восък.

— Както изтъкнах миналата нощ, подплънките са прекалено големи за фигурата ти. Моите също са в по-голямата си част от восък, разбира се. Наричам ги сърдечните ми приятели — смехът й бе омайващо лукав. — Както и да е, що се отнася до мъжете, важно е какво се показва над ръба на роклята. Слушай, открих идеалния кандидат за теб.

Кейт спря.

— Така ли?

— Да, не съм ли гениална? Той е втори братовчед на втория ми съпруг Бартоломю, но ми е роднина по някакъв начин и чрез Лем — който вече е подпийнал, между другото. Натоварих го на една от онези лодки и казах на лакея да не го връща на брега, докато не стане време за вечеря. До тогава ще стане достатъчно стабилен, за да ме заведе до масата.

— Имаш ли нещо против? — попита Кейт.

— Не особено — каза Хенри. — Знаех, че не е идеален, когато се омъжих за него, но беше достатъчно съвършен. Пие твърде много, но досега — и тя хвърли зноен поглед към Кейт, — се е справял, когато е необходимо.

Кейт изсумтя.

— Е, благодаря на бога, че схвана шегата. Човек никога не знае с девствениците.

— Не съм живяла особено изолирано през последните няколко години — призна Кейт.

— Не се тревожи за това — каза Хенри. — Стига да не си глупачка като сестра си, няма нужда да се вдига шум заради малко свобода преди брака. Просто изквичи високо в брачната нощ и съпругът ти никога няма да разбере.

— О! Нямах това предвид — възрази Кейт.

Хенри сви рамене.

— Все още е модерно да си девица в сватбената нощ. Въпреки това, ако се наложи на повечето девойки от висшето общество да заложат сватбената си торта на този факт, ще се окаже, че на тържеството им ще има само шампанско и никаква торта.

Кейт премисли казаното. Майка й казваше внимателно, че целомъдрието на жената е единственото й истинско притежание. Хенри определено имаше различно мнение.

— Не бих искала да свърша като сестра си.

— Виктория е забележителна само заради факта, че майка й е била такава глупачка да не й каже нищо за бебетата — каза Хенри. — Иначе добре се е уредила като цяло. Този неин натруфен млад мъж има хубаво имение. И определено е омаян от нея.

— Алджи не предложи да се ожени за нея, докато мащехата ми не го притисна и не му каза за бебето.

— Сестра ти е била глупачка да му даде това, което иска, без първо да получи предложение за брак, но пък е успяла да го впримчи въпреки това.

— С моя късмет ще се озова в положението на Мариана — отглеждайки дете в провинцията и преструвайки се, че имам мъртъв полковник за съпруг — изтъкна Кейт.

— Ти имаш прекрасен късмет — отвърна Хенри бодро. — Имаш мен. Съобщих на Димсдейл преди няколко минути, че съм те разпознала и той ми разказа колко прекрасна е неговата Виктория. Опасявам се, че не се издигаш до висотата на годеницата му, скъпа. Той нервничеше, защото ти беше там, в езерото, очерняйки репутацията на бъдещата му съпруга. Трябва да преспиш с хубавия принц само за да го подразниш.

— Това е малко прекалено само за да подразня бъдещия ми зет.

— Е, не можеш да се преструваш, че би било голяма жертва — каза Хенри. — Този мъж блести като горещ ден в Париж.

— Твърде много — отвърна Кейт. — Продължава да повтаря, че не ме съблазнява, но…

— Разбира се, че го прави — каза Хенри. — И защо не? Той е принц, все пак.

— Това не му дава правото да преспива, с която и да му се изпречи на пътя — каза Кейт. — Цезар, махни се от там!

Някак си бяха стигнали до другия край на лабиринта, без да открият центъра му и вместо това се натъкнаха на останалата част от менажерията. Там имаше кошара пълна с космати, зловонни кози и друга, която помещаваше щраус.

— Само погледни тази птица — каза Хенри. — Прилича на нисък мъж, който проточва врат, за да надникне в нечие деколте. Наистина трябва да се върнем при езерото и да открием съпруга, който съм ти избрала.

— Как се казва? — попита Кейт и дръпна силно каишката на Цезар. — Ела тук, нещастно зверче.

— Бъдещият ти съпруг ли? Данте. Защо не пуснеш това куче? Щраусът му е хвърлил око, видя ли? Вероятно е като онези змии, които поглъщат зайци. Цезар може да му стигне за няколко дни.

— Цезар може да не е симпатичен, но започнах да го харесвам — каза Кейт с надеждата, че като го каже на глас, думите й ще се превърнат в истина.

— Е, в такъв случай — проточи Хенри, показвайки, че е прозряла лъжата й, — защо не ми позволиш да взема това със скъпоценните камъни за малко, а ти влачи със себе си Фреди и Цезар Безстрашния. Мразя кучета, разбира се, но може би това тук е достатъчно приемливо.

Така че Кейт й предаде Коко. Двете срещнаха няколко души по пътя си обратно през лабиринта, а Хенри представи Кейт — като Виктория — с такава съкрушителна фамилиарност, че никой не посмя да каже и дума за удивителната й загуба на тегло.

— Как ще ме представиш на братовчед си? — попита Кейт. — Ще трябва да ме наречеш Виктория, а това няма да свърши работа.

— О, ще му кажем истината — отвърна Хенри. — И ще я накараме да звучи сякаш се нуждаем от неговата помощ. Той е от типа мъже, които не могат да устоят на възможността да те спасят. Няма да одобри цялата история, не напълно — защото, скъпа, ти наистина каза, че искаш някой, който никога няма да кривне от правия път. Данте дори не мамеше в игрите като дете. И не мисли, че е италианец заради екзотичното му име. Би трябвало да се нарича Джон или нещо подобно, защото не е забележителен.

Образът на неспокойния, блестящ принц се мерна в ума на Кейт и тя го прогони.

— Звучи идеално — каза твърдо. — Не искам никой забележителен.

— Не се нуждае и от пари, така че няма да се тревожиш, че се интересува от богатството ти.

— Не съм разтревожена, защото съм сигурна, че грешиш за зестрата ми — каза Кейт и погледна кръстницата си извинително. — Мислих за това миналата нощ. Ако майка ми бе оставила всичките тези пари, щеше да ми каже. Всички тези следобеди, когато баща ми беше в Лондон, докато тя и аз стояхме заедно. Научи ме как да бродирам и как да правя реверанс пред кралица, и как да държа нож и вилица.

— Била е болна толкова дълго, бедната — каза Хенри. — Не е имала време.

— Ставаше все по-слаба и по-слаба — продължи Кейт. В гърлото й имаше буца. — Все пак, не мисля… просто отидох една сутрин и тя лежеше там, но си беше отишла.

— Ще ме накараш да се разплача — каза Хенри ободряващо.

— Просто… — Кейт си пое дълбоко дъх. — Тя щеше да ми каже.

— Смятала е, че има време — каза Хенри. — Всички мислим, че имаме време, нали знаеш. То е толкова магическо понятие и изглежда сякаш има толкова много от него, но тогава изведнъж, вече го няма — в гласа й се усещаше острота, която накара Кейт да прехапе устна. — Първият ми съпруг беше по-стар от мен и аз скитосвах из града и обикновено правех неща, които една млада съпруга не бива да прави, но това не значеше, че не го обичах. Обичах го. Когато почина, плаках с дни. Буквално ревях. Мразех се заради всеки миг, който бях прекарала с някого другиго.

— Съжалявам — каза Кейт и докосна ръката й.

— Но в това е смисълът — отвърна Хенри и обърна глава. Очите й бяха блестящи и съвсем сухи. — Никога не знаем колко време ни е отредено да прекараме един с друг. Дори предполагаемия ти годеник, който ще се пръсне от самодоволство в прекрасното си лилаво сако може да го няма утре.

— Виктория ще бъде…

— Разбира се, че ще бъде — прекъсна я Хенри. — Но исках да кажа, че не можем — не бива — да живеем така, с мисълта, че краят наближава. Майка ти не е брояла дните си, защото е обичала да бъде с теб. Позволявала си е да забрави, че смъртта наближава и какъв подарък е бил това! Така че никога не ти е казала за парите. Знаела е, че са там. По-интересното е защо баща ти така и не е казал нищо.

— Той всъщност спомена, след като тя почина, че ми е оставила зестра, но бях съкрушена и не исках да говоря за това. А след това замина и доведе у дома Мариана. После той също вече бе мъртъв.

— Типично по мъжки — каза Хенри. — Винаги умират в неудобен момент.

Те излязоха от уединението на лабиринта и откриха, че градините са препълнени с благородници.

— Така, Данте прилича много на Бартоломю — каза Хенри. — Това беше вторият ми съпруг, този преди Лем. Беше съвсем почтен. Просто трябва да открием Данте и ще завлека двама ви до някой жив плет или нещо подобно и ще му разкажа историята.

— Чакай! — извика Кейт и сграбчи ръката й. — Не искам да се запозная с него така.

— Е, тогава, как искаш да се запознаеш с него?

— Не и с тази перука — изсъска й Кейт.

— По-добра е от вчерашната — каза Хенри. — Никога не съм виждала този цвят черешовочервено и поне те прави да изглеждаш модерна.

— Не можем ли да почакаме и да се срещнем с него по-късно, когато ще приличам на себе си?

— Не — отвърна Хенри, — не можем. Той е на ръба да предложи брак на Ефи Старк. Тя на практика е старица, поне на двадесет и две години е.

— Аз съм на двадесет и три! — каза Кейт.

— Забравих. Виж, тя е толкова отчаяна, че е сграбчила лорд Бекам под масата и той я е наръгал с вилица. Или не, тя го е наръгала. По-късно той разказа на всички как е помислил, че под масата има псе, което му ръфало панталоните. Не я искам близо до бедния Данте.

— Все пак не ми се ще да го срещна, докато не отида в Лондон.

Хенри се обърна и я погледна.

— Просто искам да изглеждам по-добре от сега, когато срещна твоя… когато се запозная с господин Данте — призна Кейт.

— Той не е господин Данте — изрече Хенри някак засегната. — Никога не бих сватосала кръщелницата си с някой италиански търговец. Той е Данте Едуард Астли, лорд Хатауей.

— Убедена съм, че гърдите ми, тази част от тях, която е восък, се топят — каза отчаяно Кейт, — защото перуката ми е толкова сгорещена, че се потя. Освен това, не бих искала кучетата да са с мен.

Хенри я огледа.

— Наистина изглеждаш доста сгорещена. А и червената перука никак не е от полза.

— Отивам си в стаята — каза Кейт взела решение. — Дай ми Коко.

— Ще я задържа — каза Хенри изненадващо. — Харесва ми как върви. Само като я гледаш можеше да разбереш, че предпочита да е тук навън и да си показва бижутата, отколкото да е затворена в стаята ти.

Кейт погледна надолу и откри, че Коко се бе настанила точно до ръба на роклята на Хенри, сякаш знаеше колко добре отиват разноцветните камъни на раираната коприна.

— Изпрати я при мен, когато пожелаеш.

— Носи различна перука тази вечер — каза Хенри. — Ще накарам този красив дявол Беруик да ни настани до Данте. Имаш ли перука, която харесваш?

— Не — отвърна Кейт. А после добави, малко отчаяно: — Косата е единствената ми силна страна, Хенри. Моля те, може ли просто да избягвам лорд Хатауей, докато мога да го срещна като себе си?

— Косата е единствената ти силна страна? — Хенри изсумтя. — Погледни Коко.

Кейт го направи.

— Тя е най-суетното животно, което някога съм виждала и е напълно неустоима в резултат на това. Никой няма да я подцени. Мислиш ли, че според нея тя има само една силна страна? Но ти… ако смяташ, че косата е всичко, което имаш, тогава това ще бъде всичко, което имаш. Заедно с други неща — а нямам време да изброявам всичките — ти притежаваш напълно съкрушителни очи. Това е цветът на Виктор, разбира се. Той имаше великолепна тъмноруса коса, също като на лъв, а пък и зелените очи. Беше красива гледка.

— Виктория ми даде бледозелена перука, която отива повече на очите ми от тази червената — предложи Кейт.

— Тогава носи нея. Аз ще се оправя с Беруик, а ти събери смелост. Данте е готов да бъде превзет и не искам Ефи да го грабне преди теб.