Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (26)

Глава 25

Очевидно Бекам беше негодник. А негодниците, според опита на Гейбриъл, обикновено показваха истинската си природа, когато бяха пияни.

Той сподели част от плана си с Уик, инструктирайки го да накваси гостите му с обилно количество шампанско. При тази заповед Уик извъртя очи, но по време на вечерята Гейбриъл забеляза как лакеите пърхаха наоколо и пълнеха повторно чашите, забързани като мравки по време на жътва.

Планът определено имаше желания ефект върху собствената му маса. Дъщерята на лейди Дагоберт, Арабела, спря да му хвърля изпълнени с копнеж, макар и неискрени, погледи, и изцяло насочи усилията си към младия лорд Партридж от дясната си страна. По време на четвъртото блюдо тя се обагри в очарователен нюанс на розовото и леко се наведе към рамото на Партридж.

От другата му страна майка й придоби съвсем лишения от очарование нюанс на керемидено и остана напълно изправена.

А блюдата и шампанското продължаваха да прииждат. Графинята разхлаби корсета си, метафорично казано, и му разказа дълга история за болна леля, която живеела в Тънбридж Уелс.

— Боледуването — произнесе тя — не бива да се окуражава. Леля ми го превърна в доживотен навик, а аз не одобрявам това.

Начинът, по който Кейт избухваше в смях, предполагаше, че разговорът на нейната маса бе доста по-оживен от този на неговата. Единственият път, в който Гейбриъл погледна през рамо, видя как Хатауей се навежда към нея толкова, че определено можеше да види бюста й. А след като имаше възможност, вероятно го правеше.

Тази мисъл очевидно предизвика изключително свирепо изражение на лицето му, тъй като лейди Дагоберт попита дали е получил спазъм.

— Леля ми — довери тя — претендираше, че има спазми точно през четвърт час. Казах й, че щом е така, значи със сигурност ще умре от апоплексия, когато часовникът удари дванадесет на обяд.

— Предполагам, че не се е случило? — попита Гейбриъл.

— Исках да й бъда от помощ — каза графинята. — Ако спазмите не водят до апоплексия, тогава не си струва да им се обръща внимание и трябва да се пренебрегнат.

— Любопитен съм за един от гостите ми — изрече Гейбриъл, безразсъдно изоставяйки темата за лелята от Тънбридж Уелс. — Знам, че вие, скъпа лейди, сте близка с всеки в Лондон… какво можете да ми кажете за лорд Бекам?

Тя реагира на снижения му глас и желанието за клюки, както едно от кучетата на Кейт към бучка сирене.

— Е — каза тя, — той е племенник на херцога на Фестикъл, както вероятно знаете.

— Фестикъл? — повтори Гейбриъл, обмисляйки името. — Подходящо име.

— Подходящо? — произнесе лейди Дагоберт със съмнение. — Не ви разбирам, Ваше Височество — и след това допълни: — Той не е от уважаваното общество. Не общувам с този млад мъж.

Сега бяха стигнали до същината.

— Преценката ми напълно съвпада с вашата — каза й той, пренебрегвайки факта, че всъщност все още не се беше запознал с Бекам. — Има нещо похотливо в него.

— Той е разпуснат — отвърна графинята, подръпвайки тюрбана си, който щеше да цопне в сьомгата й. Беше от бял сатен с диамантен полумесец, заплашващ да одраска Гейбриъл по бузата всеки път, когато тя се наклонеше прекалено близо.

— Разкажете ми за една-две негови лоши постъпки — помоли Гейбриъл и я дари с усмивка, която подканяше към споделяне на тайни.

— Не бих му позволила да се доближи до дъщеря ми — каза графинята, бодейки сьомгата си с ножа. — Съсипал е повече от една репутация, нали знаете. Младите дами не са в безопасност около него.

— Луда глава, както казва херцогът на Йорк — предположи Гейбриъл.

— Не знам за главата му — отвърна графинята, следвайки собствената си мисъл. — Но всички тези дами… тези, чиято репутация той срина… очевидно са се държали като леки жени около него. Не казвам, че нямаме някои млади дами, които не са нещо повече от това. — Тя спря.

— Така е навсякъде по света — включи се окуражително Гейбриъл.

— Но ако аз бях млада и глупава, и склонна да се държа разпуснато, каквато никога не съм била — каза графинята, — не би било с него, ако разбирате какво искам да кажа.

— Именно — потвърди Гейбриъл и кимна. — Много сте прозорлива, милейди.

Графинята примигна към него.

— Европейски комплименти — обяви тя. — Достатъчно ядох от тази сьомга — тя повика един лакей.

— Още шампанско — каза му Гейбриъл. Беше любопитен да види дали лейди Арабела действително ще се строполи в ръцете на младия лорд.

След като повечето от гостите му бяха напуснали трапезарията залитайки, а тези, които не можеха да ходят сами бяха подпомагани от лакеи, той откри Бекам в стаята за билярд.

Мъжът се излежаваше в единия край на помещението, наблюдавайки как Тулуз побеждава Димсдейл или Алджи, както го наричаше Кейт, с математическа точност. Изглежда, че Тулуз, както никой друг, беше недокоснат от морето от шампанско, което се бе изляло из трапезарията.

Разбира се, щом Гейбриъл влезе в стаята, последва обичайното раздвижване. Групата, наблюдаваща играта, започна да оправя бричовете и саката си. Сякаш един принц — или някой друг с титла — се интересуваше дали бричовете им се бяха намачкали около слабините. Тулуз вдигна поглед от масата и му се поклони. Поклонът на Алджи беше по-дълбок и определено по-нестабилен. Силно се надяваше, че не играят за пари.

Гейбриъл от своя страна поздрави всички джентълмени: Лорд Дюбери, безцеремонен и сърдечен и дъвчеш цигарата си, съпругът на Хенри — Лем, лорд Рот, който държеше чаша шампанско, естествено, но без да изглежда повлиян от него. И най-накрая, Бекам.

Бекам, както се оказа, беше мъж без брадичка.

Абсолютно никаква.

Главата му изникваше с плавна извивка от тънък врат към уста, украсена с мустаци, след което се разширяваше към доста грациозно чело. Неблагоприятната липса на брадичка означаваше, че главата му приличаше на тантуреста кегла за боулинг. Беше около тридесетте, миришеше на цибетка^[1] и беше боядисал бакенбардите си. Безспорно трябваше да се оцени факта, че мустаците бяха опит да се разшири долната част на лицето, но ефектът беше неблагоприятен.

Наистина, Ефи е била щедра, когато го е нарекла крастава жаба, помисли си Гейбриъл и му се усмихна широко, както мангустата би се усмихнала на кобрата^[2].

— Кога ще пристигне годеницата ви? — попита Бекам.

— Надявам се преди бала — каза Тулуз, внимателно натриващ с креда щеката си. — Всяко цвете на Англия е тук, изпълнено с надеждата да бъде откъснато от Негово Височество, и те няма да се предадат, докато невестата не се появи. Никоя дори не благоволява да флиртува с останалите от нас.

Бекам се изсмя.

— Обиждаш домакина ни, Тулуз, стари друже. На континента се държат по-официално, отколкото ние тук. Трябва да простите на човека — обърна се той към Гейбриъл и снижи глас. — Неприличен е, но не го казва с лоши чувства.

Гейбриъл срещна погледа на Тулуз над рамото на Бекам.

— В този случай, Тулуз е прав — отвърна той. — Не познавам невестата, която брат ми е избрал за мен. И все пак имаме, как да кажа, няколко седмици, през които да си помислим — той съзнателно добави известна доза несигурност в речта си. Англичаните винаги подценяваха тези, които не говорят езика им съвършено. Глупав навик, който някой ден щеше да ги вкара в голяма беда.

— Междувременно можете да огледате нашите английски красавици — допълни Бекам и весело го тупна по рамото.

Гейбриъл се удържа да не размаже мъжа като комар.

— Младите английски дами са толкова прелестни в своята… прелестност. Градина от очарователни цветя, както господин Тулуз ги нарече.

Тулуз изсумтя, докато слагаше креда на щеката си и Гейбриъл му хвърли предупредителен поглед.

— Скъпият Тулуз ме представи на очарователно момиче тази сутрин — каза той. — Госпожица… как й беше името? Ефи някоя си. С прекрасни сини очи. Много съм запленен от нея.

Веждата на Тулуз хвръкна нагоре. Измежду всички мъже в стаята, той със сигурност знаеше, че не бе водил госпожица Ефи Старк, в каквато и да било близост до Гейбриъл.

Последва кратко мълчание, докато групичката мъже явно се опитваше да намери начин да представи неприятната клюка, която Бекам беше разпространил.

— Ефронзия Старк е малко стара — каза самият Бекам с хихикане. — Трябва да е на повече от двадесет.

— Тя няма най-добрата репутация — заговори Дюбери, — но никога не съм разбирал защо. Мисля, че има някакво недоразумение — той задъвка цигарата си и погледна право към Бекам.

— Да, защото кой би могъл да повярва, че малката Ефи би избрала Бекам? — включи се меко лорд Рот и се приближи. До момента трябва да бе изпил няколко бутилки шампанско, но като по чудо беше стабилен. — Ние те обичаме, разбира се, Бекам, но…

Червенината се плъзна от високата яка на Бекам към лицето му и той отново се изхихика.

— Имам си почитателки — каза той.

— Каква беше историята? — попита Алджи с обичайния си слисан маниер. — Тя целуна ли ви или нещо подобно, Бекам?

— Мили боже — възкликна Гейбриъл. — Вярвам, че не ви е целунала пряко волята ви, лорд Бекам. Макар че човек трябва да се запита дали има такова нещо като нежелана целувка от подобна очарователна млада дама.

— Повече от целувка — отвърна Бекам леко намусено. Изглежда долови, че атмосферата не беше напълно приятелска.

Гейбриъл се обърна и направи знак на лакея, който стоеше до вратата.

— Шампанско за всички.

Дюбери беше от типа мъже, които не биха толерирали безчестието. Гейбриъл можеше да го види в погледа му. Рот изглеждаше сякаш може да се напие до безсъзнание, но дори тогава не би забравил джентълмена в себе си.

— От това, което чух — извика Тулуз от масата за билярд, където отново подреждаше топките, — тя е била толкова запленена от неописуемия ти чар, Бекам, че е опитала да те погали интимно.

Гейбриъл позволи на очите си да се плъзнат надолу по лицето на Бекам, да спрат на мястото, където трябваше да бъде брадичката, да продължат надолу към раменете с подплънки, пристегната талия и обувките с големи катарами.

— Странно… Не че го казвам като обида, скъпи мой лорд Бекам. Но младите дами обикновено са толкова фриволни, нали? Толкова склонни да гледат външността, вместо да се убедят във вътрешната стойност на един мъж.

— Странното, по мое мнение — изрече Дюбери, — е, че госпожица Ефи не е единствената. За едно от момичетата на братовчед ми, което било на гости от Шотландия, се появи подобен слух. Само че младото момиче, Делия, се предполагало да е завлякла лорд Бекам в килер.

Бекам хвърли поглед към вратата, но Гейбриъл стоеше точно между него и пътя за бягство.

— Толкова са авантюристични, тези английски момичета — изкоментира Гейбриъл. — И все пак изглеждат сякаш — как го казвате — са глътнали бастун.

— Точно така е — каза Дюбери и застана до рамото му. — Делия не беше авантюристично момиче и има различна версия на случилото се.

— Наистина? — попита Гейбриъл. — Имал сте късмет, че баща й не е спорил с вас, лорд Бекам. Но, разбира се, на континента ние сме толкова по-склонни да се обърнем към рапирата, за да решим различията си — той подпря показалец на дръжката на собственото си оръжие и очите на Бекам проследиха движението.

— Делия тогава вече бе сгодена, а сега си има две дечица — продължи Дюбери. — Но тя нямаше баща, който да отмъсти на негова светлост. Също като госпожица Старк, макар да не се бях замислял до този момент.

— Не виждам какво общо има всичко това с първоначалния въпрос на принца — каза Бекам с небрежния си писклив глас. — Елегантността винаги ще събужда амбициите на жените, нали знаете. Ако вие, джентълмени, искате съвети как да повишите интереса на една жена, с удоволствие ще ви дам няколко. От личен опит.

— Значи мислите, че Ефи Старк е била обхваната от похот заради костюма ви? — попита Тулуз и се премести, заставайки до другото рамо на Гейбриъл. — Странно, защото, ако ми простите, Бекам, тя никога не е правила и най-малък опит с мен.

Тулуз без съмнение беше най-елегантният мъж в стаята. Нямаше пристегната талия или обработени с восък мустаци, но Гейбриъл прецени, че дори брат му Рупърт би закопнял по фрака и френските ръкавели на Тулуз.

— Е — каза Бекам, — дамите обикновено предпочитат изтънчеността, Тулуз. Ако ми простите — добави той.

Наистина имаше нещо агресивно мъжествено в Тулуз… може би беше изражението в очите му. Или начина, по който държеше щеката за билярд. Невероятен бе начинът, по който мъж в бродирано сако можеше да придобие излъчването на докер.

— Не ви разбирам — оплака се Алджи. — Или Ефи е завлякла Бекам в килер, или не е.

— Не е — заяви Бекам.

— Не, Делия го е направила — включи се Гейбриъл.

— О, значи са били две — каза Алджи. — Помислих, че едно момиче е направило всичко. Ефи Старк е малко дребна, за да влачи мъже, не мислите ли? Не става за това, бих казал.

— На мен ми изглежда, че е имало и трета — включи се Рот. Той се облягаше на една страна. Изглеждаше така, сякаш много се забавлява. — Нямаше ли история от преди две години, Бекам? Някаква похотлива мома те подгонила в Алмак.

— Не! — възкликна Гейбриъл. — Но това е забележително. Мъж с такъв късмет, че да доведе три дами до недискретност.

— Но ето го въпросът — каза Алджи, завалявайки леко думите. — Третото момиче имало ли е баща? Е, предполагам, знаем, че е имала, но той жив ли е бил?

— Добър въпрос, скъпи ми племеннико — отвърна Гейбриъл. — Много добър. Лорд Рот, спомняте ли си името на младата дама? Или — той се обърна към Бекам — със сигурност вие трябва да го помните, милорд. Макар тези събития изглежда да ви се случват с обезпокоителна честота… все пак трябва да си спомняте въпросните дами.

Бекам сви рамене.

— Целият този разпит… толкова е неприятен, джентълмени. Очаква ли се от мен да си спомням всяка кокетка, която съм срещал през годините? Алмак е пълен с разпуснати хубавици — той пресуши чашата си с шампанско. — Наистина трябва да си легна.

— Не, не — изрече меко Гейбриъл. — Няма смисъл да си говорим празни приказки, лорд Бекам. Спомняте ли си или не си спомняте името на третата млада дама, която сте обвинил, че е предприела нежелани аванси към вас?

Бекам стисна зъби.

— Спомних си — каза Рот. — Фамилията й беше Уодърспуун, макар проклет да съм, ако мога да си спомня останалото.

— Сър Патрик Уодърспуун — изрече Дюбери и свъси вежди. — Умря преди години. Бяхме заедно в Итън.

— Без баща — тъжно каза Алджи. — И тя няма баща.

— Боже мили — изкоментира Гейбриъл. — Англия изглежда е заразена от разпуснати млади дами без бащи.

— Добре — сопна се Бекам. Той направи знак с брадичка към лакея. — Ти. Още шампанско.

Последва мълчание, докато виното гъргореше в чашата му. Той отпи и вдигна поглед, а в очите му се разгоря мимолетен кураж.

— И без това го искаха — каза той. — Не са нищо повече от добитък в хубави дрехи. Махнете повърхностния слой на въпросната дама и няма да намерите нищо повече от повлекана, разтваряща краката си за първия ухажор, който спре погледа си върху нея.

— Но вие не сте първия, който им обръща внимание. Объркана фраза, но достатъчно ясна — каза Гейбриъл. Обърна се и кимна на лакея. — Моля, доведи Беруик. Лорд Бекам ще си тръгне скоро.

— Можеше да стори същото на моята Виктория — продума Алджи, взирайки се в Бекам с някакъв неясен ужас. — Тя също няма баща. И тогава тя щеше да е опозорена.

— Сега е прекалено късно да се помогне на госпожица Уодърспуун — каза Дюбери и скръсти ръце пред гърдите си. — А Делия е омъжена, чисто и просто. Но госпожица Ефи Старк — ето това е проблем. Защото бих предположил, че младите мъже не говорят с нея, не и след вашата история.

— Той трябва да се ожени за нея — каза Алджи. — И трябва да се закълне в честта си, че никога повече няма да прави така.

— Той няма чест — възрази Дюбери в същия момент, в който Рот каза:

— Съмнявам се, че госпожица Ефи ще го вземе. Той е прекалено грозен, освен всичко останало — изрече го студено над ръба на чашата си.

По врата на Бекам още веднъж се появиха червени петна. Обърна гръб на лорд Рот и рязко се поклони на Гейбриъл.

— Сигурен съм, че бихте искал да напусна тази плесенясала купчина тухли, Ваше Височество, и ще го направя. С удоволствие.

— Не още — спря го Гейбриъл. — Ще си тръгнете. Безценният ми Беруик ще ви помогне в пътуването. Но първо… наистина трябва да обсъдим въпроса с компенсирането на госпожица Ефи Старк.

Хихикането на Бекам сега наистина имаше злобни нотки.

— Значи да отида там и да им кажа, а? Ще им кажа, че съм целувал момичето и тя се целува като умряла риба, така че съм спестил неприятностите на другите мъже.

Юмрукът на Гейбриъл се заби в челюстта на Бекам. Той залитна назад, блъсна се в ъгъла на масата за билярд и се строполи на пода.

— Извън играта ли е? — попита Тулуз, след като Бекам не помръдна.

— Не — каза Алджи, внимателно изливайки шампанското си върху лицето на мъжа. — Мисля, че клепачите му потрепват.

— Каква загуба на хубаво шампанско — изкоментира Рот. — Но искам да ви поздравя за въздържаността, принце. Помислих си, че ще му се нахвърлите, когато той започна да говори нецензурно.

Гейбриъл направи няколко крачки и изправи Бекам на крака. Мъжът примигна и се олюля, но остана изправен.

— Имаме ли нужда да говорим още, лорд Бекам?

— Ще се изненадам, ако не сте ми счупили челюстта — каза Бекам и постави пръст в устата си, за да си провери зъбите.

— Да репетираме ли какво ще кажете за госпожица Ефи Старк?

— Ще им кажа, че принцът иска да изчистя името на неговото малко канарче, а?

Той отново полетя, този път стоварвайки се върху масата за билярд.

— Не изливай шампанско върху него — извика Тулуз разтревожен. — Ще съсипеш филца!

Алджи издърпа Бекам, така че да седне на ръба на масата. Клепачите му потрепнаха, но после главата му се наклони назад и той отново се пльосна върху масата.

— Уморителна работа — отбеляза Гейбриъл, — но вярвам, че той вероятно е готов да каже истината — обърна се към другия лакей. — Върви в покоите на лейди Дагоберт. Предай й комплиментите ми и я помоли да се присъедини към мен тук, в стаята за билярд, по повод изключително спешен въпрос.

Устата на Дюбери зина отворена, а Тулуз се изсмя гласно.

Няколко минути по-късно Бекам примигна, изскимтя тихо и седна.

— Зъбът ми! — той изплю малко кръв и каза с нещо като фъфлене: — Изкъртил си ми зъб, проклето чуждестранно… — спря веднага, уловил погледа на Гейбриъл.

— Лейди Дагоберт ще пристигне след миг, за да чуе признанието ви — отвърна му Гейбриъл. — Признанието, както казват, е балсам за душата. Във вашия случай, то е единственият ви шанс да запазите останалата част от зъбите си. Разбирате ли?

— Не мога. Ще ме превърнете в парий — задъха се Бекам. — Не разбирате нито Англия, нито англичаните.

Алджи се пресегна, взе пожълтелия зъб от масата за билярд и го пусна в ръката на Бекам.

— Не искате да оставите това. Малък сувенир от визитата ви в замъка, може да се каже.

— Никъде няма да ме канят — изхленчи Бекам. — Нямате представа какво ми причинявате. Ще се наложи да гния в провинцията.

— До живот — допълни Дюбери сериозно.

— Ще… ще се оженя за момичето! — каза Бекам, местейки див поглед от лице на лице. — Това е най-доброто, което мога да предложа, а тя веднага ще се съгласи, знаете, че ще го стори. Ще го направя само за да покажа какъв джентълмен съм, защото тя…

— Ефи няма да иска да се омъжи за вас — заяви Гейбриъл. — Особено с тази голяма дупка, където досега беше зъбът ви. Кара ви да приличате на дегенерат, което ви подхожда.

— Имам хубаво имение — каза Бекам, започвайки да говори несвързано. — Ще е късметлийка с мен. То няма ипотека и…

Вратата зад тях се отвори.

— Извинете ме — дочу се величествен глас. — Очаквах поне да намеря стъкнат огън, но виждам само грачещи подпийнали джентълмени и не мога да разбера как това може са се определи като спешно.

Гейбриъл се обърна и се поклони. Графинята очевидно бе възнамерявала да си легне. Носеше обемно боне и беше увита в надиплен бял памучен плат, достатъчен, за да покрие цялото село.

— Оказвате ми твърде голяма чест — каза той и целуна ръката й.

— Чувствам се задължена да ви кажа, Ваше Височество — отвърна лейди Дагоберт, — че не смятам за прилично през нощта да се правят срещи с другия пол, нито пък оценявам подобни молби.

— Напълно разбирам и все пак вие сте единственият човек в замъка, към когото мога да се обърна с такава молба — изрече Гейбриъл, отдръпвайки се настрана, така че графинята да може да види Бекам.

Тя подсмръкна с отвращение.

— Юмручен бой, разбирам.

— Лорд Бекам иска да направи признание — обясни Гейбриъл — а като повелител на обществото, реших, че вие сте най-подходящия човек, който да го изслуша.

— Вярвам, нямате предвид, че съм като папата — рече графинята. — Лорд Бекам, кажете каквото искате да казвате. Но ако обичате, само след като избършете кръвта от брадичката си. Много съм гнуслива.

Бекам се подчини на заповедта, потрепери и примигна няколко пъти.

— Свършвай с това, човече — нареди лейди Дагоберт.

— Ефи Старк…

— За вас е госпожица Ефронзия Старк — намеси се тя. — Не одобрявам тези разпуснати маниери сред младите хора.

— Госпожица Ефронзия Старк не… ъ-ъ… не приветства вниманието ми — каза Бекам. — Всъщност… тя ме намушка с вилица, след като отблъсна нежелана интимност от моя страна.

Графинята кимна.

— Вие сте мерзавец — изрече тя. — Знаех го от момента, в който ви видях, а аз никога не греша относно нечий характер. Надявам се никога да не ви видя отново през живота си.

Бекам преглътна, като изглежда силно се надяваше желанието й да се сбъдне.

— Ще се погрижа за репутацията на госпожица Ефронзия утре — продължи тя и никой в стаята не се усъмни, че до пладне името на Ефи ще бъде неопетнено като на новородено бебе. — Ще се уверя, че ще избира от най-добрите в обществото. Намирам, че мнението ми има известна тежест пред другите.

— Където отивате вие, другите винаги ще ви следват — каза Гейбриъл.

— Ние ще ви последваме — включи се Алджи.

Графинята му хвърли презрителен поглед, но успя да се спре да не отсъди за характера му. Обърна се към Гейбриъл.

— Убедена съм, казахте, че лорд Бекам ще предприеме пътуване заради здравето си.

— Да — отвърна той и й се усмихна. — Ще го стори.

— Мисля, че Ямайка е хубаво място — продължи тя. — Чух, че там един от всеки двама бива изяден от акули. Това прави шансовете стимулиращи, по мое мнение.

Гейбриъл се поклони.

— Желанието ви е заповед за мен, милейди.

Тя изсумтя.

— Европейски комплименти — и с тези думи напусна стаята.

— Какво каза тя? Няма да отида в Ямайка — запротестира Бекам, докато думите й проникваха в ума му. — Може да гния в провинцията за есента. Или може би дори за следващия сезон. Макар че това ще бъде саможертва, казвам ви. Ще липсвам на другите.

Гейбриъл хвърли поглед през рамо. Уик стоеше в коридора с редица от лакеи зад гърба си. Миг по-късно лорд Бекам беше изведен от стаята и всичко, което остана от него беше вопъл, затихващ надолу по коридора.

— Знаех достатъчно, за да събера две и две, но не се замислих — каза лорд Дюбери, удряйки ръба на масата за билярд с юмрук. — Срамувам се от себе си.

— Може би е бил нужен мъж, заинтересуван от една от тези млади дами, за да прозре проблема — намеси се лорд Рот. — Госпожица Ефронзия Старк е късметлийка, че ви е срещнала, принце.

— О, не съм се запознавал с нея — отвърна Гейбриъл. — Опасявам се, че просто се престорих на заинтересуван от нея, за да го разоблича. Ще поиграете ли с мен, Тулуз?

— Съсипахте Бекам от добро сърце? — попита Тулуз, повдигайки вежда. — Такава добродетелност… — той му подаде щеката. — Почти ми е тъжно, че честта ме задължава да ви разпердушиня на билярд.

— О, така ли? — каза Гейбриъл, докато слагаше креда върху щеката.

— Заради честта на страната ми — отвърна Тулуз и кимна. — Кой би помислил, че фамилията Помрой е имала подобна великолепна маса между другото?

— Нямали са — Гейбриъл се наведе, за да нагласи щеката.

— Наистина? — попита Алджи, жизнерадостно поставяйки лакти на ръба на масата. — Тогава от къде е дошла?

— Тя е единствената мебел, която донесох със себе си от Марбург — каза Гейбриъл и се усмихна хищно на Тулуз. — Не споменахте ли, че играете с високи залози?

Опонентът му избухна в гръмогласен смях.