Джанет Дейли
Непознатата сестра (24)

24.

Лъчите на фаровете препускаха пред колата на Аби и светлините на идващите насреща автомобили се сливаха пред очите й, докато летеше по магистралата. Бягаше инстинктивно, като дете от злия присмех на другарчетата си. Но колкото и надалеч, колкото и бързо да караше, не можеше да се избави от мъчителните мисли.

През последните дни бе чула доста слухове за новия собственик на „Ривър Бенд“. Всички знаеха, че Филипс, човекът, който бе спечелил наддаването, действа от името на някого. Днес, когато двете с майка й посетиха Лейн, за да получат окончателните данни за имуществото на баща й след плащането на всички разноски и дългове, най-сетне научи истината.

Както се опасяваше, „Ривър Бенд“ бе купен от Рейчъл. Но онова, което не бе подозирала, бе участието на Лейн във всичко това. Той и Рейчъл бяха съсобственици. И което беше още по-лошо, той им бе заявил, че през септември двамата с Рейчъл ще се оженят. Тогава Аби бе излязла от кабинета, неспособна да понася присъствието му нито секунда повече.

Лейн Канфийлд. Довереният приятел на семейството. Той се беше обърнал против тях и се бе съюзил с Рейчъл. Аби имаше чувството, че накъдето и да се обърне, се сблъсква с предателство. Трябваше да се досети на чия страна са неговите симпатии още в деня на погребението, когато й разказа за дългогодишната любовна връзка на Дийн с Каролайн Фар. И когато се зае да защитава Рейчъл онзи ден в „Ривър Бенд“, трябваше да проумее, че всъщност не се грижи за техните интереси. За него Рейчъл беше на първо място, също както преди за баща й.

Може би след време би могла да свикне с факта, че баща й има и друга дъщеря. Може би дори би приела факта, че той е обичал Рейчъл повече от нея. Но състоянието, което беше оставил на Рейчъл, докато тя не бе получила нищо, преминаването на „Ривър Бенд“ в нейно владение и предстоящата й женитба за човека, който уж трябваше да е верен семеен приятел, всичко това беше повече, отколкото бе в състояние да понесе. Първоначалното й възмущение от Рейчъл се беше превърнало в омраза.

Но ако другата си мислеше, че тя ще напусне този район, много се лъжеше. Както и ако си въобразяваше, че ще се откаже от коневъдството и участията в изложби на арабски коне само защото тя се захваща с това. Независимо дали вече го бе разбрала или не, Рейчъл имаше съперница буквално в задния си двор. Аби не можа да стори нищо, за да предотврати нещата, които се бяха случили. Но сега възнамеряваше да се бори с нея на всяка крачка, да й напомня дори само с присъствието си, че е натрапница, чужд човек в нейния свят.

Около километър и половина преди да стигне до сондата, зърна заревото на прожекторите от платформите в нощното небе. Те я водеха като маяк към сигурно пристанище и колкото повече приближаваше, толкова по-светъл ставаше пътят. Най-сетне видя поляната точно пред себе си; ярката светлина от кулата обливаше прашните каравани и пикапите, паркирани на обекта.

Спря пред караваната на Маккрий, слезе от колата и тръгна към нея. Не си направи труда да почука, тъй като знаеше, че при шума наоколо няма да бъде чута, и направо влезе.

В предната половина нямаше никого. Погледна към задната част и откри Маккрий, проснат на едното от двете единични легла, напълно облечен и дълбоко заспал. Отиде при него и спря за момент да го погледа. Никога не го бе виждала заспал. Тъмната му вълниста коса беше разрошена, ризата му беше измъкната от колана, мускулите — отпуснати. Гръдният му кош се повдигаше с равния ритъм на дишането. Аби се усмихна на намръщената му физиономия.

Напоследък нещата се бяха развили зле за нея и погълната от собствените си грижи, беше забравила, че и Маккрий е загубил почти всичко след смъртта на баща си. Но той се беше преборил с обстоятелствата и бе изградил компанията наново. Знаеше, че не му е било лесно, особено в началото.

Честно казано, нейното положение не беше толкова лошо. Освен с Ривър Бриз, тя разполагаше и със своята репутация. През последната седмица двамата с Бен се бяха свързали с доста от дребните собственици на арабски коне в околността и им бяха предложили услугите си за физическа подготовка, тренировка и показване на конете им на външни изложби. Сезонът на есенните панаири наближаваше и мнозина проявяваха интерес към предложението им.

Освен това не бяха останали съвсем без пари. Бабс, щеше да получи почти петдесет хиляди долара от постъпленията при търга, останали след разплащането с кредиторите. Ако Аби не бе побесняла и избягала от кабинета на Лейн, може би щяха да бъдат и повече. Но майка й бе настояла Джаксън да получи своя дял в пълен размер и бе упълномощила Лейн да вземе необходимата сума за покриване на разликата от нейния. Това бе голям и благороден жест, против който Аби трудно можеше да възрази. Все пак намираше, че не е било нужно майка й да проявява чак такова великодушие.

И така, Бабс разполагаше с малки спестявания. Тя пък имаше Ривър Бриз. След кризата, придружена от висока температура, състоянието на кобилата започваше да се стабилизира. Освен това имаше за партньор Бен. И преди всичко имаше мъжа, който лежеше пред нея, намръщен в съня си, готов да се бори.

Аби легна бавно и внимателно върху него, отпускайки постепенно тежестта си. Нежно поглади набразденото му чело, като внимаваше докосването й да не е твърде леко, за да не го гъделичка. Когато потри устни в неговите, проследявайки очертанията им, той се размърда. Ръката му колебливо се премести на кръста й, после пое познатия път нагоре към раменете. Аби разбра, че е буден. Целуна го, той й отвърна унесено и като огън, който се разпалва бавно, но гори дълго, я стопли повече, отколкото и с най-настойчивата целувка.

Накрая Маккрий се обърна настрани, като я повлече със себе си, така че главата й се озова на възглавницата.

— Здравей — каза тя нежно.

— Да, мъжете обожават да ги будят така — гласът му бе още дрезгав от съня. Той се взря в очите й и Аби бе сигурна, че вижда стаената в тях любов. — Липсваше ми, Аби — каза го с толкова чувство, че дъхът й спря от съдържащото се в думите му признание.

— И ти ми липсваше, Мак — прошепна.

Почувства натиска на ръката му на гърба си миг преди устните му да се слеят с нейните. Сърцето й заби по-силно, кръвта сладостно запрепуска във вените и всичките й спотайвани чувства се изляха в тази дълга целувка, в която нямаше никакво бързане, никакво нетърпение. Усещаше, че и Маккрий е стоплен и удовлетворен от мига на близост и иска да му се наслаждава.

Внезапно откъм сондата се чу врява. Той се отдръпна и се навъси.

— Ей, шефе! — един работник се втурна в караваната, но млъкна, когато видя Аби на тясното легло до Маккрий, после отклони поглед.

— Какво става, Барне? — Маккрий се надигна и се подпря на лакът. Аби лежеше до него без да се смущава, обзета от приятното чувство, че има правото да е тук, в неговото легло.

— Не е зле да излезеш за малко на сондата — отвърна работникът и си тръгна.

— Идвам веднага — обеща Маккрий. Когато вратата се затвори и шумът намаля, той обърна към нея очи, в които сякаш тлееха тъмни въглени, и нежно добави: — Колкото и да ми се иска да остана тук.

— И аз няма да те задържам, колкото и да ми се иска — Аби се надигна и го целуна леко по бузата, после спусна крака на пода.

Влезе в кухничката и отстъпи встрани да направи път на Маккрий, който вървеше след нея. Той грабна каската си от масата и се отправи към вратата.

— Не би трябвало да се бавя — усмихна се, но мислите му явно бяха вече на сондата.

— Би ли сварила малко прясно кафе?

След няколко минути електрическата кафеварка бълбукаше весело. Аби разтреби кухнята, после си наля чаша и я занесе отпред в офиса. Вниманието й бе привлечено от снимката на Маккрий и баща му. Отиде до шкафа за документи и я разглежда известно време. Обичта и дълбоката връзка между баща и син бяха така очевидни, че не можеше да не изпита завист.

За да се отърси от нея, Аби остави снимката и отиде до бюрото на Маккрий, изведнъж почувствала нужда от близостта му. Импулсивно седна на изтъркания въртящ се стол, възглавницата и тапицираната облегалка на който се бяха слегнали по формата на неговото тяло. Залюля се назад и отпи от кафето, като оглеждаше разсеяно документите и папките, пръснати по бюрото.

Една от папките носеше надпис „Документи по КТС“. Спомни си, че КТС е съкращение за компютризираната тестова система на Маккрий. Взе я от купа и я разтвори да хвърли поглед на документите. Знаеше, че проектът означава много за него, но той така и не й бе разказал за сделката, която бе сключил. Докато прелистваше някакви споразумения за партньорство, един от подписите на последната страница внезапно се наби в очите й: Рейчъл Фар. Аби се втренчи в него; тук положително имаше някаква грешка. Маккрий не би могъл… Маккрий никога… Изправи се бавно, стиснала здраво листовете в ръце, приковала поглед в името Рейчъл Фар.

Вратата на караваната се отвори. Аби обърна глава към Маккрий от заклеймяващото доказателство в ръцете си. Той свали каската и я хвърли на дивана.

— Казах ти, че няма да се бавя — лека усмивка повдигна ъгълчетата на мустаците му. Спря до бюрото, погледна за миг документите в ръцете й, но изражението му не се промени. Обърна се и тръгна към кухнята. — Кафето мирише приятно.

— Какво е това, Маккрий? — тя бутна стола назад, последва го и спря на вратата.

— Това ли? — той едва погледна листовете и вдигна към устата си чашата димящо кафе, но не отпи веднага.

— Споразумение за съвместна собственост над патента за КТС.

— Знам това — Аби поклати глава, чудеше се дали нарочно се прави, че не разбира. — Не говоря за неговия подпис. Какво търси там нейният?

— Под „нейния“ предполагам, че разбираш този на Рейчъл — гласът му беше спокоен, името изрече с лекота. — Тъй като това е списък на собствениците, естествено и името на Рейчъл фигурира в него.

Деловият му тон я изтръгна от вцепенението. Чувствата й изригнаха в нея като вулкан.

— Какво означава „естествено“? — заслепена от гняв, Аби дори не различаваше омразното име в списъка. — Да не искаш да кажеш, че и тя е между инвеститорите ти? Че ти… ти… — търсеше трескаво думи, за да изрази до каква степен се чувства предадена.

— Точно това казвам — Маккрий отпи от кафето.

— Взел си пари от нея — Аби се тресеше от гняв, мразеше го, задето стои така спокойно пред нея, сякаш не е сторил нищо лошо. През цялото време бе мислила, че той наистина държи на нея, но явно се бе заблуждавала. — Как си могъл? — изкрещя тя.

— Много просто. Исках да задвижа този проект и да го внедря на сондажите. Никога не съм крил това.

Наистина беше така, но от това не й ставаше по-леко, тъкмо напротив. Вбесена от поведението му, Аби изби чашата от ръката му.

— И не те беше грижа от кого вземаш парите, нали?

— Ни най-малко! — избухна Маккрий, най-сетне изваден от равновесие.

— Сега разбирам защо не ми каза нищо за своята сделка — презрението, което изпитваше, беше съизмеримо с яростта, разтърсваща тялото й. — Много си внимавал да не разбера с кого си се сдушил, нали? Сторил си го, макар да си знаел как ще се почувствам. Как си могъл?

— Лесно. Това беше бизнес — категорично заяви той.

— Бизнес. Така ли го наричаш? — тя имаше друго определение за постъпката му: предателство, най-долно предателство. — През цялото време, докато беше в Хюстън, си се срещал с нея, нали? — повдигаше й се само при мисълта, че са били заедно. Представяше си как е злорадствала Рейчъл, задето й е отнела още един от хората, които уж принадлежаха само на нея.

— И други участваха в тези срещи — сопна се той. — Не съм бил сам с нея, ако това намекваш. Казах ти, беше просто бизнес.

— И очакваш да го повярвам? — отвърна подигравателно Аби.

— Пет пари не давам дали вярваш или не!

— Личи си — виждаше, че той няма никакво намерение да се откаже от споразумението, което означаваше, че контактите му с Рейчъл ще продължат. — Както и че не даваш пет пари и за мен!

— Ако държиш да го приемаш по този начин — той не отстъпваше. В изражението му нямаше дори следа от разкаяние, дори намек, че се чувства виновен.

— Това твое изобретение винаги е било по-важно за теб, отколкото аз. Била съм глупачка да не го разбера. Е, радвай му се! — тя запрати листовете в лицето му и тръгна към вратата. С ръка върху дръжката се обърна да го погледне, разкъсвана от болката, ревността и гнева. — Надявам се отсега нататък то да топли леглото ти нощем, защото аз повече няма да го правя!

Излетя от караваната в осветената от прожекторите нощ, борейки се със сълзите и треперенето, които заплашваха да я победят. Още го виждаше, застанал там сред пръснатите листове и парчетата от счупената чаша, непоклатим като скала, със стиснати устни, сърдит. Но беше пресякла онази тънка линия и сега го ненавиждаше с цялата страст, с която някога го беше обичала.

В караваната Маккрий бе вперил поглед във вратата и пръстите му се свиваха от импулсивно желание да я хване и да я разтърсва, докато зъбите й не се разхвърчат. Вместо това се обърна и документите изшумоляха под краката му. Погледна ги, после в изблик на отчаяние заби юмрук във вратата на шкафа, така че шперплатът се пукна и се огъна.