Джанет Дейли
Непознатата сестра (19)

19.

Хладината на климатика лъхна Аби още щом влезе в кухнята през задната врата. Тя се промъкна покрай струпаните до вратата кашони, всичките обозначени с калиграфския почерк на майка й като съдържащи вещи за продан. Провери на плота до стенния телефон, но пощата за деня не беше на обичайното място.

Нетърпеливо бутна вратата към трапезарията и погледна на масата и на бюрото, после продължи към дневната.

— Аби, ти ли си? — извика майка й от площадката на горния етаж.

— Да, мамо — тя отиде до стълбището. — Къде си сложила днешната поща? Бен каза, че има пакет от Лейн.

— На масата във фоайето е — Бабс се зададе по стълбите.

Аби отиде до масата и започна да прехвърля писмата.

— Толкова се радвам, че си тук, Аби. Коя стая искаш за себе си в другата къща? Нищо не каза по този въпрос, когато ходихме до фермата на Хикс да я разгледаме — дъщеря й скъса кафявия плик и извади от него отпечатания каталог за разпродажбата, който й бе изпратен от Лейн Канфийлд. — Опитвам се да реша кои тоалетни масички да задържим и кои да продадем. Твоята става за едната стая, но не и за другата. Моята също, а тази от стаята за гости е подходяща и за двете места.

На третата страница от каталога Аби откри името на Ривър Бриз, отпечатано с едър шрифт. Макар да бе подозирала, че кобилата ще бъде включена въпреки нейните претенции, нещо в нея умря, когато го видя черно на бяло. Преди два дни Лейн й се беше обадил, за да я информира, че съдът, изглежда, клони към становището, че кобилата е твърде ценна, за да бъде разглеждана като домашен любимец. Но тя се беше надявала.

— Аби, чуваш ли ме? Коя спалня искаш?

— Все ми е едно — затвори каталога, после го хвърли на масата заедно с останалата поща. — Избери си, която искаш, аз ще взема другата.

— Нещо нередно ли има? — Бабс премести поглед от нея към каталога и скъсания плик на масата.

— Нередно ли? — Аби поклати глава. — Вече не знам кое е редно и кое е нередно, мамо — и посегна към дръжката на външната врата. — Ще се видим по-късно.

Излезе на широката тераса с чувството, че е победена. Всичко вървеше от зле към по-зле и вече започваше да й се струва, че неприятностите няма да свършат никога. Кога най-сетне щеше да й се случи и нещо хубаво?

Дървената порта изскърца и Аби погледна натам. Към нея крачеше Маккрий, висок и енергичен, с усмивка на силното си лице. Ето че имаше и нещо хубаво. Изведнъж забеляза и яркото слънце, и синята сойка на моравата.

Затича се по стълбите, но когато стигна последното стъпало, той вече бе там. Тя обви ръце около врата му и го целуна дълго и страстно. Той отвърна по същия начин, като впи устни в нейните, прегърна я и я притисна силно до себе си.

Когато най-сетне се откъсна от него, Аби трепереше.

— Липсваше ми, Мак — промърмори. — Не съм те виждала от два дни. Къде беше?

— Ако ще ме посрещаш така, ще изчезвам по-често — каза той.

— По-добре недей — нуждаеше се от него. Досега не си бе давала сметка за това.

— Имам някои добри новини. Тази сутрин голяма компания за сондажни разтвори се съгласи да изпита на терен моята компютризирана система, за да провери ефикасността на разтворите. Ще се заеме с продажбите, ако изпитанията се окажат успешни. Финансирането и всичко останало е уредено.

— Сериозно ли говориш? — Аби не смееше да повярва.

— Това е чудесно, Мак, фантастично е!

— Дяволски си права. И двамата с теб потегляме за града да празнуваме, още сега — заяви той.

— На минутата ли? — но той явно говореше сериозно.

— Маккрий, не мога. Имам да върша хиляди неща този следобед. По-късно, след като нахраним конете довечера…

— Тръгваме веднага.

— Ти си луд. Не мога да оставя всичката тази работа на Бен — Аби се опита да се измъкне от прегръдката му, но ръцете му бяха сключени зад гърба й.

— Той ще се справи. И ако някой кон остане гладен тази вечер, това няма да му навреди. Идваш с мен и край.

— Не идвам и край! — властното му поведение не й се нравеше. Намирисваше й на диктат, а тя не би позволила на никого да й казва какво да прави, дори на Маккрий.

Усмивката му помръкна.

— Щом го приемаш така — той замълча и Аби почувства, че ръцете му се спускат към кръста й, — мисля, че просто ще трябва да взема нещата в свои ръце.

Изведнъж той направи крачка назад и тя се озова във въздуха. Опита се да се бори, но всичко стана светкавично. В един миг стоеше на стъпалото, а в следващия вече беше преметната на рамото му.

— Маккрий Уайлдър, веднага ме свали долу! — нареди тя през стиснати зъби и се помъчи да се измъкне, но той я бе стиснал като в менгеме. Нямаше намерение да рита и да размахва юмруци като някоя истеричка и се скова в ръцете му.

— Съжалявам.

— Изобщо не съжаляваш — изсъска тя. — И накъде по-точно си ме понесъл?

— Да те почистя. Миришеш като кон.

— А ти миришеш като… като… — не й идваше наум нищо достатъчно противно, а той спря, бутна входната врата и когато тя се отвори широко, я внесе вътре. — По дяволите, Маккрий, не би ли ме пуснал най-сетне? — искаше й се да го удари, но знаеше колко безрезултатна би била всякаква съпротива.

— Ако те пусна, ще се качиш ли горе да се приготвиш?

— Не.

— Така си и мислех — той се запъти към стълбището. — Здрасти, Бабс — поздрави най-спокойно.

Аби се изви да погледне пред него. Майка й, която тъкмо слизаше към фоайето, ги гледаше объркано.

— Мамо, накарай го да ме свали долу — каза тя.

— Ще похитя Аби, ще я заведа да прекараме вечерта в града, но първо трябва да я измием. Ще съм ти благодарен, ако бъдеш така любезна да ми кажеш само коя е нейната спалня.

— Втората врата вдясно на горния етаж.

— Мамо! — Аби беше потресена от нейното предателство.

— Ще ти дойде добре да поизлезеш. Напоследък работиш твърде много — Бабс й се усмихна, мина покрай тях и продължи по пътя си.

— Видя ли? Дори майка ти е съгласна с мен.

— Майка ми…

— Внимавай — прекъсна я Маккрий, — все пак тя ти е майка. Не е хубаво да я ругаеш — на площадката се обърна надясно и продължи към открехнатата врата на спалнята й.

— Точно ти ли ще ми говориш за маниери? — сопна му се Аби, когато той доотвори вратата с ритник. — Все едно градски каубой да поучава истинския как да докосва шапката си за поздрав — Маккрий влезе, но не я свали на пода, нито спря. — Това става вече нелепо — процеди през стиснати зъби тя. — Би ли ме пуснал, ако обичаш?

— След минутка.

Изведнъж Аби зърна отпред друга врата, тази на банята.

— Маккрий, какво правиш? — ужасено извика тя.

Той я смъкна от рамото си и я сложи в кабината на душа.

— Казах ти, че ще те почистя — напомни самодоволно.

Убедена, че блъфира, тя попита:

— Ти и чия армия? — но още не го бе изрекла, когато той я обърна с лице към душа и посегна към крановете. — Маккрий, не! Недей! — вкопчи се в ръката му и се опита да му попречи. — Дрехите ми! — изпищя, когато студената вода потече върху главата й. Като плюеше гневно, Аби затърси пипнешком крана и най-сетне успя да го спре, но вече бе мокра до кости. Косата й бе паднала пред очите като завеса. Тя я раздели, за да изгледа свирепо Маккрий, който стоеше вън от кабината, скръстил ръце пред гърдите с отвратително самодоволна физиономия.

— Сега ще трябва да се изкъпеш и да се преоблечеш.

— Искаш ли да се обзаложим? — Хвърли му унищожителен поглед.

Той се пресегна и хвана отново крана, внушителната му фигура препречваше пътя й за бягство.

— Скъпа, дори съм склонен да проявя великодушие — отвърна провлачено. — Повярвай, с удоволствие бих те изтъркал от главата до петите. Тази идея не е никак лоша.

Аби си представи за миг, че Маккрий е с нея под душа и ръцете му шарят по кожата, сапунисват гърдите й…

— Това заплаха ли беше или обещание? — отвърна предизвикателно тя, но в този момент на вратата на банята се появи Джаксън.

Обикновено невъзмутимият прислужник ги гледаше ококорено, зяпнал от изумление.

— Джаксън — прошепна Аби, изведнъж осъзнала, че мократа й блуза е прозрачна, а тя е без сутиен.

Маккрий го погледна над рамото й.

— Искаш ли нещо, Джаксън? — Аби заотстъпва встрани да се скрие зад Маккрий, почувствала се неудобно и заради себе си, и заради Джаксън.

— Аз… стори ми се, че… чух писък.

— А, това беше Аби — обясни Маккрий. — Няма за какво да се тревожиш. Аз ще се оправя.

— Разбира се, господине — отговори прислужникът и се оттегли.

— Горкият Джаксън — съчувствено изрече Аби. — Напълно го скандализирах — Маккрий се засмя и тя го изгледа сърдито. — Ти си виновен. Ти си голям негодник, знаеш ли?

— А ти си злонравна кучка. Май сме създадени един за друг — изправи се и махна ръката си от крана. — А сега сваляй от себе си тези мокри дрехи и започвай да се къпеш — излезе от банята и затвори вратата след себе си.

Останала сама, Аби продължаваше да стои неподвижно в кабината. Въпреки че бе вир-вода, не можеше да мисли за нищо друго, освен за неговата забележка. Чудеше се дали наистина го мисли… дали вярва, че са създадени един за друг, или само се шегува. Не й се искаше да е просто шега. И щом осъзна това, бе принудена да признае, че е влюбена в него. Изведнъж бе обзета от страх и нежелание да приеме факта. Не искаше да обича така безрезервно. Това я правеше уязвима.

Набързо съблече мокрите дрехи и отново влезе под душа. Докато прокарваше насапунисаната гъба по тялото си, не можеше да се освободи от мисълта, че ако не се бе появил Джаксън, това приятно грапаво докосване можеше да идва от милващите ръце на Маккрий.

Излезе от душа, избърса се и уви главата си в сух пешкир, а друг омота около тялото си. Когато излезе от банята, видя дантеленото бельо, разстлано на леглото: сутиен, пликчета, комбинезон и дори чифт тънки копринени чорапи. После чу стържещия звук от местене на закачалки, който идваше от дрешника. Намръщи се, отиде до вратата и видя, че Маккрий рови из дрехите й.

— Какво правиш?

— Опитвам се да намеря нещо, което да облечеш тази вечер — извади червена рокля от копринен шифон.

— Това не е лошо.

— Аз ще си избера дрехите, благодаря — Аби взе роклята от ръцете му и я върна на закачалката. Помисли си, че може би е вършил същото и с други жени, които е познавал преди. Изненадана бе от ревността и собственическото чувство, които изпитваше. Непоносимо й бе дори да си представи Маккрий с друга.

— Не и онова нещо с перата обаче — каза той, като обви ръце около кръста й. — Сега вече миришеш като жена — промърмори той. — Липсва ти само малко парфюм ето тук — свря лице в голото й рамо и Аби инстинктивно се изви да отвърне на милувката му. — И тук — зацелува пулсиращата вена на шията й и по кожата й пробягнаха тръпки. — И може би една идея… тук — пръстите му се плъзнаха между гърдите й и започнаха да смъкват пешкира.

Щом вдигна глава от шията й, Аби се обърна в прегръдките му да го погледне.

— Не спирай. Тъкмо започвах да загрявам.

— Ти изобщо чувстваш ли се някога задоволена? — отвърна той със спокойна самоувереност.

— Да съм казвала, че съм незадоволена? Знаеш, че съм задоволена… поне в повечето, случаи — подразни го тя.

— Само в повечето случаи? — Маккрий развеселено повдигна вежда. — Не си го спомням точно така.

— Може би ще трябва да освежиш паметта ми — започна да разкопчава ризата му.

— Ако не изляза от тази спалня след пет минути, особено сега, когато душът е спрян, какво ще си помисли майка ти? Ами Джаксън? — очите му потъмняха, докато местеше поглед по лицето и по голите й рамене.

— Мама е жена. Ще разбере. А колкото до Джаксън, аз вече го скандализирах достатъчно. Освен това — тя замълча, плъзна ръце под ризата и разголи мускулестите му гърди — обикновено не отнема повече от пет минути, нали?

— Ах, ти, малка вещице! — засмя се Маккрий. — Ще трябва да ти запуша устата.

— Направи ми това удоволствие — отвърна Аби вдигнала към него премрежен от желание поглед. Посегна към катарамата на колана му и той изруга тихо.

 

 

След два часа вече седяха в препълнения ресторант за бифтеци и чакаха да пристигнат напитките им. Аби разгърна менюто да види какво се предлага.

— Не ми казвай, че още си гладна — шеговито подхвърли Маккрий.

— Храната си е храна — отвърна тя. — Десертът ще дойде по-късно.

— Е, ако и това не е откровено предложение… — той се засмя, после погледна встрани и рече: — Изглежда, че тази вечер ще имам конкуренция. Кой е този? Твоя стара любов?

Аби се обърна, очаквайки да види някоя позната физиономия, но тази на мъжа с тъмна каубойска шапка не й говореше нищо. Обаче той й се усмихваше като стар приятел.

— Здравейте. Помните ли ме?

— Не, не мисля — тя го гледаше и се мъчеше да открие у него нещо познато.

— Рос Тибс. Пея тук в бара. Запознахме се… — той млъкна, на лицето му се появи объркано изражение. — Не сте вие, нали? От другия край на салона бях сигурен… Господи, толкова приличате на нея, направо сте като близначки.

— Е, не сме — отвърна наежено Аби, разбрала, че трябва да я е сбъркал с Рейчъл.

— Извинете ме. Вероятно си мислите, че ви пробутвам изтъркани номера, но наистина много приличате на една дама на име Рейчъл, с която се запознах тук.

— Не се притеснявайте, господин Тибс. Не ми е за пръв път — каза тя, като мислеше за баща си. Колко пъти я бе гледал с това странно изражение… сякаш виждаше друга.

— Обяснимо е — отвърна певецът с обезсърчена усмивка. — Още веднъж моля за извинение, задето ви обезпокоих, Рей… — усети се и се засмя сконфузено. — Май не мога да ви наричам така, нали?

— Името ми е Лосън. Аби Лосън.

— Да не би случайно да сте родственица на онези Лосънови, които имат ферма за арабски коне край Хюстън?

— Да. „Ривър Бенд“ е собственост на моето семейство — но още за съвсем кратко време, спомни си тя и отново я прониза мисълта, че скоро ще го загуби.

— Ходил съм там един-два пъти. Имате красиви коне. Дали не се лъжа, или наистина видях някъде съобщение, че организирате търг за разпродажбата им?

— Да. Следващата седмица — представи си името на Ривър Бриз в списъка.

— Може да се видим там — заяви Рос Тибс. — Винаги съм искал да имам арабски кон. Не че мога да си го позволя, но поне мога да си помечтая — той отстъпи да направи път на сервитьорката, която пристигна с напитките, и добави: — Вижте… няма да ви досаждам повече. Ако имате възможност, отбийте се след вечерята в бара да чуете изпълнението ми.

— Ще видим — намеси се Маккрий.

Тибс им пожела приятна вечер и си тръгна.

Забелязала, че Маккрий я наблюдава, Аби се опита да се отърси от мрачните мисли. Усмихна се принудено и вдигна чашата си.

— След като сме дошли да празнуваме, не мислиш ли, че трябва да пием за твоя успех?

— Мисля.

Чукнаха се, Аби отпи от бърбъна с вода и хвана изпотената чаша между дланите си.

— Знаеш ли, още не си ми казал никакви подробности: нито как стана, нито с кого си се договорил. Знам, че миналата седмица имаше среща с Лейн. Той ли уреди цялата работа?

За част от секундата Маккрий сякаш застана нащрек, погледът му стана остър.

— Да, той се включи от самото начало.

— Може да не съм била справедлива по отношение на него — отбеляза разсеяно тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Лейн обеща да потърси вратичка, за да си задържа кобилата, но тя ще бъде продадена заедно с останалите коне. Усъмних се дали наистина се е опитал да ми помогне, но като се има предвид какво е направил за теб, може би не е имало начин да го уреди.

— И какво ще стане сега?

— Не знам. Съмнявам се, че мога да си позволя да я купя. Една кобила винаги носи повече доходи от жребеца, освен ако той не е изключителен и няма добри перспективи да се класира в изложбите. А със своята красота и своето родословие Ривър Бриз вероятно ще донесе от десет до двайсет хиляди долара, дори може би повече — Аби направи усилие да се усмихне. — По-добре да говорим за нещо друго. Тази тема е твърде потискаща.

— Казах ли ти, че моят тулпушер се върна на работа в понеделник? На патерици е, но се придвижва доста успешно. Което означава, че няма да съм принуден да стоя на обекта по двайсет и четири часа в денонощието.

— Това е много добра новина.