Дж. Р. Уорд
Тъмна любов (48)

45

Бет отново беше облякла роклята. Харесваше й.

— Нямам обувки — каза тя.

Уелси извади още една фиба от устата си и я пъхна в кока, оформен на тила на Бет.

— Не трябва да си с обувки. Добре, да видим как изглеждаш.

Уелси се усмихна, когато Бет затанцува из спалнята на баща си и диплите на червената атлазена пола се развяха подобно на огнени пламъци около нея.

— Ще се разплача. — Уелси закри устата си с ръка. — Знам си го. Щом той те види, ще се разплача. Толкова си красива, а и това е първото хубаво нещо, откакто… Не знам откога.

Бет спря да се върти и диплите на роклята паднаха надолу.

— Благодаря ти. За всичко.

Уелси поклати глава.

— Не бъди мила с мен, иначе сълзите ми веднага ще потекат.

— Наистина съм ти благодарна. Чувствам се… Не знам, омъжвам се в семейство. Преди никога не съм имала истинско семейство.

Носът на Уелси почервеня.

— Ние сме твоето семейство. Ти си една от нас. А сега престани, чу ли? Преди да съм се разплакала.

На вратата се почука.

— Там вътре всичко наред ли е? — чу се мъжки глас отвън.

Уелси отиде при вратата, открехна я леко и подаде глава навън.

— Да, Тор. Братята готови ли са?

— Какво по… Плачеш ли? — попита Тор. — Добре ли си? Господи, да не е нещо с бебето?

— Тор, успокой се. Аз съм жена. Плача на сватби. Влиза в работната ми характеристика.

Чу се звук от целувка.

— Просто не искам да се тревожиш, лийлан.

— Тогава ми кажи, че братята са готови.

— Готови сме.

— Добре. Сега ще я доведа.

— Лийлан?

— Какво?

Те си размениха тихо няколко думи на красивия им език.

— Да, Тор — прошепна Уелси. — И след двеста години пак ще се омъжа за теб. Въпреки че хъркаш и разхвърляш оръжията си из цялата спалня.

Вратата се затвори и Уелси се върна.

— Готови са, чакат те. Тръгваме ли?

Бет подръпна корсажа на роклята си. Погледна към рубинения си пръстен.

— Никога не съм мислила, че ще го направя.

— Животът е пълен с прекрасни изненади, нали?

— Така е.

Излязоха от спалнята на баща й и се отправиха към стаята на Рот.

Всичките мебели бяха изнесени. Братята се бяха подредили до стената, там, където преди беше леглото. Бяха великолепна гледка, облечени в еднакви черни атлазени жакети и широки панталони. На хълбоците им висяха инкрустирани със скъпоценни камъни кинжали.

Всички ахнаха, когато Бет влезе в стаята. Братята се размърдаха, сведоха очи, после пак я погледнаха. Стеснителни усмивки се появиха на суровите им лица.

Не се усмихна само Зейдист. Той я погледна веднъж и след това прикова поглед към пода.

Бъч, Мариса и Фриц бяха застанали настрани. Тя им махна с ръка. Фриц извади носната си кърпичка.

Имаше още някой в помещението. Дребничка фигура, забулена в черно от главата до петите. Дори лицето й беше покрито.

Бет сви вежди. Под черните дипли се виждаше светъл кръг, като че фигурата светеше.

Но къде беше Рот?

Уелси я поведе към мъжете. Един от тях, Фюри, с разкошната коса, пристъпи напред.

Бет сведе поглед, опитвайки се да се овладее, и забеляза, че единият му крак е с протеза.

Погледна в жълтите му очи, за да не си помисли, че зяпа крака му. Той се усмихна и тя се поуспокои.

Гласът му беше плътен, изричаше думите ритмично.

— Доколкото е възможно, ще проведем церемонията на английски, за да разбираш какво се говори. Готова ли си да започнем?

Тя кимна.

— Елате тук, господарю — извика той.

Бет погледна през рамото си.

Рот се материализира на прага на вратата и тя вдигна ръка към устата си. Беше великолепен, носеше черна роба, препасана с пояс и избродирана с черни конци. Дълъг кинжал със златна дръжка висеше отстрани на хълбока му, на главата си имаше нещо като корона от матиран метал, обсипана с рубини.

Приближи се с грациозната си, уверена походка, която тя толкова обичаше. При всяка стъпка косата му се повдигаше и после падаше на вълни към широките му рамене.

Очите му виждаха само Бет. Застана пред нея и прошепна:

— Взе ми дъха.

Тя се разплака.

Той протегна към нея ръка, обезпокоен:

— Лийлан, какво има?

Бет поклати глава и усети, че Уелси пъха в ръката й кърпичка.

— Нищо й няма — каза жената. — Повярвай ми, добре е. Нали? — обърна се тя към Бет.

Бет кимна и избърса очите си.

— Да.

Рот я погали по бузата.

— Можем да спрем церемонията.

— Не! — побърза да каже тя. — Обичам те и ще се оженим. Сега.

Някои от братята тихо се засмяха.

— Мисля, че можем да продължим — каза един от тях.

Когато Бет се овладя, Рот погледна към Фюри и кимна.

— Ще направим представянето пред Скрайб Върджин — каза братът.

Рот взе ръката й и я поведе към забулената в черно фигура.

— Скрайб Върджин, това е Елизабет, дъщеря на воина на Черния кинжал Дариъс, внучка на принцепс Марклон, правнучка на принцепс Хоръсман…

Изреждането отне доста време. Когато Рот млъкна, Бет импулсивно протегна ръка към фигурата.

Чу се тревожен вик, Рот бързо хвана ръката й и я дръпна назад. Няколко от братята скочиха напред.

— Грешката е моя — каза Рот и разпери ръце, като че ли искаше да я предпази. — Не я подготвих както трябва. Тя не искаше да ви обиди, Скрайб Върджин.

Смях — нисък, изпълнен с топлота и женствен — се дочу изпод одеждите на черната фигура.

— Не се страхувай, войнико. Няма нищо. Ела тук, Елизабет.

Рот отстъпи настрани, но остана край Бет. Тя запристъпва към фигурата, притеснена за всяко свое движение. Чувстваше, че я наблюдават.

— Този мъж желае да го приемеш за свой хелрен, дете. Ще го приемеш ли за свой съпруг, ако смяташ, че е достоен?

— О, да. — Бет погледна към Рот. Той все още беше напрегнат. — Да, ще го приема.

Фигурата кимна.

— Войнико, тази жена те приема. Ще докажеш ли, че си достоен за нея?

— Да. — Дълбокият глас на Рот прокънтя в стаята.

— Ще се жертваш ли за нея?

— Да.

— Дай ми ръката си, дете.

Бет протегна колебливо ръка.

— Обърни дланта си нагоре — прошепна Рот.

Тя го послуша. Диплите на дрехата на забулената фигура покриха ръката й. Почувства странно бодване, като от нисковолтово електричество.

— Войнико.

Рот подаде ръка, която също изчезна в диплите. Изведнъж Бет усети, че я обгръща топлина. Погледна към Рот. Той й се усмихваше.

— Ааа — дочу се глас откъм фигурата. — Добър съюз. Много добър съюз.

Ръцете им бяха освободени, Рот взе Бет в прегръдките си и я целуна. Присъстващите започнаха да ръкопляскат. Някой издуха носа си.

Бет се вкопчи в новия си съпруг с всички сили. Свършено беше. Беше истина. Те бяха…

— Почти приключихме, лийлан.

Рот отстъпи назад и свали пояса си. Свали дрехата си и се разкриха голите му гърди.

Уелси отиде при Бет и взе ръката й.

— Всичко ще бъде наред. Само дишай заедно с мен.

Бет се огледа нервно, когато Рот коленичи пред братята си и наведе глава. Фриц донесе една малка масичка, на която беше поставена кристалната купа, пълна със сол. Имаше също така кана с вода и малка лакирана кутия.

Фюри се изправи над Рот.

— Господарю, как е името на твоята шелан?

— Името й е Елизабет.

Фюри извади черния си кинжал от ножницата, при което се чу стържещ звук. Наведе се над голия гръб на Рот. Когато острието пое надолу, Бет ахна и се впусна напред. Уелси я задържа.

— Стой тук.

— Той какво…

— Жениш се за воин — прошепна Уелси напрегнато. — Остави го да докаже честта си пред братята.

— Не!

— Чуй ме, Рот ти отдава тялото и душата си. Сега той целият е твой. Това е целта на церемонията.

Фюри отстъпи назад и Бет видя капка кръв да се стича по тялото на Рот.

Напред пристъпи Вишъс.

— Как е името на твоята шелан!

— Името й е Елизабет.

Когато Вишъс се наведе, Бет затвори очи и стисна силно ръката на Уелси.

— Няма нужда да го прави, за да се докаже пред мен.

— Обичаш ли го? — попита Уелси.

— Да.

— Тогава трябва да приемеш обичаите на расата му.

Следващият беше Зейдист.

— Не се престаравай, Зи — тихо му каза Фюри и застана непосредствено зад близнака си.

О, господи, не издържам повече.

Братята пристъпваха към Рот един след друг, задавайки му същия въпрос. Когато свършиха, Фюри взе каната с вода и я изля в купата със сол. След това изсипа гъстата, солена течност върху гърба на Рот.

Бет се олюля, когато видя как мускулите му се свиват. Можеше да си представи колко силна е агонията му, но Рот само се подпря на пода и не издаде никакъв звук. Братята гласно изразиха одобрението си за начина, по който понасяше болката.

Фюри се наведе, отвори лакираната кутия и извади чисто бяла кърпа. Подсуши раните, нави кърпата и я върна обратно в кутията.

— Изправете се, господарю — каза той.

Рот се изправи. Отзад на раменете му във формата на дъга беше изписано името й на староанглийски. Фюри подаде кутията на Рот.

— Предай я на своята шелан като символ на силата ти, за да знае, че си достоен за нея и че сега тя владее тялото, сърцето и душата ти.

Рот се обърна. Докато приближаваше към нея, тя загрижено се взря в лицето му. Той беше добре. Дори нещо повече. Лицето му определено беше грейнало от любов.

Той коленичи пред нея, наведе глава и й подаде кутията.

— Взимаш ли ме за свой съпруг? — попита и я погледна над тъмните си очила. Бледите му слепи очи искряха.

Ръцете й трепереха, когато пое кутията.

— Да, взимам те.

Рот се изправи и тя го прегърна, като внимаваше да не докосва раните на гърба му.

Братята започнаха да припяват тихо някакви думи, които тя не разбираше.

— Добре ли си? — прошепна той в ухото й.

Тя кимна, като се питаше защо не я бяха кръстили Мери. Или още по-добре Сю.

Но не, трябваше да й дадат име с цели девет букви. Елизабет.

— Нали няма пак да го правим? — попита тя и зарови глава в рамото му.

Рот тихо се засмя.

— По-добре се подготви за времето, когато ще ни се родят деца.

Песента се чуваше все по-силно, плътните мъжки гласове отекваха гръмко.

Тя погледна към братята, високи, сурови мъже, които сега бяха част от живота й. Те се люлееха заедно в ритъм с мелодията, която изпълваше въздуха. Отдавайки почит на своя език, братята се бяха слели в едно могъщо цяло.

Но изведнъж прозвуча висок, изпълнен с тъга призив и един глас се отдели от другите, извисявайки се все повече. Тенорът беше толкова ясен, толкова чист, че предизвикваше тръпки по кожата и томителен копнеж в гърдите. Мелодичните звуци на прослава взривиха тавана и превърнаха стаята в катедрала.

Небесата сякаш се спуснаха толкова близо, че можеха да бъдат докоснати.

Беше Зейдист. Затворил очи, с отметната назад глава и отворена уста, той пееше.

Белязаният, бездушният имаше глас на ангел.