Дж. Р. Уорд
Тъмна любов (46)

43

Бъч среса косата си, наплиска лицето си с одеколон и облече един костюм, който не беше негов. Както аптечката в банята беше пълна с различни видове афтършейвове и кремове за бръснене, така и в гардеробите имаше множество чисто нови мъжки дрехи с различни размери. До един дизайнерски и с отлично качество.

Никога преди не беше носил „Гучи“. И макар че не беше муфтаджия, просто не можеше да се срещне с Мариса, облечен с дрехите, които беше носил предишната вечер. Дори и да бяха шик — а те не бяха — беше сигурен, че сега миришат на кръчма — смесица от турския тютюн на Ви и уиски. Искаше да бъде свеж като маргаритка за нея. Наистина го искаше.

Бъч се завъртя пред голямото огледало и се почувства като гей, но не можа да се въздържи. Черният костюм на тънко райе му стоеше добре. Снежнобялата риза с отворена яка подчертаваше тена му. Мокасините „Ферагамо“, които намери в една кутия, бяха добре лъснати.

Почти съм красив, помисли си той. Но ако го погледнеше по-отблизо, тя щеше да види кървясалите му очи.

Четирите часа сън и уискито, които беше изпил, си личаха.

Чу се леко почукване. Чувствайки се като измамник и с надеждата, че не е някой от братята, отвори вратата. Беше икономът, който го погледна усмихнат.

— Господине, много сте елегантен. Отличен избор. Отличен.

Бъч повдигна рамене, като оправяше яката на ризата си.

— Да бе.

— Но в горното ви джобче трябва да има кърпичка. Ще ми позволите ли?

— Да, разбира се.

Дребното старче енергично се отправи към един скрин, издърпа едно от чекмеджетата и започна да рови в него.

— Тази е идеална.

Възлестите му ръце превърнаха белия квадрат в своего рода шедьовър на оригами и го пъхнаха на мястото му на гърдите на Бъч.

— Сега сте готов за гостенката си. Тя е тук. Ще я приемете ли?

Да я приеме?

— Да, по дяволите.

Излязоха в коридора и икономът тихо се засмя.

— Изглеждам глупаво, нали? — попита Бъч.

Лицето на Фриц веднага стана сериозно.

— Няма такова нещо, господине. Просто си мислех колко доволен щеше да бъде Дариъс. Той обичаше къщата му да е пълна.

— Кой е Дар…

— Бъч?

Гласът на Мариса накара и двамата да спрат. Беше на площадката на стълбището и при вида й Бъч остана без дъх. Косата й беше вдигната нагоре, носеше прилепнала към тялото бледорозова рокля. Свенливото изражение на удоволствие, че го вижда, го накара да изпъчи гърди.

— Здравей, скъпа. — Пристъпи напред, осъзнавайки, че икономът сияе от щастие.

Тя опипа роклята си, като че ли беше малко нервна.

— Сигурно трябваше да те почакам долу. Но всички са толкова заети. Имах чувството, че им преча.

— Да останем тук?

Тя кимна.

— Ако нямаш нищо против. Тук е по-спокойно.

Икономът се обади.

— На втория етаж има веранда, където може да се седне. Тръгнете надолу по коридора. Тя е в другия му край.

Бъч й предложи ръката си.

— Нали нямаш нищо против?

Тя го хвана под ръка. Сведе очи пред погледа му и се изчерви очарователно.

— Да. Да. Добре.

Искаше да бъде насаме с него. Това е добър знак, помисли си Бъч.

 

 

Понесла пълен със зеленчуци поднос към трапезарията, Бет реши, че Фриц и Уелси заедно биха се справили с управлението на една малка държава. Братята препускаха наоколо, подреждаха масата за вечеря, поставяха нови свещи, помагаха с храната. Господ знае какво ставаше в стаята на Рот. Церемонията щеше да се състои в нея и Рейдж беше там от един час.

Тя остави подноса на бюфета и се върна в кухнята. Завари Фриц да се мъчи да достигне една голяма кристална купа, поставена на висока полица в шкафа.

— Остави на мен, ще я сваля.

— О, благодаря ви, госпожице.

Тя свали купата, сложи я на плота и го наблюдаваше, докато той я пълни със сол.

Това не е никак добре за кръвното, каза си тя.

— Бет? — повика я Уелси. — Ще донесеш ли от килера три буркана сладко от праскови за заливката на свинския бут?

Бет влезе в малкото като кутия помещение и включи осветлението. От долу до горе то беше пълно с консервени кутии и буркани с най-разнообразно съдържание. Търсеше рафта с прасковите, когато чу, че вратата се отваря.

— Фриц, знаеш ли…

Тя се завъртя и се блъсна право в твърдото тяло на Зейдист.

Той ахна и двамата отскочиха назад един от друг, а вратата се затвори. Той затвори очи, сякаш изпитваше силна болка, устните му се разтегнаха и разкриха всичките му зъби.

— Извинявай — прошепна тя, опитвайки се да се отдалечи от него. Но нямаше място и нямаше как да излезе оттам. Той стоеше пред вратата. — Не те видях. Наистина съжалявам.

Той носеше плътно прилепнала риза с дълги ръкави и когато сви юмруци, тя видя как мускулите на мишците и раменете му се издуват. Беше много едър, но силата на тялото му го караше да изглежда още по-грамаден.

Устните му се отвориха. Когато усети погледа на черните му очи върху лицето си, тя се сви.

— За бога, знам, че съм грозен — рязко каза той. — Но не се бой от мен. Не съм толкова свиреп.

След това грабна нещо и излезе.

Бет залитна към консервите и бурканите и погледна към празното място, което беше оставил на полицата. Кисели краставички. Беше взел кисели краставички.

— Бет, намери ли… — Уелси спря на прага. — Какво се е случило?

— Нищо. Нищо… не се е случило.

Уелси я погледна в очите, намествайки престилката върху синята си рокля.

— Лъжеш ме, но днес е сватбата ти, затова ти прощавам. — Тя намери конфитюра и свали няколко буркана. — Хей, защо не отидеш да си полегнеш в стаята на баща ти? Рейдж вече е готов, така че можеш спокойно да си отдъхнеш. Трябва малко да се поглезиш, преди да се омъжиш.

— Знаеш ли, мисля, че идеята ти е добра.

 

 

Бъч се облегна назад в плетения люлеещ се стол, кръстоса крака и започна да се оттласква с единия крак от пода. Столът заскърца.

В далечината проблесна светкавица, но гръм не се чу. Нощта беше изпълнена с уханието на градината долу. И на морето.

В другия край на ниската веранда Мариса вдигна глава към небето. Лекият летен бриз развя кичурчета коса край лицето й. Можеше да я съзерцава цял живот и пак нямаше да му е достатъчно.

— Бъч?

— Извинявай. Какво каза?

— Казах, че си много красив с този костюм.

— Този стар парцал? Просто го намъкнах.

Тя се засмя, което беше и целта му, но когато звукът затрептя в ушите му, той стана сериозен.

— Не аз, ти си красива.

Тя вдигна ръка към шията си. Изглежда, не знаеше как да реагира, когато й правят комплименти, май не беше получавала много. Беше му трудно да го повярва.

— Направих си прическа заради теб — каза тя. — Реших, че може би косата ми така ще ти хареса.

— Харесвам я всякак. Както и да я направиш.

Тя се усмихна.

— И роклята избрах заради теб.

— Харесва ми. Но, знаеш ли, Мариса, не е нужно да се стараеш да ми се харесаш.

Тя сведе поглед.

— Свикнала съм да го правя.

— Тогава забрави този навик. Ти си самото съвършенство.

Тя засия. Цялата. Той не беше в състояние да помръдне. Просто я гледаше. Бризът се усили и полата на шифонената рокля се уви около грациозната извивка на ханша й. И изведнъж той вече не мислеше само колко е красива.

Бъч едва не се засмя. Никога не беше мислил, че страстта може да наруши очарованието на един миг, но нямаше нищо против да забрави за физиологичните нужди на тялото си за тази вечер. Или за по-дълго. Наистина искаше да се отнесе с нея както подобава. Тази жена заслужаваше обожание, подкрепа и щастие.

Бъч сви вежди. Да, и как ще направи това? Това с щастието. Беше уверен, че ще се справи с обожанието и с подкрепата.

Само че просто… една девствена жена-вампир беше от категорията жени, за които не знаеше нищо.

— Мариса, знаеш, че аз не съм като вас, нали?

Тя кимна.

— Още от момента, когато те видях за пръв път.

— Това не те ли… отблъсква? Не те ли безпокои?

— Не, харесва ми как се чувствам, когато съм с теб.

— И как се чувстваш? — попита той успокоен.

— Сигурна. Хубава. — Тя замълча и се загледа в устните му. — На моменти усещам и някои други неща.

— Например? — Въпреки добрите си намерения, много му се искаше да чуе за другите неща.

— Усещам топлина. Особено тук — тя докосна гърдите си — и тук. — Ръцете й минаха по бедрата й.

Бъч започна да вижда двойно, сърцето му затуптя силно. Изпусна струя горещ въздух и имаше чувството, че ще му се пръсне главата.

— Ти чувстваш ли нещо? — попита тя.

— И още как.

Гласът му беше прегракнал от уискито.

Ето какво може да направи отчаянието с един мъж.

Мариса прекоси верандата и се приближи към него.

— Искам да те целуна. Ако нямаш нищо против.

Да има нещо против? Щеше да бъде доволен само да я гледа.

Свали крака си и изправи гръб. Смяташе, че фактът, че всеки момент някой може да дойде и да ги види, ще му помогне да се въздържи. Тъкмо се канеше да стане, когато тя коленичи пред него.

И намести тялото си точно между краката му.

— Уау, по-полека. — Той я спря, преди да се е допряла до ерекцията му. Не беше сигурен дали е готова за това. По дяволите, не беше сигурен дали самият той е готов за това.

— Ако ще… Не трябва да бързаме. Искам да ти бъде хубаво.

Тя се усмихна и Бъч мярна крайчетата на кучешките й зъби. Кой би си помислил, че това може да го възбуди?

— Представях си, че го правя снощи — промърмори тя.

Той се изкашля.

— Така ли?

— Представих си, че идваш в леглото ми. Навеждаш се над мен.

Господи, представяше си го и още как. Само че във фантазиите му и двамата бяха голи.

— Ти беше гол — прошепна тя и се притисна в него. — Аз също. Устните ти бяха впити в моите. Вкусът им беше остър, като на уиски. Хареса ми. — Устните й бяха само на сантиметри от неговите. — Харесвам те.

Боже господи. Почти беше готов да свърши, а дори не се бяха целунали.

Тя понечи да се притисне още по-плътно към него, но в последния момент той я възпря. Тази жена означаваше прекалено много за него. Беше много красива. Много секси. И много, много невинна. Беше разочаровал толкова хора в живота си. Не искаше и с нея да стане така.

Тя заслужаваше да го направи с някой принц първия път. А не със съсипано ченге като него, навлякло костюма на паркетен кавалер. Нямаше представа как живеят вампирите. Но беше съвсем сигурен, че тя може да има някой дяволски по-добър от него.

— Мариса?

— Хммм? — Очите й не се отделяха от устните му. Въпреки неопитността си, изглеждаше така, сякаш щеше да го погълне целия.

И той искаше да бъде погълнат.

— Не ме ли желаеш? — прошепна тя и се отдръпна обезпокоена. — Бъч?

— О, не, не скъпа. Не е това. Не е там работата.

Той премести ръцете си от раменете към шията й и задържа главата й. След това наведе своята настрани и притисна устните си към нейните.

Тя пое дъх, вдишвайки неговия в дробовете си, поемайки нещо от него в себе си. Той едва не замърка от удоволствие, но се владееше, докосваше устните й леко, галеше я нежно. Тя се люшна към него и той проследи очертанията на устните й с език.

Ще бъде толкова сладка, помисли си той, подготвяйки се да навлезе по-дълбоко, като все още се въздържаше.

Но Мариса избърза. Хвана езика му с устните си и го засмука.

Бъч изстена, бедрата му се надигнаха от стола. Тя прекъсна целувката.

— Не ти ли хареса? Когато направи така с пръста ми снощи, на мен ми хареса.

Той дръпна яката си. Къде, по дяволите, се беше дянал целият въздух в тази част на Северна Америка?

— Бъч?

— Хареса ми — каза той пресипнало. — Повярвай ми. Наистина ми хареса.

— Тогава ще го направя пак.

Тя се хвърли върху него и пое устните му в пламенна целувка, като го притисна назад в плетения стол. Имаше чувството, че върху него са се стоварили цял тон тухли. Беше толкова слисан, че единственото, което успя да направи, беше да стисне здраво облегалките за ръце на стола си. Стремителната й атака беше мощна. Еротична. По-гореща от пламъците на ада. Изследвайки устата му, тя практически изпълзя върху гърдите му и той напрегна тялото си, като прехвърли тежестта му към дланите си.

Изведнъж нещо изпращя. В следващия момент той се изтърколи на пода заедно с нея.

— Какво, мам… — Бъч повдигна лявата си ръка. В нея беше едната от облегалките за ръце на плетения стол, в която се беше вкопчил.

Беше счупил стола от едната страна.

— Добре ли си? — попита той, останал без дъх и захвърли парчето.

— О, да. — Тя му се усмихна.

Роклята й се беше омотала в краката му. Тялото й беше плътно притиснато в неговото. Почти там, където на него му трябваше. Когато я погледна, вече беше готов, готов да се пъхне под роклята, да раздели бедрата й със своите, да навлезе в горещината й и да се слеят двамата един с друг. Само че поради състоянието си в момента щеше да действа грубо, вместо да прави любов с нея както трябва. И беше достатъчно луд, за да го направи тук на верандата, на открито.

Значи беше крайно време да спре.

— Дай да те вдигна от пода — каза той грубо.

Мариса беше по-бърза от него и скочи на крака. Протегна му ръка, за да му помогне да стане и той я пое на шега. Но тя го вдигна от пода, все едно беше не по-тежък от вестник.

Усмихнат, той почисти сакото си с ръка.

— По-силна си, отколкото изглеждаш.

Тя смутено се зае да оправя роклята си.

— Не чак толкова.

— В това няма нищо лошо, Мариса.

Очите й срещнаха неговите и след това бавно се сведоха към тялото му.

Внезапно смутен, той разбра, че силната му ерекция е надигнала панталона му като палатка. Извърна се, за да се оправи.

— Какво правиш?

— Нищо. — Обърна се към нея, като се питаше дали някога пулсът му ще се успокои.

Господи, скоро нямаше да има нужда от тест с физическо натоварване. Ако сърцето му издържи на една нейна целувка, вероятно би могъл да участва спокойно и в маратон.

Като тегли зад себе си цяла кола. С гумите перпендикулярно на пътя.

— Това ми хареса — каза тя.

Той се изсмя.

— На мен също. Но е трудно да повярва човек, че си дев…

Бъч млъкна, без да довърши. Потърка веждите си с палец. Нищо чудно, че не ходеше по срещи. Социалните му умения бяха като на шимпанзе.

— Казах го просто така — измърмори той. — Понякога правя гафове. Но заради теб ще се постарая да се променя.

— Гафове?

— Дрънкам глупости. Имам предвид… По дяволите. — Той погледна към вратата. — Слушай, хайде да отидем да видим какво става с партито, а?

Защото ако останеше с нея тук и минута повече, щеше да я награби.

— Бъч?

Той се обърна и я погледна.

— Да, скъпа?

Очите й блестяха и тя облиза устни.

— Искам те.

Дъхът на Бъч секна. Запита се дали си мисли за кръвта му.

Вперил поглед в красивото й лице, наново изживя онова, което беше почувствал, когато го притисна на стола. И си представи, че вместо да го целуне, забива белите си като перли кучешки зъби дълбоко в шията му.

Какво по-хубаво от това да умре в прегръдките й.

— Ще получиш всичко, което искаш от мен — тихо каза той.