Дж. Р. Уорд
Тъмна любов (29)

26

Бет остави чашата с вино обратно на масата. Съжаляваше, че не може да се контролира по-добре.

— Не ти е приятно, нали? — тихо попита Рот.

— Кое?

— Че пия от друга жена.

Тя се засмя мрачно, презирайки себе си. Него. Цялото това положение.

— Искаш да ми натриеш носа, така ли?

— Не. — Той замълча за момент. — Но ми се иска да убия някого при мисълта, че някой ден зъбите ти ще се забият в кожата на друг мъж и ще поемеш неговата кръв в себе си.

Бет го погледна учудено.

Тогава защо не останеш с мен, помисли си тя.

Рот поклати глава.

— Не мога дори да си го помисля.

— Защо?

— Защото не можеш да бъдеш моя. Независимо от това, което ти казах преди.

Фриц влезе, разчисти масата и сервира десерта. Ягоди върху чиния с позлатени ръбове, заедно с шоколадов сос, както и малка бисквитка.

В друг случай Бет би омела чинията си за нула време, но сега беше твърде развълнувана, за да яде.

— Не обичаш ли ягоди? — попита Рот и сложи една в устата си. Белите му зъби се забиха в сочния червен плод.

Тя сви рамене, като се опитваше да не го гледа.

— Обичам.

— Заповядай. — Рот взе една ягодка от чинията си и я поднесе към устата й. — Позволи ми да те нахраня.

Хванал ягодата с дългите си пръсти, той протегна ръката си към нея.

Тя искаше да вземе това, което й предлагаше, но отговори:

— И сама мога да се храня.

— Да, знам — нежно отвърна той. — Но не е там работата.

— Ти прави ли секс с нея?

Рот повдигна въпросително вежди.

— Снощи ли?

Тя кимна.

— Когато се храниш, правиш ли любов с нея?

— Не. И нека да отговоря на следващия ти въпрос. В момента не спя с никоя друга жена, освен с теб.

В момента, мислено повтори тя.

Бет погледна ръцете си, чувствайки се глупаво, защото й стана болно.

— Нека да те нахраня — тихо каза той. — Моля те.

О, крайно време е да пораснеш, каза си тя. В крайна сметка бяха зрели хора. Беше им ужасно хубаво в леглото. Никога не беше изпитвала такова нещо с друг мъж. Трябваше ли да си тръгне само защото щеше да го загуби?

Освен това, дори и да й обещаваше розово бъдеще, не можеше да бъде винаги до нея. Той беше воин, който води битка рамо до рамо с мъже като него. Семейният уют щеше да му бъде адски скучен.

Но сега беше с нея и в момента тя го желаеше.

Бет се наведе напред, отвори уста и пое с устни цялата ягода. Ноздрите на Рот се разшириха, докато я наблюдаваше как я захапва. Няколко капки от сладкия сок потекоха по брадичката й и дъхът му секна.

— Искам да го избърша — прошепна той. Пресегна се и хвана брадичката й. След това взе салфетката си.

Тя постави ръката си върху неговата.

— Направи го с устните си.

В помещението се разнесе нисък гръден звук.

Рот се наведе към нея и наклони главата си на една страна. Когато отвори устата си и езикът му се показа, тя зърна кучешките му зъби. Той облиза сока и се отдръпна.

Погледна я. Тя отвърна на погледа му. Пламъкът на свещите затрептя.

— Ела с мен — каза той и й подаде ръката си.

Бет изобщо не се поколеба. Сложи ръката си в неговата и му позволи да я отведе от масата. Отидоха в салона, минаха през скритата от картината врата. Поеха надолу по стълбите. Имаше чувството, че огромната му фигура изпълва тъмнината.

Стигнаха до най-долната площадка и той я въведе в стаята си. Тя погледна към леглото. Беше оправено, възглавниците бяха подредени старателно до таблата откъм главата, атлазените чаршафи бяха опънати и наподобяваха гладка водна повърхност. Цялата пламна при спомена за тялото му, притиснало нейното. Сега отново щяха да преживеят всичко това и тя с нетърпение го очакваше.

Дълбок гърлен звук я накара да погледне през рамо. Той буквално я изгаряше с поглед. Беше прочел мислите й. Знаеше какво иска. И беше готов да изпълни желанието й.

Рот пристъпи към нея. Тя чу как вратата се затвори и се заключи. Огледа се, като се чудеше дали няма някой друг в стаята. Нямаше. Бяха сами.

Обхвана шията й с ръка и наклони главата й назад.

— Цяла вечер мечтая да те целуна.

Бет се стегна в очакване на груба целувка и готова за всичко, което можеше да й даде, но когато устните му докоснаха нейните, те бяха нежни и меки. Усещаше страстта в напрегнатото му тяло, но той, очевидно, не искаше да бърза. Изправи глава и й се усмихна.

Вече съвсем свикнах с кучешките зъби, помисли си Бет.

— Тази вечер няма да бързаме — каза той.

Но тя го спря, преди да я целуне отново.

— Почакай. Има нещо, което трябва да… Имаш ли презерватив?

Той сви вежди.

— Не. Защо?

— Защо ли? Никога ли не си чувал за безопасен секс?

— Не съм преносител на такива болести, а и ти с нищо не можеш да ме заразиш.

— Откъде си толкова сигурен?

— Вампирите не прихващат човешки вируси.

— Значи можеш да правиш секс колкото си искаш? Без да се притесняваш за нищо?

Стана й зле, когато той кимна утвърдително. Господи, колко ли жени е имал…

— А и ти сега не можеш да забременееш.

— Откъде знаеш?

— Повярвай ми. И двамата щяхме да знаем, ако е така. Освен това периодът ти на нужда ще настъпи около пет години след промяната. И дори тогава няма гаранция, че ще заченеш, защото…

— Задръж малко. Какъв е този период?

— Жените вампири могат да зачеват веднъж на около десет години. И слава богу.

— Защо?

Той смутено се изкашля.

— Този период е доста опасен. Всички мъже-вампири реагират по един или друг начин, когато са в близост до жена в период на нужда. Правят го инстинктивно. Могат и да се сбият. А жената, тя… сексуалното й желание е страшно силно. Поне така съм чувал.

— Нямаш деца, нали?

Той отрицателно поклати глава и след това се намръщи.

— Господи.

— Какво?

— Само като си помисля за теб в период на нужда… — Тялото му се олюля и той затвори очи. — Ако можех аз да бъда този, който да те задоволи…

От него избликна гореща вълна на сексуално желание. Тя всъщност усети физически как огненият му порив раздвижва въздуха.

— Колко време продължава това? — попита тя дрезгаво.

— Два дена. Жената се възстановява много бързо, ако… е задоволена и се храни добре.

— А мъжът?

— Когато периодът завърши, мъжът е напълно изтощен. Изстискан като лимон. Пресушен до капка кръв. Трябва му по-дълго време, за да се възстанови, но не съм чул някой да се оплаква. Никога. — Последва пауза. — Много бих искал аз да съм този, който ще те облекчи.

Той внезапно се отдръпна. Лъхна я хлад и Бет почувства, че настроението му се е променило. Горещата вълна също изчезна.

— Но това ще бъде задължение на някой друг мъж. Както и негова привилегия.

Мобилният му телефон иззвъня.

Когато Рот го измъкна от вътрешния си джоб и изръмжа, тя изпита съчувствие към обаждащия се.

— Какво? — попита той. Последва пауза.

Бет отиде в банята, за да не го притеснява. Освен това, имаше нужда да остане за малко сама. Образите, изникващи в съзнанието й, я замаяха. Два дена. И нищо друго, освен него?

Когато се върна от банята, Рот седеше замислен на дивана, подпрял лакти на коленете си. Беше съблякъл сакото и раменете му й се сториха още по-широки в черната риза. Тя се приближи и случайно зърна пистолета, скрит под сакото му. Побиха я тръпки.

Седна до него и той я погледна. Искаше й се да разгадае мислите му, но тъмните очила й пречеха дори да види очите му. Протегна ръка към издяланото му, сурово лице, погали го по бузата и проследи с пръсти очертанията на силната му челюст. Той леко отвори уста, като че ли докосването й го бе оставило без дъх.

— Искам да видя очите ти.

Рот се отдръпна назад.

— Не.

— Защо?

— А ти защо толкова искаш да ги видиш?

Тя се намръщи.

— Трудно ми е да те разбера с тези очила, които скриват очите ти. А точно сега бих искала да знам какво мислиш.

Или по-точно, какво чувстваш.

Накрая той сви рамене.

— Добре тогава, гледай.

Но не направи никакво движение, за да свали очилата си, затова тя се пресегна, хвана дръжките и ги махна от лицето му. Клепачите му бяха затворени, миглите чернееха върху кожата му. Не отвори очите си.

— Няма ли да ми ги покажеш?

Челюстта му се стегна.

Бет погледна очилата. Вдигна ги и ги поднесе към светлината на свещта, но те бяха толкова тъмни, че не виждаше почти нищо.

— Сляп си, нали? — нежно попита тя.

Устните му леко се изкривиха в гримаса, която едва ли можеше да мине за усмивка.

— Притесняваш се, че няма да мога да се погрижа за теб?

Враждебността му не я изненада. Разбираше, че мъж като него ненавижда всяка своя слабост.

— Не, това изобщо не ме притеснява. Но все пак искам да видя очите ти.

Рот внезапно я придърпа в скута си и я повдигна, така че единствено силата на ръцете му й пречеше да тупне на пода. Той стисна мрачно устни.

После бавно отвори очи.

Бет ахна.

Никога не беше виждала ириси с такъв необикновен цвят. Лъчисто бледозелено, всъщност толкова бледо, че ирисите му изглеждаха почти бели. Обградени с гъсти, тъмни мигли и разположени дълбоко под веждите, очите огряваха лицето му, сякаш светлината им идваше отвътре.

След това се вгледа в зениците му. Не бяха нормални — нефокусирани черни точици, не по-големи от върха на игла.

Помилва лицето му.

— Очите ти са прекрасни.

— Безполезни.

— Прекрасни.

Гледаше го, докато той изучаваше лицето й така напрегнато, сякаш се мъчеше да прогледне.

— Винаги ли са били така? — прошепна тя.

— Родил съм се с нарушено зрение. След преобразяването ми се влоши още повече и с течение на годините сигурно ще става все по-зле.

— Значи все пак виждаш нещо?

— Да. — Той вдигна ръка към косата й. Когато тя се разпиля по раменете й, разбра, че е махнал фибите от кока й, оформен на тила. — Знам например, че те харесвам с пусната коса. И знам, че си много красива.

Пръстите му проследиха чертите на лицето й, след това нежно преминаха към шията и ключицата й. Продължиха надолу по пътечката между гърдите й.

Сърцето й се разтуптя. Мислите й забавиха ход. Всичко край нея изчезна и остана единствено Рот.

— Мисля, че значението на зрението се надценява — прошепна той и постави длан на гърдите й. Ръката му беше тежка и топла. Напомни й приятното чувство, когато тялото му притиска нейното върху матрака. — Осезанието, вкусът, обонянието, слухът. Тези четири сетива са също толкова важни.

Той се наведе и зарови лице във врата й. Тя усети леко одраскване. Кучешките му зъби, помисли си Бет. Приближаваха се към гърлото й.

Искаше й се да я ухапе.

Рот пое дълбоко дъх.

— Ароматът на кожата ти ме възбужда. Въздействаш ми моментално. Достатъчно е да те помириша.

Тя се изви в ръцете му, затърка бедрата си в неговите и изпъчи гърдите си. Отпусна глава назад и нададе лек стон.

— Господи, обожавам този звук — каза той и премести ръката си към основата на гърлото й. — Направи го пак, Бет.

Той засмука шията й. Тя изпълни желанието му.

— Точно така — простена той. — О, небеса, точно така.

Пръстите му отново поеха по тялото й и този път стигнаха до връзките на роклята й. Развърза ги.

— Нарочно не позволих на Фриц да смени чаршафите.

— Какво? — едва продума тя.

— На леглото. След като си тръгна. Исках да усещам уханието ти, когато легна върху тях.

Предницата на роклята й се разтвори. Усещаше с кожата си хладния въздух, докато ръката на Рот се движеше нагоре по ребрата й. Стигна до сутиена, описа кръг по краищата на едната дантелена чашка, след това ръката му бавно запълзя под дантелата, докато не стигна зърното й.

Тялото й потръпна конвулсивно и тя се вкопчи в раменете му. Мускулите му се бяха втвърдили като камък от усилието да я държи в това положение. Тя погледна в страшното, но прекрасно лице.

Очите му буквално светеха, а ирисите му излъчваха сияние. Стиснатата му челюст издаваше дивия му глад за нея и беше обещание за първичен, необуздан секс. Огромното му тяло излъчваше топлина. Мускулите на краката и гърдите му бяха опънати като струни.

Но той очевидно се контролираше. Както и нея.

— Знаеш ли, жаждата ми за теб е прекалено голяма — каза той и отпусна глава към ключицата й. Захапа я леко, без да нарани кожата й. След това нежно близна мястото с език, мек като коприна, и продължи надолу към гърдите й. — Все още не съм те любил както трябва.

— Не съм съвсем сигурна — отвърна тя дрезгаво.

Дълбокият му смях се разнесе като тътен. Усети дъха му върху кожата си — топъл и влажен. Целуна гърдите й и след това захапа едното от зърната й през дантелата. Тялото й отново се изви като арка. Имаше чувството, че между краката й се е отприщил бент.

Рот вдигна глава. На лицето му беше изписана усмивка на сладостно предчувствие.

Смъкна внимателно презрамките на сутиена й и го махна. Зърната й набъбнаха още повече. Наблюдаваше как тъмната му глава се свежда към бледата й кожа. Езикът му, лъскав и розов, се показа от устните му и я близна.

Когато разтвори крака, без Рот да го е поискал, той отново се засмя. Смехът му беше плътен, изпълнен с мъжко задоволство. Ръката му се плъзна между гънките на роклята й, погали хълбока й, продължи надолу към долната част на корема. Напипа ръба на бикините й и пъхна леко показалеца си под дантелата. Движеше пръста си нагоре-надолу, доставяйки й чувствено удоволствие, на сантиметри от мястото, където тя искаше, имаше нужда да бъде.

— Още — настоя тя. — Искам още.

— Ще получиш още. — Ръката му изчезна под черната дантела. Тя извика, когато пръстите му докоснаха горещата й, влажна плът там вътре, на съкровеното място.

— Бет?

Тя почти изгуби съзнание, отдадена изцяло на усещанията, които събуди докосването му.

— Мммм?

— Искаш ли да знаеш каква си на вкус? — попита той, без да отделя глава от гърдите й.

Потопи в тялото й един от дългите си пръсти, сякаш искаше да й покаже, че няма предвид устата й.

Бет се вкопчи в него и заби нокти в гърба му през копринената риза.

— Имаш вкус на праскова — каза той, повдигна я и с целувки стигна до корема й. — Все едно ям праскови. Всмуквам плода и усещам с устните и езика си вътрешността му, нежна като коприна. Мек и сладък, когато преглъщам.

Тя застена, почувствала, че е близо до оргазъм, и напълно загубила разсъдъка си.

С бързо движение Рот я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Сложи я да легне на атлазените чаршафи, разтвори бедрата й с глава и притисна устни към черната дантела на бикините й.

Бет се задъха и зарови ръце в косата му. Той се пресегна, развърза кожената лента и черната му коса се разстла върху корема й, подобно на пърхащите крила на ястреб.

— Точно като праскова — каза той и смъкна бикините й. — Обожавам праскови.

Странната, прекрасна светлина, която струеше от очите му, обля цялото й тяло. След това той отново отпусна глава.