Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братството на черния кинжал (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dark Lover, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 315 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)
Допълнителна корекция
hrUssI (2014)

Издание:

Дж. Р. Уорд. Тъмна любов

ИК „Ибис“, София, 2010

Редактор: Стефана Моллова

Коректор: Филипа Колева

ISBN: 978–954–9321–28–9

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

36

Рот стана от леглото и облече чисти кожени панталони и черна тениска.

Бет спеше дълбоко, обърната на една страна. Размърда се, когато той отиде при нея и я целуна.

— Качвам се горе — каза той и я погали по бузата. — Но няма да напускам къщата.

Тя кимна и целуна леко дланта му. След това отново потъна в оздравителен сън, от който така се нуждаеше.

Рот сложи тъмните си очила, заключи вратата след себе си и пое по стълбите. Осъзнаваше, че лицето му е цъфнало в глупава, доволна усмивка и че братята ще го скъсат от майтап. Но изобщо не му пукаше, по дяволите.

Имаше си вече истинска шелан. Щеше да се ожени. А те можеха да го целунат отзад.

Побутна картината и влезе в салона. Не можеше да повярва на очите си. Мариса, облечена в дълга кремава рокля. Ченгето, изправен пред нея, гали лицето й, потънал в самозабрава. Във въздуха край тях се усещаше чувствения аромат на секса.

В този момент в салона нахълта Рейдж с изваден кинжал, очевидно готов да разфасова човека, дръзнал да докосне жената, която смяташе за шелан на Рот.

— Махни си ръцете…

Рот му препречи пътя.

— Рейдж! Спри!

Рейдж спря. Бъч и Мариса се огледаха напрегнато. Рейдж се усмихна и подхвърли кинжала на Рот.

— Хайде, господарю, направи го. Той заслужава да умре, щом е дръзнал да я докосне, но не можем ли първо да се позабавляваме малко с него?

Рот хвана ножа.

— Връщай се на масата, Холивуд.

— Е, хайде де. Знаеш, че е по-хубаво, когато има публика.

Рот се усмихна.

— Само за теб, братко. Сега ни остави сами.

Хвърли ножа обратно на Рейдж, който, запътил се към вратата, го прибра в ножницата.

— Знаеш ли, Рот, ти наистина можеш да развалиш удоволствието на някого, мамка му.

Рот погледна Мариса и ченгето. Хареса му, че той се опитваше да я предпази с тялото си.

Може би човекът беше нещо повече от добър противник.

 

 

Бъч хвърли гневен поглед на заподозрения и застана пред Мариса с разперени ръце, за да я предпази. Но тя отказа да се крие зад гърба му, мина встрани и се изправи пред него.

Искаше да го защити?

Той хвана тънката й ръка, но тя се възпротиви.

Чернокосият убиец пристъпи напред и тя му каза нещо с рязък тон. След това продължиха на непознат за Бъч език. Тя се разгорещи. Мъжът постоянно кимаше с глава. Постепенно Мариса се успокои.

След малко мъжът постави ръката си на рамото й и обърна глава към Бъч.

Боже мой. На шията му имаше съвсем прясна рана, като че ли някой го беше дъвкал.

Мъжът каза нещо. Мариса му отвърна колебливо, но след това повтори фразата с по-твърд тон.

— Така да бъде — каза копелето с принудена усмивка.

Мариса застана до Бъч. Погледна го и се изчерви. Бяха стигнали до някакво решение. Някакво… Мъжът мълниеносно сграбчи гърлото на Бъч.

Мариса изкрещя:

— Рот!

А, мамка му, не пак с този шибан номер, мислеше си Бъч, докато се бореше да се освободи.

— Изглежда, си я заинтригувал — каза убиецът в ухото му. — Затова ще те оставя да дишаш. Но да знаеш, че ако я нараниш, жив ще те одера.

Мариса говореше бързо на непознатия език и без съмнение го ругаеше.

— Разбрахме ли се? — попита Рот.

Бъч погледна към тъмните очила с присвити очи.

— Няма защо да се страхува от мене.

— Така и трябва да си остане.

— Ти обаче си друга работа.

Рот пусна Бъч, оправи ризата му и се усмихна. Ченгето смръщи вежди.

Майчице, нещо не беше наред със зъбите на този мъж.

— Къде е Бет? — попита Бъч.

— В безопасност. Жива и здрава.

— Не и благодарение на теб.

— Напротив, благодарение именно на мен.

— Значи влагаме различно значение в тези думи. Искам да се убедя лично.

— По-късно. Но само ако тя иска да те види.

Бъч кипна. Копелето усети надигналия се в него гняв.

— Внимавай, ченге. Сега си на моя територия.

Да ти го начукам, приятел.

Бъч понечи да каже нещо, но усети, че някой го хвана за ръката. Погледна надолу. Очите на Мариса бяха изпълнени със страх.

— Моля те, Бъч — прошепна тя. — Недей.

Рот кимна.

— Дръж се прилично и ще можеш да останеш с нея — каза той с по-мек тон, отправил поглед към Мариса. — Компанията ти й доставя удоволствие, а тя наистина заслужава да бъде щастлива. За Бет ще говорим по-късно.

 

 

След като бяха обикаляли града и бяха говорили с часове, господин Х. върна Били у дома му.

Миналото на Били беше идеално, при това не само заради проявите му на насилие. Баща му беше точно онзи ролеви модел, от който господин Х. имаше нужда. Абсолютно откачен, с манията, че е Бог. Бивш играч от Националната футболна лига, едър, агресивен и амбициозен, който бе тормозил и потискал Били от самото му раждане.

Нищо, направено от сина му, не беше достатъчно добро. Господин Х. най-много хареса историята за смъртта на майката на Били. Жената паднала в басейна един следобед, след като пила прекалено много. Били я открил да плува на повърхността с лицето надолу. Извадил я от водата и се опитал да й направи изкуствено дишане, преди да позвъни на 911. В болницата, където откарали тялото й в моргата с номерче, привързано към един от пръстите на краката, видният сенатор от щата Ню Йорк обвинил сина си, че е убил майка си. Несъмнено Били трябвало да извика моментално линейка на мястото на произшествието, вместо да се прави на парамедик като последен глупак.

Господин Х. не поставяше под въпрос преимуществата от майкоубийството. Но в този случай беше важно, че Били е бил обучаван да оказва първа помощ и той действително се е опитал да спаси жената.

— Мразя тази къща — измърмори Били, като гледаше красиво осветените тухлени стени, колони и щори.

— Много лошо, че си в списъците на чакащите. Ако те бяха приели в колежа, щеше да се отървеш от това място.

— Да, можеше вече да съм приет в един-два. Ако той не ме беше накарал да кандидатствам само в онези от Бръшляновата лига[1].

— Какво ще правиш сега?

Били сви рамене.

— Иска да се изнеса от къщата. Да си намеря работа. Само че… не знам къде да отида.

— Кажи ми нещо, Били. Имаш ли си приятелка?

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха леко в нещо като усмивка.

— Е, имам няколко.

Да. Господин Х. не се и съмняваше. Младежът беше доста хубав.

— А някоя по-специална?

Били отклони поглед.

— Те стават само за чукане. Но не ме оставят на мира. По дяволите, звънят ми непрекъснато, искат да знаят къде съм, какво правя. Искат прекалено много, а аз, ъъъ…

— Ти какво?

Били присви очи.

— Продължавай, синко. На мен можеш всичко да кажеш.

— Ами аз харесвам по-труднодостъпните. — Той се изкашля. — Всъщност обичам, когато се опитват да ми се измъкнат.

— За да можеш да ги хванеш?

— Харесва ми да ги имам, въпреки че се дърпат. Разбирате какво имам предвид, нали?

Господин Х. кимна и си помисли, че това е още един плюс за Били. Не е свързан със семейството си. Няма сериозна приятелка. А колкото до сексуалната му дисфункция, за нея ще се погрижат по време на церемонията по посвещаването.

С ръка върху дръжката на вратата Ридъл каза:

— Е, благодаря ви, сенсей. Беше страхотно.

— Били.

Ридъл спря и го погледна в очакване.

— Да, сенсей?

— Какво ще кажеш да дойдеш и да работиш при мене?

Очите на Ридъл засияха.

— Искате да кажете в академията?

— Нещо такова. Ще ти разкажа най-общо какво ще трябва да правиш, а ти после си помисли за предложението ми.

Бележки

[1] Бръшляновата лига или още Айви лига (Ivy league) — спортна организация, включваща 8 висши училища, намиращи се в североизточната част на САЩ. Днес този термин се използва главно като етикет на тази група висши училища, които се отличават с отлично академично качество и високи критерии за прием. — Б.р.