Дж. Р. Уорд
Тъмна любов (24)

21

Бет сложи чантата си на масата в хола, поздрави Бу и отиде в банята. Погледна душа, но се отказа от идеята за момента. Макар че скованото й тяло би се почувствало добре под горещите струи, приятно й беше да усеща мириса на Рот по кожата си. Беше като прекрасен, чувствен парфюм със загадъчен аромат. Никога преди не беше вдъхвала нещо подобно и никога нямаше да го забрави.

Пусна водата в мивката и изми много внимателно чувствителното, изключително нежно място между краката си. Наболяваше я, но болката беше без значение. Рот можеше да прави това с нея всеки път, когато поиска. Той беше…

Не й идваха никакви думи наум. Само си представи как свършва в нея, масивните му, покрити с капчици пот рамене и надигащия се гръден кош, когато й се отдаваше. Когато я направи своя.

Поне тя си мислеше така. Беше във властта на един мъж, който я беше маркирал като своя. Беше я обладал. И искаше това да се повтори. Желаеше Рот точно сега. Но поклати глава и реши, че трябва да спрат да правят секс без предпазни средства. Достатъчно лошо беше, че два пъти се любиха така. Следващият път трябваше да внимават.

На излизане от банята съзря отражението си в огледалото и спря. Наведе се напред и доближи лицето си до стъклото. Изглеждаше така, както и сутринта. Но имаше чувството, че от огледалото я гледа непозната. Отвори уста и огледа зъбите си. Опипа двата си кучешки зъба. Определено я боляха.

Боже мой! Коя беше тя? Какво беше?

Замисли се за Рот и за случилото се след секса. Как я отблъсна, напрегнатото му полуголо тяло, мускулите му, които сякаш щяха да разкъсат кожата. Когато се озъби, кучешките му зъби изглеждаха по-дълги отпреди. Като че ли бяха пораснали. Красивото му лице беше изкривено в агония. И с нея ли щеше да бъде така?

Внезапно от другата стая се чу шум, като че ли някой чукаше по прозореца. Бу мяучеше, приветствайки радостно някого. Бет предпазливо надникна иззад касата на вратата. Зад плъзгащата се врата имаше някой. Едър мъж.

— Рот? — Тя се втурна към вратата и я отвори, без да погледне както трябва.

Когато видя кой стои пред нея, съжали, че не е била по-внимателна.

Не беше Рот, макар че доста приличаше на него. Късо подстригана черна коса. Сурово лице. Проницателни тъмносини очи. Кожени дрехи. Ноздрите му се разшириха, той смръщи вежди и я изгледа втренчено. Но после се овладя и попита:

— Бет? — Гласът му беше плътен, но дружелюбен. Усмихна се, при което разкри кучешките си зъби.

Тя дори не трепна. По дяволите, вече свикваше с тази странност.

— Аз съм Тормент, приятел на Рот. — Непознатият й подаде ръка. — Можеш да ме наричаш Тор.

Бет пое протегнатата му ръка, без да знае какво да каже.

— Ще постоя известно време при теб. Ще бъда отвън, ако имаш нужда от нещо.

Мъжът… вампирът… — по дяволите, какъвто и да беше — се обърна и се отправи към масата в градината.

— Почакай — каза тя. — Защо да не… Влез, ако искаш.

Той сви рамене.

— Окей.

Когато прекрачи прага, Бу замяука силно и задраска с предните си лапи по кубинките му. Двамата се поздравиха като приятели, които отдавна не са се виждали. Вампирът се изправи, коженото му яке се отвори. Кинжали. Същите като на Рот. Имаше чувството, че в джобовете си носеше оръжия, подобни на онези, които Бъч иззе от Рот.

— Нещо за пиене? — Тя трепна.

Само не кръв. Моля те, не искай кръв.

Тор се ухили, сякаш бе отгатнал какво си е помислила.

— Имаш ли бира?

Бира? Той пие бира?

— О, да. Всъщност, мисля, че имам.

Отиде до кухнята и се върна с две бири „Сам Адамс“. В момента и тя имаше нужда да пийне нещо.

В крайна сметка гостуваше й вампир. Баща й също е бил вампир. А и любовникът й е вампир.

Тя надигна бирата и отпи голяма глътка.

Тормент тихо се засмя.

— Тежка нощ, а?

— Даже не можеш да си представиш — отвърна тя и изтри устата си.

— О, мога. — Вампирът седна в креслото със страничните облегалки, което изглеждаше като играчка в сравнение с огромното му тяло. — Радвам се, че най-после се запознахме. Баща ти много ми е говорил за теб.

— Така ли?

— Адски се гордееше с теб. И трябва да знаеш, че стоеше настрани, за да те предпази, а не защото не те обича.

— Това ми каза и Фриц. Рот също.

— Как я карате с него?

— С Рот?

— Да.

Тя почувства, че се изчервява и се запъти към кухнята. Не искаше той да забележи реакцията й. Взе пликче с бисквити от хладилника и подреди част от тях в една чиния.

— Той… той е… Как да кажа? — Опитваше се да намери подходящ отговор.

— Всъщност мисля, че се досещам.

Тя се върна и му подаде чинията.

— Заповядай.

— Овесени, със стафиди? — каза Тор и си взе три. — Любимите ми.

— Знаеш ли, мислех си, че вампирите пият само кръв.

— Не. Тя съдържа жизненоважни хранителни вещества, но се нуждаем и от обикновена храна.

— А чесън?

— Можеш да донесеш. — Той се облегна в креслото, дъвчейки щастливо. — Обичам го печен с малко зехтин.

Исусе, държи се почти непринудено, помисли си Бет.

Не, това не беше вярно. Острият му поглед наблюдаваше прозорците и стъклената врата и контролираше всичко. Тя бе абсолютно сигурна, че ако види нещо обезпокоително, моментално ще скочи от стола. Но не за да провери ключалките. А за да атакува. Постави още една бисквита в устата си. Все пак присъствието му й действаше успокоително. Относително казано.

— Ти не си като Рот — без много да мисли изтърси тя.

— Няма друг като Рот.

— Да. — Тя захапа своята бисквита и седна на дивана.

— Той е като хала — каза Тор и надигна бирата си. — И е смъртно опасен, спор няма. Но въпреки това никой друг няма да се грижи по-добре за теб, при условие че пожелае да го направи. А той го желае.

— Откъде знаеш? — прошепна тя, питайки се какво му е казал Рот.

Тор прочисти гърлото си и леко се изчерви.

— Маркирал те е.

Бет се намръщи и се огледа.

— Подушвам го — каза Тор. — Предупреждението е изписано навсякъде по теб.

— Предупреждение?

— Като че ли ти си негова шелан.

— Негова какво?

— Партньорка. Миризмата, която излъчва кожата ти, е безспорно предупреждение за другите мъжки вампири.

Значи беше права. За секса, който правиха, и за това какво означаваше.

В действителност това не би трябвало да ме радва толкова, помисли си тя.

— Нямаш нищо против, нали? — каза Тор. — Да бъдеш негова.

Не искаше да отговори на този въпрос. Част от нея желаеше да принадлежи на Рот. Но от друга страна имаше чувството, че би било много по-безопасно, ако всичко си остане постарому. Да си остане сама.

— А ти имаш ли партньорка? — попита тя.

Лицето на вампира предано засия.

— Казва се Уелси. Бяхме отредени един за друг още преди преобразяването ни. Чист късмет е, че се влюбихме. Истината е, че и на улицата да я бях срещнал, пак нея щях да избера. Не е ли това съдба?

— Понякога работи в наша полза — тихо отвърна тя.

— Да. Някои мъже си взимат повече от една шелан, но аз не мога дори да си помисля да бъда с друга жена. Именно по тази причина Рот избра мен да те пазя.

Тя повдигна едната си вежда и го погледна.

— Моля?

— Другите братя имат жени, от които пият, но нямат емоционална връзка с тях. Така че нищо не би им попречило да… — Той млъкна и захапа още една бисквита. — Е, като се има предвид, че ти си…

— Че аз какво?

Имаше чувството, че почти не познава себе си. И беше готова да повярва на думите на всеки непознат.

— Много красива. Рот не би искал да те повери на грижите на някой друг, защото ако се изкушат да ти направят нещо, ще се получат сериозни неприятности. — Тор сви рамене. — Е, някои от братята са много опасни. Никой не би искал да остави, която и да било жена насаме с тях, поне не и ако изпитва чувства към нея.

Бет не беше сигурна, че иска да се запознае с братята.

Я почакай, помисли си тя.

— Рот има ли си вече шелан? — попита тя.

Тор допи бирата си.

— Мисля, че е по-добре да поговориш с него за това.

Което определено не означаваше „не“.

В гърдите й се загнезди болезнено разочарование. Върна се в кухнята.

По дяволите. Изпитваше чувства към Рот. Бяха правили секс два пъти, а в главата й вече беше пълна каша.

Този път ще боли, каза си тя, докато отваряше друга бира. Когато настъпи краят, адски ще я боли. А да не говорим, че щеше да се превърне във вампир.

О, боже мой.

— Още нещо за похапване? — провикна се тя от кухнята.

— С удоволствие.

— Бира?

— Не. Пих достатъчно.

Бет донесе пакетчето с бисквити от кухнята и ги изядоха до трохичка. Изядоха дори натрошените на дъното.

— Имаш ли нещо друго за ядене? — попита той.

Бет се изправи. Тя също беше гладна.

— Ще видя какво мога да намеря.

— Имаш ли кабелна? — Тор посочи с глава към телевизора.

Тя му подхвърли дистанционното.

— Имам, разбира се. Доколкото си спомням, тази вечер има маратон на „Годзила“ по „Ти Би Ес“.

— Страхотно — каза вампирът и изпъна краката си напред. — Аз съм на страната на чудовището.

Тя му се усмихна.

— Аз също.