Дж. Р. Уорд
Тъмна любов (40)

37

Бет се обърна в леглото и потърси Рот, но си спомни, че той се качи горе.

Седна и се подготви да посрещне болката, ако се върне. Но нищо не я заболя и тя стана. Беше гола и огледа тялото си. Всичко си беше както преди. Подскочи няколко пъти. И в това отношение всичко беше наред.

Единственият проблем беше, че не виждаше много добре.

Отиде в банята. Свали контактните си лещи. Изведнъж започна да вижда идеално.

Е, все пак има някаква полза.

Уау. Зъбите. Имаше пълен комплект удължени кучешки зъби.

Наведе се към огледалото и ги опипа. Помисли си, че ще й е нужно известно време, за да свикне да се храни с тях.

Импулсивно вдигна ръцете си и изви пръсти като нокти на хищно животно. Изсъска.

Страхотно.

Отсега нататък Хелоуин щеше да бъде наистина забавен.

Среса косата си, облече халата на Рот и се запъти към стълбите. Изобщо не беше задъхана, когато стигна до най-горната площадка. Физическите упражнения вече нямаше да бъдат проблем.

Влезе в салона и видя Бъч да седи на дивана на известно разстояние от очарователна блондинка. Отнякъде долитаха мъжки гласове и висока музика.

Бъч я погледна.

— Бет! — Той се втурна към нея и я прегърна силно. — Добре ли си?

— Добре съм. Наистина, чувствам се прекрасно. — Което беше учудващо, като се има предвид какво беше преживяла.

Бъч се отдръпна и обхвана лицето й с ръце. Вгледа се в очите й и се намръщи.

— Не ми изглеждаш друсана.

— Откъде ти дойде наум?

Той поклати тъжно глава.

— Не крий нищо от мен. Забрави ли, че аз те доведох тук?

— Аз ще си тръгвам — каза блондинката и стана.

Бъч незабавно се обърна към нея.

— Не. Остани!

Той отиде до дивана. Погледна жената с изражение, което Бет никога преди не беше виждала на лицето му. Тя очевидно го беше пленила.

— Мариса, да ти представя една моя приятелка. — Той наблегна на думата. — Бет Рандъл. Бет, това е Мариса.

Бет вдигна ръка.

— Здравей.

Блондинката отправи поглед към нея и я огледа от главата до петите.

— Ти си жената на Рот — каза Мариса. В гласа й се усещаше благоговение, като че ли Бет беше извършила голям подвиг. — Тази, която той иска.

Бет усети, че се изчервява.

— А, да. Мисля, че да.

Настъпи неловко мълчание. Бъч местеше намръщено поглед от едната към другата, като че ли искаше да го посветят в тайната си.

Е, добре. Бет също искаше да я разбере.

— Знаеш ли къде е Рот? — попита тя.

Бъч сбърчи вежди, като че ли не искаше Бет да бъде с Рот.

— В трапезарията е.

— Благодаря.

— Слушай, Бет. Ние трябва да…

— Оставам тук.

Той пое дълбоко въздух и го изпусна бавно със свистене.

— Знаех си, че ще ми отговориш така. — Погледна към блондинката. — Но ако имаш нужда от мене, аз… ъъъ… ще бъда тук.

Тя се усмихна на себе си, докато Бъч се настаняваше до Мариса. Бет излезе от стаята. Мъжките гласове и тътенът на рапа сега се чуваха по-силно.

— И какво направи с лесъра? — попита мъжки глас.

— Запалих цигарата му с рязаната пушка — отговори му друг мъж. — Не слезе за закуска, загряваш ли?

Всички се засмяха в хор. Чуха се и няколко силни удара с юмруци по масата. Тя придърпа реверите на халата. Може би щеше да е по-добре първо да се облече, но не искаше да се бави, защото нямаше търпение да види Рот.

Зави зад ъгъла.

В момента, в който се появи на вратата, разговорите секнаха. Всички се обърнаха към нея и я загледаха втренчено. Твърдият рап изпълни настъпилата тишина с бумтенето на басови инструменти и монотонно припяване.

Боже мой. През целия си живот не бе виждала събрани на куп толкова грамадни мъже в кожени дрехи.

Отстъпи крачка назад, но в този момент Рот бързо се надигна от мястото си начело на масата и тръгна към нея. Изглеждаше напрегнат. Несъмнено беше прекъснала някаква свещена мъжка сбирка.

Опита се да измисли какво да му каже. Той сигурно щеше да се държи сдържано пред братята си, нещо от сорта на „аз съм мъжко момче, тази мацка е просто…“.

В това време Рот я прегърна здраво и зарови лице в косата й.

— Моята лийлан — прошепна той в ухото й. Ръцете му се плъзнаха по гърба й от горе до долу. — Моята прекрасна лийлан.

Отдръпна се и я целуна по устата. Оправи косата й, усмихнат нежно.

Бет се усмихна. Очевидно любимият й не се притесняваше да показва чувствата си пред публика. Стана й приятно. Наклони глава, за да погледне зад него. Те определено имаха публика. Мъжете ги гледаха със зяпнала уста. В буквалния смисъл.

Едва се сдържа да не се разсмее. Гледката на тези мъже с вид на закоравели престъпници, седнали на маса със сребърни прибори и порцеланови съдове, беше достатъчно нелепа. Но слисаните им физиономии бяха направо абсурд.

— Искаш да ме представиш? — попита Бет и кимна към вампирите.

Рот обгърна с ръка раменете й и я притисна до себе си.

— Това е Братството на черния кинжал. Моите воини. Моите братя. — После кимна към ослепително красивия вампир. — Познаваш Рейдж. И Тор също. Този с козята брадичка и бейзболната шапка е Вишъс. Онзи Рапунцел там е Фюри. Зейдист вече сам ти се представи — каза накрая Рот с глас, който приличаше по-скоро на ръмжене.

Двамата вампири, с които беше прекарала известно време, й се усмихнаха. Другите й кимнаха, освен този с белега. Той само я гледаше втренчено.

Той има брат-близнак, спомни си тя. Но й беше трудно да го разпознае. Въпреки че вампирът с разкошната коса и необикновените жълти очи приличаше малко на него.

— Господа — каза Рот. — Това е Бет.

След това продължи на неразбираемия за нея език. Когато свърши, се разнесоха учудени възклицания.

Той я погледна усмихнат.

— Имаш ли нужда от нещо? Гладна ли си, лийлан?

Тя сложи ръка на стомаха си.

— Мисля, че съм гладна. Най-странното е, че умирам за бекон и шоколад. Можеш ли да си представиш?

— Сега ще ти донеса. Сядай.

Посочи към стола си и мина през летящата врата. Бет огледа мъжете.

Супер. Ето че се оказа сама, гола под халата, с цял куп вампири, които сигурно тежаха общо към половин тон. Не беше възможно да се прави, че не й пука, затова просто се запъти към стола на Рот. Но не стигна далече.

Чу се висок, стържещ звук от петте стола, които се дръпнаха назад. Мъжете се изправиха едновременно. И тръгнаха към нея.

Тя погледна в лицата на двамата, които познаваше, но изражението им не я окуражи. След това видя ножовете им.

С метално свистене пет черни кинжала напуснаха ножниците си.

Тя трескаво отскочи назад и се опита да се предпази с ръце. Блъсна се в стената и тъкмо щеше да изкрещи, за да извика Рот, когато мъжете коленичиха в кръг около нея. Като че ли го бяха репетирали, всички в синхрон забиха кинжалите си в пода и сведоха глави. Звукът от забилата се в дървото стомана прозвуча едновременно като обет и боен вик. Дръжките на кинжалите вибрираха. Рап музиката продължаваше да кънти. Изглежда, че чакаха тя да реагира по някакъв начин.

— Ммм. Благодаря ви — каза Бет.

Мъжете вдигнаха глави. На изсечените им като с длето лица беше изписана дълбока почит. Дори лицето на вампира с белега показваше уважение.

Рот се появи с пластмасова бутилка шоколадов сироп.

— Беконът ще пристигне всеки момент — усмихна се той. — Ей, те определено те харесаха.

— Слава богу — прошепна тя, гледайки към кинжалите.