Франс Бенгтсон
Червеният змей (8)

Шеста глава: ЗА ЕВРЕИНА СОЛОМОН И ГОСПОДАРКАТА ЗУБАЙДА И ЗА ТОВА КАК ОРМ СЕ СДОБИ С МЕЧА СИ СИНИЯ ЕЗИК

Мъжът без език, който седеше до Орм, ставаше все по-зле, докато накрая съвсем не можеше да гребе; затова, когато корабът пусна котва по на юг, в едно военно пристанище на халифа, наречено Малага, го заведоха на брега и изчакаха да доведат друг на негово място. През последните няколко седмици Орм трябваше да върши почти цялата работа на греблото, сега бе любопитен да види дали ще му се падне някой по-общителен за другар. Мъжът се появи на следващата сутрин. Домъкнаха го четирима войници, които трябваше да спрат работа, за да го качат на мостчето; не бе необходимо да се взират отблизо, за да се уверят, че езикът му си е на мястото. Беше млад, красив, без брада и с изящно оформени крайници, сипеше такива ужасни ругатни, каквито на кораба досега не бяха чували.

Заведоха го до мястото за гребане и го държаха здраво, докато поставяха веригата на глезена му. По страните му потекоха сълзи, които бяха по-скоро от яд, отколкото от мъка. Капитанът и надзирателят дойдоха да го видят и той веднага се нахвърли върху им с клетви и обиди, наричаше ги с такива имена, каквито Орм не бе и чувал, затова всички очакваха, че здравата ще го наложат.

Но те само си гладеха замислено брадите и четяха някакво писмо, което войниците бяха донесли на кораба. На някои места от текста кимаха с глава, на други я клатеха отрицателно и шепнеха тихичко помежду си, а през цялото време новодошлият ругаеше, наричаше ги кучи синове, свинеядци, женски задници. Накрая надзирателят го заплаши с камшика и му каза да си затваря устата. После, след като те си отидоха, започна да плаче истински и цялото му тяло се разтресе.

Орм не разбра нищо от всичко това, но реши, че ще получи малко помощ от него, ако бичът не поиграе върху гърба му. Все пак след роба с извадения език щеше да бъде добре да има другар, който поне може да говори. Но отначало новодошлият не желаеше да влиза в разговор и отхвърляше приятелските му опити за общуване. И както Орм се опасяваше, оказа се много слаб гребец, изобщо не можеше да се нагоди към този нов начин на живот, особено се оплакваше от храната; Орм пък смятате, че е добра, но недостатъчна. Той бе търпелив с него, работеше за двама и доколкото се справяше с арабския, му шепнеше окуражителни слова. На няколко пъти го попита кой е и защо са го докарали на кораба, ни в отговор получаваше само надменни погледи и свиване на рамене. Накрая мъжът благоволи да му проговори и обяви, че е от благородно потекло и не е свикнал да го разпитват разни роби, които дори не знаят как да говорят.

На това Орм отвърна:

— Би трябвало да ти извия врата за тези думи, но по-добре да има мир и да станем приятели. На кораба всички сме роби, и ти не по-малко от другите, нито пък си единственият тук е благородна кръв. Това се отнася и за мен — казвам се Орм и съм син на вожд. Вярно, че говоря езика ти лошо, но пък ти си още по-зле, защото съвсем не знаеш моя. Така че, ако трябва да избираме между двамата, не ти, а аз те превъзхождам.

— Произношението ти е отчайващо — рече новият. — но изглеждаш интелигентен. Възможно е в родината ти да те смятат за благородник, но едва ли можеш да се сравняваш с мен, защото по майчина линия произхождам направо от пророка, мир на безсмъртната му душа! И помни, че говоря езика на самия Аллах; всички други са създадени от злите духове, за да спъват разпространението на истинската вяра. Виждаш, че между нас не може ла става дума за сравнение. Казвам се Халид, син на Йезид, баща ми беше висш служител на халифа, имам огромно богатство и не работя нищо, само наглеждам градините, забавлявам приятелите си и съчинявам музика и поезия. Вярно е, признавам, сега временно се занимавам с по-различни неща, но това не ще е за дълго, дано червеи разядат очите на този, който ме прати тук! Писал съм песни, които пее цяла Малага, малко са живите поети, които имат моя талант.

Орм отбеляза, че вероятно във владенията на халифа има доста поети, защото вече е срещнал един. Халид отговори, че били много, в смисъл, че мнозина се опитвали да пишат стихове, но съвсем малко били онези, които са смятани за истински поети.

След този разговор те се посприятелиха, въпреки че Халид бе все така слаб в гребането и понякога дори не можеше да издърпа веслото, тъй като ръцете му бяха изпожулени. Малко по-късно разказа на Орм как се случило да го пратят на кораба. Налагаше се да повтаря по няколко пъти и да перифразира, защото Орм го следваше трудно; но накрая той успя да схване същината на разказа.

Сегашната му беда, обясни Халид, идвала оттам, че най-красивата девойка на Малага била дъщеря на управителя на града, човек с долен произход и зъл нрав. Но красотата на дъщеря му била изключителна, дори един поет не можел да си представи нещо по-съвършено, а веднъж Халид имал щастието да я види незабулена на празника на жътвата. От този момент той се влюбил лудо в нея, посвещавал й песни, конто сладостно се леели от устата му. Накрая, благодарение на това, че се преместил да живее на най-горния етаж на една къща, разположена близо до нейната, той успял да я зърне отново, когато седяла сама на терасата. Започнал да я поздравява екзалтирано и с умолително протегнати към нея ръце я убедил отново да открие лицето си. Това било знак, че тя споделя любовта му; а неземната й, неотразима красота едва не го довела до припадък.

След като се уверил, че девойката е благоразположена към него, дал на камериерката й богати подаръци и така предавал бележки до любимата си. После управителят заминал за Кордова да представи на халифа годишния си отчет и тя изпратила на Халид червено цвете. Тогава той се предрешил на старец и с помощта на камериерката бил въведен при нея — там двамата се забавлявали много. Но един ден, наскоро след това, брат й го спрял в града и се сбил с него. Халид си служел ловко с оръжието и го ранил. Щом управителят се завърнал, арестували Халид и го завели при него.

Тук лицето му се сгърчи от гняв, той презрително се изхрачи и започна да крещи най-ужасни клетви по негов адрес. После продължи:

— Нямаше законно основание да се оплаква. Вярно, бях спал с дъщеря му, но в замяна на това я бях обезсмъртил във възвишените си песни, а дори и той, изглежда, осъзнаваше, че не може да очаква от човек с моя произход да се ожени за дъщерята на един обикновен бербер. Бях ранил сина му, защото ме нападна. Всъщност, ако не си бях умерен по природа, едва ли щеше да се отърве толкова леко. Така че, ако бе справедлив човек, управителят трябваше да ми е благодарен. Вместо това той отприщи злия си нрав, изключителен дори за град като Малага, и ето ти резултата. Слушай внимателно, о, невернико, и изумявай!

Орм слушаше с интерес, въпреки че много от думите му бяха непознати. Мъжете от съседните седалки също следяха историята, тъй като Халид я разказваше на висок глас.

— Прочете на всеослушание една моя поема и попита аз ли съм я писал. Отвърнах, че всички в Малага я знаят и ме смятат за неин автор — тя е химн в прослава на града, най-хубавият химн, написан досега. В него има следният пасаж:

Плода на тез лози да бе опитал

поне веднъж вликият пророк,

не би ни забранявал толкоз строго

да пием гроздовия сладък сок.

С преливаща от вино чаша, с упоение

по би помогнал той на своето учение.

След като спря да рецитира, Халид избухна в сълзи и обясни, че заради това го били наказали да служи за корабен роб. Халифът, като защитник на истинската вяра и земен пратеник на пророка, бил заповядал да наказват строго всеки, който богохулствува или критикува неговото учение, и управителят се възползувал от това, за да си отмъсти под претекст, че иска справедливост.

— Утешавам се само с мисълта, че дълго не може да продължи така — рече Халид. — Семейството ми е по-влиятелно от неговото и думата му тежи пред халифа. Скоро би трябвало да ме освободят. Ето защо никой на кораба не смее да ме заплашва с камшик — всички знаят, че не могат да бият безнаказано един потомък на Пророка.

Орм попита кога е живял Пророкът и Халид му обясни, че бил умрял преди повече от 350 години. Викингът възкликна, че трябва наистина да е бил могъщ човек, щом е в състояние и след толкова години да осигурява защита на роднините си и да решава дали хората могат да пият, или не. Никой мъж в Сконе нямал такава власт, дори Ивар Широката прегръдка — най-великият човек, живял на север.

— В моята страна — добави той — никой не може да наложи другиму какво да пие, независимо дали е крал или обикновен селянин.

Сега, като имаше Халид за другар, познанията на Орм по арабски рязко се обогатиха, новодошлият дрънкаше непрекъснато и бе пълен с много интересни истории. След няколко дни той попита къде се намира родината на Орм и как е попаднал на този кораб. Орм му разказа за похода на Крок, как се бе присъединил към него и последвалите събития. Като описа преживелиците си, доколкото можа, Орм заключи:

— Както виждаш, повечето ни приключения се дължат на срещата с евреина Соломон. Според мен сигурно е бил човек с късмет — освободи се от робство и докато беше с нас, щастието ни се усмихваше. Каза, че бил важна личност в някакъв град на име Толедо, бил златар, а освен това и известен поет.

Халид каза, че е чувал за него — бил много добър и търсен като златар, и нелош поет, поне за Толедо.

— Неотдавна — добави той — чух една негова поема. Пееше я някакъв поет-музикант от север. В нея описваше как попаднал в ръцете на маркграфа на Астурия, който се отнасял зле с него, как избягал и завел жестоките пирати в неговата крепост, как те го победили, убили го и забили главата му на кол, за да го кълват враните, и как след това се върнал у дома със златото на маркграфа. Беше талантлива творба, но й липсваше тази изисканост на израза, към която се стремим ние в Малага.

— Не си е пестил хвалбите — рече Орм, — но след като е могъл да си даде толкова труд, за да отмъсти на враговете, би трябвало да се опита да помогне с нещо на приятелите, които са му направили такава услуга. Освободихме го от робство, нападнахме крепостта и изпълнихме отмъщението му. Ако действително е важен човек в родината си, може би е в състояние да ни направи услуга, която ще бъде равностойна на нашата. По друг начин и не виждам как ще постигнем свободата си.

Халид отвърна, че Соломон бил известен с богатството си и халифът го покровителствувал, макар да не изповядвал правата вяра. Това вдъхна надежди на Орм, но той не спомена за разказа на Халид пред останалите викинги. След този разговор Халид обеща веднага щом го освободят, да изпрати на Соломон в Толедо съобщение и поздрави от Орм.

Но минаваха дни, а заповед да го пуснат не пристигаше. Това забавяне го правеше още по-невъздържан и той яростно хулеше безразличието на роднините си. Започна да съчинява някаква дълга поема за вредата от виното, като се надяваше някой да я запише, докато чакат в пристанището, и да я изпрати на халифа, за да изрази истинското си мнение по този въпрос. Но когато трябваше да възхвалява достойнствата на водата и лимоновия сок и да доказва преимуществата им пред виното, вдъхновението му сякаш секна. Не го докосваха с камшика, въпреки че продължаваше да крещи и проклина всеки път, щом екипажът на кораба го приближеше; Орм смяташе това за добър знак, че той няма да се задържи още дълго при тях.

Една сутрин, когато бяха хвърлили котва в някакво източно пристанище и току-що се бяха върнали от дълго преследване на пиратски кораби от Африка, на борда се качиха четирима мъже. Краката на Халид се подкосиха от щастие, щом ги видя. Орм го попита кои са те, но той не му обърна никакво внимание. Единият бе служител с голяма чалма и наметало до петите. Подаде някакво писмо на капитана, който го допря до челото си и го зачете почтително. Друг пък, изглежда, бе роднина на Халид, защото, щом го освободиха от веригите, двамата се хвърлиха в прегръдките си, плачеха, целуваха се и бърбореха като луди. Останалите бяха слуги, носеха дрехи и кошници с храна. Облякоха Халид в красива роба и му предложиха да хапне. Орм му подвикна да не забравя обещанието си, но той вече отправяше упреци към роднината си, че е пропуснал да доведе бръснар, и не го чу. После слезе на брега със свитата си. Капитанът и екипажът се сбогуваха най-роболепно с него, а той снизходително им кимна, сякаш почти не забелязваше присъствието им, и изчезна, хванал под ръка родственика си.

Орм съжаляваше за занимателния си другар; освен това се страхуваше, че опиянен от свободата, Халид ще забрави да изпълни обещанието си. На мястото му до Орм оковаха друг — някакъв търговец, когото хванали да използува неточни везни. Уморяваше се бързо, не го биваше с греблата и го биеха често, а той стенеше и си мърмореше жаловито. Компанията му не доставяше удоволствие на Орм и според него това бе най-скучният период от робството му на галерата. Всичките му надеж.ди бяха насочени към Халид и Соломон, но мина доста време и те започнаха да помръкват.

Но в Кадис щастливият ден най-после дойде. На борда се качи някакъв служител с въоръжена свита, освободиха всички скандинавци от оковите, дадоха им дрехи и обувки и ги прехвърлиха на друг кораб, който се отправи нагоре по голямата река към Кордова. Накараха ги да помагат, тъй като гребяха срещу течението, но не им сложиха вериги и не ги биеха с камшик. Сменяха се често, позволиха им да седят заедно и те за пръв път от дълго време насам можеха спокойно да си поговорят. Бяха прекарали повече от две години и половина като роби гребци и Токе, който почти през цялото време се смееше и пееше, каза, че не знаел какво ще стане с тях сега, но със сигурност щял да си отпие до насита. Орм пък го предупреди, че било по-добре да почака разрешение, защото, ако не му изневерявала паметта, следвали бурни сцени, когато започнел да утолява жаждата; си, а това би им навредило. Токе се съгласи, макар че щяло да му коства много усилия. Всички се чудеха каква съдба ги очаква, а Орм им разказа подробности за разговора си с Халид относно евреина. Започнаха да възхваляват Соломон, а също и Орм, и въпреки че той бе най-младият, сега го признаха за свой вожд.

Орм попита служителя какво ще правят с тях и дали познава някакъв евреин на име Соломон, но всичко, което той знаеше, бе, че му е заповядано да ги отведе в Кордова, а за Соломон не бе чувал нищо.

Пристигнаха в града на халифа, разпрострял се на двата бряга на реката — множество скупчени къщи, бели дворци, дворове, украсени с палми и кули. Удивяваха се на големината и красотата му — тя надхвърляше всичките им представи, богатствата му бяха достатъчни да задоволят мореплавателите от цялото датско кралство.

Преведоха ги през града и те изумено следяха огромните тълпи от хора. Само се оплакваха, че почти не виждат жени сред тях, а и малкото, които срещаха, бяха целите увити в дрехи и забулени.

— Три години, откак попаднахме при тези чужденци — рече Токе. — И през цялото време не ни позволиха дори да помиришем жена. Така че, стига да не е лишена от женските си органи, всяка жена сега ще ми се види красива; само да можех да побъбря с някоя.

— Ако ни освободят — каза Огмунд, — сигурно ще ощастливим жените в тая страна. В сравнение с нас мъжете им изглеждат съвсем невзрачни.

— Тук мъжът може да притежава четири жени — каза Орм, — ако признава Пророка и учението му, но пък му е забранено да пие вино.

— Труден избор — обади се Токе. — Бирата им е много слаба и не ми е по вкуса. Но може би още не сме опитали най-доброкачествената. А пък четирите жени са точно това, от което имам-нужда.

Стигнаха до голяма сграда с много войници и там прекараха нощта. Следващата сутрин някакъв непознат ги заведе в друга къща наблизо, където ги изкъпаха хубаво и ги обръснаха, предложиха им студено питие в красиви миниатюрни чашки. После им дадоха по-меко облекло, което не претриваше кожата. Толкова дълго бяха ходили голи, че дрехите жулеха телата им. Спогледаха се и се засмяха на преобразената си външност. След това, още учудени от промяната, ги въведоха в една трапезария, където някакъв мъж пристъпи към тях и ги поздрави с добре дошли. Веднага го разпознаха — бе Соломон, макар че изглеждаше много различен, не такъв, какъвто го помнеха от последната им среща — имаше осанка и облекло на богат и могъщ принц.

Поздрави ги любезно, предложи им да хапнат и да пият и да се чувствуват у дома си; но бе забравил повечето от предишните си знания по скандинавски, така че само Орм можеше да разговаря с него. Соломон ги осведоми, че щом чул за нещастието им, направил за тях всичко, което е по силите му, защото те му свършили такава услуга, за която с удоволствие бил готов да се отплати. Орм му благодари колкото се може по-красноречиво и каза, че с нетърпение очакват да разберат дали са вече свободни, или са все още роби.

Евреинът отвърна, че и занапред ще бъдат роби на халифа. Тук не може с нищо да помогне, но сега ще служат в личната охрана на владетеля, която се подбирала измежду най-добрите пленени воини и от роби, купени в чужбина. Халифите на Кордова, продължи той, винаги са притежавали такава охрана и я смятат за по-безопасна, отколкото да са заобиколени от въоръжени свои поданици, тъй като те по-лесно биха могли да бъдат подкупени от роднини и приятели и да извършат покушение върху господаря си, ако в страната се надигне недоволство.

Но преди да се присъединят към охраната, каза Соломон, ще бъдат негови гости, за да възстановят поне отчасти силите си след тежката физическа работа. Те останаха в дома му пет дни, отнасяха се с тях като с герои на трапезата на Один. Опитаха много изискани гозби и щом пожелаеха, ;им носеха пиене; свиреха им музиканти и всяка вечер се оливаха с вино, тъй като Пророкът не можеше да забрани на Соломон това.вкусно питие. Но Орм и другарите му през цялото време внимателно следяха Токе — да не пие прекалено много, да не се рахленчи и да стигне опасния стадий. Домакинът предостави на всеки по една млада робиня за компания в леглото и това им достави огромно удоволствие. Единодушно решиха, че евреинът е чудесен и достоен мъж, сякаш във вените му течеше най-добрата северна кръв; а Токе обяви, че надали някога имал повече успех в риболова, отколкото в момента, когато е изтеглил този благороден семит от морето. Спяха до късно сутринта в легла с пухени дюшеци, по-меки от всичко познато досега; а на масата шеговито спореха кой от тях има най-хубавата робиня — всеки настояваше, че неговата е най-красива.

На третата вечер от престоя им Соломон помоли Орм и Токе да го придружат в града, като каза, че имат да благодарят за освобождението си на още някой, който сигурно е направил повече за тях от него. Минаха през много улици; Орм попита дали случайно Халид, големият поет на Малага, не е дошъл в Кордова, дали на него не са тръгнали на гости; но евреинът отвърна, че ще посетят една много по-високопоставена личност.

— И само чужденец — разгорещено добави той — може да сметне този Халид за велик поет, въпреки че самият той тръби това навсякъде. Понякога се опитвам да преброя колко са сега наистина големите поети във владенията на халифа и не мисля, че подобна чест може основателно да се присъди на повече от петима, между които Халид не би намерил място, макар да има известен талант да си служи с римите. Все пак, Орм, не грешиш, като го наричаш приятел, защото без неговата помощ никога нямаше да открия какво е станало с теб и другарите ти, така че, ако се срещнете и той говори за себе си като за поет, по-добре не го поправяй.

Орм отбеляза, че толкова поне познава хората, та да не спори с поетите за достойнствата им. Но Токе прекъсна разговора им и се оплака,.че не вижда защо са го принудили да участвува в тазвечершната разходка, след като не разбира нищо от бърборенето им и иначе така хубаво се забавлява в къщата на Соломон. Последният отвърна само, че това е необходимо и че така е заповядано.

Стигнаха до някакъв двор, опасан с висока стена, в която личеше тясна портичка, оставена отворена за тях. влязоха, минаха покрай красиви дървета, екзотични растения и цветя и спряха пред огромен фонтан, чиято кристална вода се стичаше по тучните треви на малки ручейчета. От противоположната на входа посока се зададоха четирима роби, които носеха покрита носилка, а след тях вървяха две робини и двама чернокожи с извадени мечове.

Соломон спря, Орм и Токе сториха същото. Поставиха носилката на земята и робините притичаха, заставайки почтително от двете й страни. Една забулена жена слезе от нея. Соломон й се поклони три пъти с ръце на челото; по това разбраха, че е от семейството на владетеля, но останаха прави, защото не можеха да приемат мъж да се унижи по такъв начин пред една жена.

Господарката кимна леко и грациозно с глава към Соломон. После се обърна към Орм и Токе и прошепна нещо под булото си; гледаше ги приятелски. Соломон й се поклони отново и каза:

— Войници на севера, благодарете на нейно височество Зубайда, заради нея сте свободни сега. Орм каза:

— Ако си ни помогнала да бъдем освободени, много сме ти задължени и безкрайно благодарни. Но не знаем коя си и защо си проявила такова благоволение към нас.

— Познаваме се — отвърна тя — и може би ще си спомните лицето ми.

Като рече това, Зубайда повдигна воала си, а евреинът пак се поклони. Токе подръпна брадата си и промърмори:

— Но това е моята девойка от крепостта, сега е по-красива от всякога. Щастието наистина трябва да й се е усмихнало, от последната ни среща насам се е превърнала в господарка. Искам да знам дали й е приятно да ме види пак.

Жената погледна Токе и попита:

— Защо се обръщаш към приятеля си, а не към мен? Орм й обясни, че Токе не разбира арабски, но я познал и казал, че е още по-красива отпреди.

— И двамата се радваме — добави той, — че си имала късмет да придобиеш такова високо положение, смятаме, че си го заслужила по достойнство.

Тя погледна Орм, усмихна се и каза:

— Но ти, Червенокосия, така добре си усвоил езика на тази страна, както и аз. Кой от вас е по-достоен мъж, ти или приятелят ти, който някога бе мой господар?

— И двамата се мислим за достойни мъже — отвърна Орм. — Но аз съм млад и по-неопитен от него; а когато превземахме крепостта, която бе твой дом, Токе извърши героични дела. Затова го смятам по-достоен, независимо че той не може да говори твоя език. Но най-достойният бе Крок, нашият вожд, който е мъртъв сега.

Тя каза, че помни Крок и че истинският вожд рядко живее до дълбока старост. Орм й разказа как е умрял, а тя кимна и продължи:

— Случайността преплете съдбите ни по странен начин. Вие превзехте къщата на баща ми, убихте него и повечето му довереници и затова би трябвало да ви накарам да платите, с живота си. Но моят баща бе жесток човек, особено към майка ми, и аз го мразех и се страхувах от него като от дявола. Доволна бях, като го убихте, и не съжалявах, че попаднах сред чужденци, нито пък че бях любовница на твоя приятел. Жалко е само, че не можехме да разговаряме. Вярно, миризмата на брадата му не бе особено приятна, но пък имаше весели очи и добродушен смях, а те ми харесваха; и се отнасяше мило с мен дори когато бе пиян или нетърпелив в страстта си. Никога не употреби физическо насилие и ми даде да нося съвсем лек багаж по пътя към кораба. Кажи му, че бях готова да го последвам в родината му.

Орм повтори всичко на приятеля си, който слушаше с доволно изражение. Когато свърши, Токе рече:

— Виждаш ли как ми върви с жените! Но тя наистина е най-хубавата, която съм срещал, кажи й го. Мислиш ли. че смята да ме направи важен човек в тази нейна страна?

Орм отвърна, че не е споменала такова нещо. После преведе комплиментите му и я помоли да им разкаже какво й се е случило след раздялата им на брега.

— Капитанът на кораба ме доведе тук в Кордова — рече тя — и макар че ме накара да стоя гола пред него, не ме пипна с пръст. Разбра, че от мен ще стане чудесен подарък за господаря му. И ето, сега принадлежа на великия везир на халифа, който се казва Алмансур и е най-могъщият човек във владенията му. След като ме запозна с учението на Пророка, от робиня ме направи своя първа съпруга. Видя, че съм по-красива от всичките му жени. Хвала на Аллах за това! Донесохте ми щастие — ако не бяхте нападнали бащината ми крепост, още щях да си живея в непрекъснат страх от него и въпреки красотата ми щяха да ми натрапят някой зъл и неприятен съпруг. Затова, когато Соломон ми съобщи, че сте още живи, реших да ви помогна с каквото мога.

— На трима души дължим свободата си — каза Орм, — на теб, на Соломон й на един човек от Малага, наречен Халид. Но сега знаем, че твоята дума е помогнала най-много, затова на теб сме най-благодарни. Имахме късмет, че се запознахме с теб и с тези двама поети, иначе още щяхме да си седим на корабните банки и да опъваме греблата с единствената надежда, че скоро ще умрем. С гордост ще постъпим на служба при твоя господар и ще го защитаваме от враговете. Изненадани сме, независимо от властта, с която разполагаш, че си успяла да го убедиш да ни освободи — нас, моряците от север, ни смятат за кръвни врагове и това датира още от времето на Рагнар Рунтавите гащи.

Зубайда отвърна:

— Направихте на Алмансур огромна услуга, като превзехте бащината ми крепост. Иначе той нямаше и да знае за съществуването ми. Освен това в тази страна хората смятат, че скандинавците са смели воини и държат на думата си. Халифът Абдерахман, а също и баща му, емирът Абдула, поддържали в охраната си много мъже от север. Тогава викингите непрекъснато опустошавали испанските брегове, но напоследък тук рядко се появяват скандинавци, ето защо сега в господарската охрана няма ваши сънародници. Ако служите добре на Алмансур и сте му верни, той ще ви възнагради богато, а началникът на охраната ще ви даде на всички пълно бойно облекло и хубаво оръжие. Но сега аз съм приготвила за двама ви подаръци.

Тя махна с ръка на един от робите, застанал до носилката. Той й подаде два меча с разкошно украсени ножници и ремъци с тежки сребърни токи. Единия подаде на Токе, а другия — на Орм. Те с радост ги приеха — последните няколко години се бяха чувствували като голи без меч на кръста. Всеки изтегли своя, внимателно разгледа острието му и го претегли с ръка. Соломон погледна мечовете и каза:

— Изработени са в Толедо, където са събрани най-добрите оръжейници на сребро и желязо в света. Там все още ги работят прави, както бе обичаят по времето на готическите крале, преди последователите на Пророка Да дойдат в тези земи. Никой жив майстор не може да изработи по-съвършен меч от тези тук..

От щастие Токе се разсмя на глас и започна да си мърмори нещо под нос. Най-накрая изрецитира:

Ръцете на воина дълго познаваха греблата на кораба само, но ето сега се усмихват отново, докосвайки на бойния меч острието.

Орм, който от своя страна гледаше да не го надминат като поет, се позамисли минута-две, вдигна меча пред лицето си и каза:

Меча, който хубавицата ми даде,

с лявата ръка издигам аз сурово

като Тор^[1] сред богове безсмъртни:

пак змията се сдоби с отрова.

Зубайда се засмя и рече:

— Да дадеш на мъжа меч, е все едно да подариш на жената огледало; очите й не виждат нищо друго. Приятно е да приемат подаръците ти с такава благодарност. Дано ви донесат щастие.

С това срещата им завърши, Зубайда ги предупреди, че е дошло време да си кажат сбогом, въпреки че можело да се случи някога отново да се срещнат. Качи се на носилката и робите я отнесоха.

По обратния път към къщата на Соломон тримата се надпреварваха да хвалят господарката и богатите й дарове. Евреинът обясни, че я познавал повече от година и често й продавал украшения. От самото начало разбрал, че е същата девойка, която Токе взел от крепостта на ужасния маркграф, въпреки че сега била още по-красива отпреди. А Токе допълни:

— Тя е хубава и добра. Не забравя тези, които са й били близки. Тежко е да я видя, като знам, че сега е съпруга на великия везир. Все пак се радвам, че не е при оня шкембест стар козел със сребърния чук, който ни плени. Общо взето, не мога да се оплача, момичето, което ми намери Соломон, много ми харесва.

Орм разпита евреина за господаря на Зубайда, Алмансур; не разбирал защо е най-високопоставсният човек в страната. Естествено, халифът би трябвало да е по-горен от него. Но Соломон им обясни как стоят нещата. Предишният халиф, Хакам Учения, син на Абдерахман Велики, бил могъщ владетел, независимо че прекарвал повечето време в разговори с начетени мъже. Когато умрял, не оставил друг наследник освен невръстния си син Хишам, сегашния халиф. Хакам разпоредил, докато синът му стане пълнолетен, страната да управляват най-довереният му съветник и най-любимата му жена, майка на наследника. Но на двамата така им харесало да упражняват властта си, че затворили младия халиф в един дворец под предлог, че бил прекалено свята личност, за да го занимават със светски дела. Съветникът, в качеството си на регент, спечели толкова победи над християните от север, че му дали титлата Алмансур, което значи „Завоевател“. Господарката, майката на младия халиф, отдавна била много влюбена в него, обичала го повече от всичко на света, но той й се наситил бързо; била по-стара от него и много властолюбива, затова сега била затворена при сина си, а Алмансур властвувал сам в страната като регент на халифа. Много от поданиците го мразели за тези му деяния, но и мнозина го обичали заради победите над християните; а към охраната си бил добър, защото разчитал на нея да го защитава от тези, които хранят към него завист и омраза. Така че Орм и хората му можели да се надяват, че в мирно време ще живеят добре в двореца на Алмансур; но щели да имат и възможност да се бият колкото си искат, защото всяка пролет той потеглял с голяма армия или срещу.краля на Астурия и графа на Кастилия, или срещу краля на Навара и графовете на Арагон далеч на север до границата с франките. Всички тези владетели живеели в непрестанен ужас от него и с удоволствие му пращали подаръци само да отложат посещението му.

— Но не е лесно да го подкупиш — продължи Соломон, — той е безкрайно нещастен човек. Има много власт и е велик завоевател, всяко негово начинание винаги е завършвало с успех, но независимо от това хората знаят, че се тормози непрекъснато. Посегнал е на халифа, който е сянката на Пророка, и е откраднал властта от него; затова живее в постоянен страх от гнева на Аллах и душата му не може да намери покой. Всяка година се мъчи да го умилостиви, като води войни срещу християните, затова и не приема наведнъж подкупите на всички техни владетели, а позволява на всеки един поотделно да си откупи няколко месеца спокойствие, така че винаги да има и такива, с които да води ожесточени боеве. Той е най-силният от всички воини, които са се раждали по тези земи, и е дал клетва да умре на бойното поле с лице към неверниците, които почитат сина на Йосиф като бог. Малко се интересува от поезия и музика, затова сега времената са тежки за постите, нямат привилегиите, на които се радваха при Хакам Мъдрия; но в свободните си часове се развлича със златни и сребърни украшения и със скъпоценни камъни, така че аз не мога да се оплача. Купих си къща в Кордова, за да мога да му служа по-добре; и дано да властвува дълго и щастието да го съпътствува, защото за един златар той наистина е чудесен господар.

Соломон разказа всичко това на Орм, които от своя страна го предаде на Токе и останалите; съгласиха се, че Алмансур трябва да е забележителен господар. Не можеха да разберат само страха му от Аллах — не знаеха някой от северните хора да се страхува от боговете.

Преди да дойде време да напуснат къщата на евреина, той им даде мъдри съвети за много неща; най-вече предупреди Токе никога да не издава, че преди е бил господар на Зубайда.

— Мисля, че владетелите не са по-различни от нас в това отношение. Не изпитват особено удоволствие да видят предишните любовници на жените си — рече той. — От нейна страна бе много дръзко да ти позволи отново да я видиш, независимо че присъствуваха свидетели, които, ако е необходимо, да се закълнат, че не се е случило нищо нередно. Както за всичко друго, така и за тези неща Алмансур има много зорко око, ето защо най-добре ще е Токе да си държи езика зад зъбите.

Викингът отвърна, че нямало опасност да направи другояче и че най-голямата му грижа в момента била да кръсти меча си. Меч като неговия сигурно бил творение на не по-малко велик майстор от този, създал меча на Сигурд Грам; или Миминг, принадлежал на Дидрик; или пък Скофнунг, с конто се е бил Ролф Крантата. Ето защо и той като тях трябвало да си има име, но въпреки старанието си не можел да измисли нищо подходящо. Орм нарече своя Синия език.

Разделиха се със Соломон и му изразиха горещата си благодарност. Отведоха ги в двореца на Алмансур, където ги посрещна служител от неговото домакинство. Седмината скандинавци избраха Орм за свой вожд.