Франс Бенгтсон
Червеният змей (5)

Трета глава: КАК ХОРАТА НА КРОК ОТПЛАВАХА НА ЮГ И КАК СЕ СДОБИХА С ДОБЪР ВОДАЧ

Хората на Крок стигнаха до остров Ведер много гладни, тъй като трябваше да гребат през целия път. Застанаха на дрейф и слязоха на брега да съберат дърва и да си сготвят вкусен обяд. Там откриха само няколко стари рибари, които не се страхуваха от разбойници, защото бяха много бедни. При разрязването на овцете забелязаха колко добре са угоени и захвалиха явно превъзходните пролетни ливади на Възвишението. Нанизваха на копията си късове месо и ги протегнаха над огъня, лойта започна да цвърчи и устите им се напълниха със слюнка — ноздрите им отдавна не бяха усещали такъв съблазнителен аромат. Мнозина разказваха кога за последен път са опитвали такова вкусно ядене и всички се съгласиха, че началото на пътешествието им до западните земи е многообещаващо. След това започнаха да ядат и сокът от месото закапа по брадите им.

Орм вече бе дошъл в съзнание, но все още беше замаян и се чувствуваше зле, така че единственото, което смогваше да направи, когато слезе на брега, бе да се държи на краката си. Седна и хвана главата си с ръце, не реагираше, когато му говореха. Но се почувствува по-добре, след като повърна и пи вода. Помириса ароматното печено месо; вдигна глава като човек, който току-що се е събудил, и огледа хората около себе си. Мъжът, седнал най-близо до него, приятелски се ухили, отряза парченце от месото си и му го предложи.

— На, опитай — каза той. — Не си ял по-вкусно нещо през живота си.

— Зная качествата му — отговори Орм, — аз го произвеждам.

Взе месото, като го хвана с два пръста, но не го изяде. Замислено заразглежда всеки от насядалите в кръг мъже и рече.

— Къде е този, когото ударих? Мъртъв ли е?

— Мъртъв е — отвърна съседът му. — Но никой от присъствуващите не му бе достатъчно близък, за да ти отмъсти, така че ти ще гребеш вместо него. Греблото му е пред моето, добре ще е да станем приятели. Името ми е Токе. А твоето?

Орм каза името си и попита:

— Мъжът, когото убих, беше ли добър воин? — Както забеляза, бе малко муден — отвърна Токе — и не толкова сръчен с меча като мен. Но не мога да очаквам това от всички, аз съм най-добрият тук. Все пак той бе силен и непоколебим мъж с добро име; казваше се Але и вече два пъти бе излизал по-море. Баща му сее по дванадесет бурета ръж. Бива си те, ако можеш да гребеш като него.

Орм сякаш се ободри, като чу това, и започна да яде. Но след няколко минути попита:

— А кой ме повали?

Крок седеше близо до тях и чу въпроса му. Засмя се, вдигна брадвата, сдъвка хапката си и каза:

— Ето я момата, дето те целуна. Ако те беше ухапала, сега нямаше да питаш за името й.

Орм се втренчи в Крок с разширени очи, които сякаш никога не премигваха, после въздъхна и рече:

— Не носех шлем и не можех да си взема дъх от търчане, иначе нещата щяха да се развият по друг начин.

— Ти си едно нафукапо паленце, скониецо — каза Крок, — и мога да си представя що за войник, си. Но още си млад и ти липсва предпазливостта на добрия воин. Защото предвидливите мъже не си забравят шлема, когато се спускат навън след овцете; та ако ще да отвличат и собствените им жени. Но ти приличаш на галеник на съдбата и нищо чудно да ни донесеш щастие. Вече видяхме как на три пъти тя прояви благосклонност към теб. Първо, спъна се на скалите, когато към тебе летяха две копия; второ. Але, когото уби, няма роднини и близки приятели сред нас, за да отмъстят за него; и трето, аз не те убих, защото ми трябваше гребец да го замести. Затова вярвам, че си човек с голям късмет, следователно би бил полезен за нас. Ще ти позволя да се движиш свободно в нашата компания, ако се съгласиш да вземеш греблото на Але.

Всички решиха, че Крок е говорил убедително. Орм предъвкваше месото си замислено, после рече:

— Приемам свободата, която ми предлагаш, и макар да ми откраднахте овцете, не мисля, че трябва да се срамувам от това. Но не бих гребал като роб, защото съм от благородно потекло. Мисля се за добър воин, ако и да съм млад — убих Але, а той е бил такъв. Затова дайте ми обратно меча.

Тези думи бяха причина за дълго и сложно разискване. Някои смятаха искането на Орм за доста безразсъдно и казаха, че трябвало да се смята за щастлив, ако му подарят живота. Други отбелязаха, че самоуважението не е голям недостатък у един млад мъж и че претенциите на покровителствуваните от съдбата не може да се пренебрегват с лека ръка. Токе се разсмя. Каза, че е изумен как толкова много мъже, екипажът на цели три кораба, могат да се вълнуват от това дали едно момче носи, или не носи меч. Мъж на име Калв, който се бе изказал против молбата на Орм, поиска да се бие с него заради думите му, а Токе отговори, че с удоволствие ще го удовлетвори веднага щом приключи с чудесния бъбрек, който го занимава в момента. Но Крок им забрани да се бият за такова нещо. Накрая всичко свърши, като Орм си получи меча при условие, че бъдещето му държание ще определи дали ще го смятат за роб или за другар. Но трябваше да плати на Крок за красиво изработеното оръжие от първата си плячка в това пътешествие.

Беше излязъл лек бриз. Крок каза, че трябва да се възползуват от него, и те отплаваха. Качиха се на борда и преминаха през Категат^[1] с опънати от вятъра платна. Орм се загледа назад в морето и отбеляза, че Крок има късмет — по това време иа годината из тези области били останали много малко кораби по родните места; иначе, ако познавал добре майка си, досега да е тръгнала по петите им заедно с половината жители на Възвишението.

После проми раната на главата си и изчисти засъхналата по косата кръв. Крок му каза, че с белега на челото може да се хвали пред жените. Токе намери стар кожен шлем с метална обшивка. Обясни, че не бил много ценен за тези времена; намерил го при венедите и нямал на разположение по-добър. Не би го предпазил от удар с брадва, но все пак бил повече от нищо. Орм го изпробва и реши, че ще му стане, след като отокът спадне. Благодари му и двамата разбраха, че ще станат приятели.

Заобиколиха Скаге^[2] при попътен вятър и по старинния обичаи принесоха в жертва на Агир^[3] и всичките му родственици овче, свинско месо и бира. След тях дълго се носеха крясъците на чайките, което те сметнаха за добра поличба. Гребаха до бреговете на Ютланд^[4]. Там местността бе запустяла и по пясъка често се виждаха останки на потънали кораби. По на юг слязоха на два малки острова. Там имаше вода и храна, но нищо повече. Продължиха надолу по бреговата ивица, като почти през цялото време се радваха на попътен вятър. Настроението на мъжете, освободени от необходимостта да гребат, непрекъснато се повишаваше. Токе отбеляза, че вероятно Орм носи добро време, освен че има късмет за обикновените неща, а това е много важно и ако наистина се окаже така, той може да се надява на благополучно бъдеще. Орм се съгласи с думите му, но Крок бе на друго мнение по въпроса.

— Аз нося хубавото време — рече той, — тъй като от самото начало, много преди да дойде Орм, ни съпътствуваха добро време и попътни ветрове. Всъщност ако не бях уверен, че имам такъв късмет, не бих посмял да предприема тази експедиция. Може би не чак като мене, ама и Орм е късметлия, а колкото повече такива мъже имаме на борда, толкова по-добре за всички ни.

Берсе Мъдрия потвърди това и добави, че хората с лош късмет били най-голямото бреме.

— Човек с човек може да се бори и оръжие с оръжие; на боговете се правят жертвоприношения, срещу черна магия помагат чудеса, но на лошия късмет човек няма какво да противопостави.

За себе си Токе каза, че не знаел дали е късметлия, но винаги имал щастие при риболова. Освен това се справял с противниците си, но пък това можело да се дължи просто на силата и умението му.

— Най-много ме вълнува — продължи той — дали ще имаме късмет да награбим злато и жени в този поход. Чувал съм невероятни разкази за всички хубави неща, които имало на Запад, а май от доста време не съм видял златен пръстен или пък жена. Няма да се оплача дори ако има само сребро и жените не са принцеси, както разказваше Берсе, а просто франкски домакини; не съм много придирчив.

Крок отвърна, че се налагало да потрае още малко, колкото и да било силно желанието му, а Токе се съгласи и рече, че очевидно било така, като не изглеждало по тези места златото и жените да растат по дърветата.

Плаваха покрай брега, не се виждаше нищо освен пясък, блата и от време на време някоя рибарска колиба. Заобикаляха носове, на които стърчаха високи кръстове. Така разбраха, че са стигнали до християнските земи и франкските брегове. Мъдрите хора знаеха, че тези кръстове са били поставени от великия император Карл^[5], баща на всички императори, за да прогонва северните мореплаватели далеч от земите си; но боговете на Севера се оказали по-силни от неговите.

Влязоха в заливчетата, за да се приютят от задаващата се буря и да преспят на спокойствие — водите им бяха по-солени и по-наситенозелени от тези, които познаваха досега, и се надигаха и спадаха с морските приливи и отливи. Не се виждаха кораби, нито пък хора, само тук-там имаше следи от стари сгради. Много села са процъфтявали по тези места, преди да дойдат хората от Север, по отдавна всичко бе разграбено и опустошено, така че сега човек трябваше да пътува доста дълго на юг, докато се добере до някаква по-ценна плячка.

Стигнаха до мястото, където морето между Англия и континента се стеснява; някои предложиха да обърнат към английския бряг. Знаеха, че крал Едгар^[6] е умрял наскоро и наследниците му са още малолетни, поради което викингите често посещават тези земи. Но Крок и Берсе заедно с по-мъдрите от екипажа настояваха, че все пак земята на франките е най-добрата, ако успеят да стигнат достатъчно на юг. Кралят им и императорът на Германия водели спор за границата си и били във война, а за скандинавците крайбрежните области на воюващите страни винаги били добър обект за плячкосване.

Продължиха надолу покрай франкския бряг, но сега плаваха по-навътре в морето и бяха нащрек, защото минаваха близо до областите, които северните хора бяха завоювали от краля на франките. Тук по носовете и по устията на реките непрекъснато се виждаха кръстове, а още по-често се срещаха колове с набучени на тях брадати глави, които показваха нежеланието на владетелите на тези земи да посрещат по бреговете си мореплаватели от родния Север: Крок и другарите му бяха на мнение, че това е доста негостоприемно от страна на хората, които се радват на благата на тази плодородна земя, но, казаха си те, „какво може да се очаква от сконийци и сяландци“ и попитаха Орм дали няма роднини тук. Той отвърна, че доколкото знае, няма, роднините му винаги ходят в Ирландия, но ще има предвид идеята да се набучват глави върху колове, когато се върне вкъщи — от тях стават чудесни плашила, които ще пазят овцете му. Всички се разсмяха и решиха, че той си служи добре с думите и съвсем не е толкова беззащитен.

В устието на една река нападнаха от засада няколко рибарски лодки, но не намериха нищо ценно; а когато попитаха мъжете къде наоколо се намират богатите села, не изкопчиха никакъв отговор. Убиха няколко от тях, но останалите продължаваха да мълчат: пуснаха ги живи — бяха в окаян вид и не можеха да служат за гребци, а не биха донесли и печалба, ако ги продадяха като роби. Неведнъж под прикритието на нощта се промъкваха на брега, но не спечелиха нищо — хората тук живееха в големи и добре защитени села и на няколко пъти трябваше да бързат назад към корабите си, за да не ги обградят или избият. Надяваха се, че скоро ще отминат владенията на скандинавците.

Една вечер срещнаха четири дракона, които идваха от юг. Изглеждаха тежко натоварени и Крок остави корабите си да минат близо до тях, за да прецени силата на екипажа им. Беше тиха вечер и те бавно гребяха едни срещу други; непознатите поставиха на мачтата си дълъг щит, обърнат нагоре, за да покажат, че са с приятелски намерения. Хората на Крок разговаряха с тях от разстояние един хвърлей, а всеки от главатарите се мъчеше да прецени силата на другия. Чужденците казаха, че били родом от Ютланд и се връщали вкъщи след дълъг поход. Предното лято плячкосвали в Бретан със седем кораба, а после проникнали още по на юг, зимували на някакъв остров край устието на Лоара н тръгнали нагоре по реката, но сред тях избухнала страшна епидемия и сега се връщали у дома с всички кораби, за които успели да намерят сили и хора. Когато ги попитаха каква плячка носят, те отвърнаха, че мъдрите мореплаватели никога не броят богатството си, преди да го закарат непокътнато вкъщи. Можели да им кажат само, че нямат основание да се оплакват от спечеленото — явно в случая се смятаха за достатъчно силни да се защитят. В сравнение с миналото сега опасността от неуспешна експедиция била по-голяма. Това важело дори за най-южните земи, но пък този, който попаднел в някоя неразграбвана досега област на Бретан, щял да бъде щедро възнаграден за усилията.

Крок попита дали имат вино или добра бира, които искат да разменят срещу свинско н сушена риба, а междувременно се опитваше да приближи до корабите им. Силно бе изкушен да ги нападне и така с един удар да получи компенсация за всичките си неволи досега. Но ютландският капитан веднага обърна кораба си срещу техния, така че им препречи пътя. Отвърна, че предпочита да запази виното и бирата за собствените им нужди.

— Но непременно се приближете — продължи той, — ако искате да опитате нещо друго.

Крок държеше насочено копие в ръка и се колебаеше какво да предприеме, но в същия момент на един от ютландските кораби настъпи суматоха. До планшира^[7] се биеха двама мъже. После, както бяха вкопчени един в Друг, те паднаха във водата. За момент потънаха и единият не се появи повече. Другият изплува на повърхността настрана от кораба и отново се гмурна, за да избегне копието, което един от мъжете хвърли по него. Хората на ютландския кораб се разкрещяха, но не отговориха, когато екипажът на Крок го попита какво става. Започваше да се смрачава и след като размениха по няколко думи, чужденците отново загребаха напред, преди Крок да вземе решение дали да се бие, или не. После Токе, който в кораба на Крог седеше точно зад Орм, на греблото на бакборда, извика:

— Я погледнете! Имам все по-голям късмет при риболова!

Една ръка се бе вкопчила в греблото му, а друга в греблото на Орм и между тях във водата изплува човешко лице с поглед, прикован в кораба. Бе много бледо, с големи очи н обрамчено с черна коса и брада.

— Какъв смелчага и при това добър плувец — възкликна един от мъжете. — Гмурнал се е под нашия кораб, за да се спаси от ютите.

— И е мъдър — каза друг, — защото е видял, че сме по-свестни от тях. Трети добави:

— Черен е като трол^[8] и е жълт като мъртвец, няма вид на човек, който носи късмет. Опасно е да го взимаме на борда.

Обсъдиха всички преимущества и недостатъци по този въпрос, а някои заразпитваха човека във водата. Но той лежеше там неподвижно, премигваше с очи и здраво хванат за греблата, се полюшваше в морето. Накрая Крок нареди да го качат на борда; винаги можели да го убият, обясни той на тези, които се противопоставиха на идеята, ако събитията покажели, че това е най-разумното.

Токе и Орм изтеглиха греблата си и вдигнаха мъжа на борда; кожата му беше жълтеникава, но изглеждаше силен; беше гол до кръста, и само няколко парцала прикриваха тялото му. Краката му се огъваха и едва стоеше прав, но стисна юмрука си и го размаха към изчезващите в далечината ютски кораби, като плюеше след тях и скърцаше със зъби. Извика нещо и се просна по лице, заклатен от кораба; после скочи веднага на крака, започна да се бие в гърдите и да протяга ръце към небето, като говореше със съвсем различен тон, но никой не разбра словата му. Когато Орм остаря и разказваше преживелиците си, той твърдеше, че никога не бил чувал по-ужасяващо скърцане на зъби или пък по-жалостив и пронизителен глас от този, с който чужденецът се провиквал към небето.

Всички бяха удивени, заразпитваха го подробно кой е и какво му се с случило. Той разбираше някои неща и отговаряше на развален скандинавски. Стори им се да казва, че бил ют, че не обичал да гребе в събота и затова мразел хората, от които бил избягал. Това звучеше безсмислено и някои го сметнаха за луд. Дадоха му храна и вода; той яде лакомо от зрелия фасул и рибата, но когато му предложиха солено свинско, възмутен отказа. Крок сметна, че ще върши работа на греблата, а когато пътешествието свърши, ще го продадат изгодно. Помоли Мъдрия Берсе междувременно да се опита да схване нещо от бръщолевенето му, да получи някаква полезна информация за земите, от които идва.

Така следващите няколко дни Берсе седеше и разговаряше с чужденеца; разбираха се както могат. Берсе бе спокоен н търпелив човек, голям чревоугодник и добър поет, тръгнал но море, за да се отърве от злонравната си жена. Беше мъдър и много хитър и полека-лека успя да свърже по смисъл повечето от това, което разказа чужденецът. Ето какво обясни на Крок и останалите:

— Не е луд, въпреки че прилича на такъв; нито пък е ют, както ние смятахме. Казва, че е евреин^[9]. Това бил някакъв източен народ, който убил мъжа, почитан като бог от християните. Всичко се случило много отдавна, но те още изпитвали силна омраза към евреите и с удоволствие ги избивали; не приемали за тях откуп и не проявявали никакво снизхождение. Затова повечето евреи живеели във владенията на халифа на Кордова — там човекът, когото убили, не бил смятан за бог.

Берсе добави, че и той бил чувал нещо за това; мнозина други от екипажа казаха същото. Орм знаеше, че мъжът бил закован за едно дърво, нещо, което и синовете на Рагнар Рунтавите гащи в миналото направили с църковния глава на Англия. Как християните са могли да продължат да го почитат, след като бил убит от евреите, бе неразбираемо за тях — ясно бе, че един истински бог не може да бъде умъртвен от човешка ръка. После Берсе им разказа още подробности от историята на евреина:

— Бил роб на ютите повече от година и страдал много, защото не искал да гребе в събота; богът на евреите се сърдел, ако някой работи в този ден. Но те не разбирали това, въпреки че често се опитвал да им го обясни, биели го и го държали гладен, когато отказвал да гребе. Малкото, което знае от нашия език, го научил, докато бил при тях, но когато ги споменава, ругае на родния си език, защото речникът му на скандинавски не достига. Каза, че плакал много и призовавал бога си на помощ. После. като видял нашия кораб, разбрал, че молитвите му са чути. Когато скочил зад борда, повлякъл със себе си — и човека, който най-често го биел. Помолил бога си да го закриля и да не позволи на другия да избяга. Ето защо, твърди той, копията не го улучили и намерил сили да се гмурне под нашия кораб. Колкото да го увещавам, не иска да назове името на бога си, толкова могъщо било то. Ето това разказа за ютите и за бягството си от тях. Имал да разказва още неща, които мисли, че ще ни бъдат от полза. Но голяма част от разказа му не мога да разбера добре.

Всички бяха любопитни да чуят какво друго ценно за тях има да каже евреинът. Накрая Берсе успя да схване най-същественото.

— Твърди — продължи той, — че в родината си бил богат човек. Тя била разположена във владенията на халифа на Кордова. Казва се Соломон и бил златар, освен че очевидно е голям поет. Бил отвлечен от някакъв християнски вожд от север, нападнал областта, в която живее. Той го заставил да поиска от близките си голям откуп, а след това го продал на един търговец на роби — християните не обичат да спазват обещанията си към евреите, защото те убили бога им. Когато били по море, този търговец от своя страна го препродал на други, от които пък попаднал в плен при ютите, и злочестата му съдба веднага го принудила да върти греблата в събота. Към ютите изпитвал смъртна омраза, но дори и тя била нищо в сравнение с ненавистта му към християнския вожд, който го измамил. Той бил много богат и живеел само на един ден път от морето. Евреинът казва, че с удоволствие ще ни покаже как да стигнем дотам, за да разграбим всичките му богатства, да изгорим къщата му, да му извадим очите и да го пуснем гол сред камънаците и дърветата. Твърди, че при него има богатство за всички ни.

Целият екипаж бе на мнение, че това е най-добрата новина от много време насам. Соломон, който седеше до Берсе по време на разказа и го следеше, доколкото може, със силен вик и щастлива усмивка скочи на крака и с цялата си дължина се просна на палубата пред Крок, напъха в уста кичур от брадата си и я задъвка; после сграбчи единия му крак и го сложи върху врата си, като през цялото време бръщолевеше като пиян непонятни неща.

Когато се поуспокои, започна да подбира думи от техния език и каза, че желае да служи вярно на Крок и хората му, докато те спечелят споменатите богатства, а той постигне своето отмъщение; но поиска да му обещаят, че ще му позволят лично да избоде очите на християнския вожд. Крок и Берсе решиха, че молбата му е приемлива.

Хората на всеки от трите кораба започнаха разгорещено да обсъждат думите му и настроението се повиши много. Казваха, че съдейки по преживелиците му, сам за себе си чужденецът сякаш нямал голям късмет, но пък можел на тях да донесе сполука. Токе твърдеше, че никога не бил имал по-добър улов. Отнасяха се с евреина като с приятел, намериха му малко дрехи и му дадоха да пие бира, макар да не им бе останала много в запас. Мястото, на което искаше да ги заведе, се наричаше Леон^[10]. В общи линии знаеха къде се намира — надясно, между земите па франките и тези на халифа на Кордова, на около пет дни бързо плаване на юг от нос Бретон, който вече се виждаше. Отново направиха жертвоприношение на Морските хора и бяха възнаградени с попътни ветрове, с тяхна помощ излязоха в открито море.