Франс Бенгтсон
Червеният змей (13)

Единадесета глава: ЗА ГНЕВА НА БРАТ ВИЛИБАЛД И ЗА ТОВА КАК ОРМ ЗАПОЧНА ДА УХАЖВА

Събитията се развиха точно така, както предсказа Юлва. След няколко дни епископът започна да намеква на двамата ранени, че трябва да се съгласят да ги покръсти, но не успя да убеди никого от тях. Орм веднага загуби търпение и остро отвърна, че не желае да слуша нищо по този въпрос, така или иначе, му остава още малко да живее. А Токе каза, че за себе си е сигурен, че скоро ще оздравее, затова няма нужда от каквато и да е духовна подкрепа. После епископът изпрати брат Матиас да се опита да ги спечели с търпеливо обучение; на няколко пъти той започваше да им преподава вероучение, без да обръща внимание, когато го молеха да ги остави на мира. Накрая Токе поръча да му донесат едно хубаво копие с тънък и остър връх. Следващия път, когато брат Матиас дойде да ги напътствува, го завари замислено да подмята копието в свободната си ръка, подпрян на лакет в леглото.

— Колко неприятно ще е да нарушим мира в двореца на крал Харалд — рече Токе, — но мисля, че никой не би обвинил един инвалид, ако го стори при самозащита. Жалко ще е да изцапаме пода на тая хубава стая с кръвта на един дебелак — вените ти изглеждат препълнени. Но не, убеден съм, че ако те забуча чистичко с копието за стената, все пак бликналата струя ще бъде в границите на поносимото. Няма да е много лесно за човек, прикован в леглото като мен, но ще се опитам да го изпълня майсторски; а това ще стане в момента, в който си отвориш устата, за да ни досаждаш с брътвежите си. Както казахме, не искаме да чуем нищо повече по този въпрос.

Брат Матиас пребледня от ужас и протегна умолително ръце напред. Сякаш понечи да каже нещо, но крайниците му се разтрепераха, хукна назад и тръшна вратата зад себе си. Повече не ги обезпокои. Но брат Вилибалд, който не се страхуваше от нищо, дойде както обикновено в часа за превръзки и строго ги смъмри, че така са го наплашили.

— Може да си дребничък — рече Токе, — но изглеждаш човек с характер. Макар че си груб и избухлив, признавам, че си ми най-симпатичен от себеподобните ти; сигурно защото не се опитваш да ни пробутваш вашето християнство.

Брат Вилибалд отвърна, че е прекарал в тази земя на мрака повече време от останалите свещеници и е успял да се отърси от подобни неосъществими идеи й амбиции.

— Когато за първи път дойдох тук — продължи той, — бях не по-малко фанатизиран от кой да е член на Светия орден на бенедиктинците; ревностно се стремях да покръстя всяка езическа душа. Сега помъдрях — зная кое е във възможностите ми и кое е просто химера. Редно е да покръстваме децата на тази страна и онези жени, които не са потънали в грехове, ако въобще съществуват такива. Но мъжете тук са истински апостоли на Сатаната и колкото и усърдно да ги покръстваме, те трябва да горят в огъня на ада в името на свещената справедливост. Няма изкупление, което да успее да заличи цялата гнусотия в душите им. Сигурен съм в това, познавам ги добре. Затова не си губя времето; не се опитвам да печеля такива като вас за правата вяра.

В гласа му прозвуча нотка на безумие; яростно фиксираше с поглед ту единия, ту другия, размахваше ръце и крещеше: вълци-кръвопийци, убийци и престъпници, блудна сган, гадаренски свине^[1], издънки на Сатаната, любимци ла Велзевул, потомци на усойници и базилиски^[2], ще ви пречисти ли светото кръщение, за да застанете сред божествените ангели бели като сняг? Не, казвам ви, това е невъзможно. Достатъчно дълго съм живял в този дворец, прекалено много съм видял с очите си; зная какви сте. Няма отец или епископ, който някога да успее да ме убеди, че такива като вас могат да бъдат спасени. Как да ви пуснем вас, скандинавците, през прага на рая? Ще се домогвате с похотливите си пръсти до светите деви, ще надавате бойните си викове срещу серафимите и архангелите, ще ревете за бира пред трона на самия Господ-бог! Не, не, знам какво говоря, покръстени, или не, за вас е само адът. Хвала на всевишния, единствения, вечния. Амин!

Той затършува сърдито из лекарствата и превръзките и се втурна към другия край на стаята, за да намаже раната на Токе.

— Защо полагаш такива усилия да ни излекуваш — попита Орм, — след като толкова ни мразиш?

— Защото съм християнин и съм се научил да отвръщам на злото с добро — отговори той, — а това е повече от всичко, което вие ще научите през целия си живот — нали още имам на челото си белег от удара, който крал Харалд ми нанесе със светото разпятие? И все пак всеки божи ден продължавам да използувам всичките си умения и знания заради осквернената му плът. Освен това в крайна сметка може да е за добро, че помагаме на такива войнолюбиви и жестоки мъже като вас да живеят тук. Много вероятно е да изпратите доста от себеподобните си в ада, преди вие самите да отидете там, както вече стана на тазгодишното коледно празненство. Нека вълците се разкъсват взаимно, за да могат господ и агнецът да живеят в мир.

Когато най-после той си тръгна, Токе каза, че сигурно дребничкото човече си е загубило ума, когато кралят го ударил по главата с кръста — повечето от крясъците му били съвсем безсмислени. Орм се съгласи с това. Но и двамата бяха на мнение, че е много вещ в медицината и полага доста старания и грижи за тях.

Токе започваше да се възстановява, вече можеше да куцука из стаята и дори навън, а в това време Орм лежеше сам в леглото, беше му трудно да запълва времето, освен когато Юлва идваше да си говорят. Когато тя седеше до него, мисълта за предстоящата смърт го тормозеше по-малко, беше винаги весела, бъбреше жизнерадостно и той изпитваше удоволствие да я слуша. Щом му каза, че изглежда по-добре и че скоро ще може да става и да се движи, посърна отново. Отвърна, че колкото до това, той си знае най-добре какво ще се случи. Но не след дълго откри, че може да сяда в леглото, без да изпитва особена болка; а при следващото ресане Юлва намери в косата му голяма млада въшка, пълна с кръв. Това го накара да се замисли сериозно, каза, че не знае какъв извод да си направи.

— Не трябва да се безпокоиш за огърлицата — предупреди го тя. — Даде ми я, когато смяташе, че ще умреш; и сега, като разбра, че си сгрешил, споменът за това те притеснява. С удоволствие ще ти я върна, въпреки че по красота надминава всичко, което сме виждали тук. Не искам да разправят, че съм ти взела златото с измама, когато си бил болен и ранен; вече неведнъж чувах да шепнат нещо подобно.

— Права си, хубаво е такова украшение да не излиза от семейството — рече Орм. — Бих предпочел да имам и теб, и огърлицата. И няма да я приема обратно при никое друго условие. Но преди да отида при баща ти и да разбера какво мисли по този въпрос, трябва да зная дали ти самата имаш нещо против. Когато разговаряхме за първи път, ми каза, че ако те бяха заставили да се омъжиш за Сигтриг, още първата брачна нощ си щяла да го намушкаш с нож; а искам да съм сигурен, че към мен изпитваш по-различни чувства.

Юлва се засмя весело и му препоръча да не се чувствува прекалено сигурен в това.

— Имам по-капризен характер, отколкото си мислиш — рече тя, — и трудно можеш да ми угодиш. А и кралските дъщери създават повече грижи от другите жени, когато се оженят и напуснат бащиния си дом. Чувал ли си какво се случило преди много години с краля на шведите Агне? Взел за жена една кралска дъщеря от земите на изток от морето, която не искала да спи в леглото му. Първата вечер след сватбата легнали в палатка под едно дърво. Щом заспал дълбоко, тя прекарала въже през пръстеновидното колие на врата му, което било много здраво, и го обесила на дървото, макар че той бил велик владетел, а тя притежавала само една робиня. Затова обмисли внимателно всичко, преди да поискаш ръката ми.

Юлва се наведе над него и погали челото му, щипна го по ушите и се вгледа усмихната в очите му. За пръв път от доста време насам Орм се почувствува наистина добре.

После изведнъж тя стана сериозна и замислена, заяви, че е излишно да говорят за това, преди да си е казал думата баща й; че няма да бъде лесно да го убедят и да получат съгласието му, освен ако Орм не е изключително богат на земи, добитък и злато.

— Непрекъснато се оплаква, че има толкова неомъжени дъщери — рече тя, — но никога не би признал някой за достатъчно богат и благороден, та да ни заслужава. Не е толкова приятно да си кралска дъщеря, колкото хората си мислят. Много смели младежи тайно ни намигат или докосват края на полите ни, но малцина се осмеляват да ни поискат от баща ми, а дори и те се връщат обезкуражени от разговора си с него. Колко жалко, че така твърдо е решил да ни намери достойни съпрузи, макар че беден мъж наистина не би ми подхождал. Но ти, Орм, без съмнение трябва да си един от най-богатите принцове в Сконе, щом ми подаряваш такава скъпа огърлица и щом във вените ти тече кръвта на Широката прегръдка.

Орм отговори, че се надява да убеди краля и да спечели съгласието му — знае, че той го цени много както заради камбаната, която му подари, така и за победата му над Сигтриг.

— Но нямам представа — продължи той — дали в Сконе ме чака богатство. Напуснах дома си преди седем години и не зная какво е положението на семейството ми. Може би не всички, които оставих, сега са живи; тогава наследството ми се е увеличило. Освен огърлицата, дето ти подарих, донесох доста злато от юг, така че дори да притежавам само това, никой не би могъл да ме нарече беден. И мога да спечеля още по същия начин.

Юлва кимна без ентусиазъм и каза, че това не звучи обещаващо — баща й е много претенциозен. Токе, който се бе върнал междувременно, се съгласи с нея и потвърди, че при това положение трябва внимателно да обмислят какво да правят.

— Случайно — добави той — мога да ви кажа най-добрия начин да се спечели богата жена с благородна кръв, когато, баща й е против, а самата тя е съгласна. Бащата на майка ми се казвал Носе-Тьоне. Въртял търговия със смаландците и притежавал малка къщичка, дванадесет крави и бил много мъдър. Един ден пътувал по работа във Веренд и видял там едно момиче на име Гюда. Била дъщеря на много богат господар. Зарекъл се да я спечели отчасти от честолюбие, но и защото желаел красивото й тяло, гъстата й червена коса. Но бащата, който се казвал Глум, бил горд човек и твърдял, че Тьоне не е достоен да му бъде зет, въпреки че момичето било на друго мнение. Затова Гюда и Тьоне не си губили времето да ругаят упорството на стареца, а бързо съставили план и си устроили среща в гората, докато тя беряла лешници с прислужничките си. Резултатът бил, че тя забременяла и се наложило Тьоне на два пъти да се бие с брат й; и двамата носили белезите от дуелите до последния си ден. След време тя родила близнаци и старецът решил, че вече няма смисъл да рита срещу ръжена. Така се оженили и живяли заедно в съгласие и блаженство, родили им се още седем деца и всички в тоя край се възхищавали на мъдростта и късмета на дядо ми. А след като старият Глум умрял и му оставил голямо богатство, той станал изключително уважаван и известен човек. Ако дядо ми не бе измислил такъв хитър начин да се ожени за девойката, която си е избрал, нямаше сега да седя тук и да ви давам съвети; майка ми била една от близначките, заченати в лешниковата горичка.

— Ако можем да се оженим само при условие, че родя близнаци — рече Юлва, — тогава на думи съветите ти са лесни, но са трудни за изпълнение. Голяма е разликата дали баща ти е селянин от Веренд, или е кралят на Дания. Съмнявам се, че подобен опит ще ни помогне така, както е помогнал на баба ти и дядо ти.

Орм смяташе, че планът на Токе има и преимущества и недостатъци; а освен това не е голямо успокоение за болен човек без всякакви плътски желания; но няма да взима решения, докато не се възстанови дотолкова, че да може да отиде при крал Харалд и да разбере мнението му по този въпрос.

Това отне доста време; но накрая състоянието му се подобри и раната зарасна; той започна да възвръща силите си. Зимата вече беше почти отминала. Крал Харалд също се бе възстановил от коледните празници и бе в блестящо настроение, с оживление надзираваше подготовката на бойните си кораби; тъкмеше се да отплава за Сканьор и да събира данъка за херингата а също да закара на Стюрбьорн корабите, които му беше обещал на гуляя. Орм го потърси и му обясни намеренията си. Крал Харалд изслуша благосклонно молбата му и не прояви никаква неприязън, но директно го попита колко е богат, че да се смята достоен за такава партия. Орм подробно му описа произхода си и изброи имотите на баща си, като не забрави да спомене и онова, което бе донесъл от пътуванията,

— Освен това — завърши той — майка ми очакваше да наследи обширни земи в Гьоинге, но не зная дали вече са преминали в нейни ръце. И не мога да кажа колко от роднините ми са живи и как стоят нещата там сега. Много работи са се случили в Сконе през последните седем години, докато бях далеч от дома.

— Дал си на дъщеря ми невероятно щедър подарък — рече крал Харалд, — а ми направи и няколко добри услуги — не съм ги забравил. Но да се ожениш за една от дъщерите на краля на Дания, е най-високата цел, която човек може да си постави. Мъжете, които досега са искали ръката на някоя от тях, са предлагали далеч повече от цялото ти имущество. А имаш и брат, който стои между теб и бащиното ти богатство. Ако е жив и има синове, тогава как ще издържаш дъщеря ми? Макар и незабелязано, годините ми вече напредват. Докато съм жив, искам да омъжа дъщерите си добре. Не вярвам след смъртта ми Свен да се загрижи за тях.

Орм трябваше да признае, че ако получи ръката на девойка като Юлва, няма кой знае какво да предложи в замяна.

— Но много вероятно е, като се върна вкъщи — каза той, — да се окаже, че цялото имущество е мое. Възрастта на баща ми започваше да се чувствува още по-времето, когато отплавах, а брат ми Од прекарваше цяло лято в Ирландия и рядко се задържаше у дома. Чух, че през последните няколко години, откакто крал Бриън е на власт, там са настъпили тежки времена за викингите.

Кралят кимна и потвърди, че крал Бриън е убил много датчани, а също и голяма част от моряците, дръзнали да навлязат в крайбрежните му води. От друга страна, донякъде това било добре дошло, защото доста от тях създавали неприятности и в собствената си страна.

— Но на тоя Бриън, краля на Мунстер — добави той, — успехът му е замаял главата. Сега иска данъци не само от моя добър приятел Олоф, краля на Корк, но и от роднината ми Сигтриг Копринената брада от Дъблин. Такава самонадеяност не подхожда на един ирландски крал; ще трябва скоро да изпратя флотата си, за да му подреже крилете. Може би ще го доведа тук и ще го привържа за вратата на салона, та да забавлява хората ми, докато пируват, пък така ще го науча малко и на християнско смирение; това ще послужи още като предупреждение към другите крале — винаги съм смятал, че всички монарси трябва да се прекланят пред краля на Дания.

— Аз също мисля, господарю — рече Орм, — че ти си най-могъщият владетел. Дори сред андалусците и черните хора има воини, които знаят името ти и говорят за великите ти дела.

— Добре се изрази — каза кралят, — въпреки че преди малко се показа нескромен, като поиска ръката на една от най-хубавите ми дъщери, без дори да си сигурен какво е материалното ти положение. Но няма да те упреквам прекалено строго, още си млад и безразсъден. Сега нито ще приема, нито ще откажа на молбата ти. Това е решението ми. Ела пак през есента, щом се върна от поход, когато ще си по-осведомен за богатството и бъдещето си. Ако тогава задоволиш претенциите ми, девойката е твоя, давам ти я от приятелски чувства. Ако ли не, в охраната ми винаги ще има място за теб. Дотогава трябва да се заредиш с търпение.

Когато Орм разказа на Юлва за срещата си с баща й, тя побесня. Очите й се напълниха със сълзи, разкрещя се, че ще му оскубе брадата заради неговата стиснатост и упорство, а после ще последва без колебание съветите на Токе. Но когато се поуспокои, реши, че е по-разумно да се откаже от този план.

— Не се боя от гнева му — добави тя — дори когато реве като бик и ме замеря с халбата си; прекалено съм пъргава, досега никога не е успявал да ме улучи, а изблиците му преминават бързо. Но ако някой веднъж му се противопостави, това се загнездва в мозъка му, помни обидата и никога не пропуска да си отмъсти. Затова мисля, че е най-добре да не му противоречим по този въпрос; иначе ще се обърне срещу нас и само напук ще ме даде на първия срещнат, който му хване окото и е достатъчно богат, за да ми покаже кой е по-силният от нас. Но помни, Орм, друг освен теб не искам за съпруг, ще чакам до есента, въпреки че времето ще тече бавно и скучно. Ако и тогава откаже, няма да се колебая и ще те последвам където и да ме заведеш.

— Като те слушам — промълви Орм, — започвам да се чувствувам отново мъж.