Шърл Хенке
Аарон & Магдалена (27)

Епилог

Година 1496, март

Двете малки каравели бяха хлътнали дълбоко във водата, тежко натоварени с хора и припаси. Множество авантюристи желаеха да се върнат обратно в Кастилия и бяха готови да спят на смени по палубите на „Индия“ и „Ниня“. Кристобал Колон погледна как последните пътници се качват на борда, след това хвърли прощален поглед към Исабел. Когато той отново се завърнеше на острова, този град вече нямаше да съществува. Брат му Бартоломео вече планираше преместването му на южния бряг, където земята бе по-богата, а заливът — по-защитен от бури.

От съзнанието, че отново ще командва кораб, Кристобал Колон си бе възвърнал предишната строга самоувереност. Крачката му бе твърда, а целта — ясна. Двете каравели бяха стари и поизносени, но щяха да издържат пътуването през Атлантическия океан. Адмиралът огледа своите роднини и приятели, събрали се на брега да го изпратят.

Аарон и Магдалена Торес бяха дошли далеч от вътрешността на острова, където живееха сега, както и старият му приятел Гуачанагари с цялата си свита.

— За пристанището се разбрахме — каза му Бартоломео с карта в ръцете.

Братята бяха застанали до корабната лодка, която очакваше адмирала.

— Да. Познавам мястото добре — бях го кръстил по името на деня, в който го открих. Нека да бъде Санто Доминго. Щом като оправя нещата пред техни величества, ще се върна при вас с нови хора и припаси.

— Вие само се оправете с враговете си в двореца — каза Аарон и потупа Кристобал по гърба, — а ние ще пазим мира на Еспаньола!

— И се погрижете населението й да нарасне — добави Кристобал и като премести погледа си от Аарон към Магдалена, която държеше в ръцете си пеленаче, в бледосините му очи се появи лека усмивка.

— Нека малкият Бенхамин порасне толкова, че да може да издържи тежкото презокеанско пътуване — отговори му Магдалена. — Тогава ще отидем на гости при дядо му във Франция, но ще се върнем на Еспаньола. Може би корабите ни ще се разминат, но някой ден пак ще се съберем тук.

— И дотогава не се знае колко ще увеличим двамата с жена ми населението на острова — добави Аарон и се разсмя, видял руменината на бузите й.

Кристобал също си отбеляза, че майчинството и новият живот в долината бяха разхубавили Магдалена. Да можеше само да се намерят и докарат от Кастилия повече такива заселници!

— Желая на вас двамата и на малкия Бенхамин да ви закриля Бог при пътуването ви до Франция и обратно! — каза адмиралът и се обърна към брат си. — Като мой заместник, ще трябва да поемеш тежкото бреме по преместването на цялата колония на юг. Поверявам ти тази задача, защото познавам добре твоите сили и вярвам в теб.

Бартоломео горещо прегърна брат си и каза:

— Гуачанагари, Аарон и техните хора ще ни помогнат. Като се върнеш, ще завариш на острова нова колония, с която ще можеш да се гордееш. Поздрави Беатрис и децата от мен!

— Аз също ви пожелавам леко и безопасно пътуване през големите води към семейството ви, което ви очаква — старателно каза Гуачанагари на кастилски.

Колон прегърна младия си приятел.

— Предайте на малкия разбойник Диего, че искам отново да го видя. Когато придворният живот му омръзне, нека дойде тук да види чудесните земи, открити от баща му — добави Аарон.

— Всички ние ще ви чакаме, Кристобал — каза Магдалена, връчи малкия Бенхамин на баща му и прегърна стария моряк.

Зорките му очи се напълниха със сълзи. Като прегърна още веднъж старите си приятели, Адмиралът на всички морета се качи в лодката, готова да тръгне към „Ниня“. С първия прилив той трябваше да вдигне платна и да започне пътуването към Севиля — и към нова глава в историята на човечеството.