Шърл Хенке
Аарон & Магдалена (10)

Глава девета

Палос, година 1493, 15 март

На кея викаха и се блъскаха тълпи от ликуващи хора. Двете каравели от техния град благополучно се бяха завърнали от Индиите! Жестока буря беше ги разделила в океана, но като по чудо „Ниня“ с генуезкия адмирал и „Пинта“ с Мартин Алонсо Пинсон пристигнаха по течението на Рио Тинто с един и същи прилив! По пътя генуезецът бил задържан за няколко седмици от португалския крал, а „Пинта“ спряла първо в Галисия, на северния бряг на Кастилия, но сега и двата кораба стояха в родното пристанище.

На кея се появиха трима мъже в черни дрехи и бели качулки. Те носеха голям зелен кръст на Инквизицията. Тълпата бързо се разпръсна. Дузина тежковъоръжени конни стражници пазеха на брега, докато доминиканците се изкачваха по тесния трап на адмиралския кораб.

— Гледайте, те са тръгнали за генуезеца и неговите евреи — каза един стар моряк и се изплю през прогнилите си зъби. — Мартин Алонсо Пинсон вече се е прибрал вкъщи. Виж, неговия екипаж никой няма да го пипне с пръст!

— Ха! — отзова се дебела перачка, помъкнала голям кош с мокри дрехи. — Ами брат му Винсенте? Той нали е на един кораб с чужденеца!

Малкото хора, останали от тълпата посрещачи, тревожно си шушукаха. Никой не се радваше да види инквизиторите в Палос. На кея останаха само най-смелите.

На борда на „Ниня“ Кристобал Колон, Адмиралът на моретата, седеше в капитанската каюта. Пред него, върху малка дървена маса, лежеше корабният дневник и други книжа. Очите му бяха зачервени от преумора, всички кости го боляха след лютите студове, придружавали ги в прехода през Атлантика. Той спокойно погледна дебелия доминиканец Габриел Осарио и каза:

— Имам да подготвя много неща, докато чакам да ме извикат при техни величества в Барселона. Каква би могла да е причината, накарала ви да се качите на кораб, намиращ се под кралска заповед?

Несвикнал на подобна дързост и хладнокръвие, инквизиторът заяви:

— Току-що научихме, че на вашия кораб укривате еретици и някакви странни маври от далечните Индии…

Очите на Колон се присвиха. Той погали бузата си с перото, с което бе писал.

— Кой ли би могъл да ви каже това?

Брат Хорхе Гонсало с блажена усмивка се прекръсти.

— Имахме повод да спрем в една малка селска къща, недалеч от Палос. Вашият капитан Мартин Алонсо Пинсон ни каза за тези индианци, които със сигурност са еретици. Предсмъртното му желание бе да ги разпитаме.

— Предсмъртно желание? Капитан Пинсон бе уморен и болен, както и аз, но със сигурност не би могъл да почине от това — каза адмиралът с равен глас.

— Почина един час след нашето посещение и прие от нас светото причастие — пропя брат Габриел и забелязал на лицето на адмирала подобие на усмивка, изсъска: — Надявам се, че не бихте се радвали на смъртта на един приятел?

— Не, не бих могъл да се радвам на смъртта на един приятел — с достолепие му отговори Колон и си помисли, че хитрият интригант очевидно наистина е мъртъв. — Ще видите индианците, които съм докарал, но те са собственост на техни величества и следователно се намират извън вашата власт.

— А освен това не разбират кастилски — додаде Аарон от вратата; той бе чул, че омразните агенти на Торкемада са дошли на каравелата и бе побързал към стаята на адмирала.

Брат Габриел се обърна към високия млад човек:

— А вие кой сте?

— Това е моят маршал, дон Диего Торес — намеси се адмиралът. Той многозначително погледна Аарон и му предложи: — Бихте ли ми донесли едно от дребните подаръчета на Гуачанагари? Искам да поднеса нещо на Светата инквизиция в знак на добра воля.

Злато. Те носеха цял сандък златни предмети — маски, колани и украшения, които касикът пращаше като подарък на краля и кралицата. С иронична усмивка Аарон излезе от стаята и слезе в трюма, където в отделен килер, заедно с оръжието на маршала, бе заключено златото. Един подкуп за светите отци бе малката цена за сигурността на гостите тайно.

— Торес. Това е разпространено име. Случайно да е от новопокръстените и да се пада роднина на Бенхамин Торес от Севиля? — попита брат Габриел.

По гърба на адмирала полазиха тръпки. Той погледна дебелия мазен монах право в очите, в които гореше омраза.

— Не, Диего е от Кордова, където живеят по-малкият ми син и майка му. Защо питате?

Брат Хорхе се усмихна и в устата му щръкнаха дълги жълти зъби.

— Нашият Главен инквизитор, брат Томас, изгори миналия август цялото семейство на Бенхамин Торес. За юдействане.

 

 

Кемадеро, в полето на Таблада, година 1493, 15 март

Аарон падна на колене върху плоската скала на обширното безлюдно плато, известна под името Кемадеро — „място за изгаряне“. Навремето това място беше обширно поле с гъста трева, но сега всичко бе покрито с камъни. За изминалите десетина години те бяха почернели от огъня, кръвта и костите на хиляди мъже и жени. Неслучайно наскоро, след като бе построена кладата, за да улесни изгарянията в Севиля, Бенхамин Торес бе взел мъчителното решение да откъсне семейството си от древната му вяра.

— И всичко, което постигна с това, бе да се озовем в обсега на пламъците, които играят върху този дяволски олтар на омразата! — каза Аарон и се задави. Пред него се появи видението на жестокия огън, поглъщащ кроткия му баща, крехката му майка, малката сладка Ана. Той стисна очи, за да удържи нахлулите сълзи, безсилен да осъзнае напълно размерите на чудовищната трагедия. Дори брат му Матео и неговата жена християнка бяха умъртвени от ръцете на Инквизицията в далечна Барселона. По всички испански земи нямаше място, където човек можеше да се скрие от копоите на Торкемада!

— Но аз зная кой тук, в Севиля, би спечелил от това, кой е насочвал шпионите си, кой е измислил лъжите, изпратили семейството ми на кладата. Това си ти, Бернардо Валдес, и вероломната ти дъщеря!

Омразата го задушаваше, но същевременно му вдъхваше сили да стои на това място и да се бори с адските видения. Ето: неговите близки вървят по улиците на града, голи до кръста, в завързаните им ръце са сложени зелените свещи на Инквизицията; нейните служители ги принуждават да участват в това гнусно зрелище само за да ги унижат още повече преди отвратителната смърт.

— Чичо Исаак, ти беше прав, че напусна. За рода Торес в Кастилия няма място! Аз също ще замина оттук, но първо… първо някой ще трябва да плати! Заклевам се в паметта на баща ми… на майка ми… — даже въздухът бе пропит с миризмата на обгоряла плът, когато, задушавайки се, Аарон се изправи.

Камъните сега бяха гладки, изстъргани и измити след последното аутодафе, сякаш засраменото небе се бе опитало да унищожи всякаква следа от безсмислието на онова, което хората бяха извършили в името на Него.

 

 

— Магдалена, не бива цял ден да се търкаляш в леглото! Пфу! Ти си бледа и разсеяна. Нима нищо не те интересува? Дори не излизаш да пояздиш. Цветчето дебелее, защото съвсем не се движи, а ти слабееш — Миралда сложи ръце върху широките си хълбоци и яростно изгледа мълчаливото момиче. — Упорито създание, помисли си само какво ще стане с бедната ти стара слугиня, ако се разболееш и умреш! Дон Бернардо ще ме изхвърли на улицата и аз ще умра от глад.

Магдалена лежеше напряко на кревата по нощница, макар че вече се стъмваше. Целия ден бе прекарала в стаята си с книга в ръка. Пръстите й механично опипаха медальона, който никога не сваляше.

— Може би трябва и двете да се подстрижем за монахини, Миралда. Това ще осигури бъдещето ти — ако ме последваш в манастир.

— Как не! — изсумтя Миралда. — Сигурно баща ти ще даде най-хубавата си дъщеря на Църквата!

— Не ще ме ожени за собствена изгода! — отговори Магдалена през стиснати зъби. — А сега върви да си гледаш работата! Аз ще стана, когато реша.

Мили боже и вси светии, само как презираше собствения си баща! След гибелта на Бенхамин и неговото семейство три дни лежа неподвижно в градската къща на Валдес.

След това си наложи да прекоси с коня малкото разстояние, което ги делеше от красивия дворец на Торес. В двора му тя завари баща си, агентите на Инквизицията и няколко търговци. Те заедно наглеждаха изнасянето на покъщнината; всичко, придобито в продължение на векове от няколко поколения на рода Торес, сега бе поделено от алчни хора, чиято злоба надминаваше всякакво въображение.

— И сега аз линея тук, заточена в селската ни къща за наказание… а за Аарон нито дума отникъде — промърмори тя. Ами ако е загинал в морето? Този въпрос я измъчваше в кошмарни сънища вече месеци наред. Единствено мисълта за Аарон, любимия син на Бенхамин, я крепеше да не полудее: само тя й помагаше да живее в този свят, лишен от разум, от обич, от състрадание. — Трябва да дочакам Аарон! Той вече ще ме мрази — си каза Магдалена, като си спомни горчивата им раздяла през миналото лято. Но тя бе дала клетва на баща му, а освен това продължаваше да го обича. — Само да се върне в Кастилия! Ще съумея да го убедя в моите чувства.

Стана, свали нощницата си и пипна водата, която Миралда отдавна беше изляла във ваната. Водата още беше топла. Магдалена се потопи, като не преставаше да прехвърля в ума си всяка възможност да напусне долината и да се върне в Севиля. Може би там някой ще знае нещо за генуезеца и неговата флотилия. Със сигурност те вече би трябвало да са тръгнали от далечните Индии и може би дори са се прибрали и сега са извикани при техни величества, чийто двор е в далечна Барселона.

Ако съумее да се помири с баща си, той би склонил да я изпрати при кралицата с надежда, че ще може да уреди един политически изгоден брак за дъщеря си. Магдалена нямаше намерение да приеме такъв съюз, но трябваше по някакъв начин да научи за съдбата на своя любим.

 

 

Аарон стоеше на балкона и гледаше през прозореца към слабо осветената стая. Очите му се присвиха. Старата и занемарена селска къща на Бернардо Валдес бе претърпяла забележителни промени. Той наблюдаваше как дъщерята на този кучи син — носителя на кръста — мие кадифената си кожа в парфюмирана вода и си мислеше колко ли вещи от новата разкошна обстановка са заплатени с парите на баща му. Отначало Аарон бе отишъл в градската къща на Валдес и бе намерил там само няколко слуги, които му обясниха, че господинът и госпожата са заминали в кралския двор в Барселона, без съмнение да присъстват при триумфалното посрещане на адмирала.

Изпита желание да се метне на коня и да препусне през Кастилия и Арагон. Ако настигнеше Кристобал и неговите хора, щеше да получи достъп в кралския дворец като член на неговата свита. И тогава щеше да убие Бернардо Валдес!

Но по този начин щеше зле да се отплати на човека, спасил живота му в Палос. Нали Колон изрично му бе заповядал да се скрие и дори му бе предложил убежище в собствената си къща в Кордова, където живееше неговата любовница Беатрис Арана със синовете му. И той бе обещал на дон Кристобал да стои по-далеч от Светата инквизиция и да изчака завръщането му от аудиенцията в Барселона, а когато се подготви второ пътуване за Индиите, да замине с него. Не бе обаче обещавал да не отмъщава на семейството Валдес тук, в Севиля! А хубавата повлекана с махагонови коси щеше да му даде отговор на някои въпроси.

При цялата омраза, която изгаряше сърцето му, той усещаше някакво необяснимо желание, някаква сила, с която го привличаше крехкото момиче; нещо го стегна в слабините и той си повтори, че е един глупак, седем по десет пъти глупак. И все не можеше да откъсне очи от нея. Тя лежеше във ваната, опряла глава върху ръба й. Гъстите мигли морно се спуснаха надолу и скриха зелените като на котка очи. Лицето й в профил изглеждаше по-волево, отколкото той си го спомняше: чертите му бяха по-резки, по-аристократични и не толкова детски. Погледът му се плъзна по стройната извита шия към водата, над която нескромно се показваха две розови зърна. В едната си ръка тя стискаше голям златен медальон, легнал в долчинката между гърдите й. Беше задрямала. Аарон безшумно влезе в стаята и коленичи до ваната.

— Сънищата ви трябва да са хубави, прекрасна госпожо, защото лицето ви е толкова безметежно! Винаги ли се къпете с бижутата си? — прошепна той и грубо дръпна косата й, която се спускаше до пода като гъсто руно.

— Диего! — тя се опита да се изправи, но той бързо я хвана и сподави учудения й вик. Дългата шия се огъна, а очите й се насълзиха от болка.

Той затисна с коляно косата й на пода така, че да не може да си помръдне главата. Другата му ръка се плъзна по врата й към гърдите. Той силно я ощипа по едното зърно и прошепна:

— Аз се казвам Аарон, чуваш ли, вещице?

— Не трябва да си служиш с еврейското име — каза тя със задавен глас. Той още стискаше главата й.

— Вашата загриженост направо ме трогва! — отвърна й с леден тон и леко погали едната, а после и другата й гърда. Зърната й с готовност откликнаха на ласката му — напрегнаха се и втвърдиха. Сърцето й заби по-силно. Както и неговото. — Кажете ми, винаги ли довереното лице на Светата инквизиция приема по този начин мръсните докосвания на юдействащи грешници?

— Аз нямам нищо общо с нечестивите деяния на баща си! — изхлипа тя.

— А, да, вашият баща! Дон Бернардо, който напоследък е придобил голяма тежест в кралския двор. Този нечестивец, от когото вие се отричате. И кога ще се върне в Севиля? — нежно попита Аарон и пръстите му се плъзнаха към врата й с недвусмислена заплаха.

— Той не споделя с мен плановете си — гласът й се задавяше от болка.

— Но със сигурност ще ви издейства покана за кралския двор. Какъв ли изгоден брак няма да спазари, като ви държи при себе си като примамка!

— Не мога да му се подчиня! Вече съм се врекла на друг — отговори тя и цялата се сви от студения му, подигравателен смях.

— Обзалагам се, че неведнъж си давала клетва за вярност — както на мен, така и на безброй други, които си имала, след като съм заминал! — Аарон с проклятие отдръпна ръката си от мокрото й крехко тяло, изправи се и вдигна и нея, като я дръпна за косата. Тя падна върху него, ръцете й се вкопчиха в раменете му, мекото й нежно тяло се притисна до него. Краката й се подхлъзнаха във ваната и тя още по-здраво се хвана за него.

— Не е имало никакви други, Аарон! — Магдалена скри лице на гърдите му, усети грубата кожа на елека и чу бясното биене на сърцето му. — Имам да ти казвам много неща. Баща ми не беше сам. Имаше друг човек, който му е помогнал да хване Бенхамин в клопка. Не зная името му…

— Името му ли, прекрасна госпожо? Затова пък аз зная името й — твоето. Ти с преструвки си проправи път към сърцето на баща ми. Ти го шпионираше в собствения му дом. Ти си тази, която го е предала! — гласът му се задави от гняв. Магдалена усети, че той целият се тресе и го прегърна, като отрицателно клатеше глава; от очите й се стичаха горчиви сълзи. — А да си гледала процесията на покаянието, водена от ония хрътки на ада, които наричат себе си слуги на Господа? Да си била при Таблада, докато са ги изгаряли? Баща ми, майка ми, малката Ана… Ана… — гласът му секна.

— Аарон, в нощта преди смъртта му аз ходих при баща ти. В подземията на Сан Пабло. Аз подкупих стражата…

— Не, стига лъжи! Ако си ходила, то е било само да се порадваш!

Тя рязко се дръпна от ръцете му, дигна глава и го погледна право в изпълнените с омраза очи. Лицето й бе обляно в сълзи и изразяваше отчаяние.

— Обичах баща ти така, както презирам собствения си баща! Никога, никога не бих сторила зло на Бенхамин! — гласът й се издигна до истеричен вик. Аарон запуши устата й със собствената си уста. Цялата агония и мъка на този кошмарен ден се изляха в грубата му, отмъстителна целувка. Като хапеше устните й, той я вдигна от ваната и я притисна до себе си. Тя бе толкова малка и крехка, толкова нежна. И се подчиняваше на грубата му страст, без да се противи.

Магдалена чувстваше душевната му болка, подобна на тази, която изпитваше самата тя. Усети в устата си вкуса на кръв, но не обърна внимание на това. Бе го чакала, бе копняла за него толкова време, толкова много безкрайно дълги месеци — и сега го държеше в прегръдките си!

„Обичах баща ти така, както презирам собствения си баща!“ Тези страстни думи ехтяха в главата на Аарон. Как му се искаше да вярва на тази жена, готова да се стопи в обятията му, прегърнала го със слабите си бели ръце, забила пръсти в разрошената му коса. Зашеметен от болка, почти загубил разсъдък, той отстъпи на чисто физическото желание. Тази жена, олицетворение на вероломството, дъщеря на най-злия му враг, го преследваше в сънищата му от момента, когато я срещна още като измърляна хлапачка, изгубила се сред мочура. Бе я притежавал веднъж, но това не бе утолило глада му, а само го бе подхранило да стане по-силен.

Той вдигна още влажното й тяло и го хвърли на леглото; след това с резки, нетърпеливи движения започна да си сваля елека, туниката, ботушите, панталона. Тя се сгуши в очакване. Когато той застана пред нея, Магдалена протегна ръце и в захлас докосна бронзовото му тяло.

— Колко си почернял под слънцето на Индиите! — прошепна тя; ловките й пръсти минаха през избелелите от слънцето косми на гърдите му и тя запита: — Земята, която сте открили, е Индия, нали?

— Която и да е, но слънцето печеше здравата — измърмори той и бързо се наведе. Устата му се впи в нейната — той усети вкус на кръв и разбра, че й е причинил болка. Искаше му се да я нарани още по-силно, но по някаква необяснима причина не можеше да стори това.

Магдалена усети, че отчаяно жадните му милувки се смекчават, докато обичта в тях не взе връх над желанието за мъст. Нейната душа също се разкъсваше от скръб и самота. И сега тя позна страстния копнеж на плътта, който Аарон бе пробудил в нея, когато я облада за първи път. Тогава тя бе останала незадоволена и лишена от удоволствието, докато той се бе наситил. Магдалена предчувстваше, че този път ще бъде друго. Инстинктивно се изви към него с цялото си тяло и с наслада усети как твърди косъмчета на гърдите му драскат нейните гърди и как мъжкият му орган настойчиво се притиска към корема й.

Аарон прихвана дупето й и го повдигна към себе си. Тя продължи да го целува трескаво и жадно и той й отговаряше по същия начин. Езикът му облиза устните й и когато тя ахна от удоволствие, се плъзна в устата й. Устните и езикът му галеха хубавото й лице, а той самият бавно коленичеше и я слагаше върху леглото, докато двамата легнаха на една страна, обърнати един към друг, сплели ръцете и краката си. Устата му смучеше едната, после другата й малка гърда, а тя се притискаше в него с тихи, сладостни стонове и все по-силно забиваше пръсти в гърба му.

Ръката му се плъзна по меката извивка на ханша й и се гмурна към пухкавото възвишение между бедрата. С прегракнал глас Аарон заповяда:

— Отвори се за мен, Магдалена!

Тя незабавно се подчини. Когато пръстите му докоснаха набъбналите й, влажни срамни устни, тя изстена и започна настойчиво да го притегля след всяко ново докосване.

Пламенната й жажда го разпали още повече, той взе малката й длан и я бутна надолу, помежду им. И когато я накара да обхване в пръстен члена му, пулсиращ от страст, Аарон изкрещя от задоволство, а Магдалена започна ритмично да движи ръката си в унисон с неговите милувки. Топлината, която излъчваха, бе като от огън в толедска ковачница. Той я качи върху себе си и я намести върху изтерзания си от нетърпение член. И докато повдигаше и спускаше нейните нежни бедра, косата й се движеше нагоре-надолу по лицето и гърдите му, сякаш ги лъскаше. Аарон премести ръце върху тънкия й кръст, след това сграбчи с пълни шепи копринени кичури коса, придърпа я към себе и се впи в устните й.

Магдалена цялата бе потънала в ритъма и топлината, които двамата създаваха. Сега тя бе узнала насладата и инстинктивно чувстваше това, от което се нуждаеше. Плъзгайки се по дъгата на върховно, сякаш златно блаженство, тя стигна кулминацията му и заедно с това усети как една след друга вълните на екстаза разтърсват треперещата й, влажна плът. Почувства как пръстите на Аарон се вплитат и напрягат в косите й, докато най-сетне той се изви и като прииждащ поток, с последен тласък изля семето си в продължително, разтърсващо освобождаване.

Аарон усещаше как мекото й, тясно влагалище потрепва от наслада и с това чувство навлезе във върховния момент. Беше се присъединил към нея в омая от цветове и светлини, където за един кратък миг не съществуваше нито смърт, нито омраза, а само две изпълнени с пламтяща наслада тела, сплели се в съвършена хармония.

Но действителността бързо се намеси. Медальонът на Магдалена го одраска по гърдите. Аарон се приповдигна така, че тя се изтърколи от него, и подпрян на лакът, се загледа в блестящото украшение.

— Ще повторя въпроса си, скъпа госпожо. Винаги ли се къпете с бижутата си?

Магдалена бе все още потопена в морето от удивителните нови усещания, които той бе пробудил в нея, и не можеше да мисли ясно. Трябваше ли да рискува всичко и да му даде сега пръстена на Бенхамин? Щеше ли да повярва на обяснението й за това, как се е сдобила с него? Или щеше да си помисли, че е бил част от плячкосаното имущество на дома от семейство Торес, поделено от баща й и Светата канцелария? Неспособна да вземе решение, тя реши да отвлече вниманието му. Погали загорялото му тяло и отбеляза:

— Слънцето на Индиите трябва да е наистина безмилостно, след като те е опалило през дрехите.

— Видяхме много удивителни неща, но слънцето и там е само слънце и оцветява кожата на човека само там, където той му я показва — отговори Аарон и сведе поглед към слабините си. Тя проследи погледа му и ахна, а той тъжно се засмя: — Не исках да излагам на слънцето някои части от тялото си.

— Виждам само една такава. Живял си, както живеят хората на Индиите, нали? Толкова ли са примитивни, че са лишени от всякакво благоприличие? — питаше Магдалена, макар добре да съзнаваше, че не би желала да научи отговора. Лицето на Аарон се напрегна от гняв.

— След като се върнах във варварската си родина, не зная кой е примитивен и кой е цивилизован! А ти как мислиш, дъще на носителя на кръста? Дали гнусната клада за хора е белег за благоприличие? — и той така стисна пръстите й, че тя примигна от болка. Аарон пусна ръката й, претърколи се към края на леглото и посегна за дрехите си.

— Колкото и да се отричам от Бернардо Валдес и предателството му, никога няма да ми повярваш, нали? — Магдалена тъжно се засмя. — Изпратиха ме тук на изгнание, в селската ни къща, докато родителите ми се радват на живота в кралския двор, защото съм била някакво изчадие. Аз се опитах да убия баща си с една вила за сено.

При тези думи Аарон, който междувременно нахлузваше вече втория си ботуш, се обърна към нея. На лицето му се изписа искрено недоверие и леко любопитство. Магдалена преглътна и продължи:

— Казах ти, че бях при баща ти в навечерието… навечерието на смъртта му. Бях подслушала как баща ми и някакъв непознат се уговарят да си поделят богатствата на семейство Торес, след като са вкарали Бенхамин в клопка. Яхнах Цветчето и препуснах към Сан Пабло, но бе твърде късно. Той не ми позволи да подкупя стражите, а на разсъмване… — Магдалена безнадеждно поклати глава. — На другия ден пристигнах в къщата и видях Бернардо Валдес най-спокойно да мъмри един селянин, че не бил обръщал сеното за сушене както трябва! Грабнах вилата от нещастния глупак и намушках с нея баща си. Още има белези от трите дупки, които направих в десния му хълбок! — отмъстително каза тя и вдигна очи към Аарон. — Но ти не ми вярваш.

— Ако беше на мое място, би ли повярвала? — запита той не без основание. — Значи ти сега си заточена тук и баща ти стои по-далеч от опасната си дъщеря. Аз ще сторя това, което не си успяла ти, Магдалена!

— Аарон, моля те! Той е страшен човек! Не искам да те видя в ръцете на онези чудовища, с които е приятел — тя го хвана за ръката. — Недей да го търсиш в кралския двор!

— Не се бой. Няма да опропастя живота си с една безполезна стъпка, обречена на провал — Аарон замълча и очите му се присвиха. — Но баща ти ще свърши като моя баща, ще видиш! Нерядко става така, че самата Инквизиция изяжда онези, които са й служили за маша.

Гласът му беше студен. Леденостуден. Магдалена гледаше красивото му безстрастно лице. С едната си ръка тя държеше чаршафа, с който прикриваше тялото си, с другата стискаше тежкия медальон. Трябваше ли да му каже сега за последното желание на баща му? Тя не успя да вземе решение, защото долу, под прозорците, се разнесе конски тропот и викове. След това по стълбището се чуха тромави стъпки и гласът на Миралда, идваща към стаята:

— Дона Магдалена, побързайте! Пристигна баща ви, а с него и много важни господа от Светата канцелария!

Аарон извади кинжала си и го опря в гърлото на Магдалена. Очите му искряха от омраза.

— Кажи й, че ще слезеш след малко. Накарай я да се махне или ще ви убия и двете!

— Иди да кажеш на готвачката да налее в кани студено вино от избата и да го поднесе на гостите с прясното сирене, дето се изстудява в кладенеца. И побързай! Аз ще сляза след минута.

Стъпките на Миралда се отдалечиха, придружени от неясното й мърморене. Аарон се обърна към Магдалена. Кинжалът му проблесна в здрача.

— Добре го измисли! Да бях останал още малко да послушам приказките ти — и щеше да ме вкараш в клопката.

— Не съм…

— Млъкни! Бях вече готов да повярвам на лъжите ти — тихият му глас я режеше като нож. Сякаш против волята си, Аарон посегна със свободната си ръка и хвана тежката грива от махагонови къдрици, които в угасващия залез изглеждаха почти черни. Огледа отблизо лицето й. — Каква е тази власт, която имаш над мен? Пази се, вещице! Внимавай Светата канцелария да не те изгори за това, че се занимаваш с черна магия!

След тези думи пусна косата й. Юмрукът му със светкавична бързина удари девойката в лицето. Изгубила съзнание, тя падна назад върху леглото.